Мислите в реката

Пътеката в гората,
Камъните под краката,
Музика в душата
Мислите-в реката.


Не ти трябват думи,
За да се разбираш със себе си.
Въпреки всички думи,
пак не се разбираш с другите.


Ако твърде дълго гледаш,
Спираш да виждаш.
Ако твърде дълго говориш,
Спираш да чуваш.


Имаш телефон, който носиш навсякъде,
Но не и връзка със себе си.
Имаш снимки на всичко,
Не виждаш само лицето.


По пътеката в гората
До каменния бряг на реката
Вървенето не помага.


Под камъните в планината
Се крият змии и гущери.
Под думите в теб-буболечки изпълзяват.
Обръщаш камъните.
Обръщаш думите.
Разказ, в който
думите са от змии и гущери,
а запетаите и точките- от буболечки.
Разбягват се по листа.
Който не съществува.
Няма нужда от текстове,
За да бъдеш ухапан
Или полазен.

Копривата те убожда.
Изяждаш я.
Човекът те преследва.
Убиваш го.

Слънцето се спуска под камъните.
Сърцето се катери по дърветата.
Страх от видимостта.


Там, където не достига вода,
Се появява реката.
Там, където не достигат думите,
Животът става разказ.


Ако птиците не летят,
Земята не се върти.
Ако човекът спре да говори,
Небето се разкрива.


Ако ритнеш камък,
Ти се подува крака.
Ако камък те ритне,
Пътеката се разширява.


Ако камъните се разклатят,
Някой минава по пътеката.
Ако сърцето се разтупти,
Някой стъпва в душата ти.


Дървото пуска клони,
За да види слънцето.
Човекът пуска себе си,
За да види дървото.


Ако камъните се разцепят,
Земята има нужда от въздух.
Ако човек се разполови,
Значи има нужда от почва под краката си.
Или да почва нещо ново.

Реката тече надолу,
Човекът тича нагоре.
И въпреки това се срещат.
Човекът тича надору,
Реката бърза нагоре.
И въпреки това се пропускат.


Човек отпива глътка вода,
За да се успокои.
Реката изплюва водопад,
За да се успокои.

от Стефан Галибов