През януари в София се настаняват мъглите. Началото на
годината почти винаги тъне в неясноти. Или напротив-това е времето, в което ти
се изясняват нещата. Или поне има шанс да се случи. Когато към нощния мрак се
добави и една бяла паяжина, стаята ти
става кораб, а отстрещните прозорци , мъждукащи фарове на далечни лодки. Тогава
виждаш своето истинско снаряжение- бойници, съветници, муниции.
Мъглата не търпи неясноти. Тя те изолира от света на
другите, за да те приближи до собствения ти свят. Мъглата не търпи преструвки и
игри на криеница. В началото на годината трябва да премислиш какво, накъде, с кого да
поемеш. И дали ще ти стигне въздухът в
платната, за да доплаваш до желаното място. Дали пък това място не е само
надценяван мираж? И дали пък не си струва да вложиш всички усилия не само да
доплаваш в комфорта на сухата лодка, но ако се наложи да се метнеш и да
доплуваш без нищо от миналия ти свят до мъждукащата, бледа светлина , откъсната
като теб в мрака и мъглата на собствените си заблуди за света.
Дори и да се окаже само мираж.
Стефан Галибов
04.01.2014г. Соф ия, Лозенец
Няма коментари:
Публикуване на коментар