Темата за емиграцията явно е важна за актьора-режисьор Ивайло Христов. „Стъпки в пясъка” е втори негов филм, който изследва може би най-постоянната тенденция в характера на българина от последните години-опита за бягство от държавата и времето. Главният персонаж Слави се опитва да избяга на първо място от себе си, от чувствата си към Нели. Но дори и в най-голямата американска пустош, любовта го настига и човърка старата рана в сърцето му. Докато се разхожда из пустинята, Слави си припомня историята за човек, който попитал Господ защо го е оставял сам в най-трудните му моменти и му посочил самотните си стъпки в пясъка. А Господ отговорил: "Това са моите стъпки. Аз те носех на ръце, когато ти беше най-тежко."
Най-голямото достойнство на филма е, че не преразказва чужди истини дословно, а създава свои собствени, макар и сълзливи митове . Слави като Иван Бърнев гледа с чувствителните очи на самия Ивайло Христов. Режисьорът, който е и сценарист е дообогатил историята със случки от личния си житейски опит. В резултат се е поучила макар и малко мелодраматична, но добра притча за любовта и самотата. Пред него явно е седял и въпроса, какъв бих станал самия аз, ако бях емигрирал някога. Режисьорът признава в интервюта, че подобна дилема е седяла пред него през 80-те години, когато театърът му е е бил на турне в Канада. Тогава на моста на Ниагарския водопад, той избрал да се прибере в родината при близките хора. Личният опит на режисьора обаче изиграва лоша шега, когато се опитва да предпоставя и внушава едностранни послания. Дори искренната любов започва да звучи фалшиво, когато се преекспонира и наложи върху цялата държава и всичко родно. Цялата метафорична чужбина е показана еднопластово и доста шаблонно. Австрийските затвори за емигранти са приравнени към концлагери, а американския капитализъм те прави скитник на улицата. От другата страна на монетата са добрите, услужливи и много сърдечни български митничари, които ще те откарат чак до жп гарата, а преди това ще почерпят с ракия на летището в София. Уж филма е за драмата на емигранта и за изгубената любов, а всъщност на заден план се прокрадва опасен пропаганден псевдопатриотичен план, окичен с лозунги от сорта на – „Остани, Върни се в родината, тук е родната ти майчина къща, тук е любимата жена, тук дори старите ти врагове са добри!” Първото нещо, което прави впечатление още в началото на филма е желанието на режисьора на всяка цена да представи българите като съпричастна нация. Филмът щеше да е далеч по-истински, ако историята не звучеше толкова предпоставено. Още в първите секунди, когато Слави преплува Дунава, ние разбираме, че ще се завърне в бащината къща и ще скъса сърцата на по-чувствителните натури. Именно това прекалено заиграване със сълзливата емоция смазва иначе нежната и красива любов.
По отношение на актьорските изпълнения и операторската работа, „Стъпки в пясъка” се справя блестящо. Над всички изпъква раждането на новата българска звезда –актрисата от Младежкия театър Яна Титова. В ролята на Нели тя е съпоставима с най-добрите изпълнения на Невена Коканова и връща вкуса на доброто старо класическо българско кино. Иван Бърнев също се справя прекрасно с образа на емигранта Слави. Цял куп актьорски величия отново се радва да представи по-най-добър начин добрия българин. Васил Михайлов играе бащата, а Пламена Гетова – майката на героя. Асен Блатечки и Деян Донков са негови приятели. Емигриралият в САЩ български актьор Башар Рахал е единственият слабак в екипа. Така му се пада, щом е дръзнал да емигрира щастливо. Режисьорът не случайно е оставил образа му максимално безличен и много, много второстепенен персонаж. А можеше той да изиграе успешния бългаски емигрант, а не да се прави на нейтив американец. За разлика от него никому неизвестният американец Франклин Смит изгражда почти библейски, дяволски добър образ на чернокожият американец, който е вечният оптимист. Той е лицето на Америка, което се усмихва с белите си зъби и събужда Слави от вцепенението и студа с думите-„Никога не губи надеждата, млади човече! Тук е Америка!” Всъщност макар и едноплаството като цялостно звучене, Америка е представена изключително добре що се отнася до два от второстепенните персонажи-на тъмнокожия оптимист и червенокожия песимист пророка-индианец. Петя Диманова прави изключителен дебют като автор на музиката. Операторът Емил Христов както винаги поддържа високо вдигната летвата на изобразителната страна на филма.
текст и снимки от Стефан Галибов
Няма коментари:
Публикуване на коментар