Триизмерно студио в малкия джоб

Любителски свърхкамери и тежки про обективи бяха двете очи на Фотокина 2010

„Един поглед казва повече от хиляди думи”-тази преминала през вековете мъдрост оживя с пълна сила на най-голямото изложение на фототехниката Фотокина 2010 в Кьолн. Всеки образ може да събуди с едно доксоване емоцията на зрителя- като за миг го направи тъжен , спокоен или дори гневен от видяното. Въпреки световната криза или точно в отговор на нея, тазгодишното световно изложение на техника премина с фоейрвеки от нови изобретения. Новостите бяха в две направления – професионално качество , събрано в малки любителски тела и свръхгигантски, тежки обективи за професионалистите. Всъщност вече единственият начин да накараш някого да си купи килограм и половина тежащ фотоапарат са новите почти телескопични възможности на оптиката, с която можеш да стигнеш до нови планети и да заснемеш евентуално какво ядат на Марс или актова фотография от Венера. Светът все повече се превръща в подвластен на новите , компютърно генерирани техники на изображения. Ако до вчера само професионалистите можеха да правят 3Д филми и високодетайлни арт фотографии, от тази есен всеки любител ще може да заснеме своя домашен триизмерен клип с новите модели на Sony, Fuji и Panasonic, които пуснаха компактни фотоапарати, които снимат триизмерни клипове. От Панасоник даже съдадоха сменяем 3Д обектив за своя нов модел Lumix GH2. Добрата новина е, че вече няма нужда от специално оборудване и професионален бекграунд, за да направиш добра панорамна снимка. Функцията панорамно обхождане във високопрецизна резолюция е възможно с новите модели от серията NEX на Сони. Най-малкият дигитален фотоапарат със сменяема оптика и сензор с големината на ДСЛР беше пуснат на пазара още през юли и оттогава се радва на небивал интерес в цял свят като бие всички рекорди по продажби, влизайки в пряк двубой с големите про камери на гигантите Канон и Никон. Никой не си е представял, че ще се стигне дотам професионални фотографи да заменят тежкия апарат с малки на вид като играчки камерки. Организаторите на концерти също ще трябва да променят коренно политиката си относно разрешването на снимане с професионална камера, тъй като дефиницията кое е професионална камера доста се промени. Вече е възможно тя да влезе в малкия, заден джоб и да стане незабележима за зоркия поглед на охраната. На Фотокина бяха представени цели пет нови обектива за NEX 3 и 5, с които освен фотография от високо качество могат да се снимат и прекрасни Full HD филми.
“Да направиш същността на човека видима е най-висшата цел на фотографското изкуство", пише Фридрих Дюренман. На този принцип се развива от години политиката на марката Олимпус, които първи повлякоха крак в модата да се правят професионални фотоапарати с големи матрици в компактни тела със своя невероятно успешен модел PEN. От тази година към семейството на престрашилите се се присъденява и Пентакс с ретро модела Finepix X100. Той излиза в комплект с широкоъгълен 23 милиметров обектив с космическата светлосила F2 за смайващо детайлни снимки дори и при лошо осветление, без да се включва светкавица. При този модел за разлика от конкуренцията светкавицата и визьорът са вградени и не трябва да се купуват отделно. От Пентакс са изкопирали изключително подробно старите модели и дори самоснимачката се включва от ръчен бутон, а не от менютата на дисплея.
Другия писък на новите технологии , който взе връх на Фотокина са 3D образите. В третото измерение вече ще влизат не само холивудските блокбастери, но и домашните клипове „по чехли”. Резулат от новата функция са специално проектираните двуочни обективи, за заснемане на 3 Д образи. От Панасоник представиха 3D обектива си за системата микро 4/3, което означава, че автоматически този обектив ще става и за бъдещо поколение Пенове на Олимпус, със софтуерна опция за 3Д. Фуджи пък дори пуснаха 3Д сапунерка - FinePix Real 3D W3. Тя снима 3D HD видео и снимки при резолюция до 10 мегапиксела. А най-добрата новина е, че дисплея на тази камера е пригоден така, че на него да може да се гледат триизмерни изображения без да трябва да се слагат специални 3D очила. Възможни станаха и панорамните снимки в 3D вариант . Затова заслуга имат Sony. Тази функция е вградена освен в NEX серията и в новите 4 модели ДСЛР камери от серията Алфа-A560, A580, A33 и A55. Дори и речникът на новите думи се обогати с манията по 3Д образа. Световноизвестният производител на оптика Carl Zeiss представи специално приспособление за гледане на 3D видео, наречено 3D cinemizer video eyewear.
Освен, че разширяват възможностите за заснемане, представените нови фотоапарати изземват все по-пълноценно функциите на компютъра. Софтуерни програми вграждат богати набор от функции за постобработка на образа, без той да излиза от камерата. Почти всички производители вече предлагат абстрактни ефекти като рибешко око, пинхол камера, поп-арт филтри.
За най-младите, носени на върха на социалните интернет мрежи също бе помислено. Почти всички модели камери вече съвместяват и функцията с едно натискане на бутона да предават и директно качват снимки във Facebook, YouTube и flickr.
Разбира се не бяха забравени и ДСЛР моделите от среден и любителски клас . Тълпи от хора се тълпяха да пипнат новите излезнаха новите Pentax K , Canon EOS 60D, Nikon D3100 and D7000, Sony a560, a580, a33, a55. Единствените две нови професионални камери на изложението бяха влагоустойчивите Олимпус E-5 и Пентакс K-5, които не блестят с нищо повече от няколко добавени мегапиксела и опция за HD видео.
Минаха времената, когато една единствена снимка беше достатъчна, за да запечати момента. Днес времето се разтегна и фотографията се сглобява от няколко отделни кадъра. Всичко това го могат последните камери на Canon, Fuji, Nikon, Olympus и Ricoh. Всяка отделна снимка улавя с предимство някой аспект на пейзажа. Една се грижи за детайла в светлите части, една за детайла в тъмните, други две се занимават със задния план, осветлението, шума и подобряването на резолюцията. Процесорите работят все по-трескаво, за да сглобятват перфектната снимка от все повече кадри за все по-малко време. Така стана възможно да се създаде апарат с чуствителност до над 100 000 ISO. Новата технология позволява снимки в почти тъмна стая без светкавица . Последното изобретение на фирмата Ricoh е моделът CX4, който предлага опцията “нощен пейзаж”. Новият компактен модел Канон PowerShot S95 има функцията HDR mode,която снима три снимки, всяка една в различна експозиция и после ги слепва в една. Пентакс K-r и K-5 също имат HDR mode. Никон, които са пионери в тази функция, създадена още за модела им Д300 отпреди две години, тази година поставиха HDR функция дори в любителския Coolpix P7000. Новото попълнения от серията Сони Cybershot TX9 отново на принципа на няколкото снимки намалява цветния шум чрез съчетаване на шест отделни снимки в една.
На Фотокина 2010 беше загатната за пръв път следващата революция при фотопаратите. Инжинерите вече разработват възможност за разделяне на визьора и слота за паметта от камерата . Това ще позволи фотографът да се намира на различно място от камерата и да командва дистанционно транферът на данни директно от къщи.
На Фотокина 2010 за първи път всеки можеше да тества личната си камера в специално оборудвано студио и накрая да получи сертификат за нива на шум, цветопредаване и резолюция. В студиото за компютърно генерирани образи (CGI) посетителите сами станаха част от 3Д манипулация. Уъркшопът се водеше под мотото „ Как се раждат образите на екрана”. Идеята беше да се покаже как фантазиите стават свръх – осезаеми и реалистични чрез програми за 3 Д компютърно моделиране на изображения. Етапите по изскристализирането на крайния компютърно генериран образ включваха първо създаване на полигонен модел от реално съществуващ човек или предмет, които биваха заснети от всички ъгли с най-новите видео и фотокамери, а след това всичко това се наслагваше върху предварително подготвени подложки от фонове и втори планове.
Месеци преди началото на изложението бяха активизирани и феновете на глобалните социални мрежи. Специална платформа за споделяне на снимки по интернет , обедини стотици хиляди хора пред компютрите им да разсъждават чрез образи над мотото „ Предизвикателсвото да улавяш образи”. Всеки може да участва със своя фотография, видео или дори текст по темата. Накрая всички гласуваха за най-добрите произведения и събралите най-много точки получиха професионални камери на водещи марки за награда. Най успешни станаха сериите от Лайфстайл, Портретна и Травел фотография. Една от големите награди беше и пътуване до екзотична дестинация в компанията на професионален травел фотограф.
В творческата и артистична част на Фотокина по традиция бяха подредени изложби на топ фотографите. Красотата на природата показаха италиянските фотографи Марко Антонини и Алесандро Груца. Марко изследва поведението на ято диво лебеди, Алесандро показва прелестите на Цион Нешънъл парк в Юта.
“Каменното сърце на света” е тема на изложбата на Георг Тапейнер. Пейзажите са от района на Доломитите част от световното наследство на ЮНЕСКО. Серията от 50 фотографии са представени от Нешънъл Джиографик Германия.
Добрият фотограф може да разкрие в дълбочина вътрешния живот на индивида, да впечатли другите хора, да създава мостове между различните култури и да показва светът отвъд неговите видими граници. В своето трогващо и завладяващо фотоесе „Време на заем” финският фотограф Хенрик Малмстрьом показна по деликатен и тих начин последните месеци на своята сестра Мая и борбата й с рака.
Фотокина 2010 отдаде почитта си на известният японски майстор на обектива Масая Накамура. Авторът е известен с черно-бялата си актова фотография.
Едгар Сакайон от Световната VR(virtual reality) Фотографска Асоциация показа експозицията “Отвъд очевидното” снимките са на археологически и природни обекти част от Световното наследство UNESCO в Гватемала. Необичайното в тези фотографии е използването на широко-форматна камера и инфраред, трилинеарен скенер. Резултатът са мистически образи, които са предадени с изключителна свръхреалистична детайлност.

от Стефан Галибов

Лостове от дървета, дух от каменни плочи

Горски фитнес край кортовете на Академик събира половин София

текст и снимки-Стефан Галибов

Скрито от градската какафония, в най-дълбоката сянка сред дърветата до кортовете на Академик, се намира едно по-особено място за упражнения. Различното тук е, че за основа на лостовете служат 20 метрови борове, а улични каменни плочи променят конфигурацията си в зависимост от изпълняваното упражнение. Компания ти правят катерици и сойки, които често те замерят с шишарки и клони. Добрата локация превръща мястото в незаменимо за хората тръгнали пеша или на колело за работа. То се намира на кръстопътя между Ситняково- Интерпред от Север на Юг и по маршрута Плиска-Орлов мост по направлението Изток-Запад. През лятото е прохладно, през зимата закътано и топло. Веднъж опитал от „горския” фитнес, човек забравя за прашните и потни зали. Тук дробовете се разширяват и пълнят с чист въздух както никъде другаде в София. Дори и да не са се засичали, хората винаги се поздравяват, също като в планината. Някои идват на колелета, други тичешком, трети в официални костюми на път за работа. Освен това за разлика от повечето фитнес зали, тук никой няма да те гледа накриво, ако вземеш детето или кучето си. Повечето фенове на мястото идват поне два пъти седмично не само, за да се раздвижат, но и за да си поговорят. Напоследък в града все по-популярен става стрийт фитнеса /свободни упражнения без тежести на лостове, успоредки, детски катерушки и пейки/. Важното е да включиш въображението си и да виждаш навсякъде възможности за спорт. Можеш да се набереш на парапет не по- зле отколкото на лост. Другото необходимо умение е да пригаждаш градската среда както тук в парка някой е видял в дърветата възможност за лостове. Някой даже си записват прилежно в тетрадка точния брой набирания. Инструкторът по капоейра Жоро обича да прави между сериите и по някое друго превъртане на земята. Сутринта е на активно работещите любители на усамотението. 30 годишен адвокат-гъзар, работещ към ДАНС има договор за конфеденциалност и не дава да бъде сниман. Затова пък обича да говори. Идва 2-3 пъти седмично от 15 години. Само ако е бил на парти вечерта, пропуска тренировката на следващия ден. „Тук има доста фитнес маниаци. Обаче идват и разни съмнителни типове със шлифери, които дебнат жените. Освен на спортистите открай време районът е известен и като свърталище на ехсибиционистите. Майка ми не смее да мине оттук”. В синхрон, на байкове пристига и двойка влюбени на около 40 години. Идват поне три пъти седмично, когато не са по планински маршрути. Мъжът прави набирани и кофички, а дамата най-вече коремни преси и компания. Лостовете са на път за работа и за китайският дипломат Ху Хай от Пекин . Той е на 50 години, но уменията му по У-Шу и Тай Чи го подържат бодър и гъвкав като на 20. След бърза серия от 20 набирания, китаецът без да е загубил ни най-малко дъха си се разговаря на руски. Живее на бул. „Джеймс Баучер” и оттук му минава пътя за посолството. Върви всеки ден пеша до работата за здраве през парка. И едни път забелязл мястото. „Има много българска младеж и реших и аз спира и прави упражнения. Искам и аз прави такива големи мускули като българи”. Хай е впечатлен колко яки и издръжливи са софиянци. Обяснява, че и в Китай имат силни традиции в спорта. Още от гимназията всички редовно се занимават с някакво бойно изкуство или гимнастика. Това се прави за най-вече за здраве, не за война”. Ранобудните птици се примолват на Ху Хай да покаже някоя бойна китайска стъпка. Тогава изведнъж сякаш влизаме във филм с Брус Лий. Открай време на лостовете могат да бъдат засечени да ритат боровете до посиняване и пълен припадък много шампиони по бойни изкуства във всякакви категории и стилове. Запознати даже се изпускат, че през уикенда тук може да се срещне шампиона Кубрат Пулев. Когато не се поти на спаринг в залата, 18 годишнният национален шампион по киокушинкай предпочита да се набира в парка. Идва от малко повече от една година.Боксьорчето пък е на 26 години и тренира на метода на Мечо Пух „Колкото повече,толкова повече”. Идва от 13 годишен, защото му е удобно, живее наблизо. Не би сменил мястото за нищо на света-„Тихо е, спокойно е, удобно е и чисто!”, рядкост за София. Иначе ходи и на бокс при Нефата и Бойко почти всеки ден от 18 до 19 на стадион Академик. Боксьорчето познава хора на по 50-60 години, които идват тук откакто са били малки. Когато започнал да идва, успоредката още я нямало, а лостът бил на други два бора. Олег е бивш републикански шампион по шотокан от 1991г. Днес е на 50 години и помни, че идва тук поне от 30 г. След като прекратил състезателната дейностт вече тренира само за кеф. „Това място е точно за кеф направено!” Тук Олег изпълнява и бойни кати от шотокан. „Спортът с резултати колкото дава, толкова и взима. Вече съм само планинар, ловец и плувец”. Като дългогодишен посетил, Олег разказва историята на съораженията. „Знам, че лостовете са били тук и по-рано, макар и в различни конфигурации. Тази успоредка я докарахме ние, пейките също ние сме си ги правили”. Когато не е в парка, Олег ходи да плува из близките водоеми. Понеже не обича басеините. Оказва се, че в границите на София може и да се плува в истинско езеро. Най-известното е малкото езеро в Дружба 2. Всеки следобед на долната му страна се събира една компания от 6-7 човека. „Гоним се с полицията, която варди да няма къпещи се. Дебнем ги да си тръгнат и веднага във водата”. Оказва, се че в България и да искаш да се удавиш не е никак проста работа – трябва да имаш издадено разрешение. „Миналата година за една бройка щяха да ме затворят, за това че съм плувал. Само гледат да ограничават свободата на хората.” Въпреки че е неохраняемо и хората казват, че е мръсно, езерото в Дружба стада най-много от бича на останалата българска природа- пластмасови отпадъци, чашки и бутилки, иначе самата вода е чиста. „Това опира до културата и до възпитанието на хората, които си ги изхвърлят. Приятелите все ме питат не ми ли е неприятно да плувам сред чашките, а пък аз отвръщам, че аз само плувам, а те си пият кафето от тях.” Ако има повече време Олег отскача до язовира на Богровс или на Бакърдере, преди отбивката за Ихтиман. Последното е около два километра е в диаметър. „През седмицата почти няма рибари и е супер за плуване. Диканя също много добро място”.
Сред най-атрактивните постоянни персонжи на лостовете в гората е и 66 годишен руснак, майстор на спорта по борба свобеден стил. „От Москва съм, но завърших медицина тук и останах”. От 1982 година той няма пропуснат и един ден, без тренировка тук. Обикновенно тренира по потник, за да му се вижда бицепса. В момента работи като спортен лекар. Въпреки напредналата възраст, тялото му още е супер стегнато. До 33 годишна възраст е бил активен състезател. После продължил като треньор в ЦСКА. Днес води детски спортни групи към частен клуб. „Предпочитам да съм навън. Моят тренажор е там до дървото. По-добре да се занимаваш със себеподонби, отколкото да се набиваш там, където няма да ти е комфортно”.
Освен отдавнашите фенове, горския фитнес си има и новобранци. 28 годишен колоездач го открива след като си счупил лакътя. „Наложи се да оставя за малко колело. Сега тук отново влизам във форма”. Напоследък идват и доста студенти. Тони е на 21 години и учи в СУ. От това лято започва да тренира тук. Открил мястото на връщане от факултет, който се намира наблизо. „Минавах през гората, когато случайно видях момчетата да се набират . И на мен ми се прииска и се спрях за едно - две упражнения”. От този ден Тони започва да идва около 2-3 пъти седмично за по 1 час. „Аз съм по сутрините, по свежо и прохладно е . Като приключа тук тичам в гората още малко и това ми стига”.
Баскетболистчето е на 21 години и също е студент. От 7 години тренира баскетбол на стадион Българска армия. Открива мястото покрай тренировките, които правят в прака. „Треньорът ни водеше лятото да тичаме тук. Откакто научих това място, вече не стъпвам във фитнес зала” . Момчето идва през ден, а тренировката му продължава максимум по 1 час. Обича за идва вечер към 20 часа, за да среща повече хора. „Тогава е най-хубаво, защото е най-хладно. Въпреки жегата понякога идва и през деня. „По-добре да съм тук в парка, отколкото да се пека на бетона в центъра”.
В парка покрай тренировките протичат и много свалки. Заварвам двама студенти от Техническия университет да омайват млада девойка, която също е дошла да прави набирания и да потича. „На 20 години сме и по цял ден сме на лекции. Сега през лятото скитаме насам-натам. Не сме с много идеални фигури и затова решихме да дойдем тук малко да потренираме сега през лятото, когато сме по-свободни и нямаме лекции”. Мястото в парка им е препоръчано от приятел. „ Оказа се, че тук има много повече въздух от колкото по лостовете в училищата, където ходехме преди. Харесва ни и че вечер се събират повечко народ. По-малко от трима човека, тук няма как да видиш и през останалата част от деня. Харесва ни, че идват всякакви хора- виждали сме и дядовци, които могат да те шашнат с перфектни и много силни тела”.
Пълна опозиция на жадните за социални контакти студенти е 33 годишният дъновист-планинар, който работи като администратор в хотел. Идва всяка сутрин преди работа. „Това ми е като енергиен допинг!” Харесва му да идва сутрин, защото е най-спокойно. „Ако дойдете след обяд, тук има страшно много хора и трябва много да се изчаква за всяко упражнение. Аз съм си малко аматьор. Правя предимно набирания, кофички на успоредката”. Открил мястото преди 7-8 години. Дъновистът е фен и на йогата, а често комбинира набиранията с паневритмия. Поляната, където се събира Бялото братство е съвсем наблизо. „Там е много хубаво и много заредено с енергия място, също като тук”.
Барманчето идва почти всеки ден . От 4 до 6 пъти седмично задължително за по 40 минути. Неговото преди работа всъщнсост е вечер. „Сутрин трудно бих станал с моята работа”. Барманчето не пропуска и през зимата. „Трябва много голяма буря да излезе, за да пропусна тренировка. Преди ходех и на бокс. Смятам отново да започна”.

откриване на изложбата на Лиляна Караджова

Лондон е в градинката зад НДК

Точно на залез слънце градинката зад НДК се изпълни с шарени и ексцентрично облечени младежи. На паркинга беше паркирал типичния за Лондон „дабъл декер” автобус. За по-пълно потапяне в атмосферата на тематичните партита на Beefeater London Dress Code помагаше и емблематичната лондонска червената телефонна кабина. След като ни преведоха през брит стила от 60 и 70-те студентите на Ива Шатц от Художествената академия подхванаха ню уейв и ню романтик стиловете. Младежите, които пристигаха на групички бяха претършували преди това гардероба на родителите си, за да си помогнат в пренасянето в 80-те. Гримът им беше пищен, а прическите-шармантни. Още от самото начало партито обещаваше да е невероятно живо. Сред публиката се забелязваше видимо удоволстие от свежия въздух, примесен с ухание на цветя и божествена гледка към вече раззеленилата се Витоша. Партита на открито винаги са заредени с невероятна атмосфера. Първи на купона пристигнаха светския лъв Евгени Минчев и американският посланник. Гостите посрещаше от пулта младата и чаровна диджейка Деси Меси. От двете страни на все още празната сцена за ревюто бяха разположени импровизирани барове. Там светкавично се извиха дълги опашки за невероятните коктейли с джин на Тим Стоунс. Той беше пристигнал от Лондон специално за случая. Преди да започне ревюто, сцената беше изпробвана от група малчугани, които дефилираха със световноизвестната куул походка„Тичай да ме хванеш!” , която е популярна най-вече в невръстните среди и обикновенно се практикува по детските площадки. Упорито се изчака да се стъмни хубаво, за да може моделите да бъдат осветявани от специални прожектори. С тяхна помощ щеше да се пресъздаде атмосферата на големите рок и поп концерти от 80-те. Когато и последните лъчи на разгорещилото се слънце утихнаха, на специалния подиум с декор на лондонска улица, се развихри бясно парти. Предизвикателно облечени в духа на 80-те, манекенките и манекените се почувстваха освободени да влязат в ролята на своите разкрепостени до крайност поп идоли. Студентите от НХА представиха 30 модела в силуети, материи и цветове, характерни за стиловете на 80-те. Съчетанието беше от естествени материи много памук и коприна, малко лен и студена вълна. Цветовете експлоадираха в червено, тъмносиньо, цикламено и електриково. Имаше много интересни комбинации от черно и бяло райе. Още по време на ревюто от терасата на Culture beat клуб на гостите вече махаше лондонската дизайнерка и диджей Пам Хог. След като се изкефи на перфектната колекция дрехи, Пам се зае да дигне адреналина на публиката до крайна степен. Родената и отрасла в Шотландия шантавелка пое музиката на пулта. Нейният стил на миксиране взриви тълпата, част от която се вживя в ролята на модели и превзе подиума с крясъци и ню уейв кълчене. По-късно част от гостите последваха Пам Хог в Culture beat, а останалите продължиха купона на място под миксовете на завърналата се диджей Деси Меси.
Името на Пам Хог нашумява още с пръвите й колекции през 80-те. Клиенти й стават кралиците на поп и рок музиката на Острова. Днес шантавата и ексцентрична блондинка е сред най-известните дизайнерки на клубно облекло и създава дрехи за звезди като Кайли Миноуг, Риана и Лейди Гага.

стефан ГАЛИБОВ

БАЗА за награди

Изложбата на номинираните е от 15 до 18 юли в СГХГ

За трета поредна година предстои връчването на наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. През 2010 бяха номинирани седем от общо 35 кандидати. Това са Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева и HR-Stamenov.
Наградата съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк. Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на наградата е поето от Института за съвременно изкуство София. Изложбата на номинираните се провежда в СГХГ. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ София.
През октомври-ноември 2009, първият носител на БАЗА Рада Букова, реализира самостоятелната изложба STILL LIFE ...останалото е мъгла и вятър в Галерия ИСИ, а в началото на тази година Самуил Стоянов, носител на БАЗА за 2009 г., проведе успешно своята резиденция в
Ню Йорк. Изборът се определя главно въз основа на осъществени
проекти, а за крайния резултат голямо значение има и представянето в самата изложба. Тази година номинираните работят предимно върху нови проекти, реализирани специално по този повод, както и върху развитието на вече показвани произведения предимно обекти, видео и инсталации. През 2010 членове на журито са: Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела
Радева.
текст и снимки Стефан Галибов