неделя, 9 ноември 2008 г.

НХГ показва съвременна хърватска рисунка


"Всичко започва с рисунката. Всяка визуална работа независимо от средството (скулптура, живопис, декорация, дизайн, инсталация, видео или концептуална идея) започва със скица, надраскана върху лист хартия, със среща между черното (мастило, въглен, креда) и бялото (хартията). И затова никак не е случайно, че старите италиански ренесансови майстори са наричали всички форми на пластично и фигуративно изразяване le arti del disegno (изкуството на рисуване)", пише Тонко Мароевич в каталога към изложбата на съвременна хърватска графика в Националната художествена галерия.

Едно от най-големите предимства на хърватската съвременна рисунка са нейните недовършеност и гъвкавост. Способността да останеш лаконичен и да разкажеш света с една линия е нещото, което във висша степен проявява индивидуалния стил на днешния хърватски художник, неговия личен поглед към нещата.

През годините рисунката в Хърватия преминава през различни влияния и е представяна по най-различни начини, като се започне от студиото и изложбената зала и се стигне до илюстрациите в книгите и музеите. Първите образци са още от средновековни времена и се свързват с графичното наследство, от една страна, на латинските и глаголически кодекси, и от друга, с римските и готически манускрипти, ренесансовите миниатюри от края на XV и началото на XVI век. В хърватската рисунка често се срещат гръко-римската и централноевропейската традиция, както и византийски, източни и ислямски елементи.

Днес хърватската рисунка е отворена към промените и предизвикателствата на съвременната епоха, без да губи и от наслояванията на миналото.

В сборната изложба на съвременна хърватска рисунка влизат различни форми и стилове, техники и доста нестандартни решения. Щрихираните с една линия наивистични кучета на родения в Нови Сад Бане Миленкович се срещат на фона на щампирани, усложнени знакови символи на града или дома. Томислав Бунтак работи библейски сюжети с линеографична техника. Неговите голи тела яздят коне и летящи дракони из рая. Общото впечатление е крайно футуристично. Любопитни са работите на Павлина Язвич, която е рисувала върху кафява хартия разкривени по детски чайници, влакове, самосвали и разпадащи се на части голи тела. Намек за Анди Уорхол се усеща от серията опаковки на супи "Маги", рисувани от Роберт Шимрак. Обсебващи са черните ураганни спирали на Борис Демур. Летящите същества на Миряна Водопия на пръв поглед приличат на ангели, но когато се вгледаш, започваш да виждаш пеперуди, пчелички, а когато се вгледаш още повече, осъзнаваш, че летящото не е нищо познато от тази планета. Иван Кожарич успява да извика усещане за есен само с няколко линии на пастела, а Златко Кешер създава своите фантасмагорични светове като принтове върху ръчно правена авторска хартия.

Няма коментари: