Мисия меценат

Швейцарецът Гауденц Б. Руф раздаде първите си награди за българско изкуство

текст и снимки стефан галибов

Лоренцо Великолепни, Алфред Нобел, Джоузеф Пулицър... списъкът на меценатите е дълъг. В българския раздел са вписани имената на двама чужденци. След наградите за роман на годината на Едуард Вик тази есен без излишна помпозност и без много шум бяха раздадени и наградите за изкуство "Гауденц Б. Руф".

Гауденц Б. Руф беше посланик на Швейцария в България. Той има зад гърба си 34-годишна дипломатическа служба. Както момче мечтаел да рисува декори за театрални постановки.

"Моите родители се интересуваха от изкуство, а учителите ми в началното училище и гимназията ми отвориха очите за съвременното изкуство", казва Гауденц Б. Руф. "После, докато бях в гимназията, си мечтаех да работя в театъра като сценограф, тъй като харесвах рисуването, а по-късно исках да стана и актьор."

Вместо това той учи право и икономика и се отдава на дипломатическа кариера. Днес, след дълги години работа за швейцарското външно министерство и постоянен неотслабващ интерес към изкуството, посланик Руф може да се върне в мечтите си. "Днес предпочитам да стоя по-далеч от големите институции и сам да съм си шеф. Наградата, която учредих, е нещото, което усещам, че мога да контролирам най-добре, защото тя се дава за това, от което винаги съм се интересувал силно."

Но защо му е на един швейцарец да основава награда точно за българско съвременно изкуство?

Гауденц Б. Руф разбрал, че няма нужда идеята му да подпомага творчеството да се осъществява в страна като Швейцария, където вече има развити множество инструменти за насърчаване на съвременното изкуство. Следва бърз преглед на страните от бившия социалистически лагер, в които дипломатът е работил и е следял отблизо културните процеси. България се оказва начело в списъка заради най-острите си нужди и неразвит потенциал. "Обществото не разполага с достатъчно средства, почти няма пазар на изкуство, липсват меценати", смята бившият посланик.

"За пръв път посетих България през 1995 г., когато комунистите бяха взели отново властта. Изглеждаше сякаш положението се беше върнало във времената отпреди 1989 г. и хората се притесняваха да не се възстанови тоталитаризмът. Тези страхове днес като че ли са изчезнали и животът е много активен, а икономиката - бързо развиваща се. Обаче въпреки всички тези плюсове все пак смятам, че не могат да се пренебрегнат големите социални разслоения. Надявам се, че в най-скоро време икономическото положение на българите ще се подобри значително. Надявам се, че богатата класа в България най-сетне ще осъзнае, че без подкрепата си за по-ниско платените социални групи, без поемане на отговорности пред цялото общество България никога няма да се превърне в истински приятно място за живеене и за самата нея", казва г-н Руф.

За да учреди наградата, той е развил обширна мрежа от партньори и приятели на място. "Бях много приятно изненадан от заангажираността и пристрастието, с което българските ми партньори се включиха в организацията на конкурса. Иначе не бих могъл да успея", казва швейцарецът.

Още при първите разговори в София през есента на 2006 г. идеята се приема с голям интерес - "Имаше надежда този пример от чужбина да подтикне съответните кръгове в България към подобен жест".

Гауденц Б. Руф предпочита да не назовава имената на любимите си български съвременни художници, за да не бъде обвинен в пристрастност. С повечето от тях го свързва силно приятелство още от времената, когато ги е канил да излагат своите работи в швейцарската резиденция в София по време на мандата си. "Не съм женен, а моят брат почина твърде рано. Така че са ми останали само огромен брой братовчеди и братовчедки, но ако трябва да съм честен, разчитам най-вече на приятелите си, от които особено ценни са ми тези в България."

За да се вижда с всички тях, посещава страната ни три-четири пъти в годината. За да остане обаче за по-дълго време, трябва да се появи гражданско общество, подобно на това в Швейцария. Освен клишетата, с които Швейцария е известна по света, като банки, часовници и шоколади, г-н Руф изброява и още куп причини, за да живее именно в Швейцария: "мирно съжителство на различни езикови групи хора и успешно интегриране на емигрантите в обществото, просперираща икономика и високо ниво на научните разработки и иновациите, а също и една от най-успешните екологични политики в света."

По какво може да се разпознае типичният швейцарец днес? Ако съдим по Руф, най-вече по разностранните си интереси - обикновено дипломатът чете много, и то и автори от малко известни култури като българската (той е във възторг от романа на Владимир Зарев "Разруха"), колекционира всичко - от изкуство до стари мебели и часовници. "Изкуството и дизайнът днес са толкова близо, колкото са и изкуството и компютърните технологии. Истинско изкуство днес означава нововъведение, и то непременно трябва да съдържа в себе си и частица от компютърните технологии, които са мярката за нашето време. Много често един добър индустриален дизайн е доста по-интересен от рутинното рисуване в класически стилове, преповтаряни от хиляди години по-един и същ начин."

Швейцарският меценат вижда поне две основни причини българското изкуство да не е толкова популярно по света: "Първо, България е малка държава и, второ, дълги години сте били заключени зад желязната завеса. Процесът на отварянето вече е реалност и все повече български артисти се доказват на международната сцена. Да се работи за международната известност на страната ви е дело на всяка отделна личност тук и зад граница, а днес връзките са значително улеснени от интернет. Ролята на държавната дипломация е чак след всички тези неща."

Според Руф глобализацията е факт както в икономически, политически, така и в културен аспект. И няма абсолютно никакъв смисъл тя да се отрича или да се воюва с нея. По-скоро би трябвало да извлечем най-доброто от нея.

Въпреки глобализацията или точно поради нея днес избуяват отново с пълни сили национализмът и фундаментализмът, но според Гауденц Руф това се случва там, където хората хората се чувстват отхвърлени и забравени и не виждат нищо добро в бъдещето си. Швейцарският меценат твърдо е убеден, че отговорността за глобалното бъдеще лежи върху плещите на богатите, водещи страни и способността на техните общества да изнамерят лек за останалия свят. "Но това е една доста трудна задача. За да се решат екологичните проблеми на планетата, означава, че трябва да се инвестира в бъдещето и най-трудно ще е на правителствата, които не съумеят да убедят гражданите, че се налагат икономии на природните ресурси, независимо от желанието за комфорт и материална свърхзадоволеност сега." Тук според дипломата е и най-важната функция на хората на изкуството. "Те винаги са имали много добра интуиция да представят по най-убедителния начин в творбите си съвременните проблеми, днес това са най-вече екологичните."

Затова и той е тук, в България, точно сега. Затова и дава награди именно за съвременно изкуство - по-съществената част от световната политика днес.