До вчера българските режисьори се оправдаваха, че не е минало достатъчно време, за да се направи добър филм за първите години на Прехода/1989-1992/. Събитията бяха толкова парещи, че веднага се обагряха в политически оттенъци при опит да се разкаже дори една чисто любовна история. Режисьорът Виктор Чучков-син успя да разчупи статуквото и да покаже алтернативния поглед към онези години. Става въпрос за младите, които като днешните са искали просто да ги оставят да дишат, да се влюбват и да живеят нормално. Когато това се оказва невъзможно те са принудени да избягат в Германия. Там плащат добре, но е пълна скука. Когато се връщат в уж свободната вече България, заварват старите милиционери, узурпирали живота като новобогаташите предводители на мутренски групировки. И отново любовта е невъзможна, дишането трудно. Част от младите се предават на злото, но други устояват и го надвиват. С „Тилт” братя Чучкови споделят на сегашните тийнейджъри за онези години, само че с техните думи, жестове и усещания и без никаква, ама никаква политика. Филмът се е получил точно затова. Това е и причината режисьорът да успее да накара група много млади актьори без спомен за онези години да му повярват истински. Важно условие е подходът в избора на главните роли. Чуков-син се е погрижил подобно на екранните си първообрази, четиримата актьори с главни роли в "Тилт" наистина да се познават добре. Те всички са учили и купонясвали заедно В НАТФИЗ. Спойката е здрава и не би се получила между непознати. Нещо повече двамата най-основни и ярки персонажи - хлътналите до уши Сташ и Беки- се играят от Явор Бахаров и Радина Кърджилова . Наскоро те нашумяха със скандални голи снимки от купон, като тогава категорично отрекоха между тях да има интимна близост. „Тилт” разкрива истинските чувства помежду им... А образът на лекето предател със звучен прякор Дъвката е един от най-добрите примери за млади злодеи в българското кино въобще. Другият отрицателен персонаж във филма е на полковника от МВР, който е затворил в клетката на своята криворазбрана бащинска обич единствената си дъщеря. Георги Стайков пресъздава по уникален начин зашеметяващата метаморфоза на бившето ченге в мутра -кукловод на човешки съдби. Хубаво е, че всичко от случките и характерите до скейтбордите и целувките по градинките е взето от истинския живот, а не от старите-нови лозунги и шаблонни представи за това как се прави добро кино. За да се случи обаче подобен проект налице трябва да са няколко важни подробности. На първо място при писането на сценария е спазена максимата за добро кино-„Прави филм за живота, който познаваш, а не за този, който си чел някъде или са ти разправяли и го прави както усещаш, че трябва , а не като копираш”. В този смисъл историята на продукцията прилича досущ на екранния разказ за онзи бар „Тилт”, който главните персонажи си обещават да открият един ден. И подобно на измислените си герои братя Чучкови отдавна мечтаят да направят своя филм, след като понатрупат достатъчно опит и кинти. Виктор Чучков-син и брат му Борислав, който е продуцент на филма, наистина са ходили в подобен бар в началото на 90-те. Въпреки факта, че това е първият му игрален филм, "Тилт" е изпипан до най-дребния детайл. Забележителната операторска работа придава на „Тилт” онова чувство на екстаз за окото, което обикновенно липсва в българското кино. Изключително премерено чувство за динамика и композиция на кадъра. Камерата е продължение на актьорските превъплъщения , а не както става в повечето случаи у нас - само тяхно рутинно зарегистриране или смешно преекспониране. За това беспорно спомага и факта, че "Тилт" е първият български филм, сниман с дигиталната кинокамера RED ONE, която спомага за свръхавтентично усещане. Саундтракът към „Тилт” също обещава да се превърне в хит. Той е умело вплетен и обгрижващ сценария, а не наобратното. Това е голям успех, като се има предвид, че режисьорът Чучков произлиза от семейство на музиканти и е можел лесно да се увлече и преекспонира музиката за сметка на историята. За да се случи добър филм обаче на първо място освен идеята е и стабилната фигура на продуцента. Братята Виктор Чучков-син и Борислав Чучков разбират това и през 2003 г. основават продуцентската компания "Чучков Брадърс" . Първоначалният работен сценарий е развит с помощта на световноизвестните консултанти Бернд Лихтенберг и Бил Форсайт, а ко-продуценти са Оstlicht filmproduktion (Германия) и БНТ.
text and photos:Stefan Galibov
