Само на пръв поглед връзката между космическия полет и кухнята е колкото от земята до небето. И все пак и при двете се спазват точни рецепти, без да може да се предвиди какъв точно резултат ще се получи накрая. И при двете, след първоначалното бомбастично „излитане”, тоест смесване на първоначалните съставки, се чака да „втасат” нашите най-големи надежди, страхове и амбиции. А после се чака, огънят на двигателят/печка да свърши останалата работа, за да се стигне до „приземяване” в „чинията” на планетата Земя, или до „прегаряне” на сладкиша, омесен с ябълкови чувства. С тази идея тръгваме на едно пътуване през кухнята на съпругата на космонавта към орбитата над звездите в нейната вечно очакваща любимия душа. Чрез радиосвръзка с космическия кораб„Союз-1” през 1967г човекът Владимир възкликва към космонавта Комаров: „ Гагарин е прав! Космоса наистина е едно тъмно, много тъмно място”. Може би затова точно там ни се привиждат какви ли не идеали, възможности и приказни сънища. Но най-големият враг на нашите мечти е това, което по принцип е сътворено, за да ги сбъдне-технологията. Техническият елемент е като пратеник на суровата реалност, която ни съпътства при всяко едно преследване на твърде високите мечти. Случва се не това, което ни се иска, а първоначалните планове винаги се оказват твърде абициозни. Особено, ако се направляват от Земята. На навигаторите в контролния център много им се иска полетът да е успешен и въпреки всички индикации за проблеми, те не разрешават до последния момент неговото прекъсване. Мечтите винаги се управляват от Земята, където действат едни физични закони, а се случват в Небето, където няма гравитация и реалността е напълно различна.
Валентина Комарова/Ива Свещарова готви, а в тъмните паузи на душата й, приборите в кухнята светват във фосфорисиращо бяло, досущ като космически обекти около Земята, които „танцуват” пируети от сложната си мисия. Валентина Комарова не говори с думи, а го прави с отмерени точни движения на тялото. Изпънителката на тази роля-Ива Свещарова успява почти по магически начин да премества и преобразява предметите – от кухненски уреди в космически обекти и обратно. Това се случва незабележимо, докато потопени в тъмните паузи на душата й, ние, безмълвните зрители, слушаме радиосвръзката между съпруга Владимир и инженерите в контролния център на Земята. И както температурата в печката се покачва непрекъснато, така и разговорът става все по-накъсан и изпълнен с напрежение. За да се стигне до последното изречение, което е еднопосочно, насочено не към инженерите и техниците на полета, а към „инженера" на живота на Комаров –неговата любима съпруга. Истинските чувства винаги остават недоизказани, истинската наука винаги стига до аварии. Въпреки цялата си гигантска подготвка и познания, космонавтът Комаров се оказва неподотвен за живота, той е загубено, засмукано и оплетено в пъпната връв на прахосмукачката-космически кораб ревящо за още живот, за още време, за оцеляване бебе, което иска, но не успява да довърши последното изречение към жена си. Посланието е ясно, няма начин да се отделим от Земята напълно, ние винаги ще сме в нейната орбита, ще продължаваме да сме свързани с нея, чрез нашите взаимоотношения с хората, с любимите същества, които готвят за нас някъде долу, и ни готвят изненади –някъде дълбоко в душите си, ще сме в радиосвръзка с тези, които не искат да ни послушат и ни командват от контролни пунктове да не прекъсваме полета на човешката фантазия. За да не прекъсва никога стремежът към невъзможното, който единствен ни прави хора и ни отличава от останалите животни на Земята. Космосът е най-силната и висша притегателна сила, символ на човека-твърде висок, за да бъде надскочен, твърде дълбок, за да бъде удавен. Както в космическото пространство, така и в най- тъмните и дълбоки територии на човешката душа също действат други физични закони, там няма гравитация, особено когато „двигателят„-сърце е захранван от „горивото”- любов. Космосът е необятен също като нашите чувства и емоции, той никога няма да бъде картографиран и изследван напълно, винаги ще оставя тъмни зони, черни дупки- петна, в които ще се случват „аварии”, в които системите на нашето съзнание ще отказват пред случайността, командвана единствено от силите на несъзнаваното.
Космонавт е мултижанров проект, реализиран със средствата на
движенческия и предметния театър, звуковата инсталация и радиотеатъра в Центъра
за култура и дебат”Червената къща”. Представлението е дело на силен екип: текст-ghostdog, режисьор
Анна Данкова, в ролята на Комарова-Ива Свещарова. Представлението възстановява
неуспешния полет на космическия кораб „Союз-1”
през 1967г., по време на който руският космонавт Владимир Комаров умира. Владимир
Комаров е съветски военен пилот, инженер и космонавт. Един от най-опитните и
квалифицирани членове на първата група съветски космонавти.Той е първият човек,
летял в космоса два пъти, а също така и първият загинал по време на космически
полет.Валентина Комарова е съпруга на Владимир. Те сеоженват през 1950г. и имат
две деца: Евгени и Ирина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар