Докато измислял приспивни истории с продължение за петгодишния си син, нашумелият днес в цял свят френски писател Марк Леви често обърквал сюжетите и персонажите от предишната вечер. Един ден решил да си запише историята, за да знае откъде трябва да я подхване. Скоро синът пораснал и открил телевизията и историите вече нямало на кого да бъдат разказвани.
"Трябваше да спра, а имах силна нужда да разказвам на някого", каза писателят на среща с читатели в София. Така той решава да пише за възрастния, в който синът му ще се превърне един ден. "Изкушавах се да си представям как в даден момент чрез книгите ми двамата ще се срещнем на една и съща възраст." И за да не звучи морализаторски в този важен момент от бъдещето, пише, без да дава оценки и напътствия. И днес след поредния успешен роман казва: "Искам човекът, който ме чете, да е абсолютно свободен, да има правото на собствен избор и мнение."
Най-новият роман "Децата на свободата" се ражда в пълна тайна от прототипа на главния герой. Сюжетът се базира на истинската история на бащата и чичото на Леви и участието им в Съпротивата. Майката на Марк Леви е единствената, посветена в тайната. "Наета" е от сина си за "агент"-помощник, който да разпитва уж случайно бащата по време на обедите и вечерите вкъщи. "Винаги я търсех, когато ми трябваше някой факт, който не намирах в документите. А тя само ми хм-каше по телефона, за да не се издаде. После на вечеря се захващаше с мисията да задава въпроси на баща ми и после ми се обаждаше с отговорите. Беше доста забавно, защото един ден, като се обадих на баща ми да го чуя и попитах как е мама, той отвърна, че е силно притеснен за нея -непрекъснато му задавала въпроси за войната." После разбрах, че на мама пък казал: "Притеснявам се за Марк." Причината, е че синът се оплитал в измислици, за да прикрие какво пише.
Сцената, в която истината излиза наяве, според Леви е достойна за филм на Уди Алън. "Бях много притеснен, че трябва да му кажа истината в очите. Той също беше притеснен, тъй като очакваше несвързаните истории, които му бях разказал по телефона. Не можах да си призная и само му връчих ръкописа с думите: "Прочети го, после ще говорим" и побързах да си тръгна."
Няколко дни по-късно бащата се обажда и със странното си чувство за хумор дава оценката си: "Бях забравил колко тежко е било." А тежко продължава да бъде и днес според автора, тъй като официалната политика на Франция е да се прикрива факта (показан в книгата), че голяма част от хората, които се бият и загиват за свободата на Франция, не са французи, а чужденци - емигранти от Полша, Италия и Испания. "Все още има много болка около темата за френската съпротива. Все още френското общество е раздвоено."
През 1945 г. френските управници избраха да излъжат народа, че за освобождението му основна заслуга имат единствено френски граждани от съпротивата и да премълчат за ролята на многото чужденци загинали за нашата свобода., продължава Леви. На знамето на Франция пише "Свобода, равенство, братство". Аз бих добавил и разнообразие, но това изглежда плаши хората във властта. Най-важният извод от книгата "Децата на свободата" е, че самото понятие национална идентичност всъщност е изпразнено от смисъл.
Идентичността на една нация е нещо живо, постоянно променящо се, тя се изразява в идентичността на всеки отделен индивид независимо от това дали е французин или чужденец. В днешния свят не може вече да се говори за отделени една от друга нации, тъй като всички народи са преплетени и границите са на път да изчезнат съвсем скоро."
Марк Леви сменя темата и разказва за срещата си с режисьора Стивън Спилбърг. "Докато чакахме във фойето на "Дрийм уъркс", се бях зазяпал по афишите на стената. Изведнъж някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях самия Спилбърг. По време на четирите часа разговор все си мислех как да му свия каскета като трофей, но не се осмелих. След това последва важен момент, който винаги ще си спомням - той ме попита искам ли кафе, стана и ми наля.
В следващите петнайсет минути не чувах какво се говори, а си мислех - току-що Стивън Спилбърг ми донесе кафе. Бях сигурен, че никой никога не би ми повярвал. С много хора съм се срещал в живота си, хора, които правят всичко възможно, за да ми напомнят кои са те. А Спилбърг направи всичко възможно, за да забравя кой е той."
Няма коментари:
Публикуване на коментар