Спасение дебне „Светът е голям...” в Сараево - 2008-08-21 18:58

Филмът на Стефан Командарев пътува в компанията на музикантите Васил Гюров-Васо, Деян Драгиев-Даката, Петър Янков-Пешето, Димитър Василев-Нуфри, Стефан Вълдобрев
Стефан Галибов-от Сараево

Има нещо много заразително в приключението да пътуваш в компанията на Стефан Китанов (Кита) на някой от големите фестивали. Посоката е Сараево, където музикантите забиват веднага след филма на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.През последните години, освен че носят продуцирани от тях филми, организаторите на „София филм фест” осъществяват едно постоянно турне на рок групата, популярна като „Бендът на феста”. Музикантите са Стефан Вълдобрев, Васил Гюров-Васо, Деян Драгиев- Даката, Петър Янков-Пешето, Димитър Василев-Нуфри.По пътя към Сараево те подпяват и барабанят на крак. Шегуват се, че е време да се снима филм в 1001 епизода за всички техни приключения по различните краища на света - все по фестивали. Ентусиазирани, групарите разказват весели случки как миналата година тръгнали за Сараево, пък се загубили, пък после пак се намерили. Всяко пътуване има уникален сюжет, просто защото да пътуваш с Кита никога не е скучно занимание. Всъщност съвместните пътувания сплотяват повече от всичко друго. Възникват неочаквани ситуации, като спукана гума, когато всички се накатурват да въртят крика. Най-добре се справя Нуфри. . След малко всички сядаме на печено агнешко в сръбски ресторант, някъде по пътя. Минаването на границата с Босна запалва разговор за призраците на войната - подминаваме масови гробове и полуразрушени къщи. Привечер стигаме заветната цел, където групата се пръска в различни посоки да си търси хотелите. На следващото утро след кафето на главната улица „Баш Чаршията” се отправям към фестивалния център, където срещам Стефан Командарев. А прожекцията в ранния следобед на неговата лента „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ повдига самочувствието на българите.

Бяхме на крачка от успеха в Карлови вари

„Най сериозният успех до момента е, че бяхме изключително близо до наградата на публиката в Карлови вари – разказва режисьорът. Това, което особено много ме радва, е,че интересът на публиката е наистина голям. Навсякъде хората, които отиват да го гледат са много, филмът е зрителски. В Москва имахме добри отзиви. В Карлови вари се състезавахме с 235 филма от 57 държави. В продължение на пет дни бяхме на първо място по гласуване на публиката. Предпоследният ден сутринта се изкачихме на трето, вечерта пак минахме на първо. Беше обявено, че гласуването завършва в 2 часа през нощта, и до последния момент бяхме само на 2 стотни от първенеца - на края Никита Михалков спечели с много малко наградата на публиката. На фестивала в Палич се класирахме на второ място за наградата на публиката. В Мотован бяхме отново втори. Навсякъде не ни достигаше съвсем малко. За мен важното е, че публиката в Карлови вари, която е от цяла Европа и доста млада, го хареса, тези хора са супер киномани - спят на палатки и гледат от рано сутринта да 12 часа - щом те ни харесаха толкова, значи сме успели. Още повече че нямаше никаква предварителна нагласа у тях. Тоест интересът не е само регионален. Всъщност много повече ме притеснява именно регионалният български интерес.

На екран в България – от 10 октомври

Филмът тръгва по екраните в България на 10 октомври. Надявам се да има голям зрителски интерес. Филмът ще се разпространява едновременно със шест копия, което е доста голям успех за български филм, който може да се види в България на повече от едно-две места места. Продуцентът Стефан Китанов се е погрижил за всичко. Едновременно пускаме саундрак, филм за правенето на филма (мейкинг) и трейлър.В Сараево сме в програмата „На фокус”, тъй като вече сме участвали на няколко други фестивала. В тази програма филмът ни е обявен като един от седемте най-добри филма в балканския регион за изминалата година. Така че селекцията в тази програма е доста сериозна. До края на годината ще покажем филма на още 15 фестивала. Налага се да се вади второ фестивално копие поради големия интерес. След Сараево лентата заминава за Торонто. За мен най-важно е филмът да се гледа по българските екрани. Време е най-сетне да счупим лошото мнение за българските филми на българския зрител. Няма никакъв смисъл да създаваме толкова скъпи продукции, каквато е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” само за чуждестранна публика и за 5-10 хиляди зрители в родните киносалони. Затова винаги съм смятал, че всеки добър български филм е важен и за всички останали, тъй като създава или положителни, или отрицателни нагласи за следващата продукция, която колкото и да е гениална, няма да има зрители, ако те вече са се опарили. Сред гилдията ни се забелязва определено нарастване на зрителския интерес, когато се появят няколко добри български филма. Навремето бях един от основните режисьори на „Понеделник 8 и ½” по БНТ и успяхме за кратко време да привлечем отново зрителя към доброто българско кино, и то успехът ни обхващаше и по-младата аудитория. Сега се надявам да върнем интереса на българската кинопублика и на големия екран. С композитора на лентата Стефан Вълдобрев си говорихме, че там един чешки филм, гледан от по-малко от 300-400 хиляди зрители се води абсолютен провал, а там населението е дори по-малко. За Чехия напълно нормално е всеки добър филм да събира по милион и отгоре зрители. За да привлечем по-голямо внимание, сме се договорили тази есен едновременно да тръгнат няколко успешни български филма по едно и също време - „Дзифт” „Шивачки” и нашият филм. Ще бомбардираме зрителя, за да се заинтересува.