Горски фитнес край кортовете на Академик събира половин София
текст и снимки-Стефан Галибов
Скрито от градската какафония, в най-дълбоката сянка сред дърветата до кортовете на Академик, се намира едно по-особено място за упражнения. Различното тук е, че за основа на лостовете служат 20 метрови борове, а улични каменни плочи променят конфигурацията си в зависимост от изпълняваното упражнение. Компания ти правят катерици и сойки, които често те замерят с шишарки и клони. Добрата локация превръща мястото в незаменимо за хората тръгнали пеша или на колело за работа. То се намира на кръстопътя между Ситняково- Интерпред от Север на Юг и по маршрута Плиска-Орлов мост по направлението Изток-Запад. През лятото е прохладно, през зимата закътано и топло. Веднъж опитал от „горския” фитнес, човек забравя за прашните и потни зали. Тук дробовете се разширяват и пълнят с чист въздух както никъде другаде в София. Дори и да не са се засичали, хората винаги се поздравяват, също като в планината. Някои идват на колелета, други тичешком, трети в официални костюми на път за работа. Освен това за разлика от повечето фитнес зали, тук никой няма да те гледа накриво, ако вземеш детето или кучето си. Повечето фенове на мястото идват поне два пъти седмично не само, за да се раздвижат, но и за да си поговорят. Напоследък в града все по-популярен става стрийт фитнеса /свободни упражнения без тежести на лостове, успоредки, детски катерушки и пейки/. Важното е да включиш въображението си и да виждаш навсякъде възможности за спорт. Можеш да се набереш на парапет не по- зле отколкото на лост. Другото необходимо умение е да пригаждаш градската среда както тук в парка някой е видял в дърветата възможност за лостове. Някой даже си записват прилежно в тетрадка точния брой набирания. Инструкторът по капоейра Жоро обича да прави между сериите и по някое друго превъртане на земята. Сутринта е на активно работещите любители на усамотението. 30 годишен адвокат-гъзар, работещ към ДАНС има договор за конфеденциалност и не дава да бъде сниман. Затова пък обича да говори. Идва 2-3 пъти седмично от 15 години. Само ако е бил на парти вечерта, пропуска тренировката на следващия ден. „Тук има доста фитнес маниаци. Обаче идват и разни съмнителни типове със шлифери, които дебнат жените. Освен на спортистите открай време районът е известен и като свърталище на ехсибиционистите. Майка ми не смее да мине оттук”. В синхрон, на байкове пристига и двойка влюбени на около 40 години. Идват поне три пъти седмично, когато не са по планински маршрути. Мъжът прави набирани и кофички, а дамата най-вече коремни преси и компания. Лостовете са на път за работа и за китайският дипломат Ху Хай от Пекин . Той е на 50 години, но уменията му по У-Шу и Тай Чи го подържат бодър и гъвкав като на 20. След бърза серия от 20 набирания, китаецът без да е загубил ни най-малко дъха си се разговаря на руски. Живее на бул. „Джеймс Баучер” и оттук му минава пътя за посолството. Върви всеки ден пеша до работата за здраве през парка. И едни път забелязл мястото. „Има много българска младеж и реших и аз спира и прави упражнения. Искам и аз прави такива големи мускули като българи”. Хай е впечатлен колко яки и издръжливи са софиянци. Обяснява, че и в Китай имат силни традиции в спорта. Още от гимназията всички редовно се занимават с някакво бойно изкуство или гимнастика. Това се прави за най-вече за здраве, не за война”. Ранобудните птици се примолват на Ху Хай да покаже някоя бойна китайска стъпка. Тогава изведнъж сякаш влизаме във филм с Брус Лий. Открай време на лостовете могат да бъдат засечени да ритат боровете до посиняване и пълен припадък много шампиони по бойни изкуства във всякакви категории и стилове. Запознати даже се изпускат, че през уикенда тук може да се срещне шампиона Кубрат Пулев. Когато не се поти на спаринг в залата, 18 годишнният национален шампион по киокушинкай предпочита да се набира в парка. Идва от малко повече от една година.Боксьорчето пък е на 26 години и тренира на метода на Мечо Пух „Колкото повече,толкова повече”. Идва от 13 годишен, защото му е удобно, живее наблизо. Не би сменил мястото за нищо на света-„Тихо е, спокойно е, удобно е и чисто!”, рядкост за София. Иначе ходи и на бокс при Нефата и Бойко почти всеки ден от 18 до 19 на стадион Академик. Боксьорчето познава хора на по 50-60 години, които идват тук откакто са били малки. Когато започнал да идва, успоредката още я нямало, а лостът бил на други два бора. Олег е бивш републикански шампион по шотокан от 1991г. Днес е на 50 години и помни, че идва тук поне от 30 г. След като прекратил състезателната дейностт вече тренира само за кеф. „Това място е точно за кеф направено!” Тук Олег изпълнява и бойни кати от шотокан. „Спортът с резултати колкото дава, толкова и взима. Вече съм само планинар, ловец и плувец”. Като дългогодишен посетил, Олег разказва историята на съораженията. „Знам, че лостовете са били тук и по-рано, макар и в различни конфигурации. Тази успоредка я докарахме ние, пейките също ние сме си ги правили”. Когато не е в парка, Олег ходи да плува из близките водоеми. Понеже не обича басеините. Оказва се, че в границите на София може и да се плува в истинско езеро. Най-известното е малкото езеро в Дружба 2. Всеки следобед на долната му страна се събира една компания от 6-7 човека. „Гоним се с полицията, която варди да няма къпещи се. Дебнем ги да си тръгнат и веднага във водата”. Оказва, се че в България и да искаш да се удавиш не е никак проста работа – трябва да имаш издадено разрешение. „Миналата година за една бройка щяха да ме затворят, за това че съм плувал. Само гледат да ограничават свободата на хората.” Въпреки че е неохраняемо и хората казват, че е мръсно, езерото в Дружба стада най-много от бича на останалата българска природа- пластмасови отпадъци, чашки и бутилки, иначе самата вода е чиста. „Това опира до културата и до възпитанието на хората, които си ги изхвърлят. Приятелите все ме питат не ми ли е неприятно да плувам сред чашките, а пък аз отвръщам, че аз само плувам, а те си пият кафето от тях.” Ако има повече време Олег отскача до язовира на Богровс или на Бакърдере, преди отбивката за Ихтиман. Последното е около два километра е в диаметър. „През седмицата почти няма рибари и е супер за плуване. Диканя също много добро място”.
Сред най-атрактивните постоянни персонжи на лостовете в гората е и 66 годишен руснак, майстор на спорта по борба свобеден стил. „От Москва съм, но завърших медицина тук и останах”. От 1982 година той няма пропуснат и един ден, без тренировка тук. Обикновенно тренира по потник, за да му се вижда бицепса. В момента работи като спортен лекар. Въпреки напредналата възраст, тялото му още е супер стегнато. До 33 годишна възраст е бил активен състезател. После продължил като треньор в ЦСКА. Днес води детски спортни групи към частен клуб. „Предпочитам да съм навън. Моят тренажор е там до дървото. По-добре да се занимаваш със себеподонби, отколкото да се набиваш там, където няма да ти е комфортно”.
Освен отдавнашите фенове, горския фитнес си има и новобранци. 28 годишен колоездач го открива след като си счупил лакътя. „Наложи се да оставя за малко колело. Сега тук отново влизам във форма”. Напоследък идват и доста студенти. Тони е на 21 години и учи в СУ. От това лято започва да тренира тук. Открил мястото на връщане от факултет, който се намира наблизо. „Минавах през гората, когато случайно видях момчетата да се набират . И на мен ми се прииска и се спрях за едно - две упражнения”. От този ден Тони започва да идва около 2-3 пъти седмично за по 1 час. „Аз съм по сутрините, по свежо и прохладно е . Като приключа тук тичам в гората още малко и това ми стига”.
Баскетболистчето е на 21 години и също е студент. От 7 години тренира баскетбол на стадион Българска армия. Открива мястото покрай тренировките, които правят в прака. „Треньорът ни водеше лятото да тичаме тук. Откакто научих това място, вече не стъпвам във фитнес зала” . Момчето идва през ден, а тренировката му продължава максимум по 1 час. Обича за идва вечер към 20 часа, за да среща повече хора. „Тогава е най-хубаво, защото е най-хладно. Въпреки жегата понякога идва и през деня. „По-добре да съм тук в парка, отколкото да се пека на бетона в центъра”.
В парка покрай тренировките протичат и много свалки. Заварвам двама студенти от Техническия университет да омайват млада девойка, която също е дошла да прави набирания и да потича. „На 20 години сме и по цял ден сме на лекции. Сега през лятото скитаме насам-натам. Не сме с много идеални фигури и затова решихме да дойдем тук малко да потренираме сега през лятото, когато сме по-свободни и нямаме лекции”. Мястото в парка им е препоръчано от приятел. „ Оказа се, че тук има много повече въздух от колкото по лостовете в училищата, където ходехме преди. Харесва ни и че вечер се събират повечко народ. По-малко от трима човека, тук няма как да видиш и през останалата част от деня. Харесва ни, че идват всякакви хора- виждали сме и дядовци, които могат да те шашнат с перфектни и много силни тела”.
Пълна опозиция на жадните за социални контакти студенти е 33 годишният дъновист-планинар, който работи като администратор в хотел. Идва всяка сутрин преди работа. „Това ми е като енергиен допинг!” Харесва му да идва сутрин, защото е най-спокойно. „Ако дойдете след обяд, тук има страшно много хора и трябва много да се изчаква за всяко упражнение. Аз съм си малко аматьор. Правя предимно набирания, кофички на успоредката”. Открил мястото преди 7-8 години. Дъновистът е фен и на йогата, а често комбинира набиранията с паневритмия. Поляната, където се събира Бялото братство е съвсем наблизо. „Там е много хубаво и много заредено с енергия място, също като тук”.
Барманчето идва почти всеки ден . От 4 до 6 пъти седмично задължително за по 40 минути. Неговото преди работа всъщнсост е вечер. „Сутрин трудно бих станал с моята работа”. Барманчето не пропуска и през зимата. „Трябва много голяма буря да излезе, за да пропусна тренировка. Преди ходех и на бокс. Смятам отново да започна”.
