сряда, 5 февруари 2014 г.

Кравата от Железница

 

Имаше една крава, която не беше като другите. Докато всички останали късаха детелините и сочната трева със зъби, тя първо се опитваше да чуе какво й говорят растенията. Искаше да ги разбере, да отгатне какви проблеми вълнуват зелените им стебла и розови венчелистчета, преди да погълне крехкия им живот.  Кравата освен това си имаше напълно ясен спомен за първия ден, когато видя за пръв път очите на хората. Бяха топли, кафяви и много притеснени. Даже за някакво време реши, че тя също е човек, а не крава, тъй като наоколо нямаше други животни, а човекът, който видя за пръв път й говореше с човешки думи. Така тя се научи още в началото на своя кравешки живот да разбира езика на хората.
Хората бяха същества, които приказваха много, твърде много. Примерно кравите не говореха толкова много. Ами просто нямаше за какво толкова.
Например темата на месеца можеше да е просто новата поляна със сочни детелини и точка. Нямаше какво друго да се каже, но пък можеше да се опитва до безкрай., всеки ден. Хората напротив, те непрестанно говореха за неща, които не можеха да се опитат с уста. „ Много съм притеснен за бебето на Мрънка!” Вече мина цял месец, а още не може да стане на краката си. Роди се твърде рано и сега няма сили да се задържи права. Дано оцелее!” Да, мамо, разбирам те, но не можем да пуснем  Мрънка да я види, нека по-добре си мисли, че детето й го няма. Нека го забрави, да го отпише още от  началото. Защото, ако й дадем дори мъничко надежда, после ще страда, не , по-добре е да не знае, че детето й е оживяло. „
Кравата не знаше, че е крава и така по-й харесваше. Нямаше нужда да дава мляко някой ден като порасне. Въпреки, че не беше сигурна, че ще се стигне до порастване. На няколко пъти се беше опитвала да се изправи на крака, но все се стоварваше на твърдия, студен под.
„Отпиши я, Иване!, чу да казва един белобрад старец, който дойде на петия ден да види какво се случва.
Искаше й се да изкрещи „Не, аз ще живея. Сигурна съм!”
И наистина, кравата, която Иван кръсти Трепетлика, оцеля. След месец, през който Иван я хранеше с човешки биберон, пълен с мляко, тя се вдигна на крака и беше готова да я заведат при останалите. Или поне така си мислеше Иван и неговите приятели и роднини. Още не беше женен, изчакваше да натрупа малко пари и да построи къща. Иначе къде щеше да заведе бъдещата си жена. Сега още живееше в къщата на родителите си и въпреки, че баща му вече го нямаше, а майка му и сестра му нямаха нищо против да споделят трапезата и покрива си с неговата избраница, Иван предпочиташе да построи нов дом за своето бъдещо семейство.
Кравата обаче не очакваше толкова грубо продължение на и без това трудно започналия й живот. Тъкмо реши, че вече познава в тънкости тревогите на човека, когато се наложи да се приземи и да види суровата действителност-вместо на два,изправи се на четири крака, но и бебето на съседите също пълзаше на четири, така че това не беше толкова притеснително- Но когато я вкараха при останалите крави, най-сетне собствените й заблуди излязоха наяве и бяха развенчани. От всички посоки на  облепналия в изпражнения обор, я гледаха с влажините си кафяви очи някакви груби, черно-кафяви чудовища с камшични опашки, които напрекъснато махаха напред-назад, за да пропъдят чувството си на безполезност. Всъщност в тази сутрин, тя разбра, че принадлежи към това ново семейство с изплашени погледи. И завинаги намрази съдбата си- да мучи и да очаква следващия ден, в който не се знаеше какво я чака- вкусна сочна трева или по-точно да се храни от земята, а не от чиния, да стои гола, вместо да си сложи панталони и риза. Кравата обаче не забрави човешкия език и продължи да разбира и слуша разговорите на своите господари, в които основните неща и вълнения имаха връзка едиствено с корема и дъвкателния инстинкт.Най-важното за хората беше кога, как и с кого ще се наядат-скучна работа, даже твърде досадна!



Няма коментари: