петък, 19 септември 2008 г.

Любен Диманов чества юбилей с изложба






Скачащи, акварелни момичета и гигантски рисунки на раздвижени мъжки фигури са новите търсения на автора

Стефан Галибов

Серията от акварелите на скачащи момичета, които се разливат на пръски от разноцветна боя по листа показват невероятната идейна свобода на графика Любен Диманов. Творбите на живеещия във Франция българин, изложени в галерия Райко Алексиев са специално подготвени за изложбата и са резултат от работата му в последните две години. Експозицията би трябвало да е юбилейна/художникът навършва 75 години/, но Любен Диманов не акцентира върху това, той не прави традиционната за тези случаи ретроспектива, а залага на новото и експериментира. Авторът представя произведения върху пластмасови подложки, колажи, пет едроформатни табла 2,50 на 1,50 метра, живопис и графики.
Особено силен акцент са анатомичните рисунки на голи мъжки фигури, съчетаващ няколко фази на движение. Форматът е гигантски и поради това произведенията се чувстват особено уютно именно в голямото, безбрежно пространство с мека светлина, влизаща от стъкления покрив и високи тавани на галерия Райко Алексиев.
Любен Диманов е роден през 1933 г. в град Кнежа. През 1959 г. завършва специалност „Декоративно-монументални изкуства” в Художествената академия в София при професор Георги Богданов. Художникът трайно се насочва към графиката, илюстрацията и рисунката. Паралелно с това се изявява и в сферата на живописта и стенно-монументалните изкуства. Включва се активно в международния живот още от годините след своето дипломиране – участва в Младежкото биенале в Париж през 1961 г., 1963 г., 1965 г., както и в биеналета на графиката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло.
През 1972 г. организира своята първа самостоятелна изложба в Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и много други.
Любен Диманов е автор на редица илюстрации и самостойни графични листове за издания от български и световни автори. Сред оформените от него книги са чужедстранни издания на Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /1978 г., Париж/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /1979 г., Дюселдорф/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/ 1980 г., галерия „Остер”, Швеция/, Овидий „Метаморфози” /1981 г., Париж/, Аполинер „Алкохоли” /1981 г., Париж/, Шекспир „Сонети” /1983 г., Стокхолм/, „Бестиарий” /1984 г., Париж/, „Когато пламъкът и розата са едно” /1986 г., Лондон/, Стефан Маларме „Митология” /1991 г., Париж/ и други.
От 1976 г. авторът живее в Париж.

Не харесвам чиновническо-етнографския подход





Никола Тороманов-сценограф на „Дзифт“

Не харесвам чиновническо-етнографския подход в театъра, в киното и въобще в изкуството.
В основата беше търсенето на знакови, култови неща, като лозунгите, татуировките, линията на отчуждаването, търсена като визия. С Явор си говорихме да направим култов филм. Култ- „Cool!“Аз много обичам киното още от дете, и добрата новина е, че и след „Дзифт“ продължавам да го обичам. Това ми беше първия филм, за който правя сценографията. Той се появи в момент на депресия, на силна творческа криза. За мен си беше чисто прагматично превижяване. Но в период на криза, човек има шанса да се обогати и да излезе по-силен, променен и зареден. Това се случи с мен след терапията „Дзифт“.

Очаквам да снимам в Америка





Явор Гърдев, режисьор:



В Торонто се отвориха някакви възможности за мен, които засега са непроверени, евентуално ще имам шанса да работя свой филм в Америка. Но аз съм човек реалист и не се подлъгвам лесно по този тип холивудски мечти и общо взето гледам трезво на тях. През месец октомври ще имам имформация дали ще се случи и точно как. Засега филмът ще бъде българската номинация за Оскар. С Владислав Тодоров имаме още два нови проекта, „Цинкограф“ и „Неон“, които в момента са на ниво идея. Единият е апокалиптична антиутопия в бъдещето, а другият се развива в миналото. Тяхното развитие зависи от фестивала в Солун през ноември, където сме селектирани на пийчинг сесиите за следващи проекти.
„Дзифт“ е направен с повече пари, отколкото имахме в началото. Всеки добавяше от личните си доходи. Беше важно да разберем на входа, кое от техническите пера ще ни осигури визия на скъп филм- послушахме оператора Емил Христов, който ни каза, че по отношение на други неща можем и да направим компромис и да си спестим средства, но по отношение на обективите не трябва да пестим. Купихме анаморфотните обективи, които той искаше и ефектът наистина беше зашеметяващ. А от екипа, извън актьорите, Емил беше единствения не-дебютант в този филм . Така че всички трябваше да го слушаме.
Използвахме известната система на 3 D ефекти CGI, с които направихме сцената с трамвая, с възстановката на вече изчезнали соц символи като звездата на партийния дом и на мавзолея.
Една руска журналистка беше написала, че аз съм толкова авангарден тип, че съм сложил сред продуцентите на филма и името на вожда Георги Димитров, а това си беше чисто съвпадение на имена, на реален човек от продуцентския екип.
Изключително важно за мен беше абсурдните състояния като отравянето на Молеца да е с реално съществуваща отрова и колкото и абсурдно да звучи има такава отрова, от която се провокира точно толкова дълга и невеероятна смърт. Харесвам чувството на хумор на писателя Владислав Тодоров. Например ефекта фортекс, който още не е обяснен, това е залепването на завесата за тялото под душа-това е физически необяснен засега факт. Смятам да използвам този абсурден ефект в сцена от следващия си филм.

Манекенката Таня Илиева: В „Дзифт“ ме доведе интуицията





В Москва Лив Улман дойде нарочно при мен, за да ме целуне

интервю и снимки- Стефан Галибов


Ролята на Богомолката в изключително силния дебютен филм на Явор Гърдев „Дзифт“ е първото екранно превъплъщение за манекенката Таня Илиева. Това, което й помага, е, че няма предварителни нагласи, не ламти от амбиция да се докаже, отива по интуиция на кастинга. Помага и опитът и на манекенка. За Таня Илиева, обиколила почти всички световни подиуми, не е нещо свръх необикновено да се явява на 19 кастинга на ден. Приятелят й Руши Видинлиев пръв разбира за актьорските й заложби. Приятели я съветват да се яви на кастинга редом с куп актриси. И тя успява да получи ролята.

Актрисата дебютантка нежно убива с поглед жертвите си както на снимачната площадка, така и сред публиката. Чарът й изпепелява. При това, без да го е искала. Просто по интуиция. Все пак тя е Богомолката.

- Как те избраха за ролята на Богомолката?

- Дизайнерът на продукцията Никола Тороманов-Фичо беше видял някакви мои снимки и ме убеди да се явя на кастинга. И понеже съм ходила на толкова много кастинги покрай професията си на модел, че си казах що да не отида, без да имам някакви особени предварителни очаквания. Сега, след като филмът е толкова успешен, като го говоря ми звучи толкова елементарно, но такава си беше истината, отидох просто ей така. В Милано ходя по на 19 кастинга на ден и отдавна съм претръпнала.

- Този кастинг беше ли по-различен от останалите, на които се явяваш като модел?

- Още от влизането почувствах, че това са верните хора, с които ще излезе нещо велико. А след първия снимачен ден, въодушевена и кипяща от ентусиазъм се прибирам вкъщи и кого да видя. Катето Евро ни дошла на гости и приготвила тутманик. В този миг почувствах, че това ще е моята велика роля, както се е случило някога с Катето.

Въпреки че на първия кастинг изобщо не смятах, че ще изберат точно мен. ОК, аз съм манекенка, но това е сериозна продукция и просто ми изглеждаше нереално. Но още с влизането в залата, целият екип ми обърна страхотно внимание, явно с нещо съм ги впечатлила. Това внимание от своя страна ме вдъхнови да изкарам най-доброто от себе си. Всеки ме пита дали съм имала амбиции да съм актриса, и никой не ми вярва, че съм нямала. Впечатли ме подготовката на екипа, как си бяха разграфили работата.

Кастингът представляваше да изиграя една сцена – моментът в съблекалнята след концерта, когато си махам перуката. На втория кастинг ми дадоха целия сценарий, аз го прочетох и много се запалих по историята, също така заразително ми въздействаха и останалите актьори. На втория кастинг трябваше да изиграя сцената в сладкарницата с Владо Пенев, която мина супер яко. Всички казаха, че съм one shot actress (актриса само за един дубъл). И два дена по-късно Явор ми звънна да ми каже, че съм наета за филма.

- Как ти се отрази снимачният период, измори ли те много?

- Ами докато снимахме, аз толкова се отдадох на идеята, че забравих за останалия си живот и ангажименти. Явно съм била забравила и за себе си, и съм виждала само образа на Богомолката. В продължение на един месец снимките ме погълнаха изцяло и дадох цялата си енергия, а след както приключих с филма, се разболях от свърхизтощение. Убедена съм, че за да стане нещо успешно, трябва да се отдадеш напълно. Ако си оставяш някакви задръжки, някаква територия за себе си, имаш резерви, или имаш нещо, което да защитаваш в себе си, което пазиш някой да не ти го вземе или накърни, да не влезеш напълно в роля, тогава проектът няма как да се случи.

- Не се ли уплаши от сложната роля?

- Не, не ме беше страх ни най-малко. Даже в сцената, когато трябваше да претичам гола по коридора, ме напуши смях. Признавам си, че не разбирах нищо от сценарий и не можех да преценя доколко съм се справила, другите актьори разбираха по-ясно от мен тези неща и затова повече се притесняваха за образа си. Аз пък имах по-скоро интуитивно усещане за нещата и се доверих изцяло на вътрешното си чувство. Нямах какво да губя, не бях в позицията на останалите актьори, които залагаха името си.

- Имаш ли предложения за други участия в киното след успеха на „Дзифт“?

- Все още нямам никакви предложения от никъде. Толкова рядко се снимат добри филми в България. А от света. Очаквах предложения от Никита Михалков, само с него се запознах от големите режисьори. Случи се на фестивала в Москва. В Торонто не успях да отида, тъй като имах ангажименти с моделската си професия.

- Руши Видинлиев какво каза за филма?

- Той е единственият човек, който предвиди успеха ми на актриса, още преди да ме хареса Явор Гърдев. Руши отдавна ми казваше, че имам актьорски талант и все се смеехме, че той ще ме снима в неговия бъдещ филм, който той ще режисира, когато минат още няколко години, защото искал преди това да помъдрее. За него беше ясно, че всичко е минало супер успешно, когато си пращахме sms-и, докато течеше награждаването в Москва. Аз му написах: „Лив Улман дойде да ме целуне“. А неговият отговор беше: „Е много ясно, че ще дойде!“.

сряда, 17 септември 2008 г.

Чарли Кауфман: Обичам водка с Джон Малкович


Сценаристът разбърква абсурдни персонажи с хипохондрични видения в новия си филм


Стефан Галибов


Чарли Кауфман е от хората, които не могат да кажат как ще завърши историята, която са започнали, защото държат да изненадат дори и себе си накрая. Сценаристът-режисьор тръгва от света на театъра, минава през телевизията, за да стане световноизвестен с кинопроектите си „Да бъдеш Джон Малкович“ и „Адаптация“, за която печели „Оскар“ за оригинален сценарий. През 2004 година Кауфман е обявен от списание „Тайм“ за един от 100-те най-влиятелни хора в Холивуд. Тази година Кауфман направи режисьорския си дебют с филма си „Синегдоха“ в официалната програма в Кан. Преди броени дни той представи филма си на фестивала в Сараево.

- Г-н Кауфман, какъв е смисълът на новия ви филм „Синегдоха“?

- Има едно място в горен Манхатън, което се нарича Синегдоха, оттам започва филмът. В „Синегдоха” не исках да правя глупава, смешна история. Интересувах се от това какъв психопрофил трябва да има един мъж, забъркал се с пет жени. Като компенсация с тялото му започват да се случват абсурдни промени. Прекарах 3 години в писане на сценария. За главната роля на изтерзания от телесни метаморфози театрален режисьор избрах Филип Сиймор Хофман, защото той има невероятен капацитет, който малко е използван в киното. Освен това физически ми пасваше на образа. Киното предлага адекватни възможности да се покаже всяка една представа за нас самите, колкото и абсурдна и нереална да ни изглежда. Сцената на берлинската улица е снимана всъщност в Бруклин, Ню Йорк, и заслугата всичко да изглежда толкова автентично е на екипа от дизайнери на продукцията.

- Присъединихте ли се към стачката на сценаристите в Щатите?

- Да спрях да пиша, но то и без това по това време не ми се започваше нищо ново. Шегувам се, разбира се, че ги подкрепях морално. Бях поел ангажимент към едно студио и трябваше да си довърша един сценарий за филм, който беше почти готов.

- Как избирате началната точка, от която да започне филмът ви?

- Понякога това е нечия смърт или някаква връзка. Обикновено не си мисля, чакайте сега ще започна от тук. Просто в мен възниква желание да разкажа обикновена история, а не примерно да изказвам тезата си за любовта. В „Адаптация” по средата на писането, с което признавам си доста бях зациклил, ми хрумна идеята да включа себе си като персонаж от самата история, за която пиша. При това не просто да включа себе си, но и своето алтер его. И така ми се наложи да измисля някаква предистория на книгата на Сюзън Орлеан, която всъщност трябваше основно да адаптирам, но аз вкарах сюжета от книгата в нова рамка, където един побъркан творец му се случват разни шантави работи, докато се опитва да напише своята адаптация. Личният момент много ми помогна да придам нов поглед към историята. Само така Чарли Кауфман може да прави адаптация, като присъства самият той в нея.

- Не се ли притеснявахте, че продуцентите няма да разберат подхода ви? Все пак предварително не е било уговорено да излизате от границите на книгата, която адаптирате?

- Имаше две възможности: да успея или да се проваля. В първия момент, като видяха сценария, останаха много притеснени. Достатъчно им беше да хвърлят само един поглед, за да видят, че конфликтът се развива между мен Чарли Кауфман и един измислен мой близнак, който не съществува другаде, освен във въображението ми. Изплашиха се, че това няма връзка с основната история. След това прочетоха сценария докрай и разбраха, че измислените неща и личности в него имат своя скрит смисъл и работят за смисъла и на книгата, която съм адаптирал. Хората от компанията се ентусиазираха много и решиха твърдо да направят този филм. Впоследствие избрахме Никълъс Кейдж да играе мен, който се справи наистина перфектно с раздвоението на моята сложна личност.

- Какъв е смисълът на вашия живот и на всеки един живот?

- Питате ме какъв е смисълът на живота. Ами това е много труден въпрос. Кой изобщо може да знае отговора. Нямам интерес да решавам толкова философски въпроси с филмите си, предпочитам да разказвам за нещата, които са ми се случили или които си фантазирам. Не предлагам никакви високомъдрени заключения и решения.

- Кои са любимите ви неща от живота, най-обикновените?

- Сред любимите ми занимания е играта с пъзели. Обичам също водка „Абсолют“ и мартини. Обичам животните. Любимото ми е маймуната.

- Как прекарвате деня си?

- Не правя особено много неща. Обичам да се мотая, да пазарувам, да ходя да пускам писма в пощата.

- Как избирате хората, с които работите?

- Не държа хората, с които работя, да мислят точно като мен. Добре разбирам, че за човека на изкуството най-важното нещо е да покаже собствената си ярка индивидуалност. Най-важното за мен е да сме ефективни въпреки различията в гледните точки. Хората, разбира се, са различни и именно в това е прелестта им. А дори и един и същ човек се променя в зависимост от това над какво работи в момента. Случвало ми се е актьори, които смятам, че познавам добре, да ме изненадват по най-невероятен начин.

- Защо избрахте филмът ви да се казва „Да бъдеш Джон Малкович“, а не например „Да бъдеш Том Круз или Робърт де Ниро“ ?

- Сметнах, че ще е смешно. Да бъдеш Том Круз не е никак забавно. Има някаква абсурдност в звученето на самото име. Джон Малкович е личност с много ярко изразена индивидуалност, има нещо смешно и невъзможно всички да сме него. В нашия реален свят по-скоро всички искат да приличат на Том Круз, затова исках филмът ми да е контрапункт на този кич. В моя свят всички искат да приличат на Джон Малкович.

Деймиън Хърст преобръща пазара на изкуството






рекордни продажби

Деймиън Хърст преобръща пазара на изкуството

Стефан Галибов

Британският авангардист Деймиън Хърст счупи рекорда за продадени наведнъж произведения на съвременното изкуство от един и същ автор. Вчера сутринта, на търг, организиран от аукционна къща Сотбис той се раздели с 223 свои произведения от последните години. В края на деня общата сума от продажбите достигна 111 милиона паунда.
Най-скъпо се оказа работата „Златният телец“, която събра главозамайващите 9.2 милиона паунда. Произведението представлява балсамирано теле, плуващо в аквариуем с формаладехид. И тъй като най-скъпият жив творец в света обича да добавя и по нещо от себе си към балсамираните животни, които излага, копитата и рогата на телето бяха от 18 каратово злато, а главата му - увенчана със златен диск. За друго произведение, озаглавено "Мечтата“, Хърст е използвал тяло на кон, преобразено в еднорог, като му е добавен метален рог. Произведението се продаде за рекордната сума от 2.3 милиона паунда.
Деймиън Хърст счупва и още един рекорд. За пръв път в историята на изкуството от 1744 година художник се осмелява да заобиколи галериите като посредник при продаването на собствените си творби. 43 годишният Хърст продава директно чрез аукционна къща „Сотбис“, като по този начин си спестява 50-те процента, които иначе по право се полага на галерията-посредник.
Скептици предричаха финасово фиаско за подобен род промяна на правилата за бизнес с изкуство. Деймиан Хърст обаче доказа, че така интересът към изкуството е дори още по-силен. Британският авангардист използва най-стария търговски трик, като казва, че сега е последната възможност за покупка. „Той винаги е имал добър бизнес нюх“, коментират от Сотбис.
Хърст смята, че е настъпило време за радикални промени, тъй като процедурите в пазара на изкуството не са променяни от времето викторианската епоха.“Процедурите трябва да станат далеч по-демократични“, зявява художника, който не смята да спира дотук в провокациите към арт пазара.
Революционният търг на „Сотбис“ от началото на седмицата минава под заглавието „The Beautiful Inside My Head Forever“.
„Неизвестни удоволствия“, изработена от позлатена стомана, стъкло и диаманти се продаде за сумата от 1.8 милиона паунда, вместо за очакваните 400-600 хиляди.
„Преродени“, използващо препарирани пеперуди също надмина повече от два пъти предварително обявените 700 хиляди паунда.
Известният британски експерт по изкуството Чарлз Дъплин похвали Хърст и Сосбис, за безпрецедентния в историята на проджби на изкуство търг. „Това е още един знак за добрия пазар на изкуство през последните години. Този търг идва в един иначе доста неспокоен и критичен ден за световните капиталови пазари, което говори за може би нови, по-сигурни перспективи за вложение на капитали - в изкуство“.
Предишният рекорд за продадени произведения от един художник е от 1993 година и принадлежи на работи на Пикасо, които събраха общо 11 милиона паунда.

Откриват „Киномания“ с филм на Скорсезе






Документални кадри от последното турне на „Роулинг Стоунс“ ще открият фестивала

Стефан Галибов

Докуметалният филм на Мартин Скорсезе “Shine a Light”, посветен на последното турне на легендарната рок група „Роулинг Стоунс“, ще открие 22-рото издание на „Киномания“. Първите минути на документалния филм показват рокветераните в подготовка за концерта. На сцената между музикантите се разхожда и един кинодинозавър - самият Скорсезе, който избира най-подходящата гледна точка за бъдещия си филм.

Най-подходящото място за незабравими срещи със световното кино от 7 ноември в продължение на три седмици ще бъде в НДК. По традиция там ще се завъртят последните филмови продукции, дошли от големите фестивали, както и панорама от вечните класики в седмото изкуство.

Шедьовърът на Скорсезе, който филмира концерт от последното турне на легендарните Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рони Ууд и Чарли Уотс, е събрал и звезден екип от оператори. Кадрите са заснети едновременно от цели 16 камери и цяла армия първокласни оператори като Робърт Ричардсън (заснел “Казино”), Робрът Елсуит (“Ще се лее кръв”), Джон Тол (“Тънка червена линия”) и Емануел Любецки („Децата на хората”).

Освен рокемоции зрителите на предстоящата „Киномания” ще имат шанса да видят и тазгодишния носител на „Златна палма“ от фестивала в Кан - френската продукция “В класната стая” на режисьора Лоран Канте, един от тримата френски режисьори, които представиха свои творби в конкурсната програма на фестивала в Кан, съвсем неочаквано спечели „Златната палма”, която от 20 години не е присъждана на френски филм.

“В класната стая” е образец на съвременния документално-художествен стил. Младият преподавател Франсоа разговаря в неформална обстановка със своите неспокойни възпитаници малко преди началото на учебната година. Младежите споделят проблемите си, свързани с произхода им, тъй като повечето идват от бедни емигрантски семейства. Филмът търси дълбоките причини за повтарящите се до безкрайност емигрантски бунтове във Франция през последните години. Без да подозират в обикновения си разказ за случки от ежедневието си, тийнейджърите правят остър социален анализ на съвременното френско общество и липсата на нормален диалог между отделните етнически и религиозни прослойки в днешна Франция. Изпълнителите на главните роли не са професионални актьори и във филма не става дума за някакви измислени проблеми. На преден план изплува реалният живот без капка грим. В него група съученици от едно и също училище изваждат на показ душите си. Филмът е заснет в различно от тяхното училище от съображения за сигурност за самите ученици, които продължават да посещават училището си и след като филмът вече е излязал по френските екрани. “В класната стая” е екранизация по мотиви от едноименната автобиографична книга на Франсоа Бегодо, който във филма изпълнява ролята на учителя. "Искахме да заснемем филм за съвременното френско общество - сложно, разнолико и многообразно", заявява носителят на "Златната палма” в навечерието на получаването на палмата си в Кан. Сред известните творби на Лоран Канте са "Човешки ресурси", отличен със „Сезар” за дебют, и "На юг" с Шарлот Рамплинг.

Акцент в ретроспективната програма на „Киномания“ този сезон е шедьовърът на Стенли Кубрик „Една одисея в Космоса през 2001” по едноименния култов роман на Артър Кларк. Книгата празнува своята 40-годишнина през 2008-а и по този повод в София ще дойде единственото копие, одобрено за показ от вдовицата на режисьора Кристиане Кубрик и компанията, носител на правата - “Warner Bros.”, което се показва на най-престижните кинофоруми по света. Философската дилема за крехкостта и важността на планетата Земя и за войната за интелектуално надмощие между човека и машината звучат особено актуално в днешния, все по-застрашен от екологична катастрофа свят. Само преди няколко месеца учени от водещи университети в Оксфорд, Сейнт Андрюс и Кинг’с Колидж в Лондон обявиха "2001: Космическа одисея" за научнофантастичния филм с най-реалистично виждане за бъдещето на човечеството. Уникалната визуална стилистика на филма е провокация и за вкуса на модерната публика – неслучайно филмът е удостоен с “Оскар” за визуални ефекти през далечната 1969 г. “2001: Космическа одисея” е носител на 2 награди БАФТА - за операторско майсторство и сценография. „Космическата одисея“ на Кубрик е считан за един от най-великите филми в историята на кинофантастиката заради съчетанието от строга научност, изключителни специални ефекти, провокативна визия и почти мистичен завършек, касаещ мечтите на хората.

В Пловдив са готови за Нощта на музеите и галериите


Стефан Галибов

За четвърти пореден път в Пловдив ще се проведе Нощта на музеите и галериите. Артсъбитието се е утвърдило като най-авангардната нощ в Града под тепетата. В нощта на 26 срещу 27 септември изкуството ще дебне буквално на всеки ъгъл в центъра на Пловдив. Общо 31 музея, общински и частни галерии ще се включат със специална програма, подготовката за която е започнала още на сутринта след миналогодишната нощ. Състезанието е на отделните артинституции, в което всеки се стреми да е по-оригинален и да привлече повече публика. Усещането от Нощта е като за мащабен арткарнавал. Нощното артприключение без ограничения на видове и жанрове ще започне точно в 19 часа на 26 септември. Всеки зрител сам преценява и чертае маршрута си.

Един от специалните акценти в тазгодишното издание на Нощта е светлинният лабиринт „Корени” на гостите от Франция Софи Табаков, Лоран Субиз, Алекс Табаков, който ще бъде представен в Античния театър със съдействието на община Пловдив, Френския културен институт, Центъра за антропологични и етносоциологически изследвания и фондация „Отворени изкуства“.

Сред интересните места за посещение ще е и Баня Старинна, където ще тече експозицията „Седмица на съвременното изкуство“ с куратори Бетина Щайбрюге и Весела Ножарова, в която участват около 20 известни български и чуждестранни концептуалисти.

В Държавния архив на Пловдив освен изложбата на уникални документи и снимки, гравюри, карти, рисунки и други експонати от миналото на града ще могат да се видят и архивни късометражни филми от периода 1972 – 1990 година.

В Етнографския музей ще са подредени старинни часовници и лампи от фонда му под общото наименование “Знаци на времето”. В двора ще може да се види скулптурната композиция на Цвятко Сиромашки, около която ще се състои моден пърформънс на винтич дрехи и автентични аксесоари (алатурка и алафранка) от времето на нашите баби.

Регионалният исторически музей е подготвил специална Вечер на Япония с демонстрация на японско бойно изкуство кендо и изложба „Японските кукли”. Ще има и базар на традиционно японско изкуство, прожекция на анимационния филм „Моят съсед Тоторо” и на други нови филми от Япония. Успоредно с японската програма ще може да се види и изложба на проекти за комикси „Хан Аспарух” на художника Георги Чепилев. Децата ще могат да се забавляват там с рисуване на комикси.

Регионалният исторически музей на град Шумен гостува в къщата музей “Атанас Кръстев – Начо Културата” с мултимедийния проект “Шареният свят на киното”, в който могат да се видят киноафиши от 30-те до края на 80-те години на XX век.

Всички къщи музеи в Стария град ще са отворени за посещения през цялата нощ.

Градската художествена галерия ще представи общата живописна изложба “Видяната Турция”, съпроводена с дегустация на вино от винарска изба Bessa Valley Winery.

С музикален съпровод на ученици от Националното музикално училище „Добрин Петков” галерия „Жорж Папазов“ ще открие юбилейната изложба „Калейдоскоп” на Свилен Блажев по повод 55-ия рожден ден на художника. По-късно там ще има и концерт на формация “Пендим” и модно ревю. Самостоятелната изложба „Чашата” на Красимир Джидров в галерия „Арт Спектър“ също ще е съпроводена с музикални изпълнения на вокално трио The Unique Voices (Кирил Илиев – баритон, Петър Петканов – тенор, Веселин Вачев – тенор).

Галерия „Сариев“ подготвя самостоятелната изложба на Моника Попова, наречена “Ако така ми действа любовта...”. Успоредно с това пред галерията ще се прожектира филм за фестивала – Sofia Underground 2008.

В алтернативната галерия „Коридор“ са подредени инсталации, видео, фотография и живопис на Велизар Димчев, Веселина Сариева, Емил Миразчиев, Иван Тошков, Йоханнес Артинян, Лора Пармакова, Мария Джелебова, Надя Генова, Румен Жеков, Севдалина Кочевск, както и малки светлинни обекти, композиции от източници на светлина и светлинни проекции.

Студио Nо. 9 е организирало своеобразна изложба акция “Познай художни/чката/а!”, в която публиката ще трябва да разпознае работите на 30 български автори без помощ от кураторите.

За нощта на музеите специално е поканена британската концептуалистка Калъм Кер, която ще покаже своя най-нов пърформънс.

Входът навсякъде е свободен.

Награда за сценарий на Nisi Masa


Победителят в тазгодишния конкурс за най-добрия български сценарий в международния конкурс за късометражен филм на европейската мрежа за младежко кино Nisi Masa е режисьорът на клипове Александър Маринов (вдясно на снимката), който работи и като асистент-режисьор в по-големи продукции. Той беше избран сред повече от 50 талантливи кандидат-сценаристи, които писаха по тазгодишната тема на конкурса – „Бягство“. Младият сценарист получи чек за 1000 евро и книгата «Невидимият филм» на Жан-Клод Кариер като специален комплимент от Little Big Films. Неговият сценарий, озаглавен „Момче“, бе избран единодушно от журито в състав: Методи Петриков (продуцент), Димитър Коцев-Шошо (сценарист), Тома Вашаров (режисьор), Юри Стайков (участник в конкурса през 2006 г.) и Яна Мошолова (представител на Nisi Masa).
«Част от философията на нашия екип е да подкрепяме и стимулираме млади хора, интересуващи се от независимо кино», каза Светослав Дойчинов от Little Big Films. «Хубаво е да застанем зад автори, които искат да реализират малък (по дължина) филм с голяма идея и с голям потенциал. Това са хората, които един ден могат да направят и големи филми», обясни той.

София показва уникати от 20-те години - 2008-09-09 16:22




Мащабна изложба в СГХГ ни връща 80 години назад


Стефан Галибов

Уникални фотографии и рисунки от миналото на София, предмети от бита, лорнети, джобни часовници и модни шапки и шалове, с които са излизали представителите на столичния хайлайф през 20-те и 30-те години на миналия век, са част от мащабната експозиция „Градини на паметта“, изложена в Софийската градска художествена галерия /СГХГ /. В проекта, посветен на 80-ата годишнина от създаването на Столичния общински музей, свои експонати са предоставили неговите днешни „наследници“ - СГХГ, Софийският исторически музей, Столичната библиотека и Софийският държавен архив.

През 1928 година по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина със заповед на тогавашния столичен кмет ген. Владимир Вазов се учредява музеят на София. Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. През следващия близо половин век музеят се мести от сграда на сграда, докато през 1941 година получава специално място на тогавашния площад „Бански“(разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 година част от художествения фонд е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции.

Изложбата е събрала под един покрив над 150 артефакти от различно естество, с което е изградила една мащабна документално-художествена среда. Зрителят попада в нещо като машина на времето, с която прескача назад-напред по улици и площади, някои от които днес са изчезнали. Интересно е да се види какво е представлявал хълмът на стария квартал „Лозенец“ преди един век. Тогава мястото е било краен квартал и повечето къщи не са съществували.

Дори и в днешно време промените и местенията продължават, което може да се види от снимките от вътрешността на Старата градска баня, в чиито обширни коридори са струпани едно върху друго книги, предмети и даже цяла колесница, част от колекцията на Софийския исторически музей.

В експозицията присъства и Евангелие в превод на Неофит Рилски. За бита на българина говорят оригинално везани в средата на ХІХ в. ръкави - „свиленици” от Граовско, както и уникален оригинален документ от 1645 г., подвързан в кожа и писан на османотурски език. В него се разпределят спорните мери между селата Лопян и Брусен.

Изложбата, която е съпътствана от двуезичен каталог и на свой ред започва да носи висока документална стойност, продължава до 3 октомври.

Жул Паскин и Вазарели излизат на търг в "Шератон" - 2008-09-09 15:03


Аукционна къща „Сезони Форум“ предлага уникална литография на Жул Паскин и композиция на Вазарели

Стефан Галибов

Скулптурата на Кирил Шиваров „В играта на вълните”, изработена от патинирана теракота, ще е сред акцентите в есенния търг на картини и пластика на аукционна къща „Сезони Форум“. Той ще се проведе на 17 септември от 18 часа в зала „Сердика” на хотел “Шератон”. Ценителите ще имат четири дни да решат на какво да се спрат в избора си. Пълната селекция от деветдесет и седем произведения на изкуството ще бъде изложена от 12 до 16 септември в галерия „Сезони”.

На предстоящия аукцион ще бъдат представени деветдесет и седем произведения, сред които особено голям интерес ще се обърне към творчеството на Жул Паскин, Цветана Щилянова, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Иван Ненов, Борис Михайлов, Тодор Петров, Стоян Райнов, Иван Георгиев–Рембранд, Владимир Рилски, Наум Хаджимладенов и Виктор Вазарели.

Отсега е заявен силен интерес към работата на Кирил Шиваров. Тя е сред най-значителните произведения от ранния период на автора. Представената женска фигура е била показана в една от първите изложби на скулптора в известното Морско казино във Варна през 1920 г.

Интерес представлява и работата на Константин Щъркелов „Циганка”, както и „Композиция” на основателя на оп-арта Виктор Вазарели.

Аукционната къща „Сезони Форум” представя и две редки творби на художничката Цветана Щилянова – „Люляци” и „Копие на Lady Avdley по Холбайн”. Те илюстрират по категоричен начин предпочитаните от авторката жанрове – портрет и натюрморт.

Истинска находка са платната „Къща в Тетевен I” и „Къща в Тетевен II” на големия български керамик Стоян Райнов. Те са категорично нетипични за неговия стил, но именно с това предизвикват сензация.

Интересна и много характерна за творчеството на Жул Паскин е литографията „Композиция”. Миналата година в музея „Майол” в Париж имаше негова ретроспективна изложба с над 200 творби, събрани от целия свят. Това беше едно от най-големите културни събития в Париж. Творбата е придобита от частна колекция.

Сред най-впечатляващите лотове е и рядък портрет на съпругата на Иван Ненов, която не е често представян модел в неговите платна.

Акцент в търга са и две маслени платна на Слави Генев, чието ателие изгаря по време на бомбардировките над София по време на Втората световна война.

В аукциона ще вземат участие и живописните работи „Небе” и „Колко прекрасни са Родопите” на Магда Абазова. Към нейната абстрактна живопис бе проявен огромен интерес на състоялия се през месец май търг.

Всяко от произведенията е придружено от сертификат и необходимата информация за автентичност.

През тази година това е третият търг, на който ще бъде представена поредната селекция от произведения на изкуството. Състоялите се през февруари и май търгове преминаха при голям интерес от страна на колекционери и любители.

Архитектурата предсказва човека в пловдивска изложба - 2008-09-12 15:40






Стефан Галибов

В интимното пространство на Баня Старинна в Пловдив кураторите Бетина Щайнбрюге и Весела Ножарова са развили своята концепция за връзката между човека и средата на обитаване чрез сборната изложба „Нулева гравитация“. В архитектурата и изкуството днес много художници се опитват да отидат отвъд стабилността на „гравитацията“, задавайки си въпроса, какво означава да живеем заедно.

Градовете са места за социално общуване и в този смисъл техните ръбове и неравности са отражение на човешките взаимоотношения или пък тяхно продължение. Някои автори в изложбата са погледнали от противоположния ъгъл и си обясняват съвременните архитектурни решения като продукт на колективното съзнание, което моделира настоящето ни. И в двата случая е интересно да се види отстрани тоталната абсурдност на заобикалящата ни среда, която често не забелязваме, а само подминаваме механично с поглед. Художниците са опитали да ни върнат онези невидими елементи от пейзажа, които в крайна сметка оформят нашето подсъзнание днес. Като например видеото с еднаквите къщи от Сиера Невада на Калин Серапионов. Авторът е прекарал няколко месеца в този американски квартал и е установил хиляди факти как предразсъдъците по отношение на янките се затвърждават от архитектурната среда, а всъщност хората далеч не им отговарят в такава степен. Второто му видео показва именно това разминаване между среда и хора. Серапионов е поставил „невидима“ камера на централна улица някъде в Калифорния и е документирал минаващите пешеходци, всеки от които се движи със своите навици и строго индивидуални мимики на лицето. Усещането за различност е уникално силно. Няма и помен от общия знаменател, под който се опитват да сложат всяка една нация. Примерно американците са усмихнати дебели дебили. За да засили усещането за мимолетност, Серапионов е пуснал второто си видео на забавен каданс, така че усмивките, жестовете с ръце, интимниченето на хората, вървящи заедно по улицата като прегръдка, шепнене в ухото, удоволствие на погледа от хубавата музика в уокмена са преекспонирани и показват красотата на човешкото съществуване. Улавям се, че мога да наблюдавам с часове нещо толкова обикновено. Всъщност кратките мигновени сюжети, запечатани от камерата, превръщат обикновените анонимни минувачи в герои от много важен филм - този за нас самите. Сякаш целият свят минава пред камерата на автора и всеки човек на планетата Земя има своя неповторим миг пред камерата, всъщност в това се състои и човешкия смисъл - в едно прекосяване на „улицата живот“. Улицата в американският мегаполис е най-точното място за показване на света от едно място - за няколко минути пред камерата минават чернокожи, латиноси, китайци, бели, мулати. И нито една усмивка или миманс с вежди не се повтаря, за разлика от архитектурата на къщите близнаци, която тече във филма на съседния екран. Серапинов е разположил и пуснал да се прожектират паралелно двете си видеа, за да подсили контраста между мъртвите сгради и живата река от течащи по улицата хора. Така авторът показва невъзможността на архитектурата да поеме човека, поради своята застиналост и окончателност. Веднъж построена, сградата престава да се променя, докато при човека нещата непрекъснато се развиват в една или друга посока.

„Разходка в новите квартали“ на Красимир Терзиев представя рекламни 3D клипове на строителни компании, които презентират луксозни недвижими имоти. Образите разкриват утопичната представа за идеалния дом, който всички искат да притежават. Дори и човешките фигури в тези клипове са нереално перфектни и стилизирани, същевременно мъртви откъм всякаква емоция, целта е да изглеждат щастливи, но всъщност приличат на роботизирани.

Иван Мудов ни предлага врата, зад която има огледало. Възможността за влизане е изгубена. Отражението ни е върнато при нас. Ние сме собствената си архитектура, нашето тяло е сграда, мислите ни - стаи по коридора на съзнанието.

Във видеото си „Закриване“ латвийската художничка Кристина Инчурайте ни показва празната сцена на луксозния, закрит през 2002 година соцресторант. Той е разположен в най-тузарския от преди 1990 година хотел във Вилнюс „Джинтарас“. Днес мястото е ремонтирано и префасонирано, като единствено опустялата, разнебитена сцена на ресторанта може да върне спомена за старото величие. На фона на тази разруха с няколко цветни балона, от които вее носталгия, се чува стара руска песничка, която спира и пак почва повече от пет пъти. В паузите звучат откровенията на бивша барманка, която разказва за отминалата лава на това важно място в града.

Вахрам Агасян от Армения показва серия от фотографии на призрачен град, които стоят като рисунка от фентъзи филм, но всъщност са реална останка от пустеещ свърх мегаполис, започнат от съветската власт през 1988 година след голямо земетресение и изоставен след краха на социализма.

Фотографът Милен Станков е показал поглед към града през ажурния поглед на малкия стар фотоапарат Холга, направен изцяло от пластмаса. В серията „Настроения“ крайните квартали в София са погледнати през зеленината на градския парк, който е подивял и превзел архитектурата от соцвремената. За да е по-силно объркването на зрителя, авторът създава специфична композиция на кадрите, която ги изважда от контекста на времето. Особеното меко флуидно осветление пък напомнят на класическите романтични пейзажи от края на 18 век.

Интересни като концепция и изпълнение са работите на датчанката Софи Торсен, която си мечтае за зелена къща, червена, розово-синя, синьо-жълта. Работата й е озаглавена „Когато ходя по улиците напоследък, някак не мога да се отпусна“.

В Торонто вече се оглеждат за „Оскар“-и, Довил привлече плеяда от знаменитости -


Фестивалните настроения обгърнаха и двата бряга на Атлантика

Стефан Галибов




В началото на септември киното се завръща с пълна сила от лятна почивка и събира почитатели на няколко големи фестивала. Веднага след раздаването на наградите на най-стария фестивал в света във Венеция прожекторите се пренасят от другата страна на Атлантика в Торонто, където до 13 септември се провежда един от най-младите кинофоруми, смятан за начало на новия филмов сезон, кулминиращ с наградите "Оскар". През последните години фестивалът в Торонто е признат за достоен конкурент на Кан, Венеция, Берлин и Сънданс. Тази година в канадския град ще се прожектират и два много успешни български игрални филма. Това са продукцията на „Арт фест“ „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“ на режисьора Стефан Командарев и нашумелият от фестивала в Москва „Дзифт“ (награда за режисура) - дебютна лента за театралния български ас Явор Гърдев.

"Дзифт" участва в програмата Discovery, която цели да популяризира нови и дебютиращи кинотворци и да покаже актуалните тенденции в световното кино. Явор Гърдев ще обменя опит с останалите режисьори на фестивала и в специалната "Закуска на режисьорите". В програмата са включени продукции от 64 държави. Предвидени са 20 галапрожекции. Ще бъдат показани общо 312 филма, 249 от които пълнометражни. Специалистите са единодушни, че тази година Торонто измества по блясък и престиж показваната продукция във Венеция. Огромното внимание на критиката е насочено към 16-те световни премиери, избрали да тръгнат именно от този фестивал, защото това е и тяхната първа заявка за „Оскар“. Сред премиерните ленти е и "Другият мъж" с Лиъм Нийсън и Антонио Бандерас. На 33-тото издание на фестивала ще присъстват холивудските звезди – Брад Пит, Бен Кингсли, Кийра Найтли и Дженифър Анистън. На една от работните срещи в Торонто актьорът и продуцент Едуард Нортън успя да убеди актьорите Сюзън Сарандън и Ричард Драйфус да подпишат договор за участие в новия му режисьорски проект Leaves of Grass. Сюжетът на трилъра се върти около перипетиите на двама близнаци - единият е прочут професор по философия, а другият - изпечен производител на марихуана. В лентата, която ще се финансира от дъщерното на „Ню Имидж студио“ „Милениум филмс“, ще участват и кънтри звездата Стийв Ърл, както и дъщерята на Дани де Вито Рея Пърлман. В Торонто беше насрочена и началната дата на снимачния период - 22 септември.

Междувременно в началото на тази седмица част от звездите напуснаха Торонто, за да се присъединят към друг голям фестивал в Довил, Франция, който се откри с прожекция извън конкурсната програма на мюзикъла "Мама миа". На церемонията по откриването присъстваха режисьорката на филма Филида Лойд и Бьорн Улвеус и Бени Андершон - двама бивши членове на групата АББА, чиито песни звучат в мюзикъла. На шоуто обаче не дойдоха изпълнителите на главните роли - Мерил Стрийп и Пиърс Броснан. Журито, председателствано от френската актриса Карол Буке, ще връчи Голямата награда и Наградата на журито на 14 септември. За призовете ще се състезават 11 филма. С особен интерес се очаква прожекцията извън конкурсната програма на "Чудото в Света Ана" на Спайк Лий. Филмът е опит на режисьора да реабилитира ролята на американските войници по време на Втората световна война. Многобройна публика се очаква и на други две предпремиери - "Апалуза" на Ед Харис и "Хелбой 2" на Гилермо дел Торо. Във френския град Довил са заявили присъствието си и куп холивудски знаменитости, сред които режисьорът Спайк Лий и актьорите Джон Малкович, Ед Харис, Кевин Спейси, Самюъл Джаксън и Жюлиет Бинош.

Албански художник създава най-голямата мозайка от коркови тапи


Стефан Галибов

Албанският художник Самир Страти е поставил световен рекорд в Книгата на Гинес, като създаде най-голямата мозайка, направена от коркови тапи. За работата си „Ромео с корона от гроздови клонки свири на китара и танцува” авторът е използвал 229 хиляди коркови тапи с различни големина и цвят, които е разположил върху пластмасова основа с размери 13 на 7 метра.

На художника са му били необходими 28 дни, всеки от които е продължавал по 14 работни часа.

Предишните два рекорда на албанеца са били портрет на Леонардо да Винчи, изработен от нокти, и галопиращ кон от клечки за зъби. В 25- годишната си кариера Страти е правил и портрет на краля на рока Елвис, изработен от компактдискове.

Последната си работа художникът създава в известен хотел в Тирана, където се обръща към посетителите с думите: ”Пийте повечко вино тази вечер, тъй като ми трябват много коркови тапи.”

„Влюбен съм в правеното на мозайки, въпреки че те са изчезващ жанр в световното изкуство. Използвам същите технически похвати, каквито са използвали майсторите преди 3000 години”, казва Страти пред Ройтерс. „Мозайката изисква дълго време на създаване и най-трудното нещо е да се запази първоначалната емоция. Бих желал да възстановя древното средиземноморско изкуство, което се е правило на ръка хилядолетия наред, а днес почти изцяло се ползват компютри за създаването му.”