петък, 7 ноември 2008 г.

Колко е важно да бъдеш любопитен



В гримьорната на актьора Валентин Ганев


В гримьорната на Валентин Ганев в Народния театър се е настанил нов обитател - компютърът. Актьорът обича да разглежда сайтовете на чужди кинопродукции и да прави връзки между току-що гледания филм и имената от надписите. "Толкова се впечатлих от "Няма място за старите кучета" на братята Коен и ролята на Хавиер Бардем, че реших да проверя в интернет с какво друго са се забъркали хората от снимачния екип към днешна дата.

Оказа се, че в момента всеки от тях работи най-малко върху още три филма, които са в постпродукционен период. После сравних положението с България, където ритъмът е доста по-разреден, и си отговорих на въпроса защо нямаме още такива филми. В повечето случаи, когато се докопат до някакви субсидии, българските режисьори гледат да вкарат всичките си идеи в един филм и започват да носят вода от сто кладенеца. Накрая остава само привкусът на безсмислена претенция и разпиляност на сюжета."

Докато чака поредната си голяма роля в български филм, подобно на много свои колеги трупа опит в чуждестранни продукции. Там всичко

върви като по конец

дори и първоначалната идея да не е много смислена. Сега се снима в "Принцът и аз III" на "Ню имидж".

Филмът разказва приключенията на принца и принцесата на Дания, които са на сватбено пътешествие. Посещават измислената държава Белавия. Валентин изпълнява ролята на един от местните аристократи - принц Георгиев. Действието се развива в приказно красиви гори и планини и дотук всичко изглежда като в приказка. "Само че по някакво странно стечение на обстоятелствата в държавата Белавия се подписва договор за прокарване на огромен газопровод, и то точно по времето, когато и в държавата България политиците подписваха същия договор. Съвпаденията, макар и случайни, изглеждат абсолютни и стряскащо абсурдни."

Валентин Ганев предпочита да не навлиза по-навътре в абсурда на българската политико-икономическа ситуация и вместо това обяснява за любимите си американски сериали "Бягство от затвора" и "Изгубени". Направили му впечатление силната сценарна конструкция и кройката с отворен сюжет и много герои. "Има нещо много поучително в това как сборът от индивидуалностите на правещите киното в Америка дава сплотени сценарни екипи, способни да работят заедно понякога с месеци и при това да запазят непокътнат първоначалния си ентусиазъм." Според Валентин Ганев в български условия това почти не се случва.

"Интересувам се от това как всички тези хора, бягат в един коридор, в един тунел, преследвайки една и съща цел." И си спомня за филми от класата на "Мера според мера" на Георги Дюлгеров където се е работило точно така - в екип. И днес в гримьорната, която дели с още четирима колеги, е окачен портрет на Руси Чанев - Дилбер Танас.

У нас всичко върви добре само ако се прави от приятели. Той самият се е съгласил да се снима в късометражния дипломен филм на студента от НАТФИЗ Драгомир Шолев. "Преди живота след смъртта" спечели наградата "Джеймисън" преди две години само защото имаше сплотен екип с ясна цел пред себе си. Това е дух, който вирее само докато си студент в НАТФИЗ, но после с времето препятствията да се явяваш пред различни комисии и огромното чакане да те одобрят охлажда ентусиазма до под нулата. Накрая или идеята се скапва, или всички се разбягват в различни посоки".

Успехите в театъра Валентин Ганев си обяснява именно с екипа, в които всеки е готов да помага на другия.

Любопитството към другите "роли"

- от сценографите и монтажиста на музиката до разпоредителите в салона, влизат под кожата на актьора в първите години на "Зад канала". "Освен с репетиции всеки от нас се е занимавал и с правене на рекламните табла, редене на витрините, късал е билетчетата на входа."

По природа Валентин е техничар, сам поправя колата си, прави често мишунга на звука на представленията, в които участва. "Общо взето, съм сръчен и мога да кова, да дялкам, да режа." Успешните си музикални превъплъщения на сцената обяснява с това, че като дете е свирил 8-9 години на цигулка. "Имам едно доста полезно според мен за актьора качество да съм любопитен." В "Дон Жуан" Ганев свири на мандолина, в "Слънчев удар" - на цигулка и пиано, свирил е още на гайда, акордеон и гъдулка като органична част от изпълняваните роли.

Прави впечатление физическата прилика на Вальо Ганев с вожда на съветската революция Владимир Илич Ленин. "Не се обиждам, забавлявам се. Дори си направихме неколкоминутна закачка в представлението на Иво Сиромахов по "Макбет" в театър "Зад канала". В сцената, в която се появяват осемте мъртви крале, Иво беше решил да се появят вместо тях осем съвременни вождове. Аз играх Ленин и не ми трябваше почти никакъв грим, просто си приличаме като две капки вода. Получи се страшен майтап."

В живота на Валентин Ганев най-важните неща съвсем не са по сценарий. Не успява да стане студент в МЕИ, защото родителите му заминават за Москва. Тогава решава да държи приравнителни изпити и се озовава студент в кинофакултета на ВГИК. В Москва за пръв път е почувствал какво е да идваш от малка страна. "Изведнъж по ония соцвремена попаднах в едно доста по-космополитно пространство.

Още тогава в този институт учеха хора от цял свят. И в мен се отвориха всички капаци, видях, че светът е много по-шарен и по-различен." Сега си спомня, че тогава му направило силно впечатление, че само в учебната студия на киноинститута се произвеждало количеството филми на България за цяла една година (и то в златните й времена, когато в Бояна са се снимали по 24 филма на година).

Когато се завръща в България, Валентин Ганев попада в Пернишкия театър. "Прекарах там седем сезона и се скъсах от игра. Там станах истински актьор. Това бяха едни от най-силните години на театъра с голяма и много силна актьорска трупа, събрана от големия Георги Русев. Тогава през Перник минаваха всички най-добри режисьори." Оттогава насам въпреки режисьорските си изкушения Валентин Ганев

за нищо на света не би сменил актьорската професия

"Приятно ми е да измислям едно представление, но не ми е толкова приятно да го репетирам с други хора."

Днес той се радва на няколко открояващи се роли, от които най-дълго продължава да живее образът му в моноспектакъла "Контрабасът" в Народния театър. Обяснява успеха с качествения текст от Патрик Зюскинд, "написан така все едно цял живот се е занимавал с музика. А Зюскинд не е бил музикант. Човекът просто се е хванал, заровил се е и влязъл в образ."

И тъй като си говорим само ден след Св. Валентин, става въпрос, че Валентин Ганев не усеща този празник много като свой имен ден, тъй като идва от католическата традиция. "Дразнят ме нечуваните търговски измерения, които взема напоследък в България." Актьорът обяснява, че името му означава "здрав, силен" на латински. Предпочита да празнува по православния календар на 10 февруари, когато е денят на св. великомъченица Валентина и Харалампи. А сега репетира пиесата "Валентинов ден" на Иван Вирипаев заедно с Жулиета Николова и Светлана Янчева и под режисурата на Явор Гърдев. Сюжетът е руски вариант на Ромео и Жулиета, но действието проследява какво би се случило, ако двамата влюбени бяха оцелели и достигнали до пенсионна възраст. Премиерата е насрочена за средата на март.

Освен скорострелните турнета в Щатите и Европа един от

най-интересните периоди в кариерата му

е на другия край на света - в Австралия. "Поканен в експериментална българско-австралийска постановка от Възкресия Вихърова, един ден Валентин заминал за три месеца на Зеления континент. "Разликата е, че ако тук един моноспектакъл се обслужва от 6-7 души, там спектакъл с 6-7 актьори се обслужва от един човек. Играе се по системата "всяка вечер", тоест ние имахме по три сезона от по двайсетина дни в Аделаида, Мелбърн и в Сидни." В Аделаида Валентин Ганев получава шанса да участва в най-големия театрален фестивал в Южното полукълбо, който се провежда веднъж на всеки две години. "Австралия е някаква смесица между едноетажна Америка и духа на стара викторианска Англия."

Друг важен фестивал, в който Валентин се гордее, че е участвал, е само на двеста километра от София - фестивалът БИТЕФ в Белград. "Там играхме есента, непосредствено след бомбардировките от НАТО. И въпреки разрушените сгради градът беше зареден с несравним дух и настроение, улиците се миеха с маркучи и бяха безупречно чисти, а градският транспорт работеше денонощно. Просто хората имат желание да им е комфортно и добре."

Валентин Ганев смята за пресилен и клиширан образа на актьора като нещо по-различно от другите. "Самотата на актьора" - има лека поза в този израз. Не съм по-самотен от всеки друг. Мечтая си за обикновени неща, като например за свободно време да отида малко да покарам ски."

На излизане от гримьорната погледът се спира върху снимка на куче, окачена на огледалото. "Кучето Варвара беше взето от едноименното село - рунтаво овчарско куче, от каракачански тип. Разделихме се с него преди повече от година и много ми липсва. Живя достоен и поучителен 13-годишен кучешки живот изпълнен с множество от най-добрите възможни човешки прояви. Както казва Константин Павлов: "Искам да се преродя в куче..."

Няма коментари: