Венеция сънува кино

Започва голямото кино сънуване във Венеция - 2008-08-18 16:39
Зрителите на фестивала ще видят уникален документален филм интревю на Роберто Роселини със Салвадор Алиенде


Стефан Галибов


Журито на 65-ия международен кинофестивал, който ще се проведе от 27 август до 6 септември, ще бъде председателствано от германския режисьор Вим Вендерс. Както може да предположи авторът на “Криле на желанието” и “Париж, щата Тексас” ще наблегне на авторското кино, чийто ярък представител никога не е спирал да бъде. Това е и основната причина да се завърне в Европа след дългогодишен престой в Америка.

Освен Вендерс в журирането ще участват и Юрий Арабов, Валерия Голино, Дълглас Гордън, Джо Ландис.


Вендерс беше посочен за поста лично от фестивалния директор Марко Мюлер. Немският режисьор показва своя дебютен пълнометражен филм The Goalkeeper's Fear of the Penalty Kick (Die Angst des Tormanns beim Elfmeter) именно във Венеция, а 10 години по-късно на същото място печели и първата си голяма награда - “Златен лъв” за филма си “Състоянието на нещата” Der Stand der Dinge.


Големите холивудски студия ще заемат задните редове във фестивалната програма тази година. На предна линия ще са независимите щатски продукции, новото италианско кино и японската анимация. Джордж Лукас е избрал фестивала, за да представи първия си филм от анимационната поредица на „Междузведни войни“.


Миналата година предимство имаха американските и британски филми, които съставяха почти половината от състезателната програма. Сега само пет английски ленти ще се състезават за наградата на най-стария филмов фестивал в света.


Продукцията на режисьора на “Мълчанието на агнетата” Джонатан Дем “Рейчъл ще се омъжва” с участието на Ана Хаттауей и Дебра Уингър разказва историята на бивша манекенка, завърнала се в родната си къща за сватбата на сестра си, след като е прекарала 10 години по процедури в различни рехабилитационни центрове.


Другият голям американски претендент в състезателната програма е "Горящата равнина", семейна драма с Ким Бейсинджър и Чарлийз Терон. Сред американските продукции във Венеция ще е “Борецът” с участието на Мики Рурк в главната роля.


Церемонията по откриването на фестивала ще бъде водена от една от най-популярните напоследък руски театрални и киноактриси - космополитната Ксения Рапопорт, спечелила пет награди „Давид“ на Донатело миналата година във филма на Джузепе Торнаторе “Непознатата”. След церемонията зрителите ще имат възможността да се насладят на световната премиера на Burn After Reading на братя Коен, който обаче няма да се състезава в основната програма. В лентата участват Джордж Клууни, Франсис Макдормънд, Джон Малкович, Тилда Суинтън, Ричард Дженкис и Брад Пит. В черната шпионска комедия Джон Малкович играе отстранен агент на ЦРУ, чиито тайни записки случайно попадат в ръцете на двама позатъпели фитнес инструктори от Вашингтон, които решават да се възползват от информацията.


Актрисата Натали Портман ще представи своя режисьорски дебют Eve в секцията за късометражни филми. За първи път в рамките на фестивала ще бъдат показани и късометражни филми от Виетнам.


В единствената комедия в основната конкурсна програма е черната унгарска комедия “Вечерята” на Карли Пърлман. В нея е показан политическият хаос и протести,обхванали Будапеща през октомври 2006 година.


Сред фаворите от Европа са швейцраско-босненската продукция Ich Träume Nicht auf Deutsch („Не сънувам на немски“) от Ивана Лалович, Every Breath You Take на словенския режисьор Игор Стерк и Zand („Пясък“) на датчанина Йоост ван Гинкел, който прави болезнен портрет на едно изнасилване, на фона на което родителската любов се оказва безпомощна.


Тази година във фокуса на историческата секция ще е италианското кино. Поредицата е продължение на панорамните прожекции от изминалите две издания на фестивала - “Тайната история на азиатското кино” и “Тайната история на руското кино”.“Тези фантоми: Преоткритите италиански филми от 1946–1975” обещава революционни кадри, които ще се видят за пръв път след реставрацията им именно във Венеция.

Селекцията представя малко известни, в по-голямата си част непоказвани досега заглавия и е резултат от продължилата четири години работа по възстановяване на стари италиански ленти от миналия век. Реставрационните процеси на старите филми се провежда от Националната филмотека на Италия и е финансирано от Министерството на културата на Апенините. В селекцията попадат италианско ъндърграунд кино от миналия век, малко известни филми на Роселини, Висконти и италиански уестърни. Сред 30-те “призрачни” ленти, подбрани от Тати Сангуинети и Серджио Тофети са филми, разказващи “живата” история на следвоенна Италия - от разрухата до икономическото чудо и социалните промени, свързани с финасовия растеж на Ботуша през последния половин век. От някои прожекции ще се почувства голямата творческа свобода, с която са разполагали тогавашните режисьори, известното днес като арт течението Italian nouvelle vague. Сред заглавията, които си струва да се видят са първите образци от антинеореализма, който използва похватите на мелодрамата, за да фокусира вниманието върху историческата и социална реалност на следвоенните години. Un uomo ritorna („Човекът се завръща“ от 1946-а) на Макс Нойфелд с Ана Маняни, разказва за майка, която търси възмездие в съда от фашистите убийци на единствения й син. La città dolente („Изстрадалият град“ от 1949-а) на Марио Бонард показва италианските бежанци, напуснали областта Истрия ,след като тя е била присъединена от съветските войски към бивша Югославия. Il grido della terra („Писъкът на Земята“ от 1949-а) на Дулио Колети по сценарий на Карло Леви показва драмата и надеж;дите, свързани със създаването на държавата Израел веднага след края на Втората световна война и ужасите на Холокоста. Лентата, издържана изцяло в noir стила Una lettera all’alba („Писмо на разсъмване“ от 1948-а), показва борбата с първите кокаинови барони в тогавашния следвоенен Милано, изобразен визуално като тежък за живеене и студен американски метрополис. С Anni difficili (Трудни години от 1948-а) режисьорът Луиджи Зампа прави горчив коментар върху вечната борба в Италия между фашисти и антифашисти. В селекцията влиза и бел епок лентата Processo alla città (Градът на Съда от 1949-а). Maselli’s La donna del giorno (“Кукличката, която превзе града “от 1956-а) на Мазели е изключителна история, където може да се види дебютната кинороля на красавицата Вирна Лизи, въвежда зрителя в модните страсти на следвоенна Италия. Leoni al sole („Лъвове на слънце“ от 1961-ва) с участието на актьора Виторио Каприоли, който по-късно става световноизвестен и с режисьорските си умения в Parigi o cara („Париж, моя любов“ от 1962-ра).



В селекцията влизат и една много ценна група филми, които разкриват “Другата Италия”. В тях се показват хомосексуални и други проблеми на хората с различна сексуална индентичност след войната. Всички тези филми са много интересни откъм изразни средства, те са изключително модерни за времето си като визия и филмов език и са предизвикателство към съвременни ъндърграунд течения. Такива са Caprioli to Bolognini на Франко Росси.


Включени са и поредица от ексцентрични филми, посветени на революционната 1968 година. Зрителите на фестивала ще имат възможност първи да видят пълните версии на филми от фонда на филмотеката, части от които са отрязани от цензурата по една или друга причина. Един от най-интересните възстановени филми от Апенините ще е Fuoco! (Огън!) на Джанвиторио Балди, който е бил част от “младото италианско кино”. Фестивалните гости ще се насладят и на автентични кадри от изкуството на големия артдокументалист Рафаеле Андреази, които показват ужасите на войната и са директна препратка към Виетнам. В духа на протеста е и Toh è morta la nonna („Ау, баба е мъртва!“) на Марио Моничели.

За пръв път ще може да се види и пълната версия на документалния филм интревю La forza e la ragione („Сила и Причина“), в който Роберто Роселини разговаря лично със Салвадор Алиенде.

Ще има и малко известни и рядко прожектирани филми от Федерико Фелини като Lo sceicco bianco, с 20 нови минути, орязани при монтажа, които ще бъдат видени за пръв път именно във Венеция.