неделя, 9 ноември 2008 г.
България@Венеция
Четириметрова запалка, гира с очи и вино от художник са българският "багаж" за биеналето
Ако искате да опитате от първото българско "Вино за откривания" или да си запалите цигара с 4-метрова запалка "Дюпон", непременно трябва да посетите тазгодишното 52-ро издание на Венецианското биенале. На 8 юни след няколко десетилетия прекъсване България ще открие там свой национален павилион. За разлика от други случаи, в които чуждестранното представяне на българското, независимо дали е произведение на изкуството или промишлен продукт, изглежда старомодно, неадекватно и дори смешно, сега ситуацията е коренно различна. Напълно равностоен на мястото, вида изкуство и времето е проектът на младия куратор Весела Ножарова. За "Място, на което не си бил преди" тя е поканила трима от известните български концептуални автори - Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев. Авторите се опитват да предизвикат нестандартен диалог с пространството на типичната изящна венецианска къща "Палацио Зорзи" като си отговорят на метафоричния въпрос "как възприемаме промените, как откриваме и разбираме новите места, какъв е в нашите очи светът, в който живеем или ни предстои да живеем".
В самия център на вътрешния двор Стефан Николаев ще "запали" публиката по своята гигантска запалка "Дюпон". Отлята от бронз и ефектно лъщяща, тя ще олицетворява паметта за нещо безвъзвратно загубено. Идеята е запалката да гори безспирно, докато тече биеналето, като един вечен огън на носталгията по загубения индивидуализъм, еманципация и бунт срещу ограниченията, свързани с пушенето на цигара. От мерки за сигурност обаче през нощта пламъкът ще бъде гасен от домакините от ЮНЕСКО, чийто офис се намира в старинната постройка. Този акт на рациото само ще допълва внушението на инсталацията за страх от неконвенционалния и свободен човешки дух.
Ако водите здравословен начин на живот и не обичате цигарите, може да потренирате с фитнес гирата на Правдолюб Иванов. Имайте предвид обаче, че докато стягате своите мускули, ще бъдете наблюдаван от двете огромни очи, монтирани в двата края, вместо тежести. "Паметта е мускул" сблъсква елегантното пространство на вътрешния двор, изградено от колони и арки в класически стилове с триметрови силиконови гири-очи, символ на двете основни категории на нашето време - сила и наблюдение.
След изморителния фитнес най-добре освежава чаша "Вино за откривания" от Иван Мудов. Докато го пиете, трябва да знаете или по-добре да не знаете, че авторът лично е брал, разчепквал и тъпкал гроздето с крака. Обикновено по откривания на изложби доста от хората не разбират изкуството, което току-що са видели, и затова се насочват към по-смилаемото вино и хапки. Сега обаче изкуството на Мудов е в самото вино и не можем да му избягаме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар