петък, 7 ноември 2008 г.

Пречистващите графити


Петима френски художници внасят в София образи и идеи


Ако минавате покрай Националната художествена академия в София и погледът ви случайно се хлъзне по странен и различен от "съседите си" билборд, не се стряскайте. Току-що видяното не е поредната реклама или агитация. Този път пръкналите се сякаш от нищото огромни пана са приносът на петима млади френски художници към опаковката на града.

Авторите са прекарали няколко дни в София, за да може градът да им проговори чрез зимния студ, мъглата, катедралата "Св. Александър Невски" и притичващите по улиците зъзнещи хора. Изложбата е дело на "Гьоте институт" - България, Френския културен институт, куратор на проекта е Щефан Бауер - директор на "Кунстхаус Бетания" в Берлин. Освен билбордове в галерия "Академия" са представени и акценти от най-интересните и успешни проекти в биографията на Сесил Белмонт, Гилем Брюер, Жюлиен Кулио, Мая Швайцер и Зевс. Общото за тях е, че взимат за изходна точка на своите творби (видео, рисунки, фотографии и инсталации) Берлин и огромните промени в него през последното десетилетие.

Най-провокативни са работите на анонимния майстор на графити, подписващ се Зевс. И наистина гръм и мълнии се стоварват върху градовете, през които минава французинът. Зевс не се страхува от последствията и си позволява да предизвиква и най-големите в световната индустрия - от "Макдоналдс" и "Кока-Кола" до царете на лукса като "Луис Вюитон".

На 2 април 2002 г. френският художник успява да се покатери зад гигантски рекламен плакат на "Александерплац" в Берлин. Само за два часа в 10-метровото изображение на манекенката на еспресо, заснета за рекламата на "Лаваца" от световноизвестния фотограф Давид ла Шапел, зейва огромна дупка. В изрязаното с нож за мокет място се появява надпис с аленочервени букви: "Визуално отвличане. Плати веднага!". "Едва когато се появи дупката, хората осъзнаха, че всеки ден са гледали плаката. И поискаха да бъде върната жената с еспресо, подобно на открадната от Лувъра Мона Лиза. И тогава всички изведнъж пожелали да видят това, което липсвало. Кражбата на картината отворила цепнатина във възприятието й", казва Зевс.

Противно на средностатическата консуматорска логика според Зевс графитите по стените не замърсяват града, а го прочистват от нашествието на рекламата. Когато не реже в буквалния смисъл образите, той обича да дорисува билбордове. За серията си "Визуални атаки" добавя дупки от куршуми по челата и телата на манекенките по спирки на автобуси и кръстовища. "Простреляните" идоли започват да "кървят" с червен спрей направо върху тротоара. Така утопичната мечта от рекламата и реалността на обикновените хора се смесват и потичат в общ кървав поток. Заради набезите си Зевс често е преследван от полицията и градската управа. Това, разбира се, само увеличава интереса към работите му, които ощетената рекламна индустрия вече иска да използва в кампаниите си. "Кока-Кола" отвлича собствените си бутилки, "Адидас" чисти стени с шаблони за перилни препарати. Но това са само част от парадоксите на града, смята художникът бунтар.
Сесил Белмонт и Жюлиен Кулио откриват своето градско пространство в нова порода магазини, даващи възможност на берличани да си "наемат" пространство с витрина към улицата за няколко часа и да го използват както си пожелаят. Белмонт разиграва сцена от измислен спектакъл, а Кулио изпълнява Марсилезата и "Ода на радостта" на многосъставни музикални инструменти, като кани хората от улицата за своя импровизиран "миниоркестър". За един от проектите си, посветен на американската мечта и Джими Хендрикс, Жюлиен Кулио буквално прави дисекция на акустична китара, като я разрязва на шест парчета, всяко с по една струна. Частите са раздадени на шестима доброволци от публиката и те свирят, следвайки указанията, появяващи се на табло в различни цветове, кога кой да се включва. Самият автор върти колелото и се радва на какафонията от звуци.

Изложбата "Под покрива на града" продължава до 27 януари.

Няма коментари: