Слънцето изгрява и като че ли мъглата изчезва. Но всъщност
не е така. Станало е много по мътно, тъй като белият въздух отразява повече
светлина и в комбинация с мъглата всичко се слива в едно бяло петно. Това те заблуждава. Подаваш си носа навън. Студено е, но излизаш на
разходка. Тази кръв трябва да бъде раздвижена. Застояла е от миналата година.
Новогодишните празници водят до много застоявания- на въздуха в стаята, на храната в
корема ти, на мислите в главата ти. Някъде в началото на януари всичко вече
отдавна минава срока на годност, въпреки вложените консерванти. Повече не се
издържа и излизаш навън. Едва достигнал парка, осъзнаваш, че мъглата си е все
така гъста. Дърветата са като пияни призраци, клатушкат се насам-натам. Домашни кучета изскачат внезапно от нищото.
Бездомните не се разхождат в студения,
влажен парк, а дебнат топлинката на шахти, входове, магазини. След безгрижните псета подскачат и техните уморени стопани. Никога не се знае кой кого
притежава. Жени и мъже използват прикритието на мъглата, за да се целунат. Така никой, дори самите те, няма да се видят,
че го правят. Скоро пръстите са вкочанени, слънцето се е насочило за под хълма
и ти си тръгваш към къщи. Минаваш през
Мола, да се стоплиш. Вътре няма мъгла, но незнайно как парите се губят от джоба
ти, стават все по- малки, все по-малко, накрая съвсем изчезват. Все нещо е
останало да го нямаш. За да се имаш. Или
по-скоро, за да имаш уважението на съседите. На изхода от Мола лежи огромно,
кафяво, болно, бездомно куче. Сигурно се
е отровило от многото гадна храна, изхвърлена
по празниците. Точно по средата
се е проснало. От муцуната му се
е образувало черно, влажно петно на студените плочки. Потреперва от някаква
треска. Но не смее да влезе вътре. Хората го заобикалят с погнуса, а то е обърнало гръб на Мола, отдавна е
заобиколило треската по пазаруване, към
преяждане, с поглед обърнат към
нямането, липсата на вещи, на топлина. Кучето е постигнало абсолютната
смърт. Смъртта на преоценени, евтини мисли-конфекция. Поглеждаш към кучето. Смъртта те поглежда за секунда.
После потъваш в мъглата. Бързаш да настигнеш живота на съседите.
05.01.2014
София, Лозенец
Няма коментари:
Публикуване на коментар