ВЛЮБЕНИ В НДК

криминален разказ на Стефан Галибов, писан на уъркшопа  за създаване на криминален разказ на тема "Престъпление в НДК" на Международен литературен фестивал-10.12.2014 Медиатори: Румен Петров и Йордан Ефтимов

Бързаха, защото мразеха да ги вали. Разстоянието от служебната кола до входа на НДК им се стори цяла вечност. Едри капки дъжд бомбардираха чадъра. Бум-бам, бум-бам.

            Той беше важен човек в ДАНС/Тайните служби/. Тя- домакиня, негова съпруга и прислужница, която 20 години го бе чакала да се прибере в къщи от работа. Той постоянно си намираше нови и нови все по-важни задачи.

            Влезнаха от главния вход на НДК, по посока на зала 1. Кралският Балет от Испания започваше всеки момент. Съпругата едва успя да уговори мъжа си да я придружи на спектакъла-„това било представлението на живота й-най-доброто от най-добрите.” Той прие само при едно условие-в паузата след 1 действие да поеме към важна служебна среща в Министерство на правосъдието. Там щеше да разкрие плодовете на 20 годишна тайна мисия по разследването на заговор за подчинение на държавата от мафията. От документите в лъскавото му куфарче зависеше бъдещето на много хора. Ето защо, мъжът не си позволи да го остави в колата при шофьора. Нямаше сигурност никъде, трябваше да е с него, през цялото време! Никой в държавата-от тайните служби до обикновения продавач на гевреци не вярваше, че подобни разкрития ще излезнат наяве някой ден. Пък и дали изобщо имаше някакво значение-след толкова години? Вече нищо не можеше да бъде променено.  Но мъжът вярваше, че може-сега, когато мафията беше взела цялата политическа власт в ръцете си и я държеше по-здраво от всякога. Съдбата на цял един народ зависеше от документите в куфарчето-или поне на мъжа му се искаше да е така. Затова се чувстваше специален, въпреки натрупаната умора и подранилото безразличие към  сладостите на живота.

            Съпругата не вярваше, че има по-специална работа от изневярата. Затова я очакваше още от първия ден в брака си. На няколко пъти тя прихвана откъслечни разговори на мъжа си. Щом  тя влезнеше в стаята, той бързо приключваше  разговора, както го направи и тази вечер, когато телефонът иззвъня на път към зала 1 на НДК.

Докато пътуваха в колата и капките се стичаха по стъклото и размазваха в сюрреалистечна картина отражението на жената, смесено с разноцветните светлини на нощна София , жената потъна в себе си. Всъщност тя не бе излизала от това си състояние вече 20 години, откакто дъщерята ги напусна и замина да учи в престижен колеж в Лондон. Зад стъклото на автомобила, жената,  която бе скрила себе си зад съпругата с усмивка и тонове фон дьо тен, прецеждаше секунда по секунда онзи ден, в който бе проследила мъжа си до тайната квартира на любовницата му .  Спомни си  много ясно как той се качи в служебната кола и потегли за ДАНС. Тя взе такси и го последва на безопасно разстояние. На една пресечка на ул. Иван Асен, колата спря и мъжът слезна. Огледа се плахо и след като се убеди, че никой не го следи потегли към тъмна кооперация. Съпругата  го последва. Той изчезна в тъмния  влажен и пропит с миризма на мухъл вход. След няколко минути лампите на най-горния тавански прозорец светнаха.  Съпругата стоеше в тъмното  пред вратата  и не се решаваше нито да потропа, нито да си тръгне, когато се чу как входната врата се затваря и някой се качва по стълбите, тогава тя приклекна в една ниша зад саксия с фикус. По стълбите затропаха токчета. По походката я позна-любовницата на мъжа й, нямаше кой друг да е. Толкова дълго бе чакала срещата с нея.  Жената, която изкачваше пъргаво стълбите, не запали входното осветление и съпругата успя да я зърне за секунди след като си отключи и светлината от апартамента я освети-видяха се спортна фигура, дълги крака, стегнат бюст и още по-стегнат задник-явно тренираше нещо сериозно, огненочервена пусната  права коса. Изглеждаше на не повече от 35 години, въпреки че лицето й издаваше истинската й възраст -50. После стана тъмно и съпругата си тръгна тихичко, на пръсти сякаш можеха да чуят.

Не посмя да подхване разговор и да поиска ообяснение. Нито на следващата сутрин, когато съпругът се прибра със зачервени от умора очи. Нито на следващия ден.  Нито на по-следващия месец.  Постепенно свикна с мисълта, че го дели с Нея- с червенокоската лейди Х. Тайните среднощни срещи на мъжа продължаваха периодично поне веднъж в седмицата, продлъжаваха 20 години. Бяха се сменили правителства, идваха и си отиваха икономически кризи, институции се закриваха и нови министерства се раждаха, а срещите с червенокасата жена продължаваха все така регулярно. Мъжът се издигаше в кариерата и ставаше все по-важен. После избухна скандал и той бе принуден да се оттегли. И... срещите спряха, или поне за няколоко месеца прекъснаха. И точно, когато съпругата се поуспокои и възвърна част от самочувствието си, една вечер мъжът отново излезна по работа късно вечерта. Срещите бяха възобновени, въпреки всичко. След този нов разрив, нещо в жената се срина тотално. Тя не видя какво и дори не пожела да види, просто наложи поредната доза дебел пласт грим и потъна зад него.

Изведнъж без предупреждение започнаха да я обземат странни състояния. Както си върви по улицата и я облива студена пот, пред очите й става едно такова размито, сякаш пропада в нишата между този и онзи свят. Уплаши се сериозно. Куражът й да разбере какво става с нея стигна само до аптеката и поредното лилаво хапче, което пиеше всяка вечер преди лягане, когато мъжът й я оставяше. Пиеше го, за да може да заспи.  Искаше й се изобщо да не се събужда, но след като на няколко пъти се спря да погълне всички хапчета от шишенцето наведнъж, съпругата спря да ги пие. После като че ли се пооправи. Един ден пътуваше с някакъв автобус и  онова състояние отново я обзе. Точно пред себе си, на седалката видя в гръб същата червена коса. Позна я веднага, още преди да стане и да слезне. От този ден, съпругата не беше на себе си. Странните пропадания между двата свята ставаха все по-чести. Вече разпознаваше мистериозната жена във всяко червено нещо-от деца с червени коси, до кокершпаньоли. Когато изпаднеше в поредната криза, изведнъж всичко изчезваше и съпругата ясно виждаше как става и  първо прегръща и целува любовницата, а после й забива  кухненския нож в гърба. На една спирка на тролея, тя се спря малко преди да прегърне иззотзад лейди Х. Когато изплува от съня, видя пред себе си много възрастна и прегърбена баба, с боядисана в червено коса, която я изгледа странно и едва се затътри да слиза. Съпругата погледна към треперещата си ръка, която бе отворила пазарската  чанта и  видя кухненския нож вътре, до портмонето и торбите със зеленчуци и плодове. Как бе попаднал там, тя не знаеше, нито кога.

Днес съпругата се чувстваше някак лека и фриволна от сутринта, нямаше я досадата и сивотата. Тя направо летеше в кухнята, докато готвеше обяд за мъжа си. Довечера щяха да ходят на спектакъл на Кралския балет от Испания в зала 1 на НДК.  Пусна си музика и дори си затананика, макар и съвсем тихичко,  нещо напълно нетипично за нея. После всичко мина  като на забързан каданс-мъжът се прибра, седнаха на масата, тракането на вилиците в чиниите заглуши мислите, обличането и гримирането ги изглади, служебната кола ги пое, шофьорът ги...., ех, чак сега забеляза мускулестото му телосложение,  единствено едрите капки дъжд, които забарабаниха по чадъра на излизане от колата, прекъснаха летежа и някак я притесниха и приземиха. Бум-бам, бум-бам.

Точно, когато влизаха от главния вход и двата въздушни потока се смесиха в телата им-отпред топлият, зад гърба -студеният, телефонът на мъжа извъня. Той  нервно отказа разговора и прибра телефона в дълбокия джоб на палтото си. След няколко крачки минаха покрай статуята с разперените ръце. Съпругата  се загледа за пръв път в косата й, някак странно червена й се стори из-под бронзовата отливка. Точно пред входа на зала 1, мъжът се спря и каза: „Отивам до тоалетната, ти влизай! „

Тя обаче реши да го изчака. И докато чакаше, лампите в залата загаснаха и по коридорите на НДК се разля вълшебната музика на кралския балет. Закъсняла двойка -млад мъж и жена с червена коса с бърза походка се шмугнаха в тъмното. Съпругата дори не видя, че това беше същата спортна фигура, същият стегнат задник, същите стегнати гърди. Защото сега слушаше божествено красивата и успокояваща музика на започващия балет на живота й.  Съпругата се усмихна на себе си, направи две крачки, после се спря, после още две и тогава със сигурна и бърза стъпка, като в транс тръгна към тоалетните. Още преди да влезе в предверието между мъжката и женската тоалетна чу ядосания,  крещящ глас на съпруга си, който се караше на някого по телефона. После тя влезна в мъжката тоалетна и го видя облегнат до стената. Пред него стоеше червенокосата тигрица, но кой знае защо беше облечена  в униформа на чистачка на тоалетни. „Сигурно така е модерно сега.”, помисли си съпругата. Любовницата го беше обгърнала с ръце и го галеше по врата. Съпругата бавно отвори чантата си, извади кухненския нож и  го заби до дръжка в червенокосата, после и в мъжа си, който се олюля и я погледна с недоумение, преди да се строполи.  После незнайно как всичко се стопи в мъгла и тя се опомни. Усмихна се на себе си и видя, че червенокосата всъщност беше млада циганка с боядисана в червено коса-чистачката на тоалетните. Съпругата я хвана и затътри към една от вратите на  сепаретата. Затвори я вътре, после довлече и съпруга си и ги нагласи, прегърнати един друг на тоалетната чиния. Погледна ги и с усмивка промълви”Знаете ли, много сте смешни!” Застана пред голямото огледало и наплиска лицето си. Започна бавно да размазва тежкия грим и под него зейнаха  паяжини от ситни бръчици, крити с десетилетия. Не знаеше нито как, нито кога са се появили, нали винаги беше с грим. После съпругата взе куфарчето на мъжа си  и тръгна нагоре, към спектакъла на живота си. На стълбите се размина с някакъв мъж с качулка, не...не беше мъж, само беше нахлузил мъжки суетшърт върху роклята си, Под качулката се мярна червена плитка. Но тя не можеше повече да се спира,  не искаше да изпусне испанския балет, който  бе чакала цял живот.

Жената с качулката влезна в мъжката тоалетна и извади пистолет със заглушител. Когато стигна до сепарето, където съпругата бе оставила двата трупа в любовна поза, червенокосата тигрица  пусна няколко бързи и безшумни изстрела в телата-по два в сърцето и по два в главата. После нервно  се оглежда за  нещо наоколо.  Когато не го откри тръгна с бърза стъпка. Горе на представлението съпругата  плачеше  в тъмната зала. Сякаш бе останала сама в целия свят. Само два лъча осветяваха сцената, където се разиграваше любовна трагедия. Лъч от заблуден прожектор за части от секундата освети бледото, сбръчкано лице на съпругата. Танцьорите тичаха  полудели като мухи без глави. Появи се балерина с  огненочервено трико и покоси с огнен меч единия от танцьорите. Отгоре се спусна друга- с ангелски криле и заби втори меч. Двете балерини се хванаха за ръце и излезнаха от сцената така.

Лампите в зала 1 светнаха като хиляди ярки звезди и избухнаха ръкопляскания. Съпругата си облече палтото и тръгна с потока от хора. Всъщност не тръгна,тълпата я носеше,  избутваше я напред и тя неусетно се оказа навън. Дъждът беше преминал в сняг. Тя се насочи към паркинга, където я чакаше служебната кола.

-Съпругът ви защо не се появи?

-Взе такси, така било по-сигурно...

-ОК

-Гримът ви се е размазал, госпожо!

- От представлението е, много ме равълнува!

- Да разбира се, как го нарекохте-Представлението на живота ви!

- Стига приказки! Тръгвайте вече! Следващият път ще ви взема за кавалер!

-ОК. Супер!

Колата запали фаровете и снежинките затанцуваха  сякаш  пред прожектори в кралския испански театър от представлениято на живота й.

Сутринта телефонът я събуди по тъмно. Нервен глас й обясни, че съпругът й е изчезнал, не се появил на много важно съвещание в Министерство на правосъдието. Дадоха й инструкции как да го обяви за изчезнал.

После жената набра полицията и го обяви със сънен глас за изчезнал.

Легна и заспа.

Когато стана си пусна сутрешния блок  по телевизора. Червенокоса агентка от ДАНС обясняваше разпалено за някакво изгубено куфарче. Вътре били събрани 20-годишни разследвания за връзките на мафията с водещи политици. Куфарчето било изчезнало заедно с някогашния шеф на ДАНС

Съпругата стискаше доволно куфарчето и се усмихваше.

Към обяд  се откриваше Международния литературен фестивал в  НДК. Съпругата стоеше и гледаше, докато  белеше картофи за манджата. Готвеше за мъжа си. Той всеки момент щеше да се прибере и тя  нямаше време за губене. На плазмата пуснаха на живо откриването. Президентът държеше прочувствена реч за ползата от четенето. Когато изведнъж се чуха писъци и камерите показаха ескалаторите- По тях се спускаха два трупа –мъж на 60 години и млада циганка. Бяха вкопчени един в друг и гледаха право към президента. Той се смути за секунда, после отново се усмихна и продължи речта си, въпреки че никой не го слушаше, а охраната го дърпаше да се скрие под една маса. Но президентът все така тъпо  и прочувствено се хилеше. Той  отпъди бодигардовете  с ръка и продължи речта си за културата-„Най-важното сега за държавата било да се четат книги. Другото нямало значение”.

Тя остави белачката за картофи. Значи нямаше да се прибере навреме, ето къде се губел-бил на фестивала на книгата в НДК. Но защо му трябваше да я излага като лази по ескалатора с някаква циганка-чистачка.  Не, не заслужаваше обяд днес, в никакъв случай, сам да си готви! Или не циганката да му сготви! И тя отиде отново да си легне. Преди това взе книга от библиотечката в хола, за да изпълни заръката на президента и да почете малко преди да заспи. В главата й отекваха думите на президента:” Сега най-важното за българина е да чете книги. Нищо друго няма толкова голямо значение. Ето защо приветствам подобни фестивали, които насърчават четенето....” Дори пуснати на плейбек в главата й, те чудесно  я приспиваха, по-сигурно  от всяко цветно хапче. И съпругата на някогашния шеф на ДАНС, не можа да изпълни заръката на президента и заспа дълбоко.

В съня си тя беше червенокоса и яка мадама и имаше тайни любовни срещи  с 10 танцьори с мускулести тела от трупата на Кралския испански театър. Те я обладаваха до припадък на  последния етаж на НДК.