пиеса в четири действия
от Стефан Галибов
Действащи лица:
Д-р Микеланджело-
лекар в частна психиатрична клиника, лекуващ бившия алпинист Меснер. Микеланджело има любовна афера с младата и привлекателна д-р Нончева.
Меснер-
изпаднал в депресивно състояние бивш алпинист, поради неуспех с изкачването на Еверест. Станал дясната ръка на генерал Добри в опитите му с клонинги.
Д-р Кожухаров-
раздвоен, шизоиден лекар, педант и девствен. Дясната му ръка се отцепва и убива Нончева, с която лекаря желае да има любовен акт, а лявата му ръка убива клонинга на Нончева.
Дясната ръка на д-р Кожухаров-
отцепила се част от тялото на лекаря,която се еманципира след дълги години търпение на унижения от сексуален характер. Приела католицизма и мечтаеща за среща с Папата. За да е сигурна прибягва до убийството на д-р Нончева.
Лявата ръка на д-р Кожухаров-
за нея не се знае нищо, до момента, когато убива внезапно клонинга на Нончева, поради ревност че лекарят обръща внимание само на дясната си ръка. Евентуално лявата ръка е православна християнка по изповедание.
Д-р Мечкаров-
Директор на клиниката.
Д-р Нончева-
Привлекателна и млада психиатърка, която е убита от ревност.
Генерал Добри-
генерал от Запаса, който е избягал в гората и там е устроил своята лаборатория за експерименти с клонинги. Комунист по убеждение, той приютява Меснер, а в последствие и групата от високопоставени пациенти от клиниката.
Групата високопоставени пациенти от клиниката:
Лазар - викат му Тайсъна. Роден във Факултето, на 18 години. Неженен, но спал с 1000 жени. Вярва в Господ Бог Исус Христос и е записан в евангелски хор. Тежи 85 кг. и вдига 150 от лежанка за гърди. Обича въргалите, пищовите и жените с големи цици. Мрази баща си и майка си.
Борислав -
но всички му викат Били. Завършил Принстън. На 28 години, владее кунг-фу и обича китайска храна. Вярва в научно-техническия прогрес и в бъдещето на китайската нация! Работи с най-ново поколение компютри, с които обикаля света за демонстрации. Тук е, защото го засякли, че рови в сайта на Пентагона за 5-и път. Мрази американците. Обича секса с китайки. Мрази жени с големи бомби. В момента разговаря с приятел от Хонг Конг по скайп.
Азра-
момиче с фередже от семейството на бежанци в София. Често застива в молитвена поза. Палестинка, чиито баща е самовзривил се на израелски пазар камикадзе ислямист от Дженин. Бяга с чичо си и семейството му в Турция, а после в София. Сега чичото е отворил магазин за арабски стоки на ул. „Симеон”.
Сами-
Самуел е роден и учи в София. Високо момче с атлетично телосложение и очила.Баща- евреин, майка-българка, но вкъщи никога не са спазвали еврейските традиции. Има собствен път в йудаизма. Обича да ходи на Синагога в петък. Вярва, че евреите са предопределени да спасят света. На 23 години и се готви да замине за Израел. Обича киното и спорта.
Васил-
набито, яко момче, с бръсната глава и тесни, ластични дънки и кубинки. То отдава хилтеристки поздрав. Викат му Дякона. Милее за всичко българско. Мрази фалша и суетата, а също и евреите, циганите, арабите и американците. Обича футбола, оръжията и готините българки. Изберете българското! Хайл Хитлер!
Полицаи 1,2,3,4...
/играе се от един и същи човек, който само променя физиономията си/
Мутри-родители 1,2,3,4...
/играе се от един и същи човек, който само променя физиономията си/-влиятелни родители, които са пратили извършилите многобройни престъпления деца в лудница, за да ги освидетелстват и да не лежат в затвора
Първо действие-В ПОЛИТЕ НА ВИТОША
Първа сцена- Меснер и Микеланджело. Разговорът.
Частна психиатрична клиника в полите на Витоша.
Доктор Микеланджело отваря вратата и влиза в богата стая, която по нищо не прилича на болнична. Меснер стои неподвижен до прозореца и наблюдава заснежената планина на хоризонта.
Микеланджело:
Пак ли покоряваме върховете?
Стоящият с гръб към стаята Меснер леко потреперва без да отговори.
Микеланджело:
Когато се откажем, ще бъдем напълно здрави! Днес никой не покорява върхове, знае се че там няма нищо интересно! Особено пък в нашата държава! Трябва да слезеш най-сетне на земята и да видиш, че животът смърди на лайна! Ама много смърди!
Меснер:
Какво очаквате от мен докторе?Какво е нормално?
Микеланджело:
Ами подреждай това рубикубче, например! Това ще увеличи способността ти да се концентрираш за полезните неща!
Микеланджело подава рубикуб на Меснер и излиза.
Микеланджело върви по тесен коридор и отключва кабинет с неговото име на вратата. Вътре работи компютър. Микеланджело кликва на папката на Меснер и записва: „Прогресираща комуникативност с тенденция към социопативно адаптиране!”
После с подчертани, дебели букви: Днес , 26.04.2002г., Меснер проговори за пръв път от две седмици. Той каза: „Какво очаквате от мен докторе? Какво е нормално?”
Вътрешен монолог на Микеланджело:
Много очаквам от теб, моето момче! В теб ми е надеждата! Очаквам да говориш, да говориш! Да се спукаш от плямпане! Да изгориш в бъбриво шепнене! Да пукнеш от дърдорене! Тогава най-сетне ще разберат, че не си аутист, а просто откъснат от реалността боклук! Страдаш за планината, много хубаво! Шъ ти дам аз на теб една планина! Ще те изпратя чак на Еверест, а ти мен в Рим. Да не мислиш, че аз искам да съм психиатър цял живот! Да живее изкуството!Да живее Ренесанса! Ти, Меснер, си стълбата, по която аз ще се изкача на върха!
Микеланджело минава в съседната тъмна стаичка на кабинета си, светва лампата, заключва след себе си. На статив е опънато платно, а на земята има палитра от бои и разхвърляни четки. Микеланджело изважда най-тънката от купчината и започва да оформя устните на недовършена жена в позата на Мона Лиза.
В болничната стая Меснер гледа втренчено планината. Над билото е изгряла пълна луна и осветява тук-там заснежените склонове.
Втора сцена-Неосъщественият разговор
Лекарски консилиум. Говори Микеланджело.
Микеланджело:
Въпреки всички възражения аз ви уверявам, че пациентът ми е способен да се приспособи към нормалното общество. Разбира се, налага се поддържащо с медикаменти лечение поне за период от година и половина и посещение на групата ми по психотерапия. През последните месеци, след упорита борба, г-н Меснер показа кураж да се пребори с травмиращия комплекс, получен вследствие неуспешна експедиция до Еверест.
Пълен лекар с малки кръгли очилца прекъсва задъхано Микеланджело.
Кожухаров:
Не! Не! В никакъв случай! Връзката на колегата с „алпиниста” е дълбоко анахронична, болният става все по-атавистичен! Според мен той е все още далеч от нормалната крива и при най-малкия контакт с реалния свят ще получи нова декомпенсация, която от своя страна ще доведе до обострена психотична криза с тежки налудности или халюцинации! Освен това колегата е загубил връзката си с болния-повече от месец Меснер не говори!
Главният лекар взима нещата в свои ръце. А ръцете му са огромни като мечешки лапи. Той се изправя в цял ръст и виждаме, че е поне 2 метра висок и поне 120 килограма.
Мечкаров:
Верно ли е това Мик? Заложил съм си името за Меснер. Обещал съм пред родителите му да го пусна преди Великден, но ако копелдакът не ще да проговори, направо ще ми изгори местенцето!
Микеланджело:
Колегата Кожаров обича да прекъсва, при това без да се е информирал за последния ни сеанс с Меснер. Алпинистът не само проговори, но дори зададе адекватен въпрос. Мисля, че е на-добре уважаваната комисия сама да се убеди като разговаря с Меснер.
Микеланджело кимва към санитаря на вратата и той въвежда Меснер.
Мечкаров:
Ей, човече, чувам че искаш да си ходиш от нашето братство, хе,хе!
Кожухаров:
Бихте ли пояснили дали се ръководите от принципа на удоволствието във вашето неприспособимо желание да се приспособите към извънтерапевтичната реалност. Или пък го правите от чувство на вина , поради непрекъснатите ви афективни състояния да изкачвате планини, което от своя страна загатва за изместено, неосъзнато желание към сексуален контакт с.... леля ми!
Мечкаров:
„Кожа”, стига с твоите болни теории! Остави човека да се изкаже!
Пауза, в която всички са вторачили поглед в Меснер, а Микеланджело го подканя с поглед да каже нещо. Но Меснер не проронва и дума. Психиатърка с тъмночервено червило и сластен поглед понечва да погали Меснер, но той скача от стола и се залепва за стъклото на прозореца, което гледа към планината.
Нончева:
Г-н Меснер, споделете с нас чувствата, които ви тревожат? Всички ние копнеем да ви чуем! Не се страхувайте! Бъдете мъж!
Меснер мълчи. Нончева става от стола и прегръща изпадналия в кататонично мълчание и треперещ Меснер.
Нончева:
Ама какво толкова привлекателно виждате в тази планина, кажете ни и ние да му се насладим!
Мечкаров става от стола си и дръпва Нончева от Меснер, който е започнал да се тресе още по-силно.
Мечкаров:
Не виждате ли, че плашите бедното момче, Нончева! Бихте подплашили и Казанова с вашите предизвикателни методи! Усмирете се!
Нончева изприпква, циврейки до мястото си като нарушава с тракането на токчетата си настъпилата тишина. Вдига от масата очилата си и започва да ги търка с опакото на бялата си униформа.
Мечкаров:
Колкото и да ми е трудно, принуден съм да се съглася с „Кожата”! Мик, твоя „алпинист” не показва макар и леко подобрение. Мисля, че още го вълнуват планините. Забелязвам дори влошаване на кататоничните му пристъпи! Засега остава при нас! Продължавай с терапията! Опитай се да го включиш в група, би му се отразило добре! Колеги, още веднъж ви напомням да не се спичате само в една техника, особено ако виждате че не работи! Колкото по-комплексни са методите ви, толкова по-успешно ще е лечението! А сега – марш всички на работа!
Трета сцена-БЯГСТВОТО
През нощта в болничната стая на Меснер. Вратата се отключва и сноп от фенерче се насочва към лицето на Меснер. Болният се надига от леглото и се озърта. Нечий глас шепне.
Кожухаров:
Аз съм твоето То! Аз съм твоята най-тъмната страна! Сега ти ставаш бавно от леглото, обличаш се и заедно излизаме навън! Завинаги свободни от контролиращия свръх-аз! За-ви-на-гиийй!
Меснер се облича като хипнотизиран и тръгва след гласа на Кожухаров, който продължава да шепне. Двамата прекосяват цялата клиника като докторът последователно отключва две-три врати с метални решетки. Озовават се на двора.
Кожухаров:
А сега бягай и покори най-високия връх на планината! Бързай!!!!
Меснер се затичва в тъмното към планината пред него. Кожухаров се прибира в клиниката.
Сутрин в болницата. Санитар циганин крещи по коридора и събужда всички.
Асан:
Изчезнал е! Изпарил се е ! Отвлекли са го извънземните! Това е феномен на злото!
Последователно се отварят врати и сънени се показват Мечкаров, Нончева, Кожухаров. В първия момент всички взимат санитаря за беснеещ луд. Мечкаров и Кожухаров се опитват да му преградят пътя.
Мечкаров:
Санитар! Бързо санитар!
Хистерична криза на втория етаж. Мечкаров сграбчва и поваля като американски футбол с един скок санитаря. Двамата започват борба. Нончева се приближава, слага си очилата и започва да крещи, обикаляйки в кръг и дърпайки за ръкава Мечкаров.
Нончева:
Г-н директор, г-н директор ще удушите санитаря!
Мечкаров:
Санитааар! Насаааам! Хванах го!
На вратата на кабинета си най-сетне се появява и съненият Микеланджело с четка за рисуванев ръка.След него пристига вторият санитар и разтървава двамата въргалящи се.
Мечкаров:
Санитар, хванах го! А, че аз съм хванал санитар! Какво има? Защо си се развикал като луд!
Асан:
Из....чез...нал е! Не-ма го! Вчера го заключих, днес не го заварих! Г-н директор, болният ампинист се е изпарил яко дим!
Всички вкупом отиват до болничната стая на Меснер и го търсят кой под леглото, кой зад вратата, за да уверят, че го няма. Мечкаров проверява ключалката на вратата и решетките на прозореца.
Мечкаров:
Гледай ти! Много интересно, никакви следи от насилствено отваряне! Някой просто му е отключил вратата и то не само една, а цели няколко!
Асан:
Не бех аз. Тва гусин директур ще да е бил некой злъл призрак или извензимно! Пу, да не е на уроки! Треба да викнеш попу да окади тукъ!
Кожухаров:
Г-н Мечкаров, кой искаше вчера да пуска болния?
Всички вкупом, без Мечкаров, се обръщат към Микеланджело.
Мечкаров:
Да не намекваш нещо, „Кожа”! Ах твойта кожа! Първо ще проведем разследване, после ще се топим! Ние сме психиатри, а не политици! Господа, назначавам г-ца Нончева да води разследването, тя има най-силен нюх от всички ни.! Всички знаем на какво е способна женската интуиция . До края на разследването не искам да чувам никакви недоказани обвинения! Особено ти, Кожа, не смей да ме изкарваш от кожата ви!
Четвърта сцена- В СЪРЦЕТО НА ПЛАНИНАТА
Меснер се изкачва по малка планинска пътека на зазоряване. Той е запъхтян и спира да си почине. Застанал е на кръстопът и се върти в кръг в чудене на къде да поеме. Внезапно вижда сърна на метър и половина от него, която го гледа с огромните си навлажнени очи. Тя също е запъхтяна. Сърната хуква през гората. Меснер след нея. В шубраците е още тъмно и Меснер изгубва сърната. Но тя го е довела до малка къщичка, от чийто комин излиза сиво-синкав пушек. Меснер дълго търси вратата, но се оказва че къщата няма вход. Тогава забелязва един полуоткрехнат прозорец и се провира през него вътре. Прилича на ловна хижа от соц.времената. По стените висят глави на диви животни, а между тях портрети на Ленин, Сталин, Тодор Живков и Бойко Борисов. В камината догарят въглени. Тъп удар по тила и Меснер се строполява.
Когато отваря очи, Меснер вижда брадатото лице на разярен старец. Дядото е облечен в камуфлаж, а на шапката му е пришита червена петолъчка. Старецът е насочил дулото на ловна пушка към лицето на алпиниста.
Генерал Добри от Запаса:
Кой те праща?
Меснер мълчи като пукел. Генералът го удря с приклада на пушката.
Генерал Добри от Запаса:
Питах те нещо! Да не си глух?
Меснер започва да трепери кататонично.
Следва нов удар, който приспива Меснер. Дядката излиза през вратата, която се вижда само от вътрешната страна на къщата. Следва го бездомно куче помиар.
Генерал Добри:
Казах ти Ленин, че рано или късно ще ни открият!
Генералът и песът се изгубват в гората. Чуват се изстрели. Малко по-късно те се връщат със сърната, която е гледала Меснер в очите.
Генералът одира сърната в задния двор. После нацепва дърва и пали печката. Издялква един огромен шиш и след като набучва месото и го поставя да се пече се обръща към кучето, което жадно се облизва.
Генерал Добри от Запаса:
Да не си посмял да я докоснеш, че жив ще те одера! Аз отивам да чета.
Шеста сцена-ТАЙНАТА ЛАБОРАТОРИЯ НА ГЕНЕРАЛ-АПОСТОЛ БАЙ ДОБРИ
В мазето на къщата сме. Навсякъде по импровизирани лавици и шкафове са натрупани томове на Маркс, Ленин, Тодор Живков., Кабалистични книги, тайнствени манускрипти с рунически символи. По пода се въргалят стъкленици и колби за експерименти. В помещението цари пълен хаос, витае усещане за нещо средно между кабинет на партиен секретар и алхимична лаборатория от Средновековието. Генералът се качва по самоделно направена дървена стълба и олюлявайки се едва достига най-горната лавица, откъдето взима синя стъкленица с лепенка с череп и ембрион на бебе . Чете се и надпис „Елексир на комуниста”-максимална промяна на съзнанието 3 минути.Не употребявайте повече от 100мл.-опасност от предозиране и превръщане във върколак. От олющен хладилник Мраз, старецът изважда употребявана спринцовка за еднократна употреба. Минава през вътрешността на къщата, за да достигне проснатия на пода пред камината Меснер. По стените зловещо надвисват препарирани гарвани, невестулки и глигани.
Пред Меснер Генерал Добри отваря синята стъкленица и издърпва от съдържанието й като го забива във вената на алпиниста. После излиза ругаейки от къщата и отива да наглежда печената сърна. Очите на Меснер се въртят като пумпали под затворените клепачи, което е индикация за бурен процес на сънуване.
Генерал Добри:
Все аз ще трябва да ви лекувам лудите богаташчета! Ама ще видите накрая кой ще победи!
Сънят на Меснер:
Меснер, облечен в камуфажни дрехи преследва вълк. Когато го приближава, вади лазерен меч и му отсича главата. В отсечената глава вижда отражението на фуражката си и червената петолъчка върху й. Очите на отрязаната глава са на генерала. В този момент, на бял кон, облечена само в червеноармейска шапка и разгърдена болнична престилка се появява сестра Нончева и го грабва при себе си. Меснер усеща блаженство в прегръдката й, докато двамата препускат към върха на планината. От далечината се виждат размитите очертания на средновековен замък със знамето и герба на Ватикана.
Когато Меснер отваря очи, вижда любящия поглед на Генерала.
Меснер:
Татко! Къде се изгуби толкова дълго?
Генерал Добри:
Синко! Тук си бях! Никъде не съм ходил.
Двамата се прегръщат и разцелуват. Генералът донася топла супа с месо от елен и един поразръфан албум със стари снимки. Двамата го разглеждат.
Меснер:
/смеейки се от радост/
Това бебе в ръцете ти аз ли съм? И аз ли съм бил толкова малък? Ха-Ха!
Генерал Добри със сълзи на очи запява руска революционна песен.
Осма сцена-ДЯСНАТА РЪКА НА МИКЕЛАНДЖЕЛО. ПРОБУЖДАНЕТО.
Кожухаров изпуска една от хилядите папки с анамнези, а когато се опитва да я вдигне, дясната му ръка внезапно отказва да се помръдне.Дясната ръка на Кожухаров:
Повече не мога да ти правя кефа! Ти си един изключителен некадърник!
Вътрешен монолог:
Трябва да спра за днес! Почват да ми се причуват гласове!
Дясната ръка
/присвита като за куклен театър, прави различни физиономии, все едно говори/:
И не само за днес, а завинаги, безмозъчнико!
Вътрешен монолог:
Само спокойно! Поемам си дълбоко въздух и издишам! А сега опитвам да раздвижа пръсти...не...не става!
Дясната ръка:
И да пуфтиш, аз повече няма да ти служа, а и други работи скоро няма да ти стават!
Вътрешен монолог:
Това е някакъв кошмар! Събуди се! Всъщност може и да не е, по цял ден съм до хора, които разговарят с Хитлер, Наполеон и Папата!
Дясната ръка:
Папата ли каза, Бог да ме прости пресвета Дево, но болния му мозък е виновен за ..., ти по-добре знаеш кое. Поне редовно се изповядвам.
Второ действие-разцепване на личността или просветление?
Първа сцена-УБИЙСТВО
На вратата на кабинета на Микеланджело се почуква. Първо съвсем слабо, после малко по-силно и накрая съвсем диво. Микеланджело настръхва и застива на бюрото си.Нончева:
Знам, че си тук, Гуги! Хайде отвори ми, нали се разбрахме!
Вратата се отваря и в кабинета влиза Нончева.
На вратата от тъмната стаичка цъфва Микеланджело с разчорлена коса. Нончева се хвърля в обятията на Микеланджело, който се прави на разсеян. Зад тях под пердетата се виждат нечии излъскани обувки. Микеланджело отива до тоалетната, а Нончева остава на кушетката за психоанализа.Когато се връща, Нончева я няма.
Кожухаров довлачва изпадналата в безсъзнание след удар Нончева. После бързо щраква ключа от вътрешната страна и го стисва силно в дясната си ръка. Нончева бавно идва в съзнание и осъзнава, че е вързана и с лепенка на устата.
Кожухаров:
Уверявам те, че ще е по-вълнуващо от колкото с Микеланджело!
Кожухаров започва да мастурбира. След като свършва върху косата на Нончева, попада на погледа й.
Кожухаров:
Нещо май ми се подиграваш!
Хваща я за гърлото и започва да я души. Когато я пуска, тя се свлича безжизнена на стола.
Дясната ръка:
Сега видя ли какво направи, удуши я, мръсник такъв! Кожухаров се сепва и осъзнава какво се е случило.
Кожухаров:
Кой го направи?Кой беше? Питам за последен път?
Дясната ръка:
Аз бях, но ако го погледнем от друг ъгъл, ти ме доведе до това състояние. Бях католичка, преди да злоупотребиш първия път с мен. Пресвата Дево, прости ми греховете.
Кожухаров увива в пердето трупа и после заключва стаичката. Озъртайки се на всички посоки, той потъва в тъмния коридор на болницата.
По-късно, след като сам се е уверил, че всички спят, се връща да изнесе трупа към двора. Застава по средата на стаята и се разколебава. После поглежда към хладилника и пак към Нончева.
Втора сцена- ИЗЧЕЗВАНЕТО НА НОНЧЕВА
Сутрешен консилиум на лекарите.
Мечкаров:
Някой знае ли защо, Нончева я няма тази сутрин? Обикновенно е първа и носи кафета за всички?
Кожухаров гледа втренчено към Микеланджло, който се опитва да се направи на разсеян.
Кожухаров:
Дано не й се е случило нещо лошо? Снощи тя остана до късно в болницата...
Мечкаров без да обръща внимание на забележката му, става и започва да раздава принтирани листове.
Мечкаров:
Ще се наложи аз да ги раздам този път. Това, колеги е най-новата ни задача. Тя е строго поверителна и затова ви моля за конфенденциалност. Става въпрос за група пациенти, които ще пристигнат всеки момент, и които са подведени под отговорност от съда за тежки престъпления. Особеното е, че тези пациенти всъщност не са болни, или поне нямат клинична история. Нашата задача е, след като поработим с тях, да ги освидеталстваме, за да не лежат в затвора.
Кожухаров:
Но, шефе, това не е ли незаконно?
Мечкаров:
Така е, затова и ви помолих за конфеденциалност. Нямаме друг изход, тъй като бюджетът, който ни отпуска Здравната каса е намален още и ако не примем задачата, ще трябва да закрия клиниката. С парите, които ще получим , за скалъпването на диагнози, ще си сталбилизираме положението поне за още година-две. Така че не искам никакво но, никакво ама, хващайте се за работа. Всеки от вас е получил лист с полицейското досие на конкретно лице. До вечерта да сте ги смляли и измислили конкретни предложения каква диагноза да поставим.
А и още нещо, трябва да проведем групова терапия с всичките. Така че трябва да изберем, кой ще води групите. Напишете на едно листче името на най-добрия специалист от клиниката и го пуснете в тази кутия.
Мечкаров минава и събира листчетата в кутията.
Мечкаров
/чете листчетата:
1 глас за Кожухаров. 1 глас за Микеланджело. 1 за Нончева... Нончева печели. Ама тя още ли не се е появила. Някой да й се обади веднага.
Кожухаров звъни от мобилния си.
Кожухаров:
Няма я шефе. Не вдига.
Мечкаров:
Хм...,след нея с равен брой гласове се нареждат Кожухаров и Микеланджело. Значи ще се наложи да работите заедно, въпреки че знам колко много се обичате. До обяд искам страегия за терапията-дали да е НЛП, дали да е проста Анализа или нещо друго. Имайте предвид, че пациентите ще съдействат на всичко, само и само да отърват закона. Въпросът е, че ще трябва да водим подробна документация, която да убеди съда колко невменяеми са всъщност. Хайде на работа!
Кожухаров се заключва в кабинета си. Пуска компютъра и докато го чака да стартира, отива да си налее от хладилника нещо за пиене. Когато отваря вратичката вътре между консерви с боб и грах е навряна голата Нончева. Въпреки, че е свита в неестествена поза, за да се побере, тялото изглежда почти като живо, а миглите са заскрежени като на Снежната царица. Кожухаров помества едната й ръка и изважда от там бутилка кола, а изпод десния й крак взима бутилка уиски. После се връща на компютъра и си налива в чашата от двете бутилки.
Микеланджело е в кабинета и трескаво се движи напред назад пред прозореца.
Трета сцена- ГРУПАТА
В просторна, но уютна зала с баскетболен кош и врати за мини футбол, в кръг на пода са насядали десет идиота.
Микеланджело и Кожухаров се суетят и се чудят от къде да подхванат групата.
Микеланджело:
Нека започнем с ice-breaking игра. Всички ще се представят с произволно движение и десет изречения, които разкриват най-важно от характера ви.
Групата гледа тъпо и се чуди какво да прави.
Микеланджело:
Аз ще съм пръв, за да покажа какво трябва да правите
Микеланджело започва да скача на един крак.
Микеланджело:
Казвам се Микеланджело, на 32 години съм, завършил съм медицина, не съм женен, обичам да рисувам! Не вярвам в Бог.
Цялата група започва да подскача на един крак и да повтаря думите на Микеланджело. След това напред в кръга излиза млад циганин, облечен в скъп италиански костюм. Той се боксира импровизирайки във въздуха.
Лазар:
Казвам се Лазар, но ми викат Тайсъна. Роден съм във Факултето, на 18 години съм. Неженен, но съм спал с 1000 жени. Вярвам в нашия Господ Бог Исус Христос и съм записан в евангелски хор. Тежа 85 кг. И вдигам 150 от лежанка за гърди. Обичам въргалите, пищовите и жените с големи цици. Мразя баща си и майка си.
Гупата повтаря дижението и думите на Лазар. После напред излиза спортно облечен, но иначе хилав тип, със слушалка за мобилен телефон и очила с голям диоптер. Той симулира бойни движения от филма „Матрицата”.
Били:
Казвам се Борислав, но всички ми викат Били. Завършил съм Принстън. На 28 години съм, владея кунг-фу и обичам китайска храна. Вярвам в научно-техническия прогрес и в бъдещето на китайската нация! Работя с най-ново поколение компютри, с които обикалям света за демонстрации. Тук съм, защото ме засякоха, че ровя в сайта на Пентагона за 5-и път. Мразя американците и арабите. Обичам секса с китайки. Мразя жени с големи бомби. В момента разговарям с приятел от Хонг Конг по скайп.
В този момент Били започва да говори на китайски.
Групата не успява да повтори нито сложните му кунг-фу движения, нито многото обяснения , нито китайския.
В средата на на кръга излиза малко момиче с фередже и застива в молитвена поза.
Азра:
Палестинка съм. Завършила съм СУ „Климент Охридски” и съм на 25 години. Майка ми живее в Дженин , а баща ми....е най-големия бос на ул. „Симеон”.
Напред излиза високо момче с атлетично телосложение и очила.
Сами:
Казвам се Самуел. Роден съм и уча в София. Баща ми е евреин, но вкъщи никога не сме спазвали особено традициите. Имам собствен път в йудаизма. Обичам да ходя на Синагога в петък. Вярвам, че евреите са предопределени да спасят света. На 23 години съм и се готвя да замина за Израел. Обичам киното и спорта.
Групата продължава да играе. Напред излиза набито, яко момче, с бръсната глава и тесни, ластични дънки и кубинки. То отдава хилтеристки поздрав.
Васил:
Васил съм. Викат ми Дякона. Милея за всичко българско. Мразя фалша и суетата, а също и евреите, циганите, арабите и американците. Обичам футбола, оръжията и готините българки. Изберете българското! Хайл Хитлер!
Микеланджело вижда как групата е застинала в кръг и всички гледат с омраза към Васил. Никой не иска да повтори движенията му.
Микеланджело:
Това е само една игра. Всеки е по своему краен. Целта е да се поставим на мястото на другия, да загърбим собственото си его.
В този момент Кожухаров вдига ръка в нацистки поздрав. Групата включително и Васил скачат да го бият. Микеланджело се опитва да въдвори ред. Васил крещи през всички.
Васил:
Ти подиграваш ли ми се?! Ще те смажа, гнидо, психарска!
Влизат санитари и успокояват групата. После ги отвеждат по стаите. Микеланджело се опитва да успокои Кожухаров в залата за групова терапия като длибрира с топка за баскетбол около него.
Микеладжело:
...и аз си мислех да направя същото, но просто не ми стигна смелост... ти пое цялото напрежение върху себе си. Ти... направи от отделните личности група...и макар фокусът на кохезията да стана омразата, все пак ти успя да ги обединиш поне в това силно чувство!
Кожухаров:
Престанете със злобните си подигравки! Момчето е единственият, който се гордее, че е българин. В крайна сметка това ще ни спаси като нация. А вие, вие...Вие сте страхливец!
През цялото време Кожухаров се опитва да вземе топката от ръцете на Микеланджело, но все не успява. Микеланджело вкарва кош, а Кожухаров си тръгва ядосан.
Четвърта сцена- РАЗПИТИ. РАЗБЪРКВАНЕ НА КАРТИТЕ
В колибата на Генерала сме. Излизат Добри и Меснер. Добри нарежда стари консервени кутии „Русенско варено” в редица и показва на Меснер как да стреля по тях с ловна пушка. При всяка уцелена кутия, Добри го потупва по гърба удобрително. После двамата влизат отново в къщата и слизат в мазето, където Добри му изнася урок по соц. алхимия. Двамата преливат от колби различни химикали и се получават пушещи смеси. Смеят се шумно.
Полицейска кола спира пред клиниката и прекъсва часа по групова психотерапия в спортната зала. Групата замръзва при вида на униформения.
Микеланджело:
Г-н полицай, хайде да излезем навън, смущавате работата ми.
Полицай:
Налага се да поразпитам за едно изчезнало лице.
Полицаят показва снимката на изчезналата Нончева.
Микеланджело:
Те са скорошни- от вчера, и дори не са я виждали. Хайде да излезем, аз ще ви разкажа за Нончева. Тук около клиниката има една глутница помиари. Може те да са я нападнали и изяли. Търсихте ли в полето? Не, а трябва!Миналата година изядоха петима от нашите пациенти. Някакъв санитар-пенсионер ги хранел редовно с конско сурово месо и те озверели съвсем.
Двамата излизат. Кожухаров назначава за отговорник Васил и излиза и той.
Групата останала сама започва да обсъжда присъствието на полицая.
Васил:
Сто процента е убийство! Иначе ченгетата нямаше да са тук.
Сами:
Като видях снимката, трябва да ви кажа, че може да са я отвлякли за секс робиня, първокласно гадже!
Азра:
Вие евреите само за секс мислите. Може би се е скарала с родителите си и е избягала...
Лазар:
И аз така мисля. Мен затова ме докараха тук, щото все бягам от къщи. Миналата година се чупих с един авери и цял месец скитаме из Влашко. Ходихме и по бизнес дела чак до Германия, а нашите опищяха маалата.
Били:
Слушайте сега експерта. Тая гърла е завъртяла главата на докторчетата. Видяхте ли ги как изприпкаха навън с полицая. Бас държа, че мацето е натикано в чувал и мръзне в някой фризер, тук в лудницата. А двамата ни докторчета пожълтяха като китайци на Илиенци. Знаят нещо, което премълчават. Може единият да я е убил, а другият да му е помагал. Според мен „художничето” с мустачките я е килнал, а изперкалата „Кожа” я е „фризирал”.
Всички без Били:
Били, ти си луд!
Били:
Може и да съм луд, но съм прав! А вие за кви се мислите бе? За славейчета?На всички ни хлопа по някоя дъска, иначе нямаше да сме тук. Аз как обичам да пребивам, чупя ръчички, паля косички и режа пръстенца. Първо е..а, после душа , режа и паля. Чиста работа!
Азра:
Шъ те запаля аз теб! Ти като си цоцал от майка си, аз вече вадех очички и режех пи.ки. Шъ ме арестуват, ама друг път. Татко е пръв големец на Симеон до Женския. Труповете ги кълцаме в клацината и ги продаваме за Великден заедно с агнешкото. Ама един комисар взе че ни разкри. При една от инспекциите за качеството на месото, пробите показаха няколко бута с човешко...
Сами:
Аз пък най-обичам да отвличам разни дупета с готини гаджета и да ги връзвам в гората да ме гледат как праскам жените им. После им режа езиците, да не проговорят. Ама един взел, че ме издал като написал бележка до Шесто и оттам потърсили баща ми. Сега ще трябва да се крия тук, където е сухо от към мадами. Предлагам да я намерим тази Нончева, като проследим докторчетата, че от тези игри лъха на пълна скука. Пък ако още е топла, аз пръв ще я прасна.
Азра:
Ти хубаво предлагаш да топнеш чушлето, ама внимавай да не ти го резна?Като ни заключват, да не мислят че ще ни спрат.
Били:
Ще те чакам с удоволствие, падам си по извратении. Относно заключването, ще намеря начин. Довечера очаквайте включване.
В този момент лекарите се връщат и играта на пациенти и терапевти продължава. Групата симулира неразбирателство и враждебност, за заблуди лекарите, че нямат общи планове.
Сеансът приключва и санитарите отвеждат опасните пациенти по стаите. Циганинът санитар понечва да хване скинарчето и той го фиксира с дясно круше.
Васил:
Не ме пипай бе, чернилко! Дошъл съм да ме лекуват бели докторчета. Айде марш на сапун, да не ти избелвам кожата с киселина да станеш като Манго Джексъна.
Микеланджело и Кожухаров обсъждат ситуацията.
Микеланджело:
Нещо не е наред. Тия не са луди, а масови килъри. И полицаите душат наоколо.
Кожухаров:
Трябва да внимаваме повече с копеленцата, опасни са. Полицаите може и да има какво да намерят тук...?
Микеланджело:
Защо им каза, че с Нончева сме били близки, сега няма да ме оставят на мира.
Кожухаров:
А не бяхте ли?
Микеланджело:
Бяхме, а ти защо го каза на полицая?
Кожухаров:
Не се бъркай в моите работи, че може и да загазиш!
Микеланджело:
Ти заплашваш ли ме?
Кожухаров:
Просто не се бъркай!
Микеланджело се усмихва и излиза от стаята.
Пета сцена-ЛЮБОВ. 100% МАДАМА ЛИ 100% ТРУП. ОТВЛИЧАНЕТО.
След полунощ, Били разгадава кодовете на системата за сигурност чрез таблета и отваря вратите на целия втори етаж. Групата се събира в тъмния коридор.Сами осветява пътя им с фенерче. Те почти почти се сблъскват с д-р Кожухаров, който се прибира с такси. Той носи голям сак, който оставя през няколко крачки на земята, за да си почине от тежестта му. Докато изчакват в тъмното да отключи кабинета си и да изчезне вътре, Азра без да иска се обляга на Сами в тъмното. Той й пуска ръка, а тя ядосано го стисва за пакета. Сами едвам одържа писъка си от болка. После всички се изнизват надолу по стълбите.Били:
Не му е чита работата на тоя! И на теб Сами май не ти е чиста? С Азра нещо, а?
Васил
/към Азра/:
Ако те притеснява, ще му направя оная работа на сапун!
Азра:
Да виждаш да имам нужда от помощ?! Пази си твоя, да не...шшшт, тихо че докторчето се връща!
Кожухаров излиза от кабинета си, освободил ръцете си от обемистия сак. След това заключва и като се озърта наляво и надясно се насочва към стълбите по коридора. Групата пациенти успява да отвори вратата, не без завидните умения на Сами. После влизат в отрупан с папки кабинет. Те са подредени от пода до тавана- Върху тях се мъдрят имената на хиляди човешки съдби, побрани в сложни думи като :анамнеза, постравматично разстройство, шизоидно-параноично рацепление... .
Били:
Азра, я донеси нещо за пиене от хладилника!
Момичето се засилва и отваря вратата на гигантски хладилник в дъното на стаята. Взима две шишета, но ги изпуска и счупва на пода. После вместо да затвори вратата застива вторачена в нещо в хладилника.
Били:
Е, айде де, какво стана, да не счупи нещо, знаех си че на трябва да пращам жена!
Азра:
Момчета, елате да видите! Тук има нещо доста интересно!
Всички се насочват към хладилника. Отвътре ги гледа с изцъклени сини очи вкочаненият труп на Нончева. Тя е чисто гола, облегнала глава в бутилка шампанско „Дон периньон”.
Сами:
Ебати, тая са я „фризирали”!
Били:
100% мадама е!
Васил:
Нема що, некрофили сте май!
Лазар:
Ай, майко, ебаси и пичката!
Азра затваря бързо вратата на хладилника.
Азра:
Абе вие мъжете само за секс ли мислите, момичето са го убили, а вие се надървяте!
В този момент всички се обръщат и виждат зад тях да се хили силует на брадат мъж. Меснер протяга ръка и отскубва кичур от косата на мъртвата Нончева.
Били:
Абе, кой си ти, чиче?
Меснер:
Алпинист.
Азра:
Онанист?
Васил:
Галерист!
Лазар:
Комунист?
Меснер е насочил карабина към групата.
Меснер:
Без повече въпроси, всички идвате с мен в гората.
Трето действие-папата идва!психодрама и
полицаи полудиоти.
Първа сцена- мумификация
Кожухаров се връща в стаята си и я заварва с отключена и зееща врата. Бързо посяга към хладилника и вижда, че и той е отворен. Слава богу вътре още е налична Нончева. Но върху нея са се разтекли ледове и води от към камерата.
Кожухаров:
Кой идиот е зарязал вратата отворена?
Кожухаров се оглежда по коридора. Навън е тихо. Той затваря и заключва вратата след себе си. После изважда трупа и го подсушава с една хавлия. Просва тялото на пода и го разпаря с електрическа ножовка. Вади вътрешностите и ги мята в един леген. После измива с маркуч и пълни с донапрен и мумификанти тялото.
Кожухаров:
Надявам се можеш да оцениш какво правя за теб?! Отдавна жива да си умряла с този педераст Микеланджело, ако не те бях спасил. Сега ще живееш вечно! Всички теб преследват, а ти си искала да си с мен. Чувствам го, не знам как, просто го знам, че е така. Техният свят ти е омръзнал и се нуждаеш от постоянство и ...нямаш нужда от сърце.
В този момент Кожухаров изважда сърцето и го мята в легена.
Кожухаров:
Повече няма да усещаш болка. Знам, че ти е студено, но сега аз ще те стопля с чаша отлежало уиски от рушвети и топла прегръдка на един самотен мъж в разцвета на силите си. Мама би била много щастлива да ме види с такова хубаво момиче, но си отиде твърде рано. Беше гледала прекалено много пъти „Психо” и сърцето й не издържа.
Кожухаров налива на себе си кока-кола, а на Нончева уиски.
Кожухаров:
Не, не съм скучен трезвеник!Просто не обичам да ми пари на езика и гърлото!
Кожухаров си сипва две капки уиски в колата, като преди това обръща снимката на майка си върху бюрото, така че да не го гледа.
Кожухаров:
Вече съм голям мамо, трябва да водя собствен живот!
Кожухаров продължава да пълни трупа с талашит и донапрен, после изважда мозъка през носа и продухва черепа. През цялото време милва Нончева по главата.
Втора сцена - ЛЮБОВ С ТРУП
Кожухаров се е разплул върху кошетката за анализа в каблинета си. Под ръката му се търкаля празна бутилка от уиски.
Дясната ръка на Кожухаров:
Ау, голямо реване, голямо страдание! Сега ако ще ми ставаш и алкохолик, аз пък мога да поискам да докосна Папата. Само така ще изчистя плътския позор и мръсните ти желания-продукт на мозъка ти! Защо винаги едни управляват, а други изпълняват мръсните желания и си цапат ръцете?!Всъщност кой каквото и да замисля, винаги ръцете се цапат и все на тях им снемат отпечатъци в полицията. Трябва ли ние да поемаме цялата вина за всички престъпления на тази планета. Въпрос на политика. Но ние можем да пишем и поезия, и да рисуваме. Факт е обаче, че все по-рядко го правим без връзка с това после да броим пачки хартийки, наречени „мангизи”. За жалост живота се ръководи по законите на безмозъчни и импотентни политици, а не от поети и артисти! Ти си един жалък и безудиховен чекиджия!след това гадно детство?!!
Кожухаров:
Добре, да приемем, че разговарям с дясната си ръка. Може пък някой ден това да е съвсем в реда на нещата. И днес йогите могат да комуникират с различни части на тялото си, да управляват съзнателно и органите, зависещи от вегетативната нервна система. Интересно ми е защо трябваше да удушаваш Нончева?Та аз бях безумно влюбен в нея! Ех, ако не беше този тъпак Микеланджело, тя най-вероятно щеше да е с мен. Но ръчичке, имаш право на едно последно желание, преди да съм те гилотинирал?
Дясната ръка:
Искам да пипна Папата и той да ме изповяда!
Кожухаров:
Можеше и по-зле да е. Можеше да ми поискаш и среща с извънземно. Чакай да не ти давам идеи!
Дясната ръка:
Простак! Ти дори не гледаш новините! Папата идва в България за Великден. Направо ми е трудно да повярвам, че е истина. Папата в България-това е все едно мъжете да се откажат да ме използват в тоалетната!
Кожухаров:
Ти какво си въобразяваш? Че Папата не те използва в тоалетната, а?! Ако дойде в България ще те заведа да го видиш, ако обещаеш, че ще замълчиш завинаги после.
Дясната ръка:
Сделката е сключена. Да си стиснем ръцете!
Кожухаров стиска дясната с лявата си ръка и заспива, примирил противоположностите.
Трета сцена- ПОЛЦЕЙСКО ПРЕБРОЯВАНЕ
Микеланджело е сепнат от грубо тропане по вратата на кабинета си.
След малко вратата е избита с пантите и вътре нахлуват маскирани полицаи с бронежилетки и автомати. Те просват доктора на пода. Един от полицаите го настъпва по врата с крак, после вади фотоапарат от джоба си и се снима с колегите си за спомен, като ловец с плячка. Микеланджело се опитва да надигне глава. Спецченгето го сритва в бъбреците.
1-ви полицай:
Ей боклук, още един път ако се надигнеш и те гръмвам!
2-ри полицай:
Хаха, тоя май се напика!
3-ти полицай:
Шибаняк психопат!
4-ти полицай:
Не психопат, тоя е психиатър!
5-ти полицай:
Все едно, гад !
В този момент по коридора минава едрия Мечкаров и като вижда избитата врата, влиза и обезоражава полицаите с кунг фу фатки. Връзва ги за радиатора. И вика санитарите, които им поставят усмирителни ризи и ги затварят в отделението за опасно-болни. Мечкаров успокоява Микеланджело.
Мечкаров:
Боли те нявсякъде! Мразя неприлично цинични ченгесари да ми се разпореждат в моята клиника!
Мечкаров набира някакъв номер по мобилния.
Мечкаров:
Ало, комисар Павлов ? Пак ли сте ми изпратили честитка? Айде моля да си озаптявате прасетата! Да не се налага да звъня на г-н Цветанов. Никакво извинение-тинтири-минитири. Объркали сте адреса, тук да не ви е ....Да, добре, сега съм ги прибрал да си поуспокоят малко нервите, да ще си ги получите, макар че според мен имат сериозна нужда да поостанат задълго тук.
Мечкаров затваря телефона и се обръща към Микеланджело.
Мечкаров:
Нончева последно е била видяна да тръгва късно вечерта към клиниката. Подозират, че е убита и скрита някъде в нашата клиника. Пращат ни униформени да душат наоколо. Затова искам да бъдете нащрек, да не ми подхвърлят някоя улика. Усещам, че пак искат да ни накиснат, щото се разбираме и с мафията и с политиците.
Микеланджело кимва в знак на съгласие и излиза от кабинета си, заедно с Мечкаров.
Четвърта сцена- ЧАС ПО ПСИХОДРАМА
След обед в залата за групова терапия тече час по психодрама. Сами играе камикадзе. Азра- еврейка, която се цели в главата му. Лазар-нацист, който измъчва Васил. Били се учи да живее на село без телевизор, компютър и телефон.
Микеланджело:
Изобщо не се съсредоточавате в играта. Вие се мразите!
Кожухаров:
За да разберете какво е любов, първо трябва да видите отстрани омразата.
Васил:
Не мога да мразя като ми е скучно!
Азра:
Той е прав! Ирата е безумно тъпа!
Били:
Направо вони!
Сами:
Фалш!
Само Лазар реве с глас.
Лазар:
Вече не искам да ставам бял! Белите са гнидите на въшките!
В този момент лекарите се отнасят в своите проблеми. Излизат от залата и се насочват към кабинета на Кожухаров, който уж трябва да остави там една купчина тежки папки.
Микеланджело:
От полицията смятат, че Нончева е убита и е скрита някъде тук в клиниката.
Кожухаров:
Ами аз последно те видях как влизаш в кабинета си с нея...
Микеланджело:
Да не намекваш, че аз съм убил. А ти откъде знаеш кога сме се срещали? Да не си ни следил?
Кожухаров:
Случайно бях останал да работя по папките с епикризи до късно и чух как се отключва твоя кабинет. Помислих, че някой от санитарите пак се е напил и идва с момиче тук, а като надникнах кво да видя-вие двамата се натискате по коридора.
Микеланджело:
Именно, ние се обичахме, безсмислено е да я убивам.
Кожухаров:
Може пък да си е имала и друг, убийство от любов?
Микеланджело:
Явно и ти си видял, че съм я видял. Знаеш ли нещо повече?
Кожухаров
/с безумен поглед:
Тя предпочете мен и вече е моя! Завинаги! Ела да я видиш?
Кожухаров го отвежда до огромен хладилник и го отваря. Микеланджело застива в удивление.
Кожухаров:
Там-тарадам!
Микеланджело:
Виждам 18 бутилки кока-кола. Абе много кола пиеш бе Кожух.Още има и някакво парче сирене и десет натурални шоколада....що десет бе, вземи петдесет следващия път.
Кожухаров се пресяга през рамото му и поглежда.
Кожухаров:
А няма я тук, сигурно съм я забравил на дивана, след като я напълних...
Микеланджело:
Напълни?!!Да не си я таковал?
Кожухаров го отвежда във вътрешността на кабинета и на кушетката за психоанализа се вижда голата Нончева, полегнала на една страна, албсолютно като жива.Единствено от едното й ребро се подава парче талашит.
Микеланджело:
Защо бе Кожух?
Кожухаров:
Исках и мен да ме обича!
Микеланджело:
Сега вече обича ли те?
Кожухаров:
Да, когато реша, ме обича, и аз я обичам. Вече си имам тайна жена!
Микеланджело:
Имаш си тайна диагноза, която ще те разкапе с времето!Подозирах аз, че нещо ти хлопа, все с тия папки се разхождаш и все тъй сериозен. Сега какво ще правиш, ако полицията я открие.
Кожухаров:
Няма да я открият, ще я заровя временно в голямата саксия с палмата в приемната. Там ще й хареса и няма да я открият.Пък и тя все мечтаеше за почивка на Карибите!
Четвърто действие- Клонингът
Първа сцена-ИЗГУБЕНИ
Групата пациенти е излезнала на разходка в планината. Излиза буря и групата се оказва, че се е изгубила. Боровата гора притъмнява и разлюлява върховете на дърветата. Васил, Лазар и Били събират съчки за огън. Сами и Азра наклаждат огъня. В гората се чува зловещото мяукане на кукумявка. Сами се притиска в Азра.Азра:
Това е кукумявка, да не те е шубе
Сами:
И тя като нас е Куку.
По-късно всички са се събрали около огъня.
Били:
Евреин и палестинка в прегръдка, да не сънувам. При тези племена има само едно възможно положение, поне до днес- омраза до дупка. Бог е баща и на двете племена, но винаги намазва по-хитрото –еврейското начало. Дори когато ги разпъват на кръст, пак се извисяват над останалите и печелят. Пари, хубави жени, гениални творци и учени-каймакът на живота е в тяхната чаша. Как да не ги мрази човек!? Но те също страдат, защото останалите им завиждат и анатемосват, а от време на време ги поизбиват. Тяхна е и отговорността за света. Те обаче не я разбират и мислят само за пари и наслади, още от древността. Затова и Бог ги наказва.
Васил:
Мразя ги, защото са най-лицемерното племе! Вечно говорят за духовни измерения, а пък са потънали с шепи в злато и брилянти. Освен това са страхливи и надменни! И....винаги тържествуват. Но какво разбирате вие от духовност? Чели ли сте Ницше? Аз вярвам в свръх-човека!
Били:
А пък аз – в свръхкомпютъра! Според мен крайната точка на еволюцията е изкуствения интелект, а пък хората сме само средството той да бъде получен, тоест ние сме обслужващия персонал. Страданието на хората е, че не могат да живеят сами. Все си измсилят я Бог, я извънземни. Машината няма нужда от никой, за да работи, освен от енергия.
В този момент от тъмната гора изскача генерал Добри с пушка в ръце:
Добри:
Ей, диверсантите, тръгвайте с мен!
Втора сцена- АЛХИМИЯ
В тайната лаборатория на на генерал Добри кипи работа. На компютъра е привързан на стол Били и следи алгоритъм от сложни биохимични формули. Останалите от групата са впрегнати от генерала да извършват различни опити.
Генерал Добри:
Азра, ела тук дете!
Азра се прибилжава плахо. Генералът отскубва косъм от косата й и го пуска в епруветка. Лазар посяга към колба със зеленикава течност. Генералът го плясва през ръцете с гумения маркуч, с който прелива в другата колба.
Генерал Добри:
После кой ще те възкресява, Лазаре?!Това е кръв от мумията на Ленин! Опасна работа! Я по-добре ми подай онзи дебел том от „Тайни комунистически формули” на Карл Маркс!
Васил:
А аз какво да правя?
Генерал Добри:
Знаеш ли 18-та реч на Фюрера?
Васил:
Айде сега ще се обиждаме ли?
Генерал Добри:
Ела тук и я кажи до колбата с кръв на Сталин!
Васил отива до една колба с оранжева течност и започва да крещи на немски
Генерал Добри:
Сами и ти ще ми трябваш.Ела и кажи молитвата „Шма Исраель” на делвата с брашно от кости на палестински деца. А така! Браво! Ще стане!
В лабораторията на Генерала се смесват хиляди шумове, молитви, немска реч, а в една гигантска колба плува полуоформеният зародиш на клонинга на Нончева. Меснер го охранява с карабина в ръце.
Трета сцена- ПОДМЯНАТА
Извънреден консилиум в клиниката.
Мечкаров:
И как така са ви изчезнали, вие къде бяхте по дяволите?!
Микеланджело:
С колегата имахме малък спор, а групата я оставихме да играе игра. Докато се усетим и те бяха избягали.
Мечкаров:
Идиоти! Заради вас всички ще ни изколят! Имате ли идея кои са бащите им?!Тази сутрин се обадиха и питаха как са синчетата им. Щели да минат по обяд да проверят лично. Така че имате три часа да откриете бегълците!
В този момент униформени полицаи влизат на съвещанието и арестуват Мечкаров за посягане на длъжностни лица. След като го отвеждат, започват да претърсват за следи от Нончева. Кожухаров и Микеланджело обикалят около клиниката и търсят следи от групата, за да разберат посокота, в която са поели. Без да се усетят и двамата са направили по един кръг около болницата и си сблъскват главите на мястото, от което са тръгнали.
В лудницата цари пълна лудница. Полицаите още претърсват наоколо, когато със скъпи джипове пристигат родителите на мнимите пациенти. Кожухаров и Микеланджело се чудят какво да обясняват. Когато виждат полицейските коли, мутрите стават особено чувствителни
1-ва Мутра:
Кво стаа тукъ?
2-ра Мутра:
Некви ченгесари са завардили.
3-та мутра:
Ей, докторчетата, що сте извикали полиция?Да не ви чупим ръчичките?
4-та мутра:
Шъ ви режем ушенцата
Микеланджело:
ЪЪЪ, те търсят една от нашите сестри. Нямат общо с вас и вашите деца.
1-ва мутра, извадил пистолета си пристъпва към входа, оглеждайки се наляво надясно.
1-ва мутра:
Шъ я видим ний тая работа!
2-ра мутра:
Шъ я видим ний вашта мамка!
3-та мутра:
Шъ видим ли ний наште копеленца?
4-та мутра:
Шъ се видим ний с тъпите ченгета, май!?
Микеланджело:
Елате, насам господа! Моля да седнете и да изчакате в чакалнята. По коридора мутрите се разминават с полицаите и се оглеждат взаимно. Хвърлят си застрашителни погледи.
Кожухаров
/сконфузен/:
Това са родителите на едни наши пациенти. Дошли са да ги видят, разбираш ли?
1-ви полицай:
Кои пациенти?
2-ри полицай:
Ние разпитахме ли ги, че забравих?
3-ти полицай:
Имали ли са контакт с изчезналата?
4-ти полицай:
Кво правят тук с оръжия?
Микеланджело:
Господа, полицаи, това са наште охранители, и те много...ама много бързат, така че хайде вие завийте по левия коридор, а вие по десния!
Мутрите и ченгетата се разделят. Кожухаров тръгва с мутрите, а Микеланджело с полицаите.Мутрите са настаняват в чакалнята. Полицаите претърсват ботаническата градина. Едно от кучетата надушва нещо в саксията с голяма палма. Първо изравя човешка ръка с муцуната си, а после скимти и привлича вниманието на полицаите. Скоро трупът на Нончева е изровен изцяло. Микеланджело и Кожухаров са оставили сами мутрите и полицаите и са излезнали на входа, като тъкмо се чудят как да духнат по-бързо от неблагоприятната ситуация.
В чакалнята мутрите започват да ставатвсе по- нетърпеливи и нервни, че още не са довели децата им.
В този момент от към гората се задават бегълците, предвождани от Нончева.
Микеланджело и Кожухаров застиват по местата си и си гълтат езиците. Сякаш всичко е абсурден сън, който нарежда нещата по местата им и обезсмисля бягството им. Но сякаш този сън ги разтревожва още повече,вместо да ги успокои.
Групата минава покрай тяхкато покрай пътни знаци и влиза в клиниката. Микеланджело и Кожухаров се затичват подире им. Микеланджело хваща за ръка Нончева и я повежда към ботаническата градина, а Кожухаров дърпа към чакалнята мнимите пациенти. Всички изглеждат дезориентирани и ходят като зомбита в транс.
В ботаническата градина. Клонингът на Нончева се надига зад гърба на полицаите, които разучават трупа пред тях.
Нончева:
Може ли да ви попитам нещо г-н полицай?
1-ви полицай:
Въпросите ги задаваме ние. Ха сега хванахме ви на местопрестъплението. Във вашата клиника е извършено убийство и вие го прикривате. ..
Микеланджело:
Но г-н полицай, искам да ви представя г-ца Нончева!
Той побутва Нончева да си подаде ръката.
Нончева:
Тази на земята ми изглежда позната отнякъде! Но коя съм аз всъщност?И коя е тя?И защо лежи, а не легна аз?
Клонигът си ляга до трупа и я имитира.
2-ри полицай:
Тази е умрялата май. Приличат си като две капки вода. Да не е нейна сестра близначка?
Нончева
/все по-настойчиво/:
Коя съм аз? А кои сте вие? А коя е тя?
3-ти полицай:
Хм, има много объркващи и противоречиви факти тук...Ако тази тук е умрялата, то коя по дяволите е умрялата?
Нончева:
Коя съм аз?И къде се намирам?
Микеланджело се обръща и вижда неадекватната Нончева да пипа с пръст собствения си труп.
Микеланджело:
Колективна халюцинация! Бях чел че съществува, но никога не бях си мислил, че ще ми се случи наживо!
4-ри полицай:
Всички ще трябва да дойдете с нас в управлението до изясняване на обстоятелствата по случая?
В чакалнята
1-ва мутра:
Тук е направо пълна лудница! Копеле, що съ праиш че не ме познаваш? Ако не бех, сега щеше да гниеш в панделата!
Васил:
Не ви помня, познаваме ли се отнякъде?
2-та мутра
Ей шъ знаеш шефче, тия докторчета са им промили мозъците с хапченца? То и ние смъркаме, ама чак да не помним кои сме?
3-та мутра:
Сигурно така требва, да е по-ъвтентично за пред съдийките?
4-та мутра:
Ха-ха! приличат на пълни кукавелници! Браво докторче! Шъ има бонус!
Мутрата прегръща и стиска ръката на Кожухаров, който се дърпа бял като платно.
Кожухаров:
Ама, аз такова, няма нужда..
Групата в един глас:
Кои сме ние и какво правим ? А вие кои сте?
Полицаите излизат и се качват по колите. Мутрите също се качват. Техните неадекватни деца се впускат да беснеят из клиниката,играейки си на гоненица с пребледнелия Кожухаров.
Пета сцена- СПАСЕНИЕТО
В гората, в тайната щаб квартира на генерал Добри, избягалите пациенти проверяват собствените си клонинги за реакции, малко след като са се събудили и излезли от колбите. Генерал Добри шета наоколо с пушка в ръце.
Генерал Добри:
Сега доволни ли сте, деца мои? Можете да сте напълно спокойни, че никой няма повече да ви потърси!
Азра:
Благодаря ви генерале! Предпочитаме да останем тук при вас и никога повече да не се връщаме в цивилизацията...
Сами:
Или поне докато не изучим докрай тънкостите на марксисткото клониране!
Били:
Вие по някакъв начин станахте наш баща!/сочи клонинга си/
Генерал Добри:
Имам още много да ви науча! Откога мечтая да сформирам боен отряд за противодействие на прогнилия Запад. С ваша помощ може и да срутим окончателно капиталистическите прасета!
Шеста сцена-ОТНОВО УБИЙСТВО. ТОЗИ ПЪТ Е ЛЯВАТА РЪКА
В болницата.Клонингът на Нончева е върнат в клиниката под наблюдението на полицай, за допълнителни изследвания на неадекватното й поведение. Кожухаров пледира за пълна амнезия, вследствие постравматичен шок от среща със себеподобна умряла. В кабинета на Кожухаров те остават насаме, уж се налага заради изследванията. Кожухаров й поставя системи и кабелчета по главата за ЕЕГ на мозъка. После я съблича и започва да я целува по гърба. Датчика за сигналите на мозъка, започва да пиука бурно и да прави вълнобразни и криволичещи бразди.Както прегръща Нончева, Кожухаров започва все по-силно да я стиска за врата, сигналите от ЕЕГ-то първо съвсем се разкривяват, а после се успокояват в права линия, а Нончева се свлича мъртва на пода.
Лявата ръка на Кожухаров:
Разбрах, че си щял да водиш Дясната ми колежка да пипне Папата! Тя е долна уличница и не заслужава подобна участ!
КРАЙ!
