Йййййййййййййййййййййййййййеееееееееееееееееее!

Разкрепостени, но в саксии! В саксии, но с пипала!

текст и снимки: Стефан Галибов

Йййййййййййййййййййййййййййеееееееееееееееееее! Готино е! Танцовият пърформанс започва непрекъснато, подобно на нашите опити да се изразим/наложим в обществото като най-готини, най-...въобще, най-...във всичко.  „Мисля, че имаме нужда от още едно растение!”  „Тук добре ли е да го сложа?” „Малко по-наляво!” „Ето тук!”. И така отново до припадък. Растенията трябва да привнесат Свежарското настроение, което внасяме в живота си. Знаем ли къде да го поставим? До какво? За какво? Или като покупките от Мола, просто трупаме вещи? Е ли е растението вещ или е живо същество? Е ли сме ние вещи или дишащи субекти? В кой ритъм дишаме? В този на поредното куул клипче или на поредната куул реклама? Емоциите ни истински ли са? Или са част от поредната маркетингова кампания? В кой сегментен профил попадаме в графата на фирмата производител? Този на тийнеджъра-вампир, или на пенсионера-батман?

Растенията в залата се множат, но винаги са в саксии, винаги са откъснати от реалната си среда, с корени, опряни в ограничително дъно. Подобно на нас, които само на пръв поглед сме мобилни и свободни в съвременния свят, но където и както да се преместваме в пространството, не успяваме да се преместим вътре в себе си. В саксиите всъщност няма растения. Там  изпълнителките-автори Ива Свещарова и Роуз Беерман са посадили своите непреодолими желания. На първо място към перфекционизъм. Къде е мястото на дадено нещо в статята ни? Къде е нашето място в обществото? „Покажи ми как!” да го намеря!
Истеризация до краен предел. Обсебени от желанието да намерят своето място, две млади жени сменят маските и общуват с предварително написани на табели  куул фрази. Робокоп или Заек? Когато си с маска или скрит зад растение, можеш да се съблечеш винаги! Можеш ли всъщност да се съблечеш? Остава ли нещо под дрехите, под чуждите, назаем взети идеи, под чуждите, назем взети кухи фрази? Слоганите от рекламите и музикалните клипове са ни сложили в джоба си, подобно на мобилни устройства, които винаги трябва да са им под ръка. А ние, ние само тръпнем в очакване да ни се обадят, да ни повикат, да включат  нашия wifi бутон. Винаги можем да се включим в мрежата, но можем ли да се включим към себе, към нашата неподправена индивидуалност? В общество, където реномето ти зависи от имитацията, всичко е позволено, и в същото време не е позволено...в никакъв случай да бъдеш себе си? Всъщност позволено е, но кой си ти? Кой си ти след като изключиш компютъра, изключиш социалните мрежи, където пускаш клипчета-кавъри на всичко към което се стремиш. Дали се стремиш към това Всичко? Или си го видял по телевизията или и в интернет? Остава ли Друго? Извън телевизията и интернет? Остава ли друго за споделяне? Извън социалните мрежи? Остава ли друго за казване? Извън куул фразите. Остава ли друг образ за показване? Извън този на имитирания пореден напомпан с мускули и силикон супергерой. Егото ни е напомпано със силикон до краен предел и повече не може да поеме. Съзнанието ни е запълнено с „Уау!” ефектни образи до дупка! Остават ли изобщо празни дупки, места за случайността, за изненадата, за импровизацията?
Или всичко е предварително планирано? Можем да правим горещ секс. Но само  с другото растение  в саксията до нас! Можем да сме откачени до мозъка на костите! Макар и да ни останал мозък  единствено в костите!  Дискотеката е постоянна! Купонът е постоянен и винаги на Volume MAX ! Само че парчетата, които се въртят са въртяни отдавна. И маските, които носим са носени от мнозина. И Фреша, който си поръчваме на бара е от вече многократно изстисквани портокали.   Ние сме се превърнали без да забележим  в плодове за многократна употреба, в Свежест с безкраен срок на годност. В чартърен полет на лоу кост компания към поредната несъществуваща, несъществена, но много „яка” дестинация.  Превърнали сме се в бледа имитация на самата Имитация!
И все пак оставяме и нещо от себе си към всяка симулация. И все пак макар и да ни е страх ужасно от индивидуалността ни, от това да оставим личните данни на душата си, ние се „подписваме” накрая на клипчето-с  една по-различна усмивка, с някакъв малък, едва доловим жест на потрепване на клепача. Зад  всички маски, зад всички саксии, все пак стоят нашите корени. Без да питаме компанията производител, ние сме нарушили договора и сме пуснали  пипалата си извън наръчника с инструкции за ползване. Макар и камерата да е нагласена  фабрично да снима само усмихнати лица, ние успяваме да погледнем зад тях. Може и да въртим един и същ клип, но  в него записваме нашия глас, може и да споделяме едни същи фрази, но последователността, в която ги споделяме е различна. И въпреки, че най-използваният бутон  на личността ни е Copy/Paste, ние винаги ще оставяме по нещо от себе си в чертичката / между тях , в паузата между пренасянето на едни същи неща, на едни и същи места. А това прави цялата ситуация нова, прави я недостижима за друг, прави я неповторима. Ние сме  чертичката /  между две предварително зададени, добре известни функции. Чертичката, която е способна да обърне смисъла на изречението и да го постави в напълно нов контекст. Днес и винаги индивидуалността е оставала, остава и ще пребъде в уникалното съчетаване и смесване на предварително познатите и  изтъркани съставки.  Копирането на копието, вече не е копие,  а сабя. „Покажи ми как”, но ми го покажи,  моля те „По никакъв начин”!

Show me how на Ива Свещарова/България/  и  Роуз  Беерман е представено за пръв път  на  фестивала  100 градуса в Берлин през 2014. Продукцията е реализирана с подкрепата на Берлинската община в рамките на фонд за подкрепа на дебютни проекти.  Show me how гостува в рамките на фестивала за танц и пърформанс  Антистатик, който се проведе  в София/7-13 април/ и беше част от програмата на Червената къща.

Ива Свещарова  работи  в сферата на театъра, танца и пърформанса.През 2006 г. е стипендиант  на DanceWeb, Impulstanz, Виена. От 2002 до 2006 е част от трупата на Acto-Instituto de Arte Dramatica, Estareja/Португалия. Автор е на повече от 10 спектакъла. Работи с Роуз Беерман още  по време на следването им в Хореография и пърформанс в Гисен, Германия.

Роуз Беерман е хореограф и изпълнител от Берлин. Освен в Гисен , завършва Културология и Dance Intensive в Танцфабрик, Берлин. Продукции с нейно участие  са представяни в Mousonturm, Frankfurt_LAB, Sophiensaele.