сряда, 5 ноември 2008 г.

Няколко дни рахат на Босфора
















































































































































































































































































































































Истанбул събира два континента и поне пет епохи


Ако човек не пристигне в Истанбул с влак, може само да съжалява. Защото Истанбул е град, до който трябва да се достига постепенно. Така, докато пред очите ви се редуват все по-мистични и приказни пейзажи, ще имате време да се подготвите за особения д;ух на града, съхранил отдавна изгубени усещания от миналото. Пристигате на оцветената в керемидено жп гара - едно най-красивите места на Босфора. Дори и да не сте от малцината щастливци, способни да хвърлят 6 хиляди евро за възстановения след 1982 г. "Ориент експрес", пак може да усетите тръпката. Просто трябва да умеете да си развихряте фантазията.
Така от обикновен турист в обикновено сиво купе ще се превърнете в един от първите 40 пътници, потеглили на 4 октомври 1883 г. от Париж за Истанбул с оригиналните луксозни, оцветени в турскосиньо ретровагони на белгиеца Жорж Нагелмакерс. Сега съименник на митичния влак посреща гости и в Истанбул. "Ориент експрес"е първият железопътен (и културен) маршрут, който свързва Изтока и Запада. В багажното му отделение е пътувало ковчежето с пръст на страховития граф Дракула от филма на Копола.

Разходката във времето и пространството продължава до безкрай и накрая разбирате, че както влакът, така и Истанбул е създаден специално и само за пътешественици. Сред тях има писатели, политици, кралски особи и шпиони, а в днешно време и звезди на шоубизнеса. В дългия списък с исторически личности няма как да пропуснем Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл дьо Гол, Мата Хари и, разбира се, Агата Кристи, която именно след едно пътуване до Истанбул написва знаменития си роман "Убийство в Ориент експрес". По-късно филми по романа снимат Сидни Лъмет и Хичкок.

Както е още по-интересно да сте във Венеция по време на карнавала с маски, така е добра идея да стъпите на истанбулска земя по време на Рамазана. Тогава улиците са някак по-щастливи. А хилядите "външни" туристи се изгубват и смесват с хилядите туристи от Турция и мюсюлманския свят, дошли специално за празника. Вечер, докато си търсите място за вечеря, бая ще се поизпотите. Навсякъде в центъра се вият опашки. Според правилата на религията може да се яде в точно определени часове. В 9 ч. минаретата на стотиците джамии в града се събуждат и запяват в един глас вечерната молитва. След нея започва уличен празник до сутринта. Градинките и площадите се превръщат в панаири, където можете да опитате от специални локуми и халви или да погледате

огнегълтачи и змиеукротители облечени в по султански бляскави одежди. Магазините и ресторантите работят през цялата нощ.

На сутринта главата ви все още е замаяна от наргилето, което със сигурност сте пушили снощи. А също и от колоритните изпълнения на продавача на сладолед. Затова не се опитвайте да спите, ами ставайте и тръгвайте да разгледате града. Въпреки тежката нощ и празника в официалните исторически значими обекти ще ви посрещнат спретнати и усмихнати служители. Тълпите от ентусиазирани туристи с камери и карти в ръце също са изключително ранобудни. След задължителния маршрут Света София - Топкапъ - Синята джамия - Джамията на Сюлейман Великолепни и още хиляди дворци и джамии... следва да си отдъхнете. Най-добре е да свърнете в задните улички и квартали. Ако сте достатъчно смел да изоставите напълно туристическия поток, ще попаднете на уникални, много различни места. Лицата на хората по тези места живеят в един затворен, обикновен свят, без излишния блясък и суетност на центъра. По тези улички ще забравите, че сте турист, и ще се превърнете в писател -сюжетите са навсякъде. Дете е излязло на балкона да пуска сапунени мехури до проснатия да се суши персийски килим, мъж с религиозна шапчица е спрял на раздумка с приятели, жена със забрадка бърза да се прибере... На една от улиците дървените къщи са досущ като в стария Созопол. Повечето от тях обаче са изоставени и потънали в руини и джунгла от смокинови листа.

Абсолютно задължително е да присъствате на танца на въртящите се дервиши в музея на Мевлана в Беюглу. Те се събират всяка първа и трета неделя на месеца. От книжарницата към музея или от хилядите музикални магазини из града може да си купите суфи изпълнения, които да ви връщат към мистиката на града дълго след като сте си у дома.

На следващия ден, след обиколката на европейската част от Истанбул, хванете автобус или най-добре корабче и прескочете в Мала Азия. Лесно е да се каже, но разстоянията са наистина огромни, ако уцелите задръстване, стават направо пътешествие до друг град, да не кажа континент (задръстванията важат и за корабчетата, защото всички искат да минат Босфора първи). Все пак Истанбул е дълъг 130 километра и все още продължава да расте и на Запад, и на Изток. За щастие в момента изграждането на метрото значително напредва и градът няма да е в плен на трафика в такава степен. Днес Истанбул има освен прословутия ретротрамвай, движещ се от площад "Таксим" по булевард "Истликлял", и съвременен високоскоростен трамвай, който винаги е пълен с хора, въпреки че графикът му е на всеки пет минути. В момента населението наброява 14 милиона, а всяка година това число се увеличава с 5%. Истанбул е

посещаван от 1.5 милиона туристи годишно

Резонно е да не видите всичко, но все пак трябва да опитате. От другата страна на един от мостовете в стил "Манхатън" започва бизнес сити. Небостъргачи с ултрамодерна архитектура изникват като зъби на тигър и ви впримчват в кристалната си решетка. Грамада от бетон, стъкло и метал и луксозни коли и бутици на "Версаче", "Армани" и "Долче и Габана". От архитектурна гледна точка Истанбул е напълно уникален град. Само тук може да видите такава практичност, способна да превърне синагога или византийска църква в джамия или баня. Турчинът е предприемчив човек и не обича да губи нищо. Затова и противно на логиката на българските учебници повечето постройки от времето на Константинопол не са разрушени, а само модифицирани. Султаните са ус;ещали, че старинните мозайки крият някаква особена сила, и само са ги консервирали, замазвайки ги с вар. Днес те се реставрират и заживяват наново.

От зоо гледна точка Истанбул са си поделили бездомните кучета и котките. Първите, по софийски маниер, се шляят по улиците като пийнали си, омърлушени старци с бежов настръхнал косъм и гладен поглед. Котките са по-елитни и са господари на всички религиозни места. Всяко гробище или двор на джамия са се превърнали в терен на техните безкрайни игри. Очевидно котешко умение е да се пазарят за някоя лъскава риба или друго лакомство по многобройните открити пазари из тесните улички на Истанбул.

Децата са навсякъде из града - от по-заможните модерни тийнейджъри с пънк прически и фешън тишърти до босоногите хлапета, които те умоляват да си купиш носни кърпички от тях.

За хората на изкуството

е добре да посетят Истанбул през лятото или есента, когато са и ежегодните културни форуми на Босфора като истанбулския джаз фестивал (3 - 16 юли), истанбулското биенале (8 септември - 4 ноември), панаира на книгата (27 октомври - 4 ноември) или филмовия фестивал (15 - 21 октомври). Тази година темата на биеналето беше скритите и подмолни войни по света. Заради богатия си културен живот Истанбул ще стане културна столица на Европа за 2010 г.

Преди да си тръгнете от Истанбул, не забравяйте да отидете на пазар. На "Египетския" или на "Капълъ". На тези пазари, ако нямате конкретна, цел ще забравите за пазаруването. Те са като река от звуци, цветове и форми. Оставете се на течението, без да опитвате да стигате някъде. Така ще усетите истинския Истанбул. Този, който липсва дори в най-подробните справочници и туристически реклами.




Биенале на изкуствата, фестивали и
нобелов лауреат преобразиха града
на Босфора в културна столица на Европа за 2010 г.

Градът на Босфора, който от хилядолетия свързва Европа и Азия не само в географски, а и в културен смисъл, бе обект предимно на организиран или “куфарен” туризъм
поне що се отнася до българите. Но покрай романите на нобелиста за 2006 г. Орхан Памук и филмите на живеещия в Германия режисьор Фатих Акин Истанбул започна да привлича и една различна категория туристи. Този тип пътешественици можем да разпознаем в хилядите младежи, които всяка година посещават самосиндикално града с бележник и камера в ръка, загърбвайки удобствата на напълно предвидимата екскурзия с досадно бъбрив гид. В повечето случаи това са хора на изкуството, които идват на някой от е;;;жегодните културни форуми, като истанбулския джаз фестивал (3 – 16 юли), истанбулското биенале(8 септeмври – 4 ноември), панаира на книгата (27 октомври – 4 ноември) или филмовия фестивал (15 – 21 октомври). В един от информационните центрове на тазгодишното биенале попадам на студентка по история на изкуствата,която говори на чист български. Оказва се, че е родом от Силистра и до осмата си година е живяла в България. Тя ми обяснява, че сред младите европейци е на мода да правят магистратури или докторантури в Истанбул. “Обикновенно идват по повод на някакъв фестивал и после се връщат като студенти да живеят в града, запленени от невероятния му дух и излъчване.”
В потвърждание на казаното забелязвам групичка русокоси младежи с определено нетюркски черти, които влизат във входа на стара сграда. На улицата, където се намира музеят “Мевляна”, приютил наследството на въртящите се дервиши и суфи философията, попадам в етномагазин, чийто продавач е с раста прическа и говори
английски с британски акцент. На същата улица можеш да си купиш редки албуми с арт фотографии от Ориента. Продавачът в антикварната книжарница обаче се инати и не смъква цената от 150 евро. Затова продължавам нагоре към музея и неусетно хлътвам в музикално магазинче, където германски музикант се надсвирва с продавача, “налагащ” здраво класически турски барабан.
Някъде между посещението на “Ая София” (“Света София” и Синята джамия е задължително да кривнеш от познатите маршрути и буквално да се загубиш в миналото. Кварталите, където все още можеш да усетиш някогашния дух на града, са Тепебашъ, Фатих, Джихангир, Зейрек и задните улички на Галата и Юскюдар. Една от тях ще те отведе до моста Галата (един от двата над Босфора), край който рибарите вадят улова от лодките си и след две крачки вече излагат рибата в кофи и корита на импровизиран пазар. Някога с провъзгласяването на Турция за република управата на Истанбул въвела правило, позволяващо на онзи, който построи дървена къща за една нощ, на следващата сутрин да стане неин законен собственик. Сега повечето от тези постройки са полусрутени, обкръжени само от разярената зелена войска на смокиновите дръвчета. Попадайки на подобно място, не се плаши, а почувствай забравата на времето, погълнала
бедните изоставени квартали. Там твой гид ще бъдат босоногите хлапета с разчорлени коси и блестящи очи, които се усмихват по-естествено от служителите в музеите. Сред разпръснатите тенджери, етажерки и стари скринове, сред изпочупените прозорци се крие едно от малкоизвестните лица на Истанбул. Всъщност Истанбул не би могъл да се побере в никой учебник, албум или книга. Той е без граници, защото винаги има нещо, с което те из;ненадват дори познати места. Постройката, в която сядаш да пиеш типичния
местен чай в стъклена чаша, се оказва римска баня, а известната джамия “Ортакьой” удивително напомня на катедралата “Сан Марко” във Венеция. Разхождайки се по истанбулските улици, можеш да се дивиш до безкрай на забележителната практичност на османските владетели, които вместо да разрушават символите на заварените култури, са пригодявали сградите за джамии, като са им прибавили минарета, или за пазари, като са
им окачвали фенери. И сякаш предчувствайки светското бъдеще на държавата, султаните подобно на вещи реставратори “консервирали” византийските мозайки, като ги замазвали с дебел слой вар. Така днес те могат да бъдат съживени в пълния си блясък. Дори великите османски архитекти се прекланяли пред майсторите друговерци, което личи в многобройните заемки от други стилове и епохи. Контрастите продължават и днес. Съвремените университети са се настанили в старите дворци на султана. Музеят за съвременно изкуство се помещава в бивши пристанищни цехове до джамията “Топанъ”. На
главната пешеходна улица “Истиклял” можеш да видиш същите бездомни кучета като в българските градове. Разликата обаче се проявява, когато четириногите отминат с безразличие дюнера или бюрека ти. Общинските власти редовно хранят и обезпаразитяват
помиярите и всеки един е белязан с пластмасова обица на ухото. Така от страшилище за града те са се превърнали в туристическа атракция. Друга атракция са кафенетата-пушилни, където всяка вечер се смесват хора от цял свят. Местните си личат по
вещината, с която посягат към наргилето, и любопитния, вечно търсещ контакта с различното поглед. Именно този поглед кара османските владетели да напуснат
двореца “Топкапъ” и да се нанесат в изградените по западен образец от европейски архитекти палати “Долмабахче” и “Йълдъз”. Желанието за непосредствено общуване едновременно и с Изтока, и със Запада е направило от Истанбул стратегическо място, къдетоне се водят цивилизационни войни, а се спускат цивилизационни мостове. Неслучайно градът на Босфора е избран да стане културна столица на Европа за 2010 г., още преди Турция да бъде приета в Европейския съюз.
Тазгодишното Истанбулско биенале (второ по значимост в Европа след Венецианското)
премина под мотото за изгубените връзки между различните култури в съвременния глобализиращ се свят. За да покажат нагледно разширяващите се класови, социални и региозни противоречия, организаторите бяха разположили изложбените зали в противоположни като настроение и население квартали от европейската и азиатската части на града. Повечето инсталации третираха темата за откритите
и подмолните войни, които се водят между Запада и страните от Третия свят, между съзнанието и подсъзнанието на все по-технологизиращия се човек на 21 век. Съвременните творци са разтревожени от събуждането на стари и разрушителни идеологии,
като крайнодесния национализъм, расизма и религиозния фундаментализъм. А най-доброто място, откъдето може да се чуе сигналът за тези опасности, е мултиетническият и мултирелигиозен, обединяващият противоположностите град, който единствен на света е
разположен на два континента – Истанбул.

Няма коментари: