вторник, 7 януари 2014 г.

Проявяване






Слънцето изгрява и като че ли мъглата изчезва. Но всъщност не е така. Станало е много по мътно, тъй като белият въздух отразява повече светлина и в комбинация с мъглата всичко се слива в едно бяло петно. Това те заблуждава. Подаваш си носа навън. Студено е, но излизаш на разходка. Тази кръв трябва да бъде раздвижена. Застояла е от миналата година. Новогодишните празници водят до много  застоявания- на въздуха в стаята, на храната в корема ти, на мислите в главата ти. Някъде в началото на януари всичко вече отдавна минава срока на годност, въпреки вложените консерванти. Повече не се издържа и излизаш навън. Едва достигнал парка, осъзнаваш, че мъглата си е все така гъста. Дърветата са като пияни призраци, клатушкат се насам-натам.  Домашни кучета изскачат внезапно от нищото. Бездомните не се разхождат  в студения, влажен парк, а дебнат топлинката на шахти, входове, магазини.  След безгрижните псета подскачат  и  техните  уморени стопани. Никога не се знае кой кого притежава. Жени и мъже използват прикритието на мъглата, за да се целунат.  Така никой, дори самите те, няма да се видят, че го правят. Скоро пръстите са вкочанени, слънцето се е насочило за под хълма и ти  си тръгваш към къщи. Минаваш през Мола, да се стоплиш. Вътре няма мъгла, но незнайно как парите се губят от джоба ти, стават все по- малки, все по-малко, накрая съвсем изчезват. Все нещо е останало да го нямаш.  За да се имаш. Или по-скоро, за да имаш уважението на съседите. На изхода от Мола лежи огромно, кафяво, болно, бездомно куче.  Сигурно се е отровило от многото гадна храна, изхвърлена  по празниците. Точно по средата  се е проснало.  От муцуната му се е образувало черно, влажно петно на студените плочки. Потреперва от някаква треска. Но не смее да влезе вътре. Хората го заобикалят с погнуса, а то  е обърнало гръб на Мола, отдавна е заобиколило  треската по пазаруване, към преяждане, с поглед  обърнат към нямането, липсата на вещи, на топлина. Кучето е постигнало  абсолютната  смърт. Смъртта на преоценени, евтини мисли-конфекция. Поглеждаш към кучето. Смъртта те поглежда за секунда. После потъваш в мъглата. Бързаш да настигнеш живота на съседите.
05.01.2014
София, Лозенец

Няма коментари: