От Стефан Галибов
Преди няколко години, след смърта на баща си, Галина Борисова решава да продаде апартамента си в центъра и да се пресели в старата фамилна къща в квартал Искър. В предверието на София е уютно, има достатъчно въздух и пространство,така необходими за винаги лутащата се, неуседнала мисъл на известната с лудите си идеи танцова хореографка.
Още от улицата, заедно с махащата ни сърдечно Галина Борисова се появява и първия знак за престъпването на всякакви граници, където логиката повече не обитава, и където въображението и желанието са си подали ръка напълно. Пристройка от бамбук в стил лоундж бар, всъщност е гаража за колата на Галина. Влизаме в градината. Посрещат ни цъфнали в бяло ягоди , истинска чугунена вана, лавандула и магнолия. Мирише на трева, а във въздуха жужат пчели. Галина подвиква на съседа през оградата и той открива платнището на ретро москвич, за да се похвали със страстта на живота си старите коли. Отзад са боднати и стръкове лук и домати. Тук е и първата маса, изобретена от танцьорката от слепени парчета теракот. В задния двор нарочно е оставена непокътната и типичната българска, селска тоалетна. „Никога няма да я бутна!”, казва хореографката. „ Една прекрасна, българска тоалетна, за която майка ми каза: И не е ли малко неуважително да окачаш роднините в тоалетната, след като наредих снимките от семейния албум по стените”. Тоалетната отдавна не се използва по предназначение и скоро ще е освен атракция за чуждестранните гости и център на лятната работилница по съвременен танц, какъвто Галина планира да направи в градината си. В самото място, както и в неговата господарка витае ориенталския дух, или поне този на Каталуния. Същевременно Галина обича да вгражда соц. предмети в оформянето на пространството си за живеене/танцуване. Двете не могат и не трябва да бъдат разделяни. Поне на това мнение е жената огън-Галина. Тя кръсти ръце, предлага кафе и се разсмива гръмогласно в стил жена на ръба на нервна криза. Цялата къща би се превърнала в идеалния декор за филм на Амолдовар или понеже сме на Балканите-Кустурица. Къщата на Галина е като живота й и живота й е като къщата. Различни стилове и предмети плъзват от танцовите й спектакли в интериора и градината, а пък части от някогашния интериор се пренасят и заразяват представленията.
Хем е разделено, хем е общо. На стерилните от към разкрепостеност хора, мястото може да се стори малко хаотично и разхвърляно. Особено, когато видят банята, „монтирана” в центъра на стаята, оградена само от ориенталски килимчета.Те уж те прикриват, пък задника може да ти лъсне, ако не вниваш и се наведеш твърде ниско. Хората, които идват тук обаче не се шашкат от такива работи, тъй като са свикнали с пърформанси и всякакви ексцесии.
Историята на къщата е едновременно скрита и открита. Всичко е уж на показ, но ти трябва код, за да го разчетеш. Единствено Галина притежава вярната комбинация- да събере и вкара в употреба цялата предишна история на къщата. Тя сякаш вгражда живота и маниите на баща си, който събира вратовръзки и този на майка си, която събира разноцветни кърпи. Стените съчетават цернобели стари семейни снимки за спомен, които повече хора държат за парцали в килера, а до тях са налепени плакати за концептуални танцови пърформанси от Холандия.
В единия край на стаята за гости се кипри бронзиран соц. гардероб, навяващ футуристични настроения, а до него медитира странна четириъгълна саксия с посаден бамбук. Галина обича да експериментира с всичко. Неописуем е начина, по който сама описва обстановката и предназначението на отделните помещения.
„Това е моето леко офисче с тераска. Стените аз съм си ги правила. Опитвах се да запазя духа на старата къща на баща ми, тогава майсторите са работели наистина добре. Сега дойдоха някакви, които искаха да преправят всичко наново, а аз разбира се не им дадох и ги изгоних,” разказва началото на големия ремонт хореографката-мутант, както да се нарича Галина. Тя захваща сама ремонта и до днес продължава на наслагва веществените впечатления и доказателства за дългите пътувания в чужбина. Те са навсякъде по стените и таваните на къщата си.
Тук наистина всичко мутира. От старите соц.мебели към египетските и истанбулски черджета, от японските ветрила до ретро сребърните чаши за вино. „Тук се получиха леки облаци по стената при замазката, тъй като аз не съм професионалист в тази област, но на мен така си ми харесва”.
„А тук ви поздравявам с мойта лека спалничка”. Чернобялата снимка над леглото е от големите сватбени фотографии, в някогашен стил. В ъгъла има стара печка Диана- типичната соц.класика.
„Реших да оцветя дограмата на прозорците на къщата в различни цветове отвънка, за да не ми е скучно да я гледам, когато си седя в градината. Майка е на първия етаж, на сестра ми оставих втория етаж и аз се разположих на третия, тавана и в градината”.
Минаваме по коридор, чиито стени имитация на слонова кост са в стил ловната хижа на Пенчо Кубадински. По стените се мъдрят кукерски маски, подарени от артиста Вили Цанков. Най-после се качваме на митичния таван. Там, където се вдигат купоните и се освобождава творческото напражение, непонесло ограничените размери на „малкото офисче” на третия етаж. Последните метри се минават трудно - по тясна, подвижна стълба, вградена в стената, катерим се в индианска нишка и здраво хванали се за перипетите, за да не полетим надолу. Галина е свикнала с тази еквилибристика за духа и тялото, извеждаща на друго по-високо ниво на разбиране и на обитаване-уникалния й таван. „Исках да си гледам Витоша. Много типично за мен. Колкото и в голямо пространство да живее човек, в един момент иска да има едно място, където да му е всичко, без прегради и разделения за стаи”.
През отворената капандура се вижда тревното футболно игрище на селото, а в далечината синкаво-пепелявата снага на Витоша. Сядаме на нахвърляните по земята матраци, върху ориенталски покривки, извезани със зелени пауни, които ни гледат втренчено с очите в перата си. „Таванчето ми е място за много приятно уединение. Тук мога да мисля върху новите си спектакли, напълно изолирана от света наоколо”. По земята са нахвърляни в редици поне 10-15 матрака. Има място за всички приятели да останат да спят след купон, тъй като пътят до София е кофти и в тъмното може да се случат произшествия. От прозорчето се вижда все още функционираща мелница и останали незастроени и незамърсени ливади. Нещо рядко срещано за околностите на София. Галина няма желание да поставя климатик и така таванът става обитаем най-вече през пролетно-есенния сезон. „Хареса ми да го оставя в недовършен вид, което е много типично за моя характер”. Например силиконовата пяна, останала след слепването на гредите, стои още на мястото си и не изчгъртана, сякаш някакви странни жълти съсиреци са избили по гърба на праисторическо животно. „Идеята беше да се запазят автентичните греди, които само са лакирани, исках те да се виждат”. Усещането е, сякаш сме барон Мюнхаузен и сме влезли в търбуха на някой кит или пък, че сме попаднали в скелета на някакво странно праисторическо чудовище. Галина също е чудовищна в размаха, с който наставя стари неща върху нови и обратното. В ъглите висят гордоста на хореографката- старите баджове от всички фестивали, в които е участвала. Тук са и подаръците на верните приятели, един от които дълго време ме озадачава със странната си изрязана форма и перушина. „Това са бикини, които един приятел ми донесе от Египет-те са на арабска танцьорка на еротични танци. Още не съм ги обличала”, смее се Галина.
Вместо да постави гипсокартон в нишите между гредите, Галина лепи и закача шарени стари шалове, които майка й е носила, те са на по 30-40 години. „Имам цяла колекция от 50 такива шала, тоест мога да покрия целия таван”. По същия начин не е изхвърлила вратовръзките на баща си, защото могат да й влезнат в употреба за някой спектакъл или пък за интериора на къщата. Така се получават веещи се въздушни платна, които слънчевите лъчи, влизащи през отворената капандура огряват и оживяват. Този път усещането е, че се намираме на пиратски кораб и сме опънали платната в гонка с неприятеля.
Галина е запазила и реставрирала фамилната спалня от орех на родителите си. „Ужасно много ми хареса!”
В дъното са и масажните възглавнички, със сини и червени пъпки, които изглеждат като част от инсталация. Стар грамофон, стари куфари и старо огледало от началото на 20 век съжителстват мирно в другия ъгъл на таванското помещение. Тук има и кът, където можеш да се почувстваш баровец в командировка, като си извадиш кристална чаша от уникалното соц.-лукс барче, което Галина е пакетирала със сребърно фолио. „Исках да оформя Бузлуджа върху него. Даже има огледалце. Но понеже ме дразнеше, че дървото е лакирано, и нямаше как да го изтържа без да го повредя, залепих отгоре му фолио”
На хореографката й харесва как нещата могат да фунционират по различен начин. Преди време ровейки се в стари вехтории от къщата, попада на особено ценна плячка- „стара палатка, от масивните едновремешни, които не могат да се използват днес. Взех и направих от алуминиевите й тръби корнизи за пердета и за вътрешната баня-тоалетна”.
От стар чаршаф Галина си прави уникално перде. Двата изсъхнали бора в градината, стават на четири пейки за градината. Въртележка от Линц-където Галина преподава танцово изкуство става плашило за доматите.
Хореографката обожава да работи в градината, емоцията да разглежда колко видове трева направо я зашеметява от екстаз. Прави паралел между независимите артисти като нея и бодилите и плевелите в градина, които оцеляват въпреки отвратително трудните условия в България.
Половината част от годината Галина живее в къщата, половината обикаля по фестивали и уъркшопи в чужбина. От 10 години съм на кратки проекти и не съм се заседявала наведнъж повече от два три месеца някъде. В момента очаквам одобрение от танцово училище в Австрия, където кандидатствах за работа като преподавател.
