Ботуша на Мудов

Концептуалистът Иван Мудов е един от тримата българи на Венецианското биенале



Винаги трябва да си нащрек, когато имаш среща с концептуалния артист Иван Мудов. Или влакът ще дойде и ще разбереш, че подуянската гара все още не е станала никакъв музей за съвременно изкуство. Или на изложбата ще се окаже, че картините липсват, или пък изненадан ще научиш, че в "Гьоте институт" вече има асансьор и точно когато понечиш да натиснеш копчето, ще разбереш, че всичко е просто една илюзия. Мудов освен това като истински фокусник може да побере цял музей в кутия за бои или пък да обърка движението в центъра на Европа. Просто си представете най-абсурдните неща и спокойно можете да ги подпишете с "Иван Мудов" отдолу.

"По принцип невъзможното е невъзможна дума", казва 32-годишният артист, който обича абсурдите и го показва навсякъде - от начина си на обличане до инсталациите. Най-важната черта, която го отличава от останалите български концептуални художници, е нежеланието му да се отделя и живее само в пространството на галерията и в компанията на хората на изкуството. Вместо да си измисля изцяло нови реалности, той ще гледа да наруши по някакъв начин заобикалящата го действителност, така че да изглежда смешна и абсурдна, ще я принуди да стане акт на собственото му изкуство. Лицата на Мудов са много.

Работил е като барман, спокойно може да стане и регулировчик, имал е собствена школа по сърф, кара сноуборд, от месец играе тенис на корт, а в двора на дома му винаги е на разположение футболна топка. Мудов не се притеснява да гледа на изкуството като на вид екстравагантно общуване. Смята, че хората на изкуството са затворено общество, което може да се сравни със сектите, тъй като иска да упражнява влиянието си над останалите членове на обществото, да ги владее по някакъв макар и по-особен и извисен начин. Мудов обаче смята, че само комуникацията с хора извън"сектата" е в състояние да провокира истински новите и свежи идеи. Той се оставя на интуицията си да му подскаже как да деформира реалността така, че да я направи да изглежда абсурдна.

В коридора на апартамента му вместо шкаф за обувки има кутия с реликви, откраднати от музеи за съвременно изкуство по света. В хола до вратата - истински офицерски ботуши, излъскани и готови да бъдат обути от него. Напълно в стила му и съвсем странно прозвучава обяснението на художника, че "всеки ден все по трудно ги обувам. Накрая съвсем няма да ми стават". Или може би краката му ще израснат заедно с идеята за някой следващ проект, целящ да обърка установеното от природата правило човешкото тяло да спре растежа си след определена възраст.

Огромен, плюшен, розов еднорог се е свил на меката мебел в очакване да бъде гушнат и да помага с концептуални идеи. Мудов обича да стряска гостите си, като сяда пред картина в активни цветове на голямо зло куче, сякаш излязло от приказката на Андерсен "Огнивото". Ако обуе войнишките ботуши и застане под картината с грозното куче, Мудов вече е готов да влезе в студиото си. Оттук се излиза на тераса, където последните бутилки "вино за откривания" чакат да бъдат натоварени всеки момент в посока Венеция.

В малкия вътрешен софийски двор, умален вариант на "Палацио Зорзи" (мястото, където ще излагат българите на Венецианското биенале), пред тръстиков параван са подредени бели пластмасови столчета и електрическа барбекю скара - същинска инсталация за отмора. Между тях се търкаля футболна топка - Мудов спортистът за кратко надделява над Мудов артиста. Той яхва син, раздрънкан мотопед, сякаш

възнамерява всеки момент да отпраши за Венеция

Разрошената му коса създава илюзия, че моторът се движи, дори и закован на едно място. Има нещо застинало в езика и погледа на Мудов. Но, изглежда, и това е илюзия. Защото някъде зад потъналия поглед усещам, че се движат бързи мисли и артистът се потапя в друга реалност - като глашатай крачи с кашони вино по улиците на Венеция и подвиква на хората като в бърз, карнавален сън. Внезапно сепнат от звъненето на мобилния телефон и изплют в българската реалност, Мудов вече може да продължи да отговаря на въпросите ми. Оказва се, че българското присъствие на биеналето ще тече по два коренно различни начина. По-официалната част от делегация ще бъде настанена в хотел "Холидей ин", а другата, водена от Мудов, ще разпъне бивак в близкия къмпинг. "Вече сме се събрали над 100 души. Сигурен съм, че ще бъде супервесело и зареждащо с емоции." Мудов няма претенции към условията. Смята, че на палатка винаги е по-добре за един истински артист. Защото общуването е непосредствено и провокира свежи идеи за нови инсталации или пърформънси още на място. По разчорлената коса, джапанките и късите гащи и тениската, с които ме посрещна, личи, че не се притеснява как изглежда и какво мислят хората за него. Въобще Мудов рядко се притеснява от нещо. Когато го приели в академията, го набедили за връзкар, понеже родителите му са художници. Нямало смисъл да отрича, даже му харесало да дразни и навсякъде подмятал иронично, че е връзкар. Тенденцията да бъде сочен с пръст за бездарен и нахален връзкар явно продължава. "Оплюха ме в един вестник в стил "Биг брадър", но на мен ми харесва. Предпочитам отрицателните статии." Сега също се говори, че с връзки се е уредил да бъде един от тримата български участници на биеналето. Мудов обича да се самоиронизира, може би защото иронията е неразделна част от начина му на мислене и творене. "Преди няколко години много се страхувах да не се взема много на сериозно. Обаче, ако умишлено бягаш от момента на сериозно отношение към това, което правиш, ставаш доста по-претенциозен именно с този стремеж." Мудов си пада по екстремните спортове и... по екстремните изкуства. "Да се занимаваш със съвременно изкуство в България пак си е някакъв вид екстремен спорт."

Мудов се чувства като един от основните провокатори



и причина нещата да се раздвижат с акцията си по обявяването на подуянската гара за музей за съвременно изкуство. Хората идват с надежда за откриването му, но всичко се оказва блъф. "Това обаче накара много български художници, изкуствоведи и куратори да се замислят по въпроса дали наистина няма нужда от подобна институция." Мудов с гордост обявява, че от една година нещата сериозно са се раздвижили и в резултат на това още тази есен ще се открият две нови пространства и една нова, частна комерсиална галерия. "Направо не е за вярване, че на бул. "Витоша" ще има абсолютно комерсиална, частна галерия - "Арк", която ще се опитва да продава съвременно българско изкуство." Другото място ще се нарича "Клек арт" и ще е на принципа на много популярните в България "клек шопове" по мазетата, където се продават цигари, алкохол и солети. Така, ако искаш, вместо вафла можеш да се наведеш и в поза за патешко ходене да гледаш съвременно изкуство." Тази година българско участие ще има не само на Венецианското биенале, но на "Документа" и Пражкото биенале.

Една от Мудовите изненади за Венеция е проектът от 2000 бутилки "Вино за откривания". "Произвел съм го почти сам от семейното лозе в село Бисер, край Любимец. Моята част от работа по направата на виното беше да набера сам гроздето, разчепкването, тъпкането и след това заедно с технолога на избата на "Сакар" направихме микстурата." На задния етикет заедно със стандартните подробности за произхода е обяснена и концепцията на проекта - поне за един или два дни, докато траят откриванията, това вино да обединява участниците от всичките павилиони, между които иначе тече конкуренция. "Фактически така не участвам в една изложба, а в 70." Другият проект, с който ще се представи е крайния вариант на проекта "Фрагменти" (нещо като минимузей, включващ откраднати елементи от инсталации на други артисти). Мудов е крал само от работи на автори, които силно го впечатляват. Сред тях са Джеф Куунс, Пипилоти Рист, Пол Макартни, Томас Шьот, Недко Солаков и Чавдар Бояджиев. Освен това винаги избира малки, леснозаменими елементи, който няма да навредят много на творбата и чиято липса не е фатална.

За пръв път Мудов излага част от експонатите в "Казино Люксембург" преди четири години. "И оттогава насам съм спокоен, че всеки нов предмет няма да се счита само за кражба, а и за естественото развитие на един доста нестандартен авторски концептуален проект." Въпреки че вече многократно е показвал кутиите с около140-150 фрагмента, Мудов се притеснява, че сега във Венеция може да има някакви скандали около излагането му. "Там ще са най-малко половината от авторите, от които съм откраднал. Някои от тях имат чувство за хумор, но други може и да реагират по-остро." Другото притеснение на Мудов е доста странно -

да не би някой да открадне от мен

вече откраднатите предмети. Затова кутиите няма да са на двора при работите на другите двама автори, а ще са изложени зад стъклена дограма вътре в самата сграда, която се пада и офис на ЮНЕСКО. "Те все пак са се специализирали в опазването на културното наследство, надявам се да опазят и моите "Фрагменти".

Досега Мудов е бил три пъти във Венеция и единственото нещо, което му липсвало, са дюнерите. "Тази зима, като ходихме да оглеждаме терена за нашия павилион, открих и дюнери и това много ме зарадва."

Докато говори, Мудов си подмята ракета за тенис на корт. Отскоро играе тенис на кортовете в парка "Заимов". Концептуалистът се определя като "кореняк софиянец" и за разликата от повечето хора, които казват, че не могат да дишат в София, той не може да диша без София. Аристократичният апартамент с уютно дворче е от "зестрата" на жена му. "Обичам да пътувам сред природа, да ходя по турски и гръцки острови да карам сърф, но си оставам градско чадо. Никъде не бих останал повече от няколко месеца." Заедно с любовта към големия град върви и страстта по уличния трафик, който Мудов често използва в проектите си.

В една от акциите си, облечен с униформа на български регулировчик, Мудов направлява движението в центъра на Грац, Австрия. Колите спазват командите му в продължение на цял час, докато накрая някой не се сеща да се обади в полицията и идват да го приберат. "В България за такова нещо щяха да ме пребият." Така на практика се доказва, че уличните закони имат глобално значение. Но въпреки своята универсалност има и съществени разлики, които отразяват разликите в културните пластове на отделните страни. "Системата във Франция е доста приятелска, там можеш да пресичаш спокойно на червен светофар, ако си пешеходец, колите спират. В България е точно на обратно - правото е на по-силния - колата, и на по-скъпата кола", възмущава се Мудов. После се умълчава. Оставям го да потъва блажено в мислите си, където вече черпи гостите на биеналето с вино собствено производство.