петък, 21 март 2008 г.

В ПОЛЗА НА АВСТРАЛИЯ- стефан галибов


Когато....

Когато една муха се плъзне по ръба на чашата, тя пада в чая.
Когато една бълха ухапе слона, той полудява.
Когато нещото настигне нищото, то изчезва.
Когато тръгнеш за някъде, не стигаш никъде.
Когато кучето излае, човекът отпива глътка вода.
Когато часовникът спре, човекът тръгва.
Когато конят умре, сламата остава.
Когато една черна точка се изпоти, тя става сива.
Когато нещото изпревари нищото, то става нищо.
Когато една муха бръмчи, от отстреща се носи звукът на пиано.
Когато котката мяучи, тя говори по телефона.
Когато тракането на чиниите ме заглуши, аз се облягам на душата си.


Естеството на нещата
Могат ли нещата да не са такива каквито са?

Ако се чуе жужене-се появява муха.

А не може ли да се появи само жуженето?
Някой отпива глътка чай. Надига чашата.
Защо чаят изтича в устата му,
А не остава по средата?

Сега, когато аз пиша,

Защо трябва да се появяват букви?

Не могат ли да си останат някъде между мен и листа?...



Молив и сенки


Светли сенки падат върху синия молив.
Лежат отгоре. Протягат се.
Заспиват.Сънуват сини сънища.
Тъмни сенки падат върху синия молив.
Светлите ги няма.
Те остават в сънищата си.


Тъмнината

Тъмнината се скиташе по безбройните улици на града.
И няколко лампи светеха под дъжда.
Една черна котка се хапеше от погнуса към бялата светлина.
И беше сама.
А другите котки се шляеха през деня.
И се хапеха от погнуса към черната тъмнина.


Свещ и представата за нея


Кратерът на вулкан. Врана с огнена опашка. Вода с червени рибки. Необяснимото. Така аз видях свещта. Най-различните извивки на някакво  непознато същество. Пламъкът се издига и пращи. Пуснах клечка кибрит. Това е картината: езеро, в далечината-планина, а после  тя се превърна в  огнена. Изостри се. Потече извън картината и образува мравуняк от  горещи червени мравки. Някои от тях полазиха  по моя лист.


По въпроса за премахването



Един идиот реши да се прикрие зад друг.
Другият се съгласи.
Двама идиоти с едно лице са един идиот по-малко.
Стъпка към премахването на идиотите е направена.
На света има много умници, прикрити зад лицето на двама идиоти.


На лов сред пердета и кактуси




Пердето се цупеше и махаше над масата. Гледайки през прозореца, едва се сдържаше да виси. Тежаха му няколкото мухи, накацали отгоре. На масата лежеше котка. Започна да  ги гони  и се закачи с нокти за него. Увисна. Мяучеше мъчително. Никой не я чу. Умираше. Мухите я ядяха. Останаха белите й кости. Някаква  жена влезе и й се стори, че е в пустиня. Каза си:"Колко много лешояди има тук! И един скелет на динозавър." Оттегли се  извън вратата. Поля кактуса. Пустинята заживя друг живот. Отпуснат и воден.


Семейство от село
/по картината на В. Димитров-Майстора/

Когато пролетта дойде, семейството се разхубави.
То седеше на пейката под люляците.
Бабата и дядото обичаха да се люлеят в мислите си.
Люлеейки се, теседяха и си спомняха много неща.
Червената жилетка на дядото се нагъваше
и гънките й ставаха все по-гъвкави.
Ръката му-обгърнала бабата полека.
Ръката на бабата-останала върху полата.
Споменът на люляците за старците.
Споменът на пейката...
Споменът на старците си спомни за себе си,
като видя толкова много спомени.


Днес не се случи нищо особено

Сутрин е. Не ми се става. Магарето изцвили.
След това не следва нищо.
Гъските пристигат. Пасат.
Магарето пасе.
Слънцето залязва.
Гъските пасат.
Идва еднообразие.
На гъските не им омръзва.
На магарето не му омръзва.
И въобще  може ли  на едно магаре да му омръзне.
Изцвилва и тръгва на някъде....


Трохата

Трохата от хляба. И тя живее. Намира какво да преживее, макар и толкова малка. Лежи на масата и си мисли как ще я оберат с парцала.
Ако има късмет да падне на земята, тя удължава своя живот. И накрая или я измитат, или забравят за нея...


Роки


То лаеше. Всички му се радваха.
То ги хапеше и ближеше. Всички се радваха.
То се радваше. Всички си тръгваха.
То си тръгваше след тях.
То лаеше. Всички го гледаха.
То ги хапеше  и ближеше. Всички му се радваха.
То се радваше.
Всички го разхождаха навън.
И накрая не се знаеше
Кое то?
и
Кои са всички?


Родино свидна!


Мимо вървял дълго по Земята.
Докато разбрал, че му е Родина.
Не можела да е такава.
Създал си собствена оградена територия, където отглеждал родни неща.
Не пускал никого.
Омръзнала му.
Преместил се на друго място.
Изял го, оградил го и продължил така...
Останало му време да се замисли:
" Дошли от някъде други хора. Влезли. Той не ги пускал. Те победили. Всеки си взел част от Нея..."
Изплашил се.
Оградил мислите си.
И се успокоил.


Без заглавие!


Ще взема да напиша нещо!
Трябва да е блестящо.
Нещо неповтаряно. И думите да са неповтаряни и блестящи.
И настроението.
И химикалката.
Впрочем по-добре е дасе каже писалка.
Тлъстият поглед на шедьоврите се повтаря навсякъде.
И в моето произведение трябва да го има.
"Не е хубаво само толкова, трябва още да се напише. Не е красиво толкова малко. Особено, ако не е включено в дневник!"
Дебела, напориста и наконтена запалянка с шалче казва:
"Ами да, това отвсякъде е умряло. Дано пукне, дано!

Носталгия на П.,Р., М.О., Г.


П. е в сиво. Р. дълго се лута и излиза от заблуда. М. орангутан скача по дърветата. Хората гледат и се чудят.
Те скачат по дърветата. Орангутанът гледа и се мае.
П. е в бяло. Р. дълго излиза от заблудата и се лута. Г. приканва към себе си. Носталгията  чака. Орангутанът ходи по въже. Готви се за цирка. Хората гледат шантаво. Готвят се за лудницата.
Джунглата е за маймуни. Градът е за хора. В джунглата има хора. В града има маймуни. Хората в джунглата живеят по  маймунски. Маймуните в града живеят по човешки.
Планината е в сиво. Реката дълго се лута и излиза от заблудата. Мъжкият орангутан скача по дърветата.

Мравките

Мравките са твърде малки,
За да открият хората.
А хората твърде малодушни,
За да ги разберат.


В полза на Австралия


Един гениален гном вървял в Мелбърн. Обичал Австралия. Поемал я в себе си. Четял всичко за нея. Тичал на пръсти. гонел щрауси. Ядал евкалипти. Мислил край огън.
За да докаже предаността си, заминал в чужбина. Не останал в разкош, а се върнал в удобство.
Свършил като гениален. Нищо, че бил гном - на гроба написали:"Човекът, който обичаше Австралия, умря от старост."
Подразнила го думата "обичаше". Провикнал се:
- Хей, аз още я обичам! Тя е в пръстта!
Сутрин и вечер жаби, щрауси и хора прескачали телената ограда около гроба, ядяха теменужките и четяха:
"Човекът, който обичаше Австралия, умря от страст. Думата "страст" да се чете като буквата "а" след "р-то", премине пред "р-то", оставяки на своето място " о".
След това жабите, щраусите и хората прескачали телената ограда и вършели дела в полза на Австралия.
Най-много се прославил човекът, който убил жабите и щраусите.



Измамен

Затворих очи
Отсреща се затваряха прозорци
Отказдах да отворя очи
Прозорците отсреща се отвориха
И аз се почувствах измамен


Вън от яйцето и вътре в яйцето

Една птица се родила и скочила вън от яйцето. Отвън я чакали други. Крещели:
-Прибирай се  обратно!Изчезвай в тъпата си черупка! Да ти го начукам на яйцето! Раязкарай се веднага! Връщай се! Това е нашият свят! Махай се!

Птицата си грабнала перата и се прибрала.

Някъде отвътре сред бялата черупка прокънтяло:
- Да ви го начукам! това пък си е моето детство!



Живот


Мълча и не мога да съм това
Което много пъти съм искал да бъда
Не мога да глътна живота си сам
Както понякога гълтам пружина
Само с надеждата да ме разтегне
Голямо животно отнякъде дебне
Аз тичам на пръсти и си правя огради
Ограждам си пътя и пак го минавам
Застанал в средата на вечна ограда
Живея и мисля да не пострадам
Голямо животно съм аз и с рога съм красиви, извити
Живея, защото не мога да лягам


Истинският аз

Парче от вестник ме поглъща
Прочита ме и ме  захвърля на тавана.
От карта на света не мога да избягам.
Мразя да се събуждам сутрин рано.
Мразя да ме обичат.
Изстисквам си лимон и пия.
Залисан в живота се оглеждам в сянката от вчера
Изстисквам си живота и го пия
Телевизор ме поглъща и изглежда
Боклукът ме изхвърля в кофа за животни
Мърся и лягам
Спя и се обличам
Живеейки се моля да не обичам
Обръсвам си косата и веждите приглаждам
На улицата се промъквам и ставам едно от многото лица
Живея, ходя и се обличам
Обичам
И други са го правили и пак го вършат всички
Изваждам всички клечки от зъбите и се усмихвам в отсрещната витрина
Това съм аз-обръсната и пригладена глава
Лице, усмихнато на всички като всички останали лица
Сърце в джоба скрил
Стъпвам като всички
Живея като всички и чувствам, че умирам
Срещам се в лъскави огледала
Това съм аз
Мен ме няма
Някъде, заспал за сто години съм истинският аз и се сънувам.


Усмивка

Главата ми се пръска
Аз съм куче и съскам
Дървета и сенки се правят на важни
Кретенска усмивка на някакъв негър
Живее в мен като люлка в бебе.


Завист

Отваря се прозорец
Очите гледат напред. Изкривяват се по посока на слънцето, мигват и се затварят.
той се обръща в леглото си и заспива. Едната му ръка увисва в пространтвото, а другата бърка нахално под възглавницата.
Една оса влиза през отворения прозорец и се залепва на стъклото. Пълзи. Спира. Оглежда се. Литва и каца върху изпънатия му открит крак. Лази между пръстите на краката му.  Почива си на малкия.
Прозорецът се затваряи веднага се отваря отново.  Очите й гледат напред. Местят се по посока на снежнобели облаци от захарен памук. Те хвърчат по небето и се опитват да се наместят в рамката на прозореца. Осата мигва и заспива.Един слънчев лъч се промъква, изкривява се и попада неосветения  ъгъл на стаята. След като се оглежда хубаво, без да се хареса се връща обратно.
В огледалото  се вижда огромна, увила се в чаршафи оса. Върху корема й лежи малък, заспал, кацнал мъж.


Т.


Той седеше и пишеше нещо. Слънцето се гушеше между пръстите на ръцете му. Вдигна крак и се почеса. Едно глупаво растение се бе изтегнало и му пречеше да вижда през прозореца. Хвана го и го премести до себе си. Небето бе изпълнено с глупави фигурки на бръмбари. Те пълзяха и слънцето се скриваше за момент.
Кристиан следеше с дългите си пръсти написаното от него по листа. По улицата мина един жълт човек и остави във въздуха някаква миризма, която стигна до носа му през отворените прозорци. Растението изпусна някаква течност върху ръката на Кристиан и той скочи и увисна на слънцето. Няколко фигурки на бръмбари скочиха на листа и образуваха разказ за един жълт човек и неговите миризми.











1 коментар:

therewereswallows каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.