вторник, 25 декември 2012 г.

Без посока

Един ден човекът тръгнал за никъде и когато много учуден стигнал Някъде, спрял се и разбрал ,че през цялото това време е вървял в погрешната посока, тъй като вървял по Посока. А Никоя Посока всеки път не води на Никъде.

Рибо Галибо
19.12.2012г., София

Краят на света

Когато Краят на Света се зададе из зад ъгъла на съседната улица, човекът се уплаши и се затича да му избяга. Не видя камиона, който профуча с бясна скорост. Така човекът-беглец намери Края под гумите му. Камионът беше пълен с хора с бутилки в ръце, които пееха бурно революционни песни. Те бяха тръгнали да посрещат и празнуват Края на Света чак на другия край на града, който в края на краищата беше безкраен.
КРАЙ.
Рибо Галибо
19.12.2012г.,гр.София

Езерото или човекът?



Когато той тръгнал към езерото, и...
То тръгнало към него.
Кой ще стигне пръв зависи само от това кой пръв ще успее да се разлее по пътя си на съставните си части.
Водата е прозрачна и тежка, но е единна в себе си. Тя бързо променя формата си, но бавно разделя елементите си. Обича тя да разтваря нещата в себе си, но не и тя да се разтваря в нещата.
Човекът е различен и противоречив по състав. Обича да се разтваря в нещата. Бавно променя формата си, но затова пък бързо се разпада на части. Човекът съдържа повече вода, по-малко земя и най-малко въздух. Въздухът е най-малко, но пък е най-бърз. Ако човекът успее да задържи водата и земята неподвижни на едно място дори за секудна, въздухът ще бъде изтласкан автоматично напред. Тогава човекът ще стигне преди още да е тръгнал.
Езерото няма шанс, дори и да се превърна на водопад.

Рибо Галибо
20.12.2012,гр.София

ПРЕЗ НОЩТА



През Нощта се стопяват разликите.
И приликите.
През Нощта линиите се изглаждат.
Планините се навеждат.
Погледите изчезват.
Слепите проглеждат.
През Нощта,
На другия край на Света
Някой намира
Себе си.

Рибо Галибо
22.12.2012
София

БЕЗ ПРАВО НА ЛИХВА

Празниците са празни.
Коледа минава на колела покрай прозореца и оставя миризма на развалена храна и на
Вечно гладни погледи.
Роднините си раздават ненужни глупости.
Нищо не ти трябва, когато го имаш.
Никога нямаш нищо.
Какво му трябва на човек?
Отговор.
Отговорът не може да бъде отговорен.
Отговорността не трябва да бъде отговор.
Хората не знаят какво да правят със себе си.
Затова го правят с другите.
Празниците са необходими, за да продължиш да очакваш.
Да продължиш да очакваш пълнота.
Да продължиш да се пълниш с празнота.
Да ПРО-
дължиш всичко на банките.
Където се пази на дългосрочен влог душата ти.
Без право на лихва.

Рибо Галибо

24.12.2012г.
София
·

вторник, 28 август 2012 г.

Short Auto-Bio-Graphy Stefan Zefirov Galibov

1976 - роден в София. Живее в България. В момента работи като директор на фотографска агенция maimmortelle images. Твори и създава произведения на границата на журналистика и съвременно изкуство - сценарист на пълнометражни филми, социално, бунт и еко- изкуство, фоторедактор и журналист в блогове, художествена фотография.

Stefan graduated in Film and TV Studies at the National Academy for Theatre and Film Arts in 2003. He started writing for newspapers and magazines while being at school. His first book of short stories “In the name of Australia” was published in 1995. In 1997, his installation “ Liv Tyler and I-an impossible virtual relationship”(photography and poetry) was part of conceptual exhibition of works part of a conceptual exhibition of works of students from the National Academy of Art at the Sofia Centre Art Gallery(SGHG). Unofficially, he was a part of the PR team of Sofia Film Fest. Very soon after festival ending Stefan has started to shoot photos for the press too. In 2005 he join the journalist team of Dnevnik, Kapital newspaper group (the only independent media in Bulgaria at the time). By that time Stefan was sponsored to edit his second book “Shuffled”. As young writer , journalist and writer who knows very well art and spiritual life in Sofia, Stefan was part of the team of the first magazine for new age culture in Bulgaria- Spunk. In 2007 Stefan was send as correspondent of onboard magazine Bulgaria air at the Istanbul Art Biennale. In 2008 Stefan continued his correspondent articles and photography works as man of the Klasa newspaper at the Sarajevo film festival and made many interviews with famous film directors and actors ( Kevin Spasey, Mike Lee…) In 2009 Stefan started career as an independent contemporary artist. He took part in meeting of designers(Pecha Kucha Night) in Sofia with photo-poetry-ecological project - Born to be eaten! His first solo exhibition was in September 2009 at the Red House in Sofia. There he presented his conceptual project “Flying man from Sofia”(photography collages, circus music, sociological quiz and punk-funk texts) Some posters from this exhibition took part in the Sofia Architecture Week in Sofia one mount later.
Образование: Дипломиран магистър по „Кинознание” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”
Проекти: 2012- maimmortelle images - агенция за креативни образи/фотография и видео/.Ние сме специализирани в издателска дейност, репортажна и художествена фотография/портретна,рекламна, модна и продуктова/, а също и в отразяване на семейни тържества,детски партита, офис тържества, сватби, кръщенета. Заснемаме по артистичен начин и други обществени и културни събития - откривания на магазини,продуктови ревюта, офис и търговски помещения, културни мероприятия, изложби,концерти, фестивали.
2009 - „Цирк София”-визуален арт проект,презентиран в рамките на Sofia Architecture Week
-„Летящият софиянец” - самостоятелна изложба в областта на съвременно- социално-бунт изкуство в Червената къща
2008 -„Роден да бъде изяден!” –фото-видео-поезия-екология-артистичен проект, представен на една от първите в България среща на дизайнерите- Pecha Kucha Night(Bulgaria)
1999- Литературен пърформънс в Центъра за съвременно изкуство в Баня старинна , Пловдив.
1997 - Тя и аз”- инсталация от образи и думи представена в колективната изложба „Индивидуални топографии в Софийска Градска Художествена Галерия
в София
Работа за обществени медии:
2012- в. Капитал Light
2010-2011- сп. „Ролинг Стоун”, сп. „Наш Дом”
2010 - сп. „Абитаре”, сп.„Вокруг света”
2008- редактор в. „Класа”, сп. „Спунк”
2007- фоторедактор в единственото бордно списание ”България еър”, репортажи за „е-vestnik”
2007- 2005- редактор в.” Дневник”
2005-2003- фоторедактор в.”Танци”, публикации в.„Дневник”, сп. „Кино”
2003-1994- публикации в. „Литературен вестник”, научна статия в сборника на катедра „Кинознание” посветен на връзката между „Виртуалната реалност” и киното.
1986-1989- в. „Септемврийче”
Преподавателски опит:
2001-2003- ръководител на фотографски курс за деца към еврейски културен център в София.
Спортни умения:
Тенис на корт, ски, плуване, академично гребане, фитнес
Хоби:
Психология, медитативни техники
Литературни публикации:
2005-“Разбъркано” -стихосбирка
1995- “В полза на Австралия”- поезия и проза, представена в галерия Райко Алексиев в София-книгата печели стипендия на „Отворено общество” за обещаващ дебют
1992 - сп. „Пламък”,сп. „Летера Интернешънъл”, „Литературен вестник”
1986-1989- в. „Септемврийче”
Награди:
1986- Сребърен Пегас-награда на Съюза на българските писатели за начинаещ автор
Контакти:
stefan.galibov@gmail.com
http://maimmortelle.blogspot.com/
http://stefangalibov.blogspot.com/
(+359) 877755704

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Вятър работа! от Стефан Галибов

Над 70 парапланеристи от 20 държави, между които от Япония, Индия, Южна Африка се състезаваха в небето над Сопот от 14 до 21 юли в Предсветовния шампионат по парапланеризъм
Досега бях свързвал Сопот само с розите и Вазов, а себе си с човек стъпил здраво на земята. От дете имам страх от височини, и ако някой ми беше казал, че ще летя с едно крило от полиестер на 3000м надморска височина и при това ще се превъртя няколко пъти въз въздуха с 4 Ж ускорение, едва ли щях да му повярвам. Но ето, че се случи. При това съвсем естествено. В София не бих го направил, някакси не ме предизвиква. А и ги няма тези хора с поглед, вперен в безкрая. Стара планина в района на Сопот е друго нещо-за секунди променя човека като буквално издухва всичките нерви, свили на топка мислите ти. Уникалните форми, и нежната пелена от топъл въздух, която те обгръща, изпарява страха и не ти позволява да падаш надолу, камо ли да се пребиеш. Денивилацията по вертикала е рязка и едва слязъл от лифта, изведнъж попадаш на съвсем друго място-там където облаците и ветровете владеят положението. Отгоре възможностите за разбиване изглеждат виртуално нищожни- всичко остро и опасно се е смалило и омекотило до малки разноцветни петна, точки, чертички и запетаи. Имаш усещането, че ако разпериш ръце и ще полетиш като птица в тази нова граматика на духа, и че отсрещният връх е наистина на ръка разстояние. „На Балканите най-доброто място за летене е Сопот, заради географските и микрометеорологичните условия”, информира ме Ивелин Калушков инструктор по парапланеризъм към клуб „Скай номад”. За него отдавна летенето е не просто спорт и работа, а пътешествие към себе си. „Тук е идеалното място за образуване на термики-топъл балон от въздух, който се издига нагоре в атмосферата. Слънцето нагрява земята, тя загрява въздуха над нея и така нагоре тръгват топли течения, които те издигат високо, високо, чак до облаците”. Като става въпрос за облаци Ивелин знае нещо в повече от простия съзерцател като мен. Знае го, защото е влизал вътре, в сърцето на белите райски пухчета. „ Обикновенно летим до базата на облаците, а в хубав ден спокойно се влиза и в самия облак. Там, губиш представа за горе и долу, все едно всичко е спряло. Чуваш само вятъра и учестените удари на сърцето си. Дори не осъзнаваш, че се движиш. По принцип се избягва влизането в облаци, защото, когато са ниско до планината можеш да се заблудиш и да се удариш в склона. Може да се сблъскаш с друг парапланерист, ако летите в група. А също така е важно и какъв тип е облака. Има такива, които са по-безопасни и такива, до които не трябва да доближаваш.” Говорим с Ивелин малко преди да скочим в тандем в нищото. Първият опит е да разбера летенето чрез думите. Малко по-късно отлепяйки крака от земята, разговорът става излишен, вятърът се оказва по-добрия разказвач, турболентно ти изпарява всякаква логика за горе, долу, ляво, дясно, и разбира се те кара да се масилиш за смисъла на всичко, което те е привързвало досега към земята. „Летенето може да бъде събрано в две думи –„Вятър работа”” , смее се Ивелин. „ Защото сме 90 процента зависими от вятъра. Всъщност на 100 процента. Откъде духа, с каква сила, в каква посока-това ни интересува”. Колкото и непредскаузем да изглежда за непосветените, вятърът се подчинява на строги правила и физични закони и всъщност е доста предвидим. Характерът му зависи от слънцето и от въздушните потоци. Затова голяма част от курса по парапланеризъм минава в изучаване на сложни метеоролгични карти. „Летенето е пряко свързано с метереологията. И за да е не само безопасен полета, но и за да е хубав и дълъг, много зависи да си изчислиш желания вятър.” Ивелин лети от 2005 година, а от 2007 се състезава. От 2009 е и асистент инструктор в клуб „Скай Номад”., един от най-големите в България. Базирани са разбира се на най-доброто място за летене- в Сопот. „След 50-ия полет спрях да ги броя. Изчисляваш ги само като летателни часове. Средно българския уикенд пилот, който лети за удоволствие има по около 50 часа годишно. Това е минимума, за да имаш едно добро и хубаво ниво на безопасно летене. А ние състезателните пилоти летим между 150 и 300 часа годишно, колкото е горе долу и живота на едно крило”. Питам как стои въпросът с финансите за един парапланерист. Ако първо бях летял, никога нямаше да задам точно този въпрос. Никакви пари не трябва да бъдат пречка, човек да се пусне по теченията. „От парапланеризъм не се забогатява. Най-сигурният начин да изкараш 1 млн от парапланеризъм е да вложиш 2 млн.” Иначе в сравнение с много други спортът е все пак достъпен.Най-вече, защото след като веднъж си го опитал с екипировка под наем, парите загубват предишното си значение за теб. Екипировката е като при избора на коли, има и мерцедес има и опели. На втора ръка за около 2000 лв. можеш да се снабдиш с качествено крило. За да станеш парапланерист трябва да си тренирал добре всички мускули. Само така можеш първо да се изкатериш, а после и да тичаш по склона с 20 -25кг. , колкото тежи единичната екипировка. Крилото е от специален материал, предимно от петролни продукти, найлон, полителен. Материята е изтъкана по специален начин, така че да издържа на големи напрежения. Изключително здрава е , въпреки че на пръв поглед прилича на шушлек, няма нищо общо. Винаги съм смятал хората, които летят са вятърничави и отнесени, някакви хаотични мечтатели, Дон Кихотовци. Затова се учудвам, че Ивелин е завършил компютърни системи в Габрово. „ С папланеризма започнах от преди студенството и остана и след него. Оказва се, че българите са едни от най-добрите пилоти в света. Европейският и вицесветовен шампион е българин. Затова и през 2013 именно в Сопот ще се проведе Световното първенство по парапланеризъм, Тазгодишното състезание, което започва утре ще класира и участниците за Световното. Ивелин също ще участва и днешният му тандемен полет с мен ще е добра загрявка и възможност да огледа теченията още веднъж. „Дисциплината, в която ще се състезаваме утре се нарича Cross Country . Задават се географски точки и координати, които имат определен радиус. И нашата задача е да се доближим максимално до този радиус в определена точка, тоест да излетим, минем и кацнем на точно определено място, естествено само с един полет за всяка задача. И победител е този, който успее да го направи максимално бързо”. На това състезание няма органичение за максималната височина, на която могат да летят пилотите. Най-високо обаче се лети на 4000м, напълно достатъчно да видиш земята като длан. Спортът се развива непрекъснато и днес конкуренцията кой да бъде гост на едно Световно първенство е наистина зверска. В Европа, в гърба на Сопот дишат отлични места в Македония, Сърбия и Испания. Уникалното на това място освен метеорологичните особеностти е възможността за едновременнен старт на много състезатели, а също достъпността и близостта на поляните до лифта. Средната възраст на състезателите е 27-30г. Най-малкия парапланерист летял в небето над Сопот е бил на 3 години, а най-възрастният е жена на 82 години. Нещо като високата топка на летенето е въздушната акробатика, където се изпълняват голямо количество и сложни фигури и превъртания. Но в България няма добри условия за тази дисциплина, защото тя се практикува от много високо място, което същевременно да е в близост до вода. Водата е за допълнителна безопасност при инцидентно кацане. Иначе в страната ни има много хубави места за крос кънтри летене. Общо взето във всеки голям град парапланеристите са си намерили своите места за летене. Хубавото е, че ландшафтът е изключително разнообразен. Например в Шумен летенето е на 360 градуса по-различно. Там се лети равнинно, тъй като няма планини. Стилът е друг, защото няма планина, с която да се съобразяваш. Затова може да се лети във всички посоки, за разлика от Сопот, където парапланериста трябва винаги да си има едно наум и да уважава близката планина, ако не иска да пострада сериозно.Често пъти метерологичните условия до планината се променят изключително бързо. Също така има и по-силни турболенции, по-силни термики. „Ако завали дъжд не е пробелм, кацаме мокри”. Извън България Ивелин е летял на състезание веднъж в Румъния, а тази година му предстоят още два старта пак там. Приготвяме се за излитане. Ивелин ми обяснява какво да правя. „Хващаш тук тук и тук и тичаш напред в все сила. Дори и във въздуха пак продължавай да правиш крачки”. Хората преди нас са имали труден старт, затова не мога да повярвам, че още на първата крачка по поляната, се оказваме във въздуха. После политаме над 2-километровата пропаст и всички възможни описания се стапят. Мисля си, че като извадя апарат и снимам ли снимам, ще успея да разкажа. После като си гледам снимките макар и да има частица от усещането, те ми изглеждат като изпразнени от съдържание чували. Брашното от емоции е изтекло и се носи по вятъра, някъде дълбоко над личния ми Балкан, над моя вътрешен Сопот и няма алсолютно никакъв начин да предам това усещане на друг човек. Затова когато слизам на земята още дълго няма да съм на себе си. Така потънал в другото си измерение не забелязвам как от чантата ми се изхлузва апаратът с всички снимки и се търкулва по камъните. За щастие го виждам как се спира в един стълб. Пристигам горе и веднага хуквам надолу да си го взимам. Знам, че електрониката отдавна е станала на пихтия, но за мен вече по-голямо значение имат снимките, все още се заблуждавам, че те ще могат да върнат онова небесно усещане. Земята се оказва далеч по- негостоприемна и бързо осъзнавам, че не летя , се суркам по остри камъни по дяволски сипей. На ъгъла срещам байкър, който питам дали може да се слезе под лифта. Той е катеоричен- точно отдолу нямам никакъв шанс, или поне не да се отърва без сериозни травми. Отказвам се и се прибирам в лагера долу с лифта. Към 11 ч на вратата се появява потно момче с мръсотия по лицето. В ръцете си държи моя счупен фотоапарат. Картата памет обаче е невредима. Единственият луд байкър, престрашил се да хукне след апарата ми се казва Желю Желев като прездидента. На 21 година е ,3-та година в техническия университет във Варна. „През 2009 след като станах 3-и на състезанието за юноши в Сопот ми потръгна в живота”. Трасето на състезанието минава точно през този хълм, през който Желю се спуска да вземе фотопарата ми. „Остри камъни, които се движат, внезапно изникващи пропасти. Нямаш никакво сцепление и това предразполага към инциденти и падания”. Като му казали, че е изпуснат фотоапарат и че търсят някой, който да го вземе, Желю веднага тръгнал към посоченото от мен място - 24 стълб на лифта. „Видях горе долу къде се намира стълба, спрямо електростълбовете и ги преброих колко са до долу, тръгнах по пътя за колите, отбих на една открита поляна, след това оставих колелото и слязох пеша до лифта, но се оказа че съм се объркал и съм отишъл два стълба по-надолу. Качих се взех колелото и отново търгнах нагоре. Даже паднах един път, понеже карах по-бавно, тъй като когато карам без протектори карам по-бавно, а това променя траекторията ми, и така падам повече.” Преди 2 години Желю си вади рамената става при сбъсък с дърво. „В първия момент няма болка, обаче още докато го удрях и падах вече усетих ръката неподвижна.Разбрах че става нещо по-особено. Качих се на колелото и бавно слязох надолу. След около час вече не можех да дигна дори чаша с вода”. Следва дълга година на размисъл и почивка от колелото. Желю няма късмет и още не минала болката от предишния инцидент и той отново е спрян. „Първо станах и се изправих , вдигнах десния си крак и той увисна като на конци. Бях си извадил глезена. Адреналинът ти помага през първите 5-10 минути не усещаш никаква болка. Има просто изтръпване. „Паданията идват от много фактори-разсейване, моментната умора, загуба на форма”. Изненадан съм от Желю отново- „По-добре е да паднеш на по-висока скорост, тъй като те боли по-малко. Ако караш по-бавно се суркаш повече. Скоростта помага да пазиш и по-добро равновесие”. „Като падна лошо най-ясно осъзнавам колко е опасен спорта. Питам се има ли смисъл?” Но тези въпроси са само на момента, после му минава и продължава да кара. И тръпката се връща доста бързо. Накрая преди да се разделим питам Желю какво мисли за летенето с парапланер. „Ще ти кажа нещо, но не го включвай в интервюто. Летенето никога не ми е било интересно, предпочитам да усещам земята под краката си”. Това лято се очертава едно от най-готините за младия байкър. Успява да съчетае три в едно. Живее, работи и кара на едно и също място. Боядисва стълбовете на лифта рано сутрин и късно вечер по хладно. „Мисля, че октомври ще съм стигнал стълба, където беше паднал апарата. Така или иначе щях да го намеря, беше само въпрос на време”.