сряда, 11 април 2012 г.

Изпит по птици

Пиеса от Стефан Галибов

Първа сцена- Читалнята

Читалня. От долния етаж се носи патетична музика на пиано. Актьорите имат час по разпяване и музика. Студент се опитва да учи за изпит в читалнята.

Мисъл:

Защо четеш? Погледни небето!Виж огрените от слънцето покриви и не мисли за нищо!

Аз-ът:

Остави ме на мира! Нека поне веднъж бъда сериозен! Нека се съсредоточа! Няма как да не мисля за нищо, ти ми пречиш! После ще мечтая.

Друга мисъл:

Кога после? После ще е късно! После ще си станал твърде разумен! Особено след като прочетеш този дебел учебник. Ще бъдеш сериозен и вглъбен като мумия!

Аз-ът 
/зачита пасаж от учебника:

„Отхвърли привързаността към тялото и ще освободиш физическата си енергия!”Из правила за актьора.

Трета Мисъл:

Абе кво шъ четеш, я вземи разгледай списанията с мацки!

Момчето се обръща и посяга към купчина с лъскави списания.

Първа мисъл:

Можеш ли да обърнеш списанието направо на страница с голо момиче!Хайде! Побързай! Нямам търпение! Иска ми се нещо голо!Цссссс.....

Аз-ът

Млъкни! Хората могат да те чуят!

Погледът на студента внезапно попада на отсрещната сграда. На покрива, точно до комина се разхождат два гарвана. Единият държи в клюна си парче баница.

Втора мисъл:

Знам, че можеш да летиш като гарван! Защо не се пробваш! Лесно е! Също като да ядеш твърда студентска баница.

Аз-ът:

Аз летя само чрез теб, а ти чрез мен! Ако искаш да скоча и ти ще изчезнеш на секундата, в която си разбия главата!

Мисъл засрамено:

Извинявай! Погледни небето! Преди малко нямаше никакъв облак, а сега се е появил воал от захарен памук!

Аз-ът:

Като пусната мрежа в морето. Много е красиво! Иска ми се да напиша стихотворение! Само да не четях такава сериозна книга в момента!

Гълъб се разхожда по парапета на отсрещния покрив. Спира се на ръба и гледа напред в небето.

Мисъл:

Отивам при гълъба! Ти си стой тук колкото си искаш! Чао! Чети съсредоточено!

Втора сцена:ДУШАТА НА МОМЧЕТО СКИТА. ГАРВАНЪТ НАПАДА.

Музика. Този път е диско парче от 80-те и идва от съседна тераса. Душата на момчето литва между покривите и каца до гълъба на парапета. Заговаря го.

Душата:

Можеш ли да се хвърлиш в небето със затворени очи, без да се оплетеш в бялата мрежа от облаци?

Гълъб:

Що за птица си ти? Не съм виждал досега такава.

Душа:

Не съм птица, а душа на човек...Не ми отговори на въпроса

Гълъб:

Разбира се, че мога! Ах, ти глупава птизо, каквото и да ти е името. Аз съм президент на Отбраното гълъбаво общество. В нашата конституция пише, че няма по-велика, умна и силна птица от гълъба. Гледай сега и се учи!

Гълъбът си затваря очите и се хвърля смело във въздуха. Издига се все по-високо и по-високо, за да достигне облаците. От съседната сграда се спуска гарван и удря по гърдите гълъба. Той полита надолу. Душата на студента скача да го спасява, но не успява. Гълъбът се разбива на земята между две кофи за боклук. От главата му се стича тънка струя кръв.


Трета сцена-МОМИЧЕТО


В този момент по улицата минава момиче. Вижда гълъба и спира забързаната си ход. Вдига го от земята внимателно. Милва го по главата. За момент се разколебава дали да не го върне на земята, но усеща, че гълъбът е още жив и го слага в чантата си и продължава по улицата. Душата на момчето ги следва.
В същото време умът на момчето продължава да чете за изпит, горе в читалнята. За момент вдига поглед към небето и чувства непозната тревога и празнота там, където трябва да се намира душата му.

Четвърта сцена:МОМЧЕТО СРЕЩА МОМИЧЕТО


Същия ден на път за Студентски град, момчето среща момичето на една спирка. Тя си изпуска телефона и той го вдига от земята.

Момичето:

Искаш ли да видиш един болен гълъб?Много е наперен, въпреки раните си!

Момчето:

Айде!

В къщата на момчето. Двамата влизат набегом в стаята на момичето, за да не ги види гладещата в хола майка. В ъгъла на стаята в един кашон би трябвало да е гълъба, но кашонът е празен.

Момичето:

Мамо, имаше една птица в стаята ми?

Майката:

Изхвърлих я! С баща ти не понасяме болни животни!

Момиче:

Защо не ме пита първо!? Къде го изхвърли?

Майката:

До кофите за боклук. В никакъв случай не го носи пак тук!

Момичето:

Но там ще го изядат кучетата! Мамо вие с татко сте такива животни!

Момичето се втурва на бегом в стаята, дърпа момчето за ръка и двамата излизат

Момичето:

Хайде, че не издържам повече от две минути вкъщи!

Пета сцена- ЕДНА ДУША. ДВЕ ТЕЛА

 Двамата излизат, затръшвайки вратата след себе си. На улицата до кофите за боклук има малка кръвна диря и перушина. Гълъбът липсва, момичето се разревава тихо. Обикаля истерично и оглежда наоколо.

Момичето:

Къде си по дяволите?

Студентът я хваща за ръката и двамата тръгват надолу по улицата. Влизат във вътрешен двор, където играят деца. Едно от тях е завързало с конец за крака ранения гълъб. Момичето отива и прогонва децата. Душата на студента е следвала гълъба през цялото време и сега лежи на земята и го успокоява.

Душата:

Не плачи птицо!Аз съм до теб!

Момчето взима в ръце гълъба и душата отново е привлечена в тялото. В този момент няма какво да поддържа живота на гълъба и главата му увисва да се люлее във въздуха. Момичето не може да си поеме дъх от шока.

Момиче:

Моля те не умирай, гълъбче!

Момчето
Какво правя тук? Имам още толкова много за учене, а изпитът е утре! Ще тръгвам.

Момчето оставя момичето и се отдалечава.

КРАЙ!

Тортуа/Последният ден на един смахнат

Пиеса в три действия

от Стефан Галибов

Действащи лица:

Джон Сърс-
пенсиониран машинист, награден с орден за заслуги към железниците, заселил се в покрайнините на градчето Тортуа и обичащ шегаджийските номера и бъзици. Най-дразнещ от номерата му е махането на преминаващите автомобили, които отговарят с бибиткане и дразнят местните, които искат уединение и спокойствие.

Майлс Съливан-
журналист във вестник „Вашингтон поуст”, натоварен със задачата да интервюира превърналия се в знаменитост бивш машинист Джон Сърс.

Дебелата Дороти Крайтън-
 бивша балерина, напълняла и погрозняла след края на кариерата си. Едноличен собственик и мениджър на мотел, в който отсядат предимно отпадъчни елементи като престъпници, наркомани и журналисти

Лари-магазинера-
120кг., 2 метра, плешив и много стиснат собственик на единствения универмаг в града- магазин за хранителни стоки. След опастност от фалит решава да продава само храни с изтекъл срок на годност, вследствие на което цялото градче страда от стомашни проблеми.

Хари-фризьора-
 наконтен, женствен и с префинени мустачки и жълт перчем фризьор. Скроил заедно със жените на съгражданите си великия номер да рисува с машинка различни долни животни като жаби, патки и др. върху главите на своите съседи.

Ник Болетиери-
бивш хазартен бос от Лас Вегас, който се оттеглил в Тортуа и не желае да бъде безпокоен. Крайните му намерения не са ясни, тъй като се владее изключително добре и любезничи с всеки.

Кметът-
 корумпиран управник на градчето Тортуа, който се възползва от позицията си, за да събира подкупи, най-вече от Ник Болетиери, посторил хотела си на общинска земя.

Кейт-
дъщеря на кмета, която се сваля с всеки новодошъл в града, с надеждата да я отведе от това затънтено място. Съдейства на Майлс Съливан за подерица от материали, посветени на жителите на Тортуа.

Пощаджията-
 има най-близък досег с коварния Джон Сърс и всеки ден, докато носи пощата му, е в центъра на някои нов номер.


Първо действие-Пристигане в Тортуа

Първа сцена-СТАРЕЦЪТ-ШЕГАДЖИЯ

Изгряващо слънце. Празна веранда с хамак. Няколко лениви кучета се разхождат наоколо. Кафява, олющена врата със леди от ножове. Вратата се отваря рязко и излизат мръсни каубойски ботуши. Те правят два бързи тигела от единия край на верандата до другия и обратно. Ботушите сритват едно от мотаещите се кучета, което досущ прилича на старец с брада. Набръчканото лице на мъж към 80-те. Бели мустаци, присвити, мънички очи, загледани в оранжевия хоризонт.
По малка пътека през тревата към къщата приближава пощадия в синя униформа на велосипед. Зад гърба му профучава влак. Пощадията стига до къщата, подпира колелото на оградата и чука на вратата.

Пощаджията:

Джон, събуди ли се?!!

Пауза.

Пощаджията:

Сърс, кучетата ли те изядоха?

Пощаджията погалва по главата едно от кучетата, мотаещо се в краката му. Това е същото куче, което преди малко е ритнал старецът. По муцуната му личат белези от ботушите на дядката.

Пощаджията:

Съвсем в неговия стил.

В този момент зад гърба на прощаджията се чува гласът на дядката.

Джон Сърс:

Няма да ми пипаш кучетата, недодялан гълъбар такъв!

Когато се обръща, Пощаджията вижда как Сърс се отдалечава подкарал колелото му.

Пощаджията:

Веднага да ми оставиш колелото, изкукала консерво! Чуваш ли?Слизай или ще те съдя! Всяка сутрин ми правиш някакъв номер. Оня ден едва не те помислих за умрял. Лежеше и не дишаше. А когато се обърнах да извикам помощ, ти ми се ухили. Животът ми стана непоносим, от деня, в който се нанесе в градчето ни. Оттогава губя двойно повече време да разнеса пощата сутрин.

Докато Пощаджията си дере гърлото, дядката си прави кръгчета с колелото около него.
По пътя се приближава кола. Погледът на пощаджията се отклонява към нея.Колата спира пред него и от прозореца се показва млада жена и подвиква към пощаджията.

Жена на около 35 години:

Господине, това баща ви ли е?

Пощаджията в пристъп на гняв и през зъби:

Аз нямам баща!

Жената:

Така ли? А кой е онзи симпатичен старец, който се отдалечава на колело...

Пощаджията:

Аз да ви приличам на ненормален?!

От колата се показва и мъж.

Мъжът:

Господине, извинете, че ви разстроихме, но вчера като минавахме оттук за курорта „Голямото езеро с лилиите”, един много симпатичен старец ни махаше толкова дружелюбно. Малката ни дъщеричка Кели страшно го хареса и ни изтормози да дойдем и да се запознаем с него. А и да му донесем малко сладки.

Колата бавно се отдалечава. На задното й стъкло се пули малко момиченце с руси къдрици. Плези се на пощаджията и прави други маймунджулуци с ушите си.

Втора сцена-В РЕДАКЦИЯТА НА ВЕСТНИКА. МАЙЛС СЪЛИВАН


В редакцията на голям вестник цари обичайния добре организиран хаос- движения, подвиквания, непрекъснат звън на телефони, факсове и принтери. Стъклена врата на един от вътрешните кабинети се отваря и оттам се подава дебел господин със шарена като папагал вратовръзка.

Шефа:
Съливан, веднага в кабинета ми!

След него вратата остава отворена. Млад мъж пише на компютъра си със слушалки на ушите. Блондинка с къса пола се приближава до него и с еротични движения му сваля слушалките от главата.

Майлс Съливан:

Какво има пак Айрин? Прекъсваш ме за двайсти път днес!

Айрин скръства ръце и прави многозначителни движения с глава към обърналия се Майлс Съливан. Той гледа недоумяващо. В погледа му се чете досада. Розово червило подчертава отворените пухкави устни на Айрин, с които тя продължава да прави някакви неясни , освен за нея знаци.

Майлс Съливан:

Много си хубава Айрин, но не те разбирам?! Среща ли ми определяш или какво?

Айрин:

Кво си въобразяваш, глупчо такъв, та ти не си дори репортер, за да изляза с теб! Ако не побързаш, ще си имаш неприятности със Шефа! Той те вика доста нервно.

Айрин си фръцва задника, отдалечавайки се с бавни стъпки към бюрото си. Майлс Съливан скача припряно от мястото си, бута стола пред него и с няколко големи крачки влиза в кабинета на Шефа. Майлс Съливан е застинал, с гузно наведена глава. Шефа си е бръкнал в джобовете и с високо вдигната брадичка гледа навън през огромния прозорец.

Майлс Съливан:

Викали сте ме г-н Бейли!

Шефа потрива доволно ръце.

Шефа:

Ммм, да...!

Посочва на Майлс да седне. Той сяда и поглежда страхливо към пода. Столът за събеседване със Шефа е евтин и неудобен в контраст с този на началника.

Майлс Съливан:

Нещо сбъркал ли съм Шефа?!

Шефа:

Точно обратното, точно обратното... Напоследък съм доста доволен от твояа работа. Затова реших да ти възложа истниски отговорна задача!

Майлс Съливан изправя главата си, напрежението в очите му е преминало.

Шефа:

Ще вземеш интервю от един дядка, особняк към 80-те, жител на крайпътното градче Тортуа. Той по цял ден седи пред къщата си и ръкомаха на минаващите по магистралата коли.

Майлс Съливан гледа с недоумяващи очи Шефа.

Шефа:

Хм, да... на пръв поглед нищо особено няма в тази история. Поредният смахнат с неговия луд номер. Обаче гледай колко интересно става сега...колите, които минават покрай къщата на дядката са на безгрижни летовници, които пътуват за курорта „Голямото езеро с лилиите” и ей така за майтапа отговарят на поздравите на старчето. Жителите на крайпътното градче, които и без това са изнервени на туристите, че не спират в тяхното незабележимо родно място, побесняват да слушат бибиткане по цял ден, при това без да имат никаква полза . Затова подават жалба до главния съд на Щата, с молба да бъде изселен от техния град упорития дядка от Тортуа. Работата се закучва, тъй като старчето се оказва заслужил машинист с няколко ордена за храброст, а къщата му е дарение за заслуги от Президента. Днес ситуацията не се е променила особено, дядката продължава да си маха, колите да му отговарят с клаксони, а местните да изтерясват. Само че има едан мъничка подробност...

Майлс Съливан:

Каква, г-н Бейли?

Шефа:

Бързаш Майлс, а? Заинтригувах те значи! Ето ти сега идва и десерта: Само за един туристически сезон откакто смахнатият маха, градчето Тортуа стига 20-то място в авторитетната класация на градчетата-атракции. Ако продължи в този дух, скоро може да догони Дисниленд. Майлс!

Майлс Съливан:

Да Шефе!

Шефа:

Искам още утре да заминеш за Тортуа! А сега вън от кабинета ми! Айрин ще ти обясни детайлите !

Шефът става от стола и отново се приближава до прозореца. Бръква си в джобовете и се заглежда навън така спокойно, сякаш никой не се намира в кабинета му. Майлс бързо се изнизва.

Трета сцена: НАСТАНЯВАНЕ ИЗВЪН КАРТИТЕ НА СВЕТА. ДЕБЕЛАТА ДОРОТИ


Докато кара автомобила си с една ръка по магистралата, Майлс Съливан преглежда с другата малка карта на Щатите. Върху картата е отбелязано градчето Торбуа, но Тортуа липсва.

Майлс Съливан:

Дали пък не беше Торбуа?! Сигурно Айрин пак е объркала името.

Журналистът поглежда в тефтерчето и почти не прегазва катерица. Гумите на колата изсвистяват в последния момент. И Майлс Съливан спира точно до отбивка от пътя. Зад дърво до отбивката в зелените му листа се крие малка, пробита табела: Тортуа-Торбуа-„Голямото езеро с лилиите”. Колата завива в отбивката. Колата е спряла пред хотел „Шарените рибки”. В хотела Майлс Съливан чака подпрял лакът на рецепцията и звъни на звънчето. Като вижда, че никой не се появява дълго време, той сяда на един фотьойл и започва да преглежда тефтерчето си.

Дороти Крайтън:

За колко време ще отседнеш, сладур?

Майлс Съливан изпуска химикалката си и дига очи. Хоризонтът е скрит от дебела 40 годишна жена с мазна, проскубана коса и увиснал бюст и грубо, пъпчесто лице. На брадичката си тя има десетина избуяли тъмни косъма. А под брадичката си има...още една брадичка.

Майлс Съливан:

Ами не знам още... Предполагам само ден-два, докато свърша работата...

Дороти Крайтън:

Знам я аз твойта работа! Коя банка обра? Казвай бързо или не! По-скоро ми мязаш на ченге.

Дороти Крайтън си вади някакво ядене от зъба, А Майлс се чуди как да се измъкне от зоркия поглед на едрата жена, която го държи по-здраво от кечист.

Майлс Съливан:

Аз такова...ще тръгвам вече...

Дороти Крайтън:
Никъде няма да ходиш! През три улици съм търчала за тебе! Съседката отсреща те видяла, докато простирала прането и ми се обади. Точно обядвахме при снахата. Прекъсна ми залъка, но не съм имала клиент от няколко месеца и бизнесът ми умира. А си мръднал, а съм те изкормила!

Майлс Съливан стои втрещен и по челото му започва да се стичат струйки пот.

Майлс Съливан:

Добре госпожо, ще отседна при вас!

Дороти Крайтън:

Изглеждаш ми много учтив за престъпник, още повече пък за ченге! Да не са те натопили за убийство или пък още по-лошо- да си избягал от жена си. Потиш се като пор! Ти май и муха не можеш да убиеш, ха-ха!

Една муха лази по плувналото в пот лице на Съливан. Той не я пропъжда.

Майлс Съливан:

Не, госпожо! Няма такова нещо! Уверявам ви! Аз съм репортер във вестник.

Дороти Крайтън:

Аз пък съм Дороти Крайтън, бивша балерина! Ха-ха! Сигурно не вярваш, ама от снаксовете си обърках хормоните. Едно време бях хилава кат фиданка. Но ти мен не можеш ме излъга? Какво може да прави един журналист в нашето забутано градче, дето и на картата го няма даже. Я по-добре си признай! Свикнала съм вече да виждам всякакви-убийци, изнасилвачи, наркомани, обирачи на банки-само такива се отбиват тук.- Търсят усамотение от полицията и проблемите си. В горната стая бях настанила един смъркач на хероин, но той взе че пукяса. Ще те сложа в неговата стая, може пък да си намериш някоя останала доза, да се поуспокоиш от абстиненцията.

Майлс Съливан

Ама госпожо, нали ви казах, че съм журналист. Бихте ли ме упътили за къщата на някой си...

Рови в тефтерчето.

Майлс Съливан:

.ъъъ..Джон Сърс! В благодарение на неговата лудост, съвсем скоро ще имате цяла върволица от почтени туристи. Аз всъщност съм дошъл да го инетрвюирам.

Дороти Крайтън без да каже нищо, влиза зад рецепцията. Протяга се да вземе нещо от стената, върху която са окачени ключовете от стаите, а малко по-нависоко-карабина.

Майлс Съливан:

Ако може все пак да не ме слагате в стаята на онзи наркоман!

Дороти Крайтън е откачила карабината от стената и я е насочила към репортера.

Дороти Крайтън:

Вън! Щуро копеле! Вън, че ще стрелям! В моя хотел не отсядат отрепки, които пишат за чудовището Сърс! Не желая да чувам името му тук! Ясно ли ти е или да заговоря с карабината?!!

Майлс Съливан:

Обещавам да не го споменавам, само не стреляйте!

Майлс Съливан се изнизва заднишком от хотела.
Навън се свечерява. Репортерът подкарва колата си към крайпътния мотел извън градчето, което е забелязал на идване. Спира пред мотела, осветяван от синята светлина на две голи нимфи, които подканят с пръст окъснелите пътници. Малка, но уютна стая, с чиста баня и чаршафи. Майлс Съливан си измива зъбите, убива два комара на стената и се просва на леглото направо с дрехите.

второ действие-  в търсене на шегаджията джон сърс

 

Първа сцена - ПЪРВИ ДЕН. НОВИ ЗАПОЗНАНСТВА. ТРИСТАН БОЛЕТИЕРИ


Сутрин. Слънчеви зайчета по лицето на репортера. Той разтърква очи. Става от леглото, както си е с дрехите, взима фотоапарата от раницата си и тефтерчето и излиза нъван. Върви по тясна вътрешна алея, от която се вижда басеин. Прави няколко снимки. В басеина се е изтегнал мъж в хавайска риза и тъмни очила. След малко Съливан е при басеина.

Тристан Болетиери:

Добре ли спахте, господине?

Майлс Съливан:

Дали не сънувам още?! Вчера едва не ме застреляха, а днес са толкова мазни?

Тристан Болетиери се е разплул върху дюшека и пие коктейл във висока чаша. От време на време си плиска от водата на плешивото теме.

Тристан Болетиери:

Какво ви води насам?

Репортерът примижава на силното обедно слънце и скалъпва някакво подобие на усмивка.

Майлс Съливан:

Търся един махащ старец! Да знаете къде мога да го намеря?

Тристан Болетиери:

Точно на единствения подходящ човек сте попаднали. В това градче никой не го обича. Аз съм външен и насам ме води единствено усамотението. Казвам се Тристан Болетиери и имах голям бизнес с хазарт във Вегас. Един ден всичко ми писна и реших да избягам от суетата. Това е най-уютното и спокойно местенце в града.

Болетиери подава намокрената си ръка и се здрависва с репортера. Сваля наполовина слънчевите си очила, за да покаже очите си-стъклни , беизразни зарчета от нефрит.

Майлс Съливан:

Снощи бях тотално скапан от пътя и емоционалните изблици на една луда хотелиерка, бивша балерина, настояща шампионка по самбо.

Тристан Болетиери:

Радвам се, че не ви е гръмнала! Вече съвсем си загуби ума това „момиче”.

Майлс Съливан:

Познавате ли тази откачалка?

Тристан Болетиери:

Аз познавам всички в това побъркано градче!

Тристан Болетиери се усмихва и лъсва златен зъб.

Тристан Болетиери:

В момента го няма в града. Но ако останете до събота, ще го дочакате!
 И вие ли прочетохте във вестника за нашата „жива, махаща реклама”?

Майлс Съливан:

Не, аз не съм от любопитните туристи. Репортер съм и ще раздувам „живата, махаща реклама” като взема интервю от прословутия дядка. Но докато чакам, ще огледам къщата и ще направя снимки.

Втора  сцена- В КЪЩАТА НА  СЪРС. КУЧЕТО НА СЪРС


Майлс Съливан е пред къщата на Сърс. Оглежда вратата и снима следите от забивани ножове. Появява се кучето-двойник на стареца и започва да върти дружелюбно опашка и да скимти.

Майлс Съливан:

Ха! И ти махаш като дядката, само че с опашка.

Журналистът обикаля къщата отзад и вижда пресно забодени табели с надписи: „Действаш ни като мъчение с капеща вода, Сърс!”, „Пръждосвай се оттук глупаво старче! „Ако пукясаш тук, няма да те погребваме”. Майлс открива и послание към съгражданите, оставено от старчето преди да замине.
 БЕЛЕЖКА НА СЪРС

„Скъпи съграждани, знам колко много ме обичате, но реших да ви оставя замалко по бизнес дела. Като се върна гответе се за нов номер! Ако не бях аз да ви развеселявам, отдавна да сте пукнали от скука. Надявам се, че ще се грижите за кучето ми.”Подпис:Старчето СЪрс-ваша гордост и напаст”.

 Трета  сцена- ЕДНА ШЕГАДЖИЙСКА ПОДСТРИЖКА. БРЪСНАРЯТ ХАРИ И КРАСИВИЧКАТА МУ ДЪЩЕРЯ


Майлс Съливан е на път с колата на обиколка из града. Поглежда се в огледалото за задно виждане. Разчесва косата си с ръка, прокарва длан по наболата брада. Спира пред фризьорския салон. Репортерът влиза в малко помещение, с розови стени. На стола за подстригване, Майлс забелязва познато лице и изтръпва. Около „Дебелата Дороти” се суети наконтен педал, с боядисана в лилаво коса и префинени мустачки в стил „Артистът”.

Хари:

Този кичур така ли да го оставя или да го изрусявам?

Дебелата Дороти Крайтън:

Ти решаваш, Хари! Само гледай накрая да се харесам, че иначе ще се наложи да взема главата ти като трофей. Не горната, долната, тя и без това не ти трябва!

Майлс Съливан сяда тихо в единия ъгъл върху ниско столче без облегалка. На другия стол за подстригване до Дороти Крайтън на задните си лапи се е разположил бял кралски пудел, чиято лъвска грива е наполовина боядисана в розово. 17-годишно момиче тъкмо оформя бритона му, когато погледът й се среща с този на репортера. Тя свежда срамежливо очи.

Хари:

Сега му сложи ролките за къдрене Кейт!

Кейт ги слага.

Хари:

А, така!

Дебелата Дороти:

Момиче, внимавай да не опърлиш моя Макс!

Дороти Крайтън се почесва по пъпката на носа и се обръща към Хари.
  
Дебелата Дороти:

Хари, никак й нямам доверие! Въпреки че кметска дъщеря! Баща й трябва да е луд, щом може да си мисли, че като чиракува при теб, ще стане порядъчно момиче. Само мъже са й в главата. Един нов човек да се появи в града и веднага ще фиксира с тия свои немирни очи. Ето и сега пак! Видя ли как погледна господина в ъгъла.

Дороти се извърта цялата от стола и хвърля стръвнишки поглед първо на Кейт, а после и на завряния в ъгъла репортер, който се опитва да се скрие зад модно списание. Хари го изглежда от главата до петите.

Хари:

Ха, този ми изглежда сериозен господин! Какво ли го е довело насам?

Дебелата Дороти:

Абе те и моите туристи уж са поръдячни, пък се оказва, че са заклали майка си.

Хари:

Стига си мърдала, Дороти, че като нищо ще те порежа по ухото!

Дебелата Дороти:

Как да не мърдам бе, Хари! Това момиче ми съсипва бизнеса! На всичките ми гости обяснява колко я тероризирал баща й. Моли ги да я отвлекат като си тръгват. И те каквито са си бандити, само това и чакат. И веднага напускат хотела, за да не изпуснат хубавото момиче. Не стига ,че си загубвам клинета, ами и баща й все на мен ми трие сол на главата, сякаш не си познава стоката. Сводница ме нарича, тоя чифут! Виж я Хари, финна, слабичка, а гърдите й като смокини са се вирнали!

Дебелата Дороти 
 /разревава  се с глас:

А я ме виж мен! Сто кила съм станала! И тия тук са ми увиснали като празни чували! Остаряла съм , Хари, остаряла! Затова и бандитите не ме заглеждат, а някой от тях никак не са за изхвърляне!

Хари:

Много си си добре, Дороти!Слушай ме мен! Това сополиво момиче още не е узряло, зелена е несръчна, не може да ти стъпи на малкия пръст! Нито с пушката стреля като теб, нито прането простира, камо ли пък една свястна манджа да сготви. В главата й само бръмбари се разхождат! А ти, ти си истинска огън жена, в разцвета на силите си!

Бръснарят хвърля един порицателен поглед на момичето, което се притеснява и навежда глава.
Майлс Съливан едва се сдържа да не се разсмее. В огледалото се вижда, че гримът на Дебелата Дороти се е размазал по цялото й лице и тя е заприличала на върколак. Репортерът поглежда Кейт, момичето едва сдържа сълзите си от смях, прикривайки се зад къдравия пудел Макс.

Хари:

Вече си готова Дороти! Новата прическа много те отваря!

Циврещата Дороти подсмърчайки се насочва към стола, където стои Макс.

Дебелата Дороти:

Хайде миличко!

Прегръща го и го целува по устата.

Дебелата Дороти:

Моят сладур, Максимилиян! Ти единствен ме обичаш!
 Дороти вижда прикритата усмивка на  Кейт.

Дебелата Дороти:

Смей се малка госпожичке! Най-добре се смее, който се смее последен! И ти ще погрознееш един ден, особено бързо ще стане, като се влачиш с тия бандюги!

Кейт:

Дороти, аз не на теб се смея!

Дороти:

А на кой тогава?

Кейт:

Ей на този господин в ъгъла. Вашият Макс го хапе по крака, а той се крие зад списанието и не смее да стане.

Дороти поглежда, заканително към репортера. След това хваща под ръка Хари и двамата излизат от магазина. Фризьорът я успокоява на улица.
Преди да изпрати Дебелата Дороти, Хари се обръща към господина в ъгъла.

Хари:

Господине, заповядайте на стола, аз ей сега ще се върна!

Останали сами, Майлс и Кейт отново се споглеждат.

Кейт:

Приятно ми е Кейт!

В очите й се чете нескрито възхищение от чужденеца. Тя пуска най-чаровната си усмивка в действие и заиграва с очи. Майлс се чуди какво да каже и като не намира думите отново сяда и се скрива в списанието.

Кейт:

Ако искате ще ви покажа къде е най-хубавия сладолед в този град, след като ви подстрижа!

Майлс Съливан 
/през вестника:

Може...

Кейт:

Само за сладолед е времето, жега та се не трае!

Момичето се обръща , сяда на съседния стол, премята дългия си крак пред погледа на четящия господин и се отнася към улицата в мислите си.
Когато Хари се връща в магазина, той заварва мъжът на стола, а Кейт си лакира ноктите на един стол.

Хари:

Защо не чистиш от пудела. Всеки път по един тон вълна се събира! Трябва да отворя предачница!

Хари подхваща Майлс.

Хари
/с ножица в ръка:

Какво да бъде?

Майлс Съливан:

Нещо по-късно!

Хари гледа недоумяващо.

Майлс Съливан:

Ох, извинете ме, исках да кажа нещо по-късо! Но първо махнете тази брада, че срашно ме сърби лицето от нея!

Хари 
/докато насапунисва лицето на Майлс:

Доколкото разбрах, вие сте репортер?!

Майлс Съливан:

Кой ви каза?

Хари:

Дороти, Тристан Болетиери, всички говорят...Както и да е, разбрах, че идвате да пишете за Сърс! Съветвам ви да не го правите!

Майлс Съливан:

Защо? Той може да привлече хора в града ви, ще имаш повече хора за подстригване и повече пари!

Хари:
Не ща повече работа, и сега едвам насмвогвам. А Сърс е най-отвратителния тип, който съм срещал някога. Откакто ръкомаха, от бибиткането на колите, ръцете ми започнаха да треперят.

Майлс Съливан:

Ау, внивайте де!

Хари
/с бръснач в ръка:

Ето виждате ли? Извинете ме господине, ама всички тук предпочитае никой да не чете за нашето тихо и уютно градче. Обещайте да не пишете?

Майлс Съливан:

Обещавам, обещавам...

Когато привършва с подстригването, Майлс е позеленял от притеснение. Лицето му кърви на няколо места.

Майлс Съливан:

Колко ви дължа?

Хари:

Двайсет долара и нито цент по-надолу!

Майлс Съливан:
 /чете ценоразписа/:

Но тук пише 10 долара!„

Хари:

А ето тук, със ситния шрифт пише 20 долара за хора от друг щат.

Майлс подава парите.

Майлс Съливан:

Къде тук мога да си купя продукти за ядене?

Хари обяснява като сочи с ръка къде се намира магазина. Репортеррът потегля с колата си.

Втора сцена- ХРАНА ОТ МИНАЛИЯ ВЕК. МАГАЗИНЕРЪТ ЛАРИ


Паркира пред малко магазинче само след няколко пречески. В магазина е тясно и навсякъде са подредени консерви на големи купчини. Опасността да бутнеш всичко като домино те пришпорва да побързаш.

Магазинерът Лари:

Вие май не сте тукашен?

Майлс Съливан:
/решава да премълчи за какво е дошъл/:

Турист съм, за „Голямото езеро с лилиите”!

Магазинерът Лари:

И какво зяпате, ще купувате ли нещо?

Майлс Съливан:

Много странни опаковки имат при вас храните. Никога не съм виждал такива.

Магазинерът Лари:

Това са специални партиди с биохрани.

Майлс Съливан:

Дайте и две консерви червен, мексикански боб с домати и люти чушки и едни спагети”Маринети”.

Лари заглажда няколкото читави косъма върху темето си и се усмихва.

Магазинерът Лари:

Да не би да сте се подстригвали при Хари!? Ха-ха!

Майлс Съливан:

Да, беше много любезен.

Магазинерът Лари:

Трябваше да изчакате до курорта. Подстригването при Лари крие неприятни изненади...

Майлс Съливан плаща и тръгва да излиза. Лари, който тежи около 130 кг. го настига и спира за рамото.

Магазинерът Лари:

Да ви призная, имам съмнение, че Хари мърсува с жена ми. Трябва да сте видяли изконтените му мустачки.

Майлс Съливан:

Мисля, че напразно се съмнявате... Прилича ми на отдавна преминал от другата страна... на мъжката пътека.

Магазинерът Лари:

Ами тогава защо всеки път, когато ходи на фризьор жена ми се бави с часове?

Майлс Съливан:

Той обича да бърбори по женски и затова според мен се отнася да клюкари с жена ви.

Телефонът в магазина звъни и Магазинерът Лари се пресяга да се обади. Майлс Съливан побързва да излезе.

Магазинерът Лари:

Здрасти Хари, да отби се някакъв с твоя прическа... Какво?Не бил турист, а репортер? Щял да пише за Сърс? Хиляди дяволи, смърди като развалена сьомга. Ще я видим ние тая работа...

Магазинерът оставя слушалката и тръгва с две яйца като ги мята по задния капак на отдалечаващата кола на Майлс Съливан.

 

Трета сцена- ЗА ЛЮБОВТА КАТО БЯГСТВО. КЕЙТ СИ СТЯГА БАГАЖА


В мотела Майлс Съливан отваря вратата на служебния кабинет на Тристан Болетиери, без да види обърната табела „Не ме безпокойте”. Тристан е на бюрото и пъшка. Под него на колене е застанала някаква наконтена дама към 40-те. Когато се обръща тя изпищява и се затичва навън.

Болетиери:

Не видяхте ли табелата! Или вие журналистите не четете неща, които не сте написали?

Майлс Съливан:

Няма проблем, все едно нищо не съм видял.

Болетиери:

Това беше жената на магазинера Лари. Ако разбере, направо ще ме смачка като домат.

Майлс Съливан:

Извинете, исках само да ви кажа, че не искам да казвате на абсолютно никой че съм тук. Отивам си в стаята, а ако някой пита, кажете че съм заминал. И още веднъж извинете, че ви прекъснах!

Майлс Съливан се прибира в стаята си и отваря една от консревите с боб и започва да яде. Още при първата хапка, прави кисела физиономия. Изхвърля консервата в кошчето и влиза да си вземе душ. Къпането му е прекъснато от силно тропане. Още не отворил вратата докрай и в стаята влетява Кейт и започва да събира дрехите му.

Кейт:

Бързо! Обличай се! Нямаме много време!

Майлс Съливан:

Кейт, успокой се и ми обясни защо е цялото бързане? Да не би Сърс да се е върнал в града?

Кейт:

Сега ме слушай внимателно, защото нямаме много време! А докато слушаш по-добре си опаковай багажа! Защото нямаме много време!

Майлс Съливан:

Добре де, това с времето го разбрах. Но защо и къде ще ходим?

Кейт:

След като те изпрати от фризьорския, Хари веднага се обади на баща ми, който ако си спомняш е и кмет на Тортуа и му обясни, че трябва непременно да се направи нещо, така че да не можеш да напуснеш града в състояние да пишеш за да не излезе статията за Джон Сърс. Помоли Болетиери да ти подхвърли наркотици или друго, така че да могат да те арестуват. Лудата Дороти ще свидетелства против теб също и ще те натикат зад решетките за нула време.

Майлс Съливан:

Съмнявам се, че ще посмеят. Мога да ги разсипя за нула време и без да мърдам от града.

Кейт:

Не знаеш на какво е способен баща ми. Миналата година лежах три дни в ареста, само защото бях видяла татко да взима подкуп от Болетиери. Земята под хотела е част от природен парк, върху който строителството беше забранено, но татко издейства промяна на статута, срещу голяма сума пари.

Майлс Съливан:

Тогава ще замина сам и скоро ще се върна! Сега ще дойдеш с мен до първия мотел извън града, където ще те запиша на касетофон, искам да ми разкажеш всичко за далаверите на баща ти и за другите от града. Ти само очаквай статиите ми във вестника?

Двамата се качват в колата и тръват с бясна газ.

Трето действие-истината излиза наяве



Първа сцена: КЪЩАТА НА КМЕТА.РАЗПИТ


Къщата на кмета. Дъщеря му е седнала на един фотьойл и небрежно разглежда модно списание. Кметът се разхожда наоколо със скръстени ръце и я гледа изпитателно..

Кметът:

За последен път те питам! Къде си била днес следобед? Хари ми каза, че си изчезнала някъде към два и половина и повече не си се появила!

Кейт:

Нали ти казах, татко! Стана ми топло и отидох да се поразходя на хлад из ливадите!

Кметът се приближава до Кейт и с рязко движение грабва списанието от ръцете й.

Кметът:

Съсредоточи се, когато разговарям с теб!

Кейт:

Татко, не смятам да разговарям с теб изобщо, ако ще си позволяваш грубости!

Кметът:

Ще я видим ние тая работа! Дали пък ти не си предупредила журналиста да се изнесе по-бързо от града! Хари ми каза, че нещо си го зяпала във фризьорския салон?!

Кейт:

Хари едва не му отряза ухото. Нищо чудно да се е уплашил и да си е тръгнал.

Кметът:

Ха, уплашил се! Добре е направил! Така щях да го подредя! Ама собствената ми дъщеря ми съсипа плановете! Как можа да предадеш баща си?!

Кметът се приближава и удря шамар на дъщеря си.

Кметът:

Не ме интересува къде си била, нито с кого! Тая вечер ще излизам, а ти ще останеш заключена. За да не ти хрумне да излизаш с някой друг бандит, журналист, то е все едно!

Втора сцена: СМЕШНИТЕ ЖИВОТНИ НА БРЪСНАРЯ ХАРИ


Фризьорския салон на Хари. Докато почива между два клиента, Хари разлиства вестник. Изведнъж пребледнява, олюлява се и сяда на стола за подстригване. Челно заглавие е :”Бивш машинист разказва за живота на своето пропаднало градче!-Първи разказ-за това как фризьорът Хари рисува смешни животни с машинка по главите на съгражданите си!”.
С периферното си зрение фризьорът вижда тълпа от обезумяли мъже и жени от града да щурмува салона от долната страна на улицата. В ръцете си всеки от тях размахва вестник. Хари побързва да заключи вратата и се барикадира на втория етаж. Отдолу някой мята камък и счупва прозорец. Започват скандирания:

Викове:
Да влезем и да го подстрижем! Да влезем и да го подстрижем!

Телефонът на Хари звъни и от другата страна е кметът.

Кметът:

Ало, Хари, кметът е!

Хари:

Кмете, добре че се обаждате. Ако не направите нещо, скоро ще изпотрошат всичко тук!

Кметът:

Нищо не мога да сторя. И полицаите са с тях. На всички си рисувал странни птици... на мен също! Странна птица си ти Хари!

Хари:

Фламинго!

Кметът:

А моята, патица?

Хари:

Ще я изтрия, когато кажеш!

Кметът:

Довечера ще се обясняваш с всички! Свиквам събрание!

Хари вижда отгоре как някой казва нещо на хората долу и те изведнъж се втурват в друга посока. Фризьорът изважда тефтер и започва да пише:” Скъпи съграждани, аз...”

Трета сцена:СЪБРАНИЕ В КМЕТСТВОТО. БРЪСНАРЯТ ХАРИ СЕ ОБЯСНЯВА


В кметството тема събрание. Говори кметът.

Кметът:

Скъпи съграждани,

Преди да кажа каквото имам да казвам, искам да ви задам един много прост въпрос: Аз вашият уважаван кмет ли съм или патка?

Кметът си обръща темето и те прихват да се смеят.

Кметът:

Вместо да се смеете, накарайте съседа си да ви провери главата за едни по-едри от въшки животни!

В залата настава суматоха, в която всеки показва своята прическа.

Чуват се възклицания:

” На мен ми е нарисувал козел, тоя стар пръч!” „А на мен жаба!” „Вижте моя таралеж!”

Кметът:

Моля за тишина, граждани на Тортуа! Всеки от нас е пострадал от Хари, когото всички винаги сме уважавали. А той тайно се е подигравал с нас, подиграл се е с цял един град! Защото не знам как по друг начин, нашият „прескъп” фризьор Хари ще обясни, че всеки от нас е оприличен на някакво животно и то не благородно като лъв, мечка или елен, а смешни и долни животни!

В залата става мъж и прекъсва кметът. Мъжът е с хлътнали от безсъние очи.

Мъжът с хлътнали очи:

Вижте моята овца! Отвратителна е! Само преди месец, шефът във фабриката ме уволни с думите: „Мислиш се за много умна овца, а?!”

Кметът:

Призовавам Хари да обясни от тази трибуна защо, как и кога му е хрумнало да ни осмива? И най-вече как ще компенсира щетите на тези, които са загубили жена, приятели, работа или положение, заради смешното животно на главата си?

Хари излиза на трибуната. Тълпата дълго го освирква и не му позволява да говори като го замеря кой с каквото намери.

Хари:

Скъпи съграждани, знам че очаквате някакво разумно обяснение.Но аз нямам такова. Просто се забавлявах. В нашето скучно градче нямаме никакви забавления и на мен един ден ми хрумна тази игра.Да подстригваш по цял ден е ужасна досада. Все си сериозен и все ти подвикват:”Не пипай, тоя кичур, клъцни другия!” Накрая ряздко някой е истински доволен.Колкото и да съм се старал, накрая все ще се намери някой да каже:”Ех, Хари, как си ме офъкал, нали ти казах отзад по-малко коса да вземеш!” Но аз не бях сам в предателството си да рисувам животни. Идеята е на вашите съпруги.Те се чувствали предадени, че са били принудени да живеят в едно толова забутано градче от мъжете си. За да ви обезщетя ще подстригвам цял месец безплатно!

В залата настъпва смут . Жените се изнасят на групички, а мъжете ги хокат и поплясват.

Четвърта сцена: МАГАЗИНЕРЪТ ЛАРИ И ХРАНИТЕ С ИЗТЕКЪЛ СРОК


На следващия ден. Залата на кметството отново е препълнена.

Кметът:

Моля ви за спокойствие! Пуснете ме да мина! Ей ти, не викай толкова силно!

Най-сетне кметът се добира до катедрата.

Кметът:

Граждани на Тортуа, имам неприятната чест да открия второ поред заседание, само в рамките на два дни. Този път ще се занимаваме с далеч по-недостоен случай от този на Хари. Тук се касае за нашите стомаси, които знаете никога не са били в ред. Преди няколко месеца дори ми се наложи да назнача на постоянен щат лекар, тъй като няма жител на Тортуа, който да не се оплаква от колики. Днес дойде и обяснението – Всички вече сте прочели за магазинера Лари, който години наред ни трови с продути с изтекъл срок. Давам думата на Лари за оправдание.

Дебелата Дороти, 
/която явно е прекалила с продуктите се провиква:

От твойте лайна, Лари и сега ми се повдига! Само смей да ни излъжеш пак!

Лари:

Съседи, моля ви! Нека да обясня! Моля ви, имам болно сърце! Поне ме изслушайте! Когато преди 10 години купих първата партида с изтекъл срок, магазинчето ми беше пред фалит. Трялваше да избирам, или да открия по-евтин начин, или да го затворя и да оставя града без провизии. После финансите ми се оправиха за кратко и даже започнах да печеля. Бизнесът се разсрастваше, а аз не смеех да спра. Но вие защо не четяхте сроковете по опаковките. Не ви ли се стори странно, че ядете супа от 1950г. Макар че, аз съм я опитвал много пъти тази супа и трябва да ви кажа, че е много по-добра от боклука, който произвеждат днес. Днешната готова супа е стопроцентова химия!

Когато речта на Лари приключва, всички са се разотишли, само жена му седи на последния ред и му пляска. После му помага да дотътри едрото си туловище до първия ред и да седне да отдъхне от срама.

Жената на Лари:

Не се тревожи Лари! Сега като си призна, може и да не ни уважават, но поне ще имаме спокойна съвест.

Лари:

Свършено е с нас! Вече никой няма да купува!

Пета сцена:ПРОТЕСТ ПРЕД КМЕТСТВОТО. ДЖОН СЪРС СЕ ПОЯВЯВА. МАЙЛС СЪЛИВАН И КЕЙТ БЯГАТ ОТ ГРАДА


На следващия ден по обяд пред кметството започват да се събират хора. В един момент белата Дороти започва да крещи.

Дебелата Дороти:

Кметът е корумпиран негодник!

Тълпата 
/подхваща възгласа:

Кметът е корумпиран негодник!Кметът е корумпиран негодник!

Тълпата 
/подхваща нов лозунг, след като хората виждат, че зад завесите на кметския прозорец се забелязва раздвижване,

Искаме си откраднатите пари!

Тогава един от прозорците се открехва и плахо е показва главата на кмета, екипирана с военна каска. Някой отдолу мята яйце и улучва кмета по каската.

Кметът:

Значи добре съм се екипирал! Да господа, прибирах цялата сума от наема за мотела на Болетиери, макар парите да се полагаха на общината. Но кажете ми кой на мое място не би го сторил? Ако има поне един честен човек в тоя град, нека пръв хвърли камък. Единственият открит човечец сме го изгонили, защото не можем да търпим детските му шеги. Джон Сърс може и да ни вбесява, но това е само, защото открито ни показва какви сме ние в душите си-алчни, подли копелета! И понеже ни е страх да си го признаем, искахме да го изгоним. Ако някой трябва да напусне това градче, това сме всички ние ,но не и Джон Сърс! Кой от нас е застрахован още утре във вестника да види и собствените си кирливи ризи! И какво правим ние? Обединяваме се срещу всеки срещу всеки хулен публично и сме готови да го изядем с дрехите. А утре? Питам ви какво ще правим утре? Трябва ли да чакаме да се изпобием един друг? Трябва ли да треперим всеки божи ден, дали случайно и вашето име не е попаднало в черния списък на стареца? Знаменитият машинист Джон Сърс успя да раздвижи духовете на това заспало в тихата си злоба градче. Той успя да ни накара всеки от нас да почувства какво означава да се изправиш сам срещу целия град. Мисля, че трябва повече да не чакаме следващия брой на вестника, а да да си признаем моментално прегрешенията един спрямо друг и публично да поискаме прошка от стареца и да върпнем Сърс в града, като даже го направим почетен гражданин...

В този миг, утихналата тълпа на площада се разделя на две, за да пропусне по средата да мине най-мразения старец с каубойска шапка. Всички са като зашеметени и не смеят да реагират. Кметът си глътва езика все едно е видял призрак.

Джон Сърс:

Какво ви става бе хора?! Размекнахте ли се?! Не знам какво се е случило тук, но ми изглеждате напълно променени, а ме е нямало само няколко дни. Аз се бях преселил да живея в Торбуа, толкова много ми харесва там. Хората наивни като овчици, как да не им погодиш номер. Обаче прочитам във вестника, че разбираш ли аз съм разказвал пред пресата за вашите кирливи ризи. Тутакси хванах влака, да разясня нещата. Да, скъпи съграждани, мрази ви до костите на мозъка си, но повече от всичко мразя някой да си пъха носа в чуждите работи и да се крие зад моето име. Тук има провокатор и доносник, но това не съм аз. Омразата е най-естественото чувство у човека, но не повод за гордост. Чрез нея ние се борим за оцеляването си. Какво стоите и ме гледате тъпо! Кажете нещо де! Езика ли си глътнахте?! Кой е мръсния задник, изложил всички ни пред целия свят?! Трябва веднага да го открием и екзекутираме публично! Сега и други градове могад да ни последват и да вземат да си погаждат мръсни номера. А патента кой ще го плаща? Кой?!! Ако има нещо свещенно в Тортуа, това е неприкосновенността на лъжите и гадните номера с подливане на вода на съседа. Хайде де, какво мълчите всички като шарани! Кажете кой е виновен и да го обесим веднъж завинаги!

Изведнъж всички на площада излизат от вцепенението си и започват да се сочат с пръст, да ругаят и се подритват. Започва меле. Незабелязано между разярената тълпа се промъква журналиста Майлс Съливан. Той застава точно зад гърба на Кейт, която се брани с чантата си от една бабичка.

Майлс Съливан:

Познай кой е?

Кейт:

Майлс?

Майлс Съливан:

Ти беше права! Няма спасение за тоя град!

Кейт:

Ти се върна за мен!

Майлс Съливан:

Дойдох да те взема оттук и да те водя да ядем сладолед!

Кейт:

Но кой тук ще ни продаде сладолед?!

Майлс Съливан:

Не тук, във Вашингтон! Хайде да побързаме докато не са ни видяли!

Майлс Съливан хваща Кейт за ръка и двамата се изгубват зад сградата на Кметството.

КРАЙ!