петък, 19 септември 2008 г.
Очаквам да снимам в Америка
Явор Гърдев, режисьор:
В Торонто се отвориха някакви възможности за мен, които засега са непроверени, евентуално ще имам шанса да работя свой филм в Америка. Но аз съм човек реалист и не се подлъгвам лесно по този тип холивудски мечти и общо взето гледам трезво на тях. През месец октомври ще имам имформация дали ще се случи и точно как. Засега филмът ще бъде българската номинация за Оскар. С Владислав Тодоров имаме още два нови проекта, „Цинкограф“ и „Неон“, които в момента са на ниво идея. Единият е апокалиптична антиутопия в бъдещето, а другият се развива в миналото. Тяхното развитие зависи от фестивала в Солун през ноември, където сме селектирани на пийчинг сесиите за следващи проекти.
„Дзифт“ е направен с повече пари, отколкото имахме в началото. Всеки добавяше от личните си доходи. Беше важно да разберем на входа, кое от техническите пера ще ни осигури визия на скъп филм- послушахме оператора Емил Христов, който ни каза, че по отношение на други неща можем и да направим компромис и да си спестим средства, но по отношение на обективите не трябва да пестим. Купихме анаморфотните обективи, които той искаше и ефектът наистина беше зашеметяващ. А от екипа, извън актьорите, Емил беше единствения не-дебютант в този филм . Така че всички трябваше да го слушаме.
Използвахме известната система на 3 D ефекти CGI, с които направихме сцената с трамвая, с възстановката на вече изчезнали соц символи като звездата на партийния дом и на мавзолея.
Една руска журналистка беше написала, че аз съм толкова авангарден тип, че съм сложил сред продуцентите на филма и името на вожда Георги Димитров, а това си беше чисто съвпадение на имена, на реален човек от продуцентския екип.
Изключително важно за мен беше абсурдните състояния като отравянето на Молеца да е с реално съществуваща отрова и колкото и абсурдно да звучи има такава отрова, от която се провокира точно толкова дълга и невеероятна смърт. Харесвам чувството на хумор на писателя Владислав Тодоров. Например ефекта фортекс, който още не е обяснен, това е залепването на завесата за тялото под душа-това е физически необяснен засега факт. Смятам да използвам този абсурден ефект в сцена от следващия си филм.
Етикети:
Владислав Тодоров,
Георги Димитров,
Емил Христов,
Явор Гърдев
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар