събота, 8 ноември 2008 г.

Сънищата на Дейвид Линч


В София режисьорът разказа за най-новия си проект

текст и снимки Стефан Галибов

"Добро утро, Ел Ей. Тук е www.davidlynch.com. Днес е 28 юни, 2005, четвъртък, 10 часа сутринта. Небето над Ел Ей е синьо, невероятно красив слънчев ден, 66 градуса по Фаренхайт, 16 дни остават до Денят на Бастилията. И нека честитим рождения ден на великия Мел Брукс." Всяка сутрин режисьорът Дейвид Линч поздравява почитателите си от цял свят от кабинета си в Калифорния. Интернет вече е любимата му медия.

"Приключих с телевизията. Ако реша да правя нов сериал, ще го пусна по интернет. Другото нещо, с което приключих, е снимането на лента, вече ще работя само с дигитална камера ", казва Линч, който най-накрая стъпи на българска земя, където първо го попитаха "кой е убиецът на Лора Палмър". Режисьорът се пошегува: "И аз не знам, вие ми кажете!"

За да започне един свой филм, на Линч първо му е нужна добра идея, а най-големият резервоар на интересни идеи са сънищата, "често взимам идеите си от моите сънища".

"На лов съм с приятели. Вървим в поле от дива трева. Постепенно тревата започва да става все по-висока и по-висока, докато в един момент заприличва на дървета. И внезапно - бум, отнякъде изскача огромен чудовищен заек с размерите на кон. И ние тръгваме да бягаме и постепенно тревата отново се смалява и всичко става нормално." Като сънища звучат и рекламите, заснети от известния американски режисьор за играта Play station. В една от тях семейство зайци, облечено в човешки дрехи, вечеря в апартамента си.

Работата по най-новия проект на Дейвид Линч продължи две години, като част от снимките бяха в Полша. Тази година Inland Empire взе награда на филмовия фестивал във Венеция, но въпреки безспорните качества на творбата си Линч беше заподозрян, че е снимал филм, чието действие се развива в Полша само за да му излезе по-евтино.

"Би било пълен абсурд за един творец да направи нещо само защото ще му излезе по-евтино. Ужасно би било и да снимаш филм, докато си на почивка някъде." Историята е друга - като гост на фестивала в Лодз Линч е поканен от приятели, познаващи фотографската му страст по нестандартни места и предмети, да посети изоставените фабрики на града. Внезапно започна да се влюбва в това място, "започнах да го усещам, то започна да ми говори.

И чак по-късно дойде решението да свържа идеята, осенила ме в Полша с друга идея от Лос Анджелис. Така се получи и филмът. Така че идеята движи лодката". Според американския режисьор понякога идеята тръгва от даден персонаж, който случайно влиза в кадър. Така че не трябва да оковаваш идеите си в предварителни, задължителни планове. Най-важният персонаж в "Туийн Пийкс" - този на Боб, се появява именно защото Линч е готов да се остави на случайността и да не спази стриктно собствения си предварителен сценарий.

"Снимахме мисис Палмър, която преживява загубата на дъщеря си, седейки на канапето. Внезапно вътре в себе си тя вижда нещо, което я ужасява до безумие, и тя започва да крещи. Камерата трябваше много бързо да проследи движенията на лицето й. Видях кадъра и похвалих оператора. Тъкмо се готвех да премина към следващата сцена, когато операторът каза, че има проблем, а аз го попитах какво не е наред. Тогава разбрах, че някой от екипа минал отзад и отражението му в огледалото попаднало в кадъра. Така се появи образът на Боб, който се появява само в огледалото, не и в реалността."

Абсурдните истории предизвикват Линч и Линч предизвиква абсурдните истории, които звучат като сън или филм, въпреки че са си чиста реалност. Като тийнейджър, докато работи като чистач на ски писти, след края на сезона открива на една поляна умряла крава, престояла цялата зима под снега. "Беше се издула като балон от газовете. И когато я пукнах, изхвърчах на метри от образувалата се вълна... съвсем като в анимационните филми."



Събота, 13.30 ч., Дейвид Линч съветва студентите от НАТФИЗ минути след като е получил званието Doctor honoris causa

- Преди да започнеш да пишеш сценария, има хиляди пътища. Когато започнеш - само един.

- Мнозина се заблуждават, че за да се сдобие с вдъхновение, творецът трябва много да страда.

- Най-големият ми вдъхновител и учител досега е градът Филаделфия.

- Вярвам в Бог.

- Никога не ми идва идеята за целия филм едновременно. Започвам от фрагментите.

- В днешно време медиите много повече разпространяват страх, отколкото информация. Новините се превърнаха в забавление за света. Но за хората, които страдат, и за онези, които носят камерите, това не е забавление.

- Бъдещето на киното винаги ще е обнадеждаващо. Киното никога няма да умре. Long live the cinema!

Няма коментари: