сряда, 11 април 2012 г.

Изпит по птици

Пиеса от Стефан Галибов

Първа сцена- Читалнята

Читалня. От долния етаж се носи патетична музика на пиано. Актьорите имат час по разпяване и музика. Студент се опитва да учи за изпит в читалнята.

Мисъл:

Защо четеш? Погледни небето!Виж огрените от слънцето покриви и не мисли за нищо!

Аз-ът:

Остави ме на мира! Нека поне веднъж бъда сериозен! Нека се съсредоточа! Няма как да не мисля за нищо, ти ми пречиш! После ще мечтая.

Друга мисъл:

Кога после? После ще е късно! После ще си станал твърде разумен! Особено след като прочетеш този дебел учебник. Ще бъдеш сериозен и вглъбен като мумия!

Аз-ът 
/зачита пасаж от учебника:

„Отхвърли привързаността към тялото и ще освободиш физическата си енергия!”Из правила за актьора.

Трета Мисъл:

Абе кво шъ четеш, я вземи разгледай списанията с мацки!

Момчето се обръща и посяга към купчина с лъскави списания.

Първа мисъл:

Можеш ли да обърнеш списанието направо на страница с голо момиче!Хайде! Побързай! Нямам търпение! Иска ми се нещо голо!Цссссс.....

Аз-ът

Млъкни! Хората могат да те чуят!

Погледът на студента внезапно попада на отсрещната сграда. На покрива, точно до комина се разхождат два гарвана. Единият държи в клюна си парче баница.

Втора мисъл:

Знам, че можеш да летиш като гарван! Защо не се пробваш! Лесно е! Също като да ядеш твърда студентска баница.

Аз-ът:

Аз летя само чрез теб, а ти чрез мен! Ако искаш да скоча и ти ще изчезнеш на секундата, в която си разбия главата!

Мисъл засрамено:

Извинявай! Погледни небето! Преди малко нямаше никакъв облак, а сега се е появил воал от захарен памук!

Аз-ът:

Като пусната мрежа в морето. Много е красиво! Иска ми се да напиша стихотворение! Само да не четях такава сериозна книга в момента!

Гълъб се разхожда по парапета на отсрещния покрив. Спира се на ръба и гледа напред в небето.

Мисъл:

Отивам при гълъба! Ти си стой тук колкото си искаш! Чао! Чети съсредоточено!

Втора сцена:ДУШАТА НА МОМЧЕТО СКИТА. ГАРВАНЪТ НАПАДА.

Музика. Този път е диско парче от 80-те и идва от съседна тераса. Душата на момчето литва между покривите и каца до гълъба на парапета. Заговаря го.

Душата:

Можеш ли да се хвърлиш в небето със затворени очи, без да се оплетеш в бялата мрежа от облаци?

Гълъб:

Що за птица си ти? Не съм виждал досега такава.

Душа:

Не съм птица, а душа на човек...Не ми отговори на въпроса

Гълъб:

Разбира се, че мога! Ах, ти глупава птизо, каквото и да ти е името. Аз съм президент на Отбраното гълъбаво общество. В нашата конституция пише, че няма по-велика, умна и силна птица от гълъба. Гледай сега и се учи!

Гълъбът си затваря очите и се хвърля смело във въздуха. Издига се все по-високо и по-високо, за да достигне облаците. От съседната сграда се спуска гарван и удря по гърдите гълъба. Той полита надолу. Душата на студента скача да го спасява, но не успява. Гълъбът се разбива на земята между две кофи за боклук. От главата му се стича тънка струя кръв.


Трета сцена-МОМИЧЕТО


В този момент по улицата минава момиче. Вижда гълъба и спира забързаната си ход. Вдига го от земята внимателно. Милва го по главата. За момент се разколебава дали да не го върне на земята, но усеща, че гълъбът е още жив и го слага в чантата си и продължава по улицата. Душата на момчето ги следва.
В същото време умът на момчето продължава да чете за изпит, горе в читалнята. За момент вдига поглед към небето и чувства непозната тревога и празнота там, където трябва да се намира душата му.

Четвърта сцена:МОМЧЕТО СРЕЩА МОМИЧЕТО


Същия ден на път за Студентски град, момчето среща момичето на една спирка. Тя си изпуска телефона и той го вдига от земята.

Момичето:

Искаш ли да видиш един болен гълъб?Много е наперен, въпреки раните си!

Момчето:

Айде!

В къщата на момчето. Двамата влизат набегом в стаята на момичето, за да не ги види гладещата в хола майка. В ъгъла на стаята в един кашон би трябвало да е гълъба, но кашонът е празен.

Момичето:

Мамо, имаше една птица в стаята ми?

Майката:

Изхвърлих я! С баща ти не понасяме болни животни!

Момиче:

Защо не ме пита първо!? Къде го изхвърли?

Майката:

До кофите за боклук. В никакъв случай не го носи пак тук!

Момичето:

Но там ще го изядат кучетата! Мамо вие с татко сте такива животни!

Момичето се втурва на бегом в стаята, дърпа момчето за ръка и двамата излизат

Момичето:

Хайде, че не издържам повече от две минути вкъщи!

Пета сцена- ЕДНА ДУША. ДВЕ ТЕЛА

 Двамата излизат, затръшвайки вратата след себе си. На улицата до кофите за боклук има малка кръвна диря и перушина. Гълъбът липсва, момичето се разревава тихо. Обикаля истерично и оглежда наоколо.

Момичето:

Къде си по дяволите?

Студентът я хваща за ръката и двамата тръгват надолу по улицата. Влизат във вътрешен двор, където играят деца. Едно от тях е завързало с конец за крака ранения гълъб. Момичето отива и прогонва децата. Душата на студента е следвала гълъба през цялото време и сега лежи на земята и го успокоява.

Душата:

Не плачи птицо!Аз съм до теб!

Момчето взима в ръце гълъба и душата отново е привлечена в тялото. В този момент няма какво да поддържа живота на гълъба и главата му увисва да се люлее във въздуха. Момичето не може да си поеме дъх от шока.

Момиче:

Моля те не умирай, гълъбче!

Момчето
Какво правя тук? Имам още толкова много за учене, а изпитът е утре! Ще тръгвам.

Момчето оставя момичето и се отдалечава.

КРАЙ!

Няма коментари: