РАЗБЪРКАНО

 
А МОЖЕ И ЖАБА ДА СЪМ БИЛ
Някога животът си течал спокойно.
Бил съм динозавър.
А може и жаба да съм бил.
Препивал съм със тиня.
Закусвал съм със скакалци.
Оженил съм се за краварка
И мляко съм доил.
Не съм говорил със себе си в стихове дори
Живял съм без потене и жлези.
Сега, когато съм човек, душата ми си иска своите лъжи.
19. 04. 1995



 
АЗ
Две, три нощи
Два, три дни
И пак си ти.




 
БЕЛИ МЕЧКИ
Бягам към белите мечки.
Белите мечки са бели.
Ти си бяла мечка.
Бяло поле във реката.
Няколко праскови и една човешка кост.
Сняг, едри капки вино и мушкато лазят по крилата ми.
Сянка на момиче
От чаша с разтопени чувства
Изхвърча да събира мед в
Поляна с играещи деца.




 
БЯЛА КОТКА
Бяла котка в тревата
Чака бели гълъби да хапне.
Има само сиви птици
Котката позира гола
Гълъбите я рисуват с крилата си в небето.
Тя облизва си корема.
Те трепват от възбуда.
Нея я мъчи хрема.
Температурите днес са по-ниски от тревата, дето се е свряла.
Тя скача, хваща и изяжда два, три градуса.
10.12.1996





 
БЯЛА НОЩНА ПЕПЕРУДА
И в сянката се дръпна той
А тя му се усмихна
Над планина в зелените контури
Овцете в синьото доплуват.
Сянката отсича линия.
Слънце и путиня кимат.
И между реката и небето
Между ливадите, отнесли псето
Огънят се хвърля към душата.
А тя към сянката отлита
Бяла нощна пеперуда с черни точки по крилата
В краката ми се мята, мята, мята...
2. 07. 1997


 
БЪРЗО
Бързо се стъмва и синьото се свива във черно.
Бързо чаят изстива.
Бързо коси червени разпускаш.
Бързаш.
Бързам.
И се пропускаме.



 
ЦЯЛОСТ
Потеглям надалеч
Из прашен път да опрашвам сърцето си.
Поглеждам в очите на птицата прелетна
И съм отнесен в гнездото й.
Нимфата речна в дланта ми е гмурната.
Секунди, секунди съм влюбен и силен.
В плаващи пясъци плувал съм винаги.
Лицето й по същия начин сънувал красиво.
И сме усетили вътре в себе си
Нещо да пада и да попада извън себе си
За да сбере две души в цялост.
19. 01. 1998



 
ДА ОПИТАШ ТЯЛОТО Й
Усмихната Тя
През врата и
Тя се отваря навътре
На погледа задънена улица
Са очите й сънувани.
Със синя боя кой е боядисал
Ной и морето,
В което спасил ни е всичките,
Като ни е записал.
Тръгнали към себе си,
Обгърнали плодовете от райска градина
Изяждаме ябълката, която
Някой преди нас
Е нахапал нахално.



 
ДИМЯЩО
Когато тя гледа от филмовата лента
Животът се отнася в лека дрямка.
През мириса на морско дъно
Се гмуркаш и намираш
Потънал кораб от дърво.
В трюмовете виждаш, изненадан
Димящо,
Потъналото ти от векове сърце все още да тупти.
17. 12. 1996



 
ДУХА ТОПЪЛ ВЯТЪР
Дишане до полудяване.
Дишане до появяване.
Топъл въздух в планината бяга.
Духа топъл вятър.
Тича пъстра сърна
Нежни, следите й стопяват снежните петна.
Стопява се в кривата гора и тя.
Наостря слух еленът на поляната
Наостря слух еленът на поляната
Наостря слух еленът на поляната
Другите елени също наострят слух.
Сърна мълчи, застинала в мечта
Духа топъл вятър.
5. 01. 1997


 
ДУШАТА ТИ Е СГЪНАТА
Макар и само звук
Петелът пее.
Пчела бръмчи във вените.
Макар целувка тъмнокоса
Очите сини са
И ти си боса.
Макар и само слънчеви лъчи
Някой пак е пуснал твоите кози.
По течението реката е преследвана от дънери
А душата ти е сгъната.



 
ДВЕ РЪЦЕ В ДЖОБА
Две ръце в джоба се топлят.
Две очи – в две други очи.
А сърцето самотно
Бие едно в моето тяло почти.
Макар и сега да пее с друго сърце
Сърцето самичко се топли в снежните дни.
И се топи.
То чака да дойде друг топъл сезон по тези земи
Но по земите все зими са безконечни
И сърцето все едно си е, вечно.
24.12.1999




 
ЕДИН ЧОВЕК И ЕДНА ЛАМПА
Един човек
И една лампа
В една стая
Правят живот.
Едно сърце
И още едно върху него
В едно легло разхвърляно, изморено
Правят душата цяла и лека.
Едно цъфнало цвете в саксия
И една тъжна мелодия в топлата стая
Правят лятно петно в Зимата, чак до безкрая...
24.12.1999


ЕДНИ ЦВЕТЯ
Изведнъж цветята цъфнаха.
Въпреки, че бяха в саксия
Или може би, понеже бяха в саксия.
После увяхнаха.
Някой беше забравил да ги полее.
После някой им се зарадва.
Извика и други.
И те им се зарадваха.
И...
Цветята пак цъфнаха.
Вече никой не ги поливаше
Но те продължиха да си цъфтят.
24. 06. 1998




ЕЛА
Мушкатото цъфна в розово.
Ела запя меланхоличен танц.
Оставих ги насаме.
10. 12. 1996




И МЕ НЯМА
Наникъде побързах вчера
Овсякъде избягах днес
Настъпих се случайно, излегнат на тротоара.
Навсякъде да търсиш себе си
Се учат и децата в училище.
Намерих белите звезди в небето черно.
Изсипах ги на листа бял,
А те изчезнаха веднага.
Изсипах себе си в теб любима
И ме няма.
8.07. 1996




И СА НИ СЪБРАЛИ ГАЛАКТИКИТЕ
На очите в планините
Птици летели в изворите
В Космоса плували и из косите
Из коси черни сме изгубили душите
Нови звезди някъде са изгряли
И са ни събрали галактиките.
22. 12 .1997




ИСТИНСКИ СЪНИЩА
Наужким цвете и лимон.
Наужким сянка и сено.
Наужким очите попиват гърдите-ладии.
Истински сънуваме невъзможното.





КАТО РАСТЕНИЕ
Стъпвам в мъглата на къщата
Гоня съня си на пръсти
Растение в саксия мечтае за Африка
Поливам с продупчена лейка страха си
Живот на вечно тичащи корени
Пресаждани и обичани
Растенията бягат в Космоса.
17. 12. 1996





КОГАТО ТАНЦУВАШ С ЦВЕТЕ
Когато харесаш цвете.
Когато откъснеш цвете.
Намираш се в ливадата със скакалци.
Калинка само с една точка на гърба, се опитва да те омае.
Когато целунеш цвете.
Когато настъпиш цвете.
Когато танцуваш с цвете.
Само един път се надяваш да не увехне в ръцете
Да не увехнеш и ти в ръцете му.
Когато цвете те целуне
Се питаш дали иска да бъде откъснато.
10. 1995





КОКТЕЙЛИТЕ НА НОЩТА
В чашата на твоето тяло
Сипвам моето
Нощта си прави коктейли
Но идва денят
И отново ни разлива в различни посоки.
20. 01. 2001





КРЪГОВЕ
Трева и жена
И деца и крила
Поникват, растат, прецъфтяват.
В сезон на откъснати ябълки
Викаш своите кръгове.
Кръгли, надути огньове
Дим обхваща и корени
И славей и песен в сърцето си
Мотиката взимаш в ръцете си
И прекопаваш небето от кръглите облаци.
И три пъти по-дълго от лятото
Три пъти по-дълго от зимата.
На къщата малките паяци
Са сплели удобните мебели.
Три храста в кръг са растяли.
Три пласта в теб са се сляли
Красотата се движи във въздуха
Топлината извира от пода.
Тя не винаги ходи така гола.
16. 01. 1997





КЪМ СЕБЕ СИ
Няма те тази вечер.
Къде си?
Май се плашиш от лошото време.
А лошото време се плаши да поеме
Твоето тъжно лице без нейното.
3. 06. 1997




ЛЕШНИК И ЛЕШНИЦА
Лешник и лешница сърца са оплели в шума и клони.
Лешник и лешница са родили по няколко лешника
И са ги пуснали в копъра
Да си играят със свраките.
Свраките, свикнали с викове,
С радост поемат децата в човките.
Там те замлъкват
И пропукват се техните детски желания.





ЛИЦЕ
Избягали черни клавиши от пиано свирят във веждите.
Лице живее откъм залеза.
Езера в очите й са сгънати.
Носът е пътят стръмен в планината.
Устните са двата бряга на душата.
6.06.1997





ЛИЧНО
Да ме рисува
Не иска.
Да ме целува
Не иска.
Да ме задраска
Не иска.
Да ме ощипе поне
Аз й се моля
За да знам, че съм неин,
А не истински.




ЛЮБИМА, ВИЕ СТЕ СЪС МЕН
Потеглили във ясен ден
Любима вие сте със мен
Където и да сте.
7. 08.1998



ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПЪТ
Русокосо момиче се усмихва в очите ми настървени.
Усмихвам се аз на свойта принцеса светлокрила, отнесена.
По стъклото се стичат капки от последния ноемврийски дъжд.
В който проблясват ангели.
Бърша челото си, а мисли се лисват в порой.
29. 11. 1996




ЛУДО
Във въздуха се стапя пеперуда.
В ливадите лети река.
Един човек надбягва лудо
Своята душа.
14. 09. 1998



ЛУНИЧКИТЕ ОТПЛУВАТ
Навито листо с червени жилки
Навита е в сините си тесни дънки
Косата – черна, дълга отпуска се навънка.
Луничките отплуват от лицето към очите.
14. 12. 1996





МЕЖДУ
Между двете капки
Между устните ми и нейните.
Между паякът и паяжината.
Между сълзите и успокоението.
Между спомена и още незапочнатото.
Между ръката ми и огъня.
Между птицата и крилата й.
Между окото и невиждането ми.
Между тръстиката и езерото.
Между ставането и навеждането.
Съм.
10. 03. 2000





МИДА
Тъмни миди
Отварят дълбокото море.
Тъмни коси
Отварят нейното лице в дълбока сутрин.
Разтворено в триъгълна възглавница
Лицето бързо се съблича от съня.
Нощта, която го е крила досега
Тя сгъва върху нощницата на леглото.
25. 12. 1996





МОЯТА ЕДИНСТВЕНА, ТЪЖНА ЧЕРЕША
И от малките зелени череши
На капките, спрели в листата
Потичат очите й легнали
И влизат в душата ми.
Натежава оловният дъжд на снагата й.
Момичето май че прелита.
Облаци съхнат в небето.
Пресъхват устата в полето.
Пресъхват последните сълзи.
Дъхът навява студеното лято.
През отворения прозорец мечтата се стяга за път
За среща
С презрелите, морави устни
На мойта единствена, тъжна череша.
6.06. 1997





МУХАТА КРЪЖИ
Листото се клати.
Мухата кръжи.
А долу пръстта лежи във саксия.
21. 11. 1996





МУЗА
Голяма, вятърна жена
Планина, покрита с морски миди
Голямото око на месеца те следи
Полита с теб и чувството за вяра
Повярва, че те има - сега те няма.
Орел лети между своите скали.
Козел притежава камъни.
На отсрещния връх, провиснал краци
Седи и свири сърдито старче.
Какво си мисли? Нищо.
Само музиката значи нещо
Музиката е в орела
В козела пристъпва нейното копито
По реката тича на пръсти с пръчка в ръка
Танцува с вятърната жена
Това, което старчето опитва да засвири
Най-сетне идва с дъжда
09.1996




НА БЯЛАТА Й РИЗА
Слънчева пеперуда е кацнала на бялата й риза.
На сянката тя свойски отпуска глава.
Почивката е задължителна
Щом след малко ще се надбягваш с лятото.




НА ДОЛНАТА МАГИСТРАЛА
През моста
От другата страна на тротоара
Поглеждам за нея
И се облягам на долната магистрала.
22. 12. 1997





НА КУКОВО ЛЯТО
На куково лято.
В малко ранна есен.
Есенция от презрели плодове на пазара.
Есен от презрели чувства в умивалника.
Без определен продавач.
1. 09. 1998




НА ЛОВ
Крясък на соколи, тръгнали на лов
Очите на богиня, хванати във броня
Два бавнодишащи коне пръхтят, зазидани във крепостна стена
Те истински желаят да бъдат яхнати от нея.
Тя обяздва с поглед тъмносин и хвърля
Ласа – ограждащи препускащи сърца.
Надолу, иначе в равна долина
Напипват пулса на земята два дълги, бели крака.
От дънера на чара си момиче пуска своите коси
Зад хълма слънцето се дига и пръсва огнени оси
На запад, там близо до реката
Две поляни с нацъфтели във лилаво тръни
Очакват да бъдат опрашени.
А двата бавнодишащи коне са слезли към реката
Да къпят своите копита в нейните момичешки гърди.
23.12. 1996





ТАНЦ
Танц в краката ми
Танц в тръстиките
Шанс в Бога.
Молитвата изпълва кораба.
Котвата се спуска в мозъка.
Млъкни ненужно в дъха си.
Не си играй с огъня.
Живей на острова
Бъди отвят от въздуха.
От вятъра живота си надувай!
Закърмен с мляко,
Отлюлян в детската количка
И играл си с пръчка, куче и мастилница
Виж какво написах:
“Флейта и елен
Сърна и флейта”
Само въздухът не може да се чуе в любовта.





НАПОСОКИ
Тръгни на юг
Смокини да береш.
Душа си избери
Каквато избереш.
Тръгни на север
В ледове да се огледаш
Тъй както от главата до петите си замръзнал в себе си.
Тръгни на запад яхнал кон
Някога забравен стон
Боде, когато сядаш.
Тръгни на изток най-накрая
В себе си избистрен лягаш.
Лилия в езерото смаяна.
Животът на едни се стапя в чая.
Звезда си
После пак изгряваш.




НЯКОЙ ДА НЕ ТЕ НАМЕРИ
Да държиш едно цвете.
Да държиш сърцето си.
Да държиш момиче чернокосо.
Да държиш оса за жилото.
Да държиш опънат хълма.
Да държиш водата синя.
Да държиш на сивото.
Да държиш красивото.
Да държиш на слънцето лъчите.
Да държиш във кошница сълзите.
Да изпуснеш себе си.
Някой да не те намери.





НЯКЪДЕ ОТВЪД
Усмивка недоловима се увива в мъглата.
Улавяш си пак стъпалата
Да бягат натам,
Където тя може би сега ляга.
Дъх от Бога облачен
Отнася три твои молитви
За съюз с онази,
Която твоите карти разплита.
Живееш без мисли да питаш.
Косата й обгражда твоята плът понякога.
Понякога крилата си стягаш за път, изплашен.
Летежът ти може и да не завърши със падане тук.
Завързвани, очите ти чувстват отвъд сивото спокойствие.
И неотлепен от близките хора
Потегляш натам, където ще можеш не само да я сънуваш.
Където капките падат и разбиват желанията
Където климатът винаги топъл е
И килимът опънат е винаги.
Където са боси и ледени стъпалата.
Душата, душата, душата –
Увиват я белите, перести облаци.
И не знаеш накъде те отнася.
И не знаеш, че може би плачеш.
3.07.1997






НЯМА И МОЖЕ
Ще стигна до остров от коприна
Ще легна до девойка
Ще заспя
Но знаете ли, няма да замина
Защото няма да заспя.
До мене стига остров от коприна
Девойка ляга и заспива
Но знаете ли може да замина
Какво пък, може да заспя.
1. 07. 1998





НЯМА МЕ
Листа от слънчеви струни
Обират небето лилаво-студено.
Вятър откъсва очи от планините.
И се спуска тъй ниско в мойто сърце.
Отнася със себе си жълто листо.
Някак съм сам и обиден.
Някои се чувстват щастливи.
Малък облак влиза в отсрещния блок
И излиза от другия край без да е цял повече.
18. 10. 1996





НЯМАМ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ
Прескачам в гъста тъмнина
И нямам повече въпроси към жената
Която скача в ярка светлина.
1. 09. 1998




НИЩО, ЧЕ Е СПРЯЛО
Постилам облак в сърцето
Сърцето си е пак в сърцето
Нищо, че е спряло.
26. 09. 1997



ОБЛАК В СЪРЦЕТО
Постилам облак в сърцето
Сърцето си е пак в сърцето
Нищо, че е спряло.
26. 09. 1997



ОПАСНО
Опасно бие сърцето
Кръстосваш бели полета
Обличаш сините дънки
Написваш няколко думи
Които изглеждат безумни.





ОТКРИВАМ, ЧЕ СЪМ ТЕ ОБИЧАЛ
Изплъзнаха се очите ми.
Подплашени, изгубени потънаха в твоите.
Отново си имам аквариум.
И две водорасли – зеници.
Подплашени парчета стъкло търкалят сърцето ми.
През сивото изпълзявам.
Пингвин се моли на пеперуда.
Подплашени ледове от топлината се разчувстват.
Нагоре от мен пълзи изгряващ корен
Пониква в теб цвете с две остриета.
Едното острие – обичам
Другото се опитва да го прободе.
Лягам под дърво. Изтягам се и заспивам.
Откъсва се ябълка и...
Откривам, че съм те обичал много преди да ме удари.
Преди да ме удари бях заспал.
Сега съм буден и сънувам.
Учуден съм от пламъка в мен.
Вечерта довява при мен червени коси и две зелени езера.
С косите оплитам сърцата.
В езерата се гмуркам и плача.
Усещам...
Усещам още...
Усещам пак...
Усещам въпреки...
Отново те целувам.




ОТВЪД
На изток от себе си
Тя - надеждата ти оформя веждите.
Събува ти сандалите
И ти отпуска ремъците на сърцето.
7.08.1998




ПЧЕЛИТЕ ОТЛЕТЯХА
Къде защо и как
Умря пчеларят пак?
Къде, защо и как
Пчелите отлетяха?
18. 09. 1997





ПЕСЕН
Очи в спомени потънали
Навътре в себе си необятна е.
Необятни ливади са влюбени
В неокосените бурени на душата й.
Следобедно слънце пощуряло
На селски чардак е овесено.
И сочни зелени листа
На устата й дали са песен.
23. 11. 1997





ПЕТИ НА МОМИЧЕ
Къде са ми мислите?
Къде са ми спомените?
Отсреща на оградата дървена съхнат.
Цветята ухаят, сапунът мирише
Пчелите ужилват пети на момиче.
23. 11. 1997







ПЕТНАТА
Петно от слънце на душата
Петно от вино на полата
Петно от поглед на устата
Петната.
7. 08. 1998





РАЗБЪРКАНО
Жълтурчета, потънали в небето над себе си.
Звезда, отнела ми думите.
Лябов, дарила ми Нея.
Нея и нейните черни коси
Са разбъркани
И
Объркват сърцето ми.




РАЗЛЮТЕНАТА ЖЕНА
Изчезвам на перваза на прозореца
Изплувам в своите надежди
До едно далечно утро в Космоса отдясно на сърцето й.
Появявам се на остров в океана
Изхвърлен на брега от пяната на разлютената жена.
7.09.1997




С ПОГЛЕД УЛОВЕН
Котката претичва
Тя понечва да я хване
Но остава с поглед уловен
От мен.
22.12.1997




САБЯ
Сабя над огън летяща
Ръката е силна, желязна
Дълъг и остър е пътят й
Кръв шурва от крехкото тяло
Сразила ме е мойта принцеса
С очите си блеснали, сини, отнесени.




САМ
През врата
Някой минава.
Някой вратата оставя
И е сам.
7. 08. 1998




ЩЕ ЗАКУСВАШ НА МОКРО.
Огън, любов, езера
Красивото цвете цъфти
Окъсани лятни треви опасват сърцето.
Вечер,
След това тъмнина върху лицето.
Лице,
След това тъмната нощ.
Вали, вали, вали.
Утре сутринта ще закусваш на мокро.
6. 06. 1997





ЩОМ СЪРЦЕТО Й СЕ СВИЕ
От розовите облаци над равнината
От тъмносините във планината
Не можем нищо да очакваме.
От кафявите очи във мен
От матовосините във нея
Очакваме живота да потръгне.
Небето бавно потъмнява във лилаво.
Животът се развива, отмерва крачките пред Бога
На птиците крилата се разперват.
Устните на този плод се разширяват
Щом сърцето й се свие.
14. 12. 1996




СКОК В НИЩОТО
Скок в нищото
После пропадане.
Живот на високо издигнал се в себе си смъртник.
И някакви ядове са издърпани.
А душата – окъпана е избягала.
Колко ли е далеч
Да се отдалечаваме?





СКЪСА САМО СЕБЕ СИ
Броеница от капки по шията на черешата.
Вятърът опита да я скъса.
Но скъса само себе си.
10. 03. 2000





СКЪСАНИ
Скъсана страница
Скъсан следобед
Скъсани сенки се смеят в безвремието.
Отпуснато тяло
Отпуснати крайници
Отпуснати мигове лежат недокоснати.
Смъртоносни отблясъци
Смъртта в огледалото е изплашена
Че толкова силно я искаме.
Жега в крилата на гларуси
Пера прилепват около кръстта й.
Слънчеви триъгълници налазват краката й.
Тъжна, мухата отлита от зимата
И каца на лятната маса.
17. 12. 1996





СМЪРТ
Тръгни и не спирай
В танца неопитен и неопитан.
Отпусни се в кладенец
И виж отражението на живота си как се дави.
Тогава ще знаеш, че можеш
От въздуха слънчев на лятото
Да изтеглиш косите й черни
И да целунеш устата й.
23. 11.1997





СЪЛЗА
Прозрачната сълза в очите на принцеса
Не може вечно да стои
И капва тя в твоите очи.
7. 08. 1998




СЪРЦАТА СА ТРЪГНАЛИ НА РАЗХОДКА
Зад лице
Зад походка
Сърцата са тръгнали на разходка.
22. 12. 1997





ТРИ ТЪЖНИ ПАЛМОВИ ЛИСТА
Три тъжни палмови листа
Хлебарка лази в нощта
Трън, влюбен в тропическата жега
Поти се до парно със железни вени.
Сенки от цвете треперят от вятъра, изтичащ под вратата
Мушица живее на улица в отрязаната дюля.
Тя муши се между пръстите на звяра.
Спокойствието се пази в три шишета
Лазсипвам малко на сърцето.
21. 11. 1996





УТРО
Тръпчинки и смях са облакътени на зидове каменни
Аз ходя зад тях и светулките кацат в сърцето ми.
Небето, синьото
Неизследвани облаци потръпват в ресниците черни момичешки.
Тя гледа и вълните се удрят в брега върху пясъка.
Върху пясъка сядам и песъчинка й пращам с отлива.
На пясъка някак следите изчезват от мокрото.
И стъпките няма ги на брега недостъпен.
И се отнасям към три пъти по-дългото утро.
11. 06. 1997





В КУЧЕШКИТЕ ЛАПИ
Щурецът свири криви звуци
Реката ясно отговаря
Зад вратата
Тя слуша своите желания
Да си лягат в кучешките лапи.
18. 09. 1997





В ОЧАКВАНЕ НА ЛЯТОТО
Вечерта се спуска в синята си къща
Теменуга в сърцето ми потъва
Вятър се усеща със гърди
Снимка на момиче се усмихва
Отсреща лампата проглежда
Полъх на треви и шепота на пеперуди
Отвън е още пролет
През един отворен прозорец,
През едни отворени очи,
През едно отворено сърце
Лятото се движи.
18. 03. 1993





В ОЧИТЕ НА МОМИЧЕ
В очите на момиче
Очите на момчето се разтварят
И светът изчезва
Когато прегърнеш момичето
За да те прегърне и той.
20.01.2001




В СЯНКАТА НА ТРИ ДЪРВЕТА
В сянката на три дървета
В облака на три морета
В огъня на три пустини
Сме сами завинаги.
18. 09. 1997




В СНИМКАТА ОТ ВЕСТНИК
Сутрин се събуждам рано, понеже обичам да поглеждам твоята усмивка
В снимката от вестника.
Адресът на сърцето ти не мога да намеря
В пощата ме гледат странно.
Какви ли марки ще ми трябват,
За да ти кажа, че те чувствам тъй неразгадано.
13. 12. 1996





ВЧЕРА
Там, където гледаш днес
С очите си създаваш
Две очи,
Които гледат утре.
7. 08. 1998




ВЛЮБЕН И ИЗЛЮПЕН
Влюбен и излюпен
Оставам да мечтая
В яйцето на кокошката от Рая.
Снася бебета тя.
И е приказна, подвързана със моите очи
Красива, студена и бяла писта за скиори.
21. 11. 1996




ВЪЛНИ
Любима, май че сме сами в този зимен следобед
Слънцето днес също е влюбено в цветята.
Между тях огрява твоето лице
Посадено в моето сърце като спомен от бъдещите дни.
Любима, завиждам на любимите неща
Които те палят и изгасват
Помежду ни океанът тъмносин разделя твоите черти.
Вълни, побързайте!
Разбита е пяната на желанията.
Вълни, вълшебна е душата й.
На яхти белите платна изписвам със сърцето си.
Вълни, потеглите ли наобратно,
Върнете пясъка,
Над който стъпват днес краката й.
13. 12. 1996




ВКУСНО
Ако те няма - не мога да пиша.
Ако не пиша – те няма.
По ябълка зъби оставил
И червеи в нея забравил
Търся и съм много спокоен
Че никога не ще намеря
Тоз див плод с тъмни ресници
От който текат разни мисли
Потичат в река тъмносиня
Една подир друга две риби
На първата, стигнала бряг
Се дава в награда
Една кука и двама рибари
А втората- свободна и тлъста
Остава да плува
И да чака реда си за гозба.
16.10. 1996





ЗАЩО
Към слънчеви пясъчни острови
Ще заплуват само твоите кости
Някога си останал на дъното
Влюбен в риба нагъната
Риба, родена във рифа
Наистина ти е подшушнала
Шумът на вълните в шумата
Разхождал си някога в гората
Гора чиста, но с бурени
Засаждали се сами в сърцата ни
Макар и да искаш да пишеш,
Че още си само медуза
Да искаш, ти можеш да дишаш
Тъй както и кита не може
Изхвърляш цяло морето
През ноздрите
Препускаш да вземеш живота
Пропускаш да се усмихнеш
Настигаш на коня копитата
Коприва обгражда сърцето ти
Което ободено бие
Което обидено бие
Било ли е само случайност
Че ти си застанал на слънце
Защо си застанал на слънце
Защо си опитал от кладенец
Една чаша студена вода
Без повече да си жаден.






ЖЕНИТЕ СА ПРЕКРАСНИ САМО КЪМ ДЕЦАТА
Уплашени врабчета колебаят се в храната си.
На котките им се обърква миризмата.
Жените са прекрасни само към децата.
5. 12. 1996




ЖЪЛТИ ЛИСТА
Някога в танца на жълтите листа
Се влюби есенният вятър.
Когато изпопадаха в тревата
Врабчетата излетяха
И летяха
И летяха
И летяха
Замръзнаха в тревата жълтите листа
На есенния вятър остават да танцуват спомени в сърцето.
30. 10. 1996





ЗВЕЗДИ
Звезди над нас прострени
През пустиня жълтокоса
Спускаме се боси.
В очите ни сълзи от нощен вятър.
В ушите ни е песента магьосническа
Сърцата непокрити трупат източния пясък в своите тръби
Изтичаме в друго време
Тичаме, а часовниците са спрели много отдавна
И няма кой да ни извади от съня, наречен наш живот.
11. 08. 1999