сряда, 5 ноември 2008 г.

Побелелите езера































Последователи на Учителя Петър
Дънов от цял свят посрещнаха
Слънчевата Нова година в Рила
Като йога от река Ганг, старец с посребрена брада е
нагазил в студените води на Бъбрека, третото от
Седемте рилски езера. Мъжът наплисква лицето си и
по гладката като стъкло езерна повърхност се появяват
концентрични кръгове. Малко по-късно същите
фигури ще образуват и участниците в паневритмията –
ритуалния танц, който членовете на Бялото братство
ще изпълнят на огромната поляна над езерото. Поводът
е Слънчевата Нова година, която последователите на
Петър Дънов посрещат тук всяко лято от 19 до 21 август.
За да се слеят по-пълноценно с природата, преди да
облекат белите дрехи, млад мъж и момиче се изкъпват
голи в езерото. В кристалночистата му вода се стрелкат
рибни пасажи. Въпреки скупчването на стотиците
последователи на Учителя Дънов и на още толкова
туристи, привлечени от зрелището, наоколо няма
никакви боклуци.
Танцът започва. Облечени в бяло, танцуващите сплитат
ръце по двойки и оформят концентрични кръгове. В средата е ядрото
на хора, който пее песни към Слънцето,Вселената и Бог. Скоро медитативната песен е подета от всички. Участниците се движат по предварително очертани с камъни окръжности. Но това не може да се види от поляната и затова хуквам с всички сили към
близките възвишения. Отгоре се открива великолепна гледка към езерата и живите бели кръгове, които завъртат всичко наоколо в ритъма си. Песента се носи безпрепятствено
нагоре в амфитеатъра на планината и насища въздуха с усещане за божествено присъствие.
Танцуващите долу хора приличат на ангели, слезли на земята, за да обявят радостта си.
Аз обаче се смъквам обратно при танцуващите, за да разбера повече за човешката им същност. Фриц е от Австрия и е на 47 години. Не е облечен в бели дрехи и само съзерцава отстрани ритуалите на братството. Съпругата на австриеца е българка от Дупница. Тя есред напредналите последователи на Дънов и сега е
някъде в центъра на кръга – пее напълно отдадено в хора, със затворени очи. Когато питам Фриц за малкото момиченце, което държи на ръце, лицето му грейва.Изглежда нищо повече не му трябва, за да е щастлив. Дъщеричката му се усмихва обезоръжаващо и Фриц я пуска на свобода да поскита по поляната, но тя остава да обикаля в орбита около краката му, тракайки с два камъка.
Ганка Илиева е от Търговище. Тя е на 64 години и през последните 15 не е пропуснала нито една паневритмия. През процепите на широкополата й шапка слънцето се забавлява да хвърля зайчета по лицето й. Танцът й се отразява добре, но току-що си е навехнала крака и я изгаря силна болка. И щом в това състояние Ганка се усмихва така благо, представям си каква е, когато нищо не я боли.Петър Ганев е музикант и цигулар от София. Прави всички аранжименти на песните на Бялото братството, написани от Дънов. От десет години ръководи хора на братството, който носи името на една по-стара християнска ерес, възникнала в България – “Богомили”. В хора има и българи, живеещи зад граница, както и много чужденци. Ганев дирижира със затворени очи. Повечето “братя” затварят очи, докато трае паневритмията. Липсата на визуален контакт е
задължителна, за да се притъпят усещанията на физическото ниво и душите да могат да се слеят напълно.
Петър Капралов е на 37 години, завършил е
бизнесадминистрация в СУ “Св. Климент Охридски”
и от две години живее и работи в Лондон. За пръв път
играе паневритмия на езерата. Но е наясно с ритуала,
тъй като всяка неделя посещава сбирките на лондонската
група последователи на Учителя Дънов в Ричмънд парк.
“Събираме се около 25-30 човека българи и англичани”,
казва Петър. Той е женен за датската драматуржка Хелен,
която също е тук. В България тя за пръв път почувствала
“напълно различна енергия, каквато няма другаде.
Интересното в това учение е, че не може да вникнете в
него от книгите, а трябва да го опитате на живо”. Всеки
път, когато играе паневритмия, Хелен сякаш се издига на
ново ниво на разбиране и пълнота и се опитва да опише
това усещане в пиесите си.
Паневритмията завършва, но танцуващите не бързат да
се разотиват. Млади и стари, мъже и жени, българи и
чужденци се прегръщат, целуват и поздравят с думите
“Светъл празник!” До следващата Слънчева нова година.

Няма коментари: