Лондон е в градинката зад НДК

Точно на залез слънце градинката зад НДК се изпълни с шарени и ексцентрично облечени младежи. На паркинга беше паркирал типичния за Лондон „дабъл декер” автобус. За по-пълно потапяне в атмосферата на тематичните партита на Beefeater London Dress Code помагаше и емблематичната лондонска червената телефонна кабина. След като ни преведоха през брит стила от 60 и 70-те студентите на Ива Шатц от Художествената академия подхванаха ню уейв и ню романтик стиловете. Младежите, които пристигаха на групички бяха претършували преди това гардероба на родителите си, за да си помогнат в пренасянето в 80-те. Гримът им беше пищен, а прическите-шармантни. Още от самото начало партито обещаваше да е невероятно живо. Сред публиката се забелязваше видимо удоволстие от свежия въздух, примесен с ухание на цветя и божествена гледка към вече раззеленилата се Витоша. Партита на открито винаги са заредени с невероятна атмосфера. Първи на купона пристигнаха светския лъв Евгени Минчев и американският посланник. Гостите посрещаше от пулта младата и чаровна диджейка Деси Меси. От двете страни на все още празната сцена за ревюто бяха разположени импровизирани барове. Там светкавично се извиха дълги опашки за невероятните коктейли с джин на Тим Стоунс. Той беше пристигнал от Лондон специално за случая. Преди да започне ревюто, сцената беше изпробвана от група малчугани, които дефилираха със световноизвестната куул походка„Тичай да ме хванеш!” , която е популярна най-вече в невръстните среди и обикновенно се практикува по детските площадки. Упорито се изчака да се стъмни хубаво, за да може моделите да бъдат осветявани от специални прожектори. С тяхна помощ щеше да се пресъздаде атмосферата на големите рок и поп концерти от 80-те. Когато и последните лъчи на разгорещилото се слънце утихнаха, на специалния подиум с декор на лондонска улица, се развихри бясно парти. Предизвикателно облечени в духа на 80-те, манекенките и манекените се почувстваха освободени да влязат в ролята на своите разкрепостени до крайност поп идоли. Студентите от НХА представиха 30 модела в силуети, материи и цветове, характерни за стиловете на 80-те. Съчетанието беше от естествени материи много памук и коприна, малко лен и студена вълна. Цветовете експлоадираха в червено, тъмносиньо, цикламено и електриково. Имаше много интересни комбинации от черно и бяло райе. Още по време на ревюто от терасата на Culture beat клуб на гостите вече махаше лондонската дизайнерка и диджей Пам Хог. След като се изкефи на перфектната колекция дрехи, Пам се зае да дигне адреналина на публиката до крайна степен. Родената и отрасла в Шотландия шантавелка пое музиката на пулта. Нейният стил на миксиране взриви тълпата, част от която се вживя в ролята на модели и превзе подиума с крясъци и ню уейв кълчене. По-късно част от гостите последваха Пам Хог в Culture beat, а останалите продължиха купона на място под миксовете на завърналата се диджей Деси Меси.
Името на Пам Хог нашумява още с пръвите й колекции през 80-те. Клиенти й стават кралиците на поп и рок музиката на Острова. Днес шантавата и ексцентрична блондинка е сред най-известните дизайнерки на клубно облекло и създава дрехи за звезди като Кайли Миноуг, Риана и Лейди Гага.

стефан ГАЛИБОВ

БАЗА за награди

Изложбата на номинираните е от 15 до 18 юли в СГХГ

За трета поредна година предстои връчването на наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. През 2010 бяха номинирани седем от общо 35 кандидати. Това са Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева и HR-Stamenov.
Наградата съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк. Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на наградата е поето от Института за съвременно изкуство София. Изложбата на номинираните се провежда в СГХГ. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ София.
През октомври-ноември 2009, първият носител на БАЗА Рада Букова, реализира самостоятелната изложба STILL LIFE ...останалото е мъгла и вятър в Галерия ИСИ, а в началото на тази година Самуил Стоянов, носител на БАЗА за 2009 г., проведе успешно своята резиденция в
Ню Йорк. Изборът се определя главно въз основа на осъществени
проекти, а за крайния резултат голямо значение има и представянето в самата изложба. Тази година номинираните работят предимно върху нови проекти, реализирани специално по този повод, както и върху развитието на вече показвани произведения предимно обекти, видео и инсталации. През 2010 членове на журито са: Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела
Радева.
текст и снимки Стефан Галибов

Актьори като мерцедеси и железен режисьор

В новия бг сериал Илка Зафирова е дърта хипарка, Николай Урумов-префинен коцкар, а Филип Зидаров - охранител сваляч

След като шампанското гръмна, някой от екипа се провиква:”Погледнете стоките, много са добри и са намалени!”
Декорът е свръхреалистично копие на класическите български магазини “Втора употреба”. Почти ти идва наистина да пробваш някоя дреха. Но тогава изведнъж виждаш камерите, суетящите се наоколо оператори, режисьори и актьори. Намираме на снимачната площадка на пилотния епизод от новия комедиен сериал на БНТ “Секънд хенд”. Проектът е спечелил конкурс за първите шест серии. Първата ще е готова още до края на месеца. Предстои заснемането на още пет епизода. Филмът е по оригинална идея и сценарий на режисьора Григор Лефтеров. Проектът е авторски и е с доста дълга история. Той от няколко години мисли как да изглежда сюжета на един добър български ситком. За да се вдъхновява режисьорът изследва под лупа и анализира своите любими западни образци “Приятели” и “Всички обичат Реймънд”. “Животът на всеки човек може да заприлича на “Секънд хенд”. Режисьорът иска неговия сериал да е контрапункта на мрачното българско ежедневие, в което черното преобладава. “Ситкомът за мен е нещо много интересно като жанр, защото няма друг вариант, при който да се синтезира смях през 7-8 секунди”.
Лефтеров неслучайно е избрал действието да се развива в магазин “Втора ръка”. “В годините на демокрацията, този род магазини се превърнаха в българска традиция. Това е може би най -разпространената верига магазини в България. Втора ръка са всички онези заместители на истинският живот, на истинските чувства. Това ни е нужно, тъй като целият останал живот в България, който всеки ден научаваме от вестниците и новините, е един вид ситуационна трагедия, която трябва да бъде компенсирана по някакъв начин”, каза Лефтеров.
Освен добрия диалог, актьорският състав е другата много важна съставка, за да се забърка истински добра телевизионна ситуационна комедия. “ Избрал съм шест актьори, които могат всичко. Те са направо като мерцедеси”, казва Лефтеров.
Илка Зафирова е най-изкушена от ролята си и докато останалите актьори почиват за следващата сцена, тя преравя дрехите по закачалките. Въпросите само временно спират мисловния поток на актрисата-звяр. “Мисля, че не само дрехите са втора употреба. Много неща у нас са втора употреба. Цялата ни държава е втора употреба, което е много жалко. Ролята ми е на касиерка в секънд хенд Грета, поради напредналата си възраст. Образът е на жена, която се бори да оцелява. Общуването с млади хора я зарежда. Припомня си доброто славно време, когато е вършяла като хипарка по морето. Хубавото е, че успях да вградя моето собствено чувство за хумор в образа на касиерката”, разказва Илка и отново се захваща да пренарежда дрехите.

Наконтен по последна парижка мода и с изтънчен мустак, пред вратите на импровизирания “Секънд хенд” се върти управителят Жорж. Николай Урумов е усвоил перфектната походка на един стар коцкар с мечта да е моделиер. “Аз съм собственикът на магазина- един човек, който голямата му мъка и болка е, че няма своя модна линия и свой фирмен магазин на някой от прочутите парижки или милански булеварди. Възможностите му са опряли само до магазин за дрехи Втора употреба. А поведението му е като на големите моделиери, като на големите звезди в топ бранша. Той се държи като Кавали. От там идват нелепите и несъстоятелни моменти. Той е доста маниакалени суетен, префърцунен. И това е много благодатно за осмиване от страна на останалите колеги. На тази основа сценарият предлага доста добре написани комедийни ситуации, диалогът е доста сдържан и силен и аз съм доволен от ролята си”, сподели Урумов.
Според него режисьорът е доста подготвен, нещо рядко срещано в България. “Добре е, че всичко му е ясно, не е необходимо в момента да го търси и измисля. Той го е видял този филм вече в главата си. Аз самият се явих на кастинг за ролята преди година и половина”.

Филип Аврамов се е барнал в секси ризка хавайка и прическа ала Елвис. Той е в ролята на най-комплексната личност в магазина. Едновременно охрана, общ работник и шофьор в магазина. Аврамов признава, че сам обича да пазарува в магазини “Втора ръка” и от там си е купил доста хубави дрешки, сред които любимо му е шикарско кожено яке.
“Хареса ми, че моята роля е на земен човек, не е измислен образ, нищо дребно не му е чуждо. При такъв тип хора, порвоначалното впечатление е нещо много важно. Образът е освен смешен и много сериозен, защото хумор се прави трудно. Работил съм с голяма част от колегите. Готини хора са, мацки имаме с дълги крака. На мнение съм, че българското трябва да се подкрепя, тъй като сме толкова малка държава, толкова малко хора, че е глупаво да се караме.
Не съм го гледал много, но не искам като някой хора да плюя конкуренцията. Затова ще кажа, че “Стъклен дом” ми седи много добре на екран”, разказа Аврамов, който с нетърпание изчаква края на театралния сезон, за да се отдаде на почивката, тази година той ще отпуска на дивия плаж на Иракли.

Достойна съперница на Луиза Григорова от “Стъклен дом” е красавицата с дълги крака Гергана Данданова. Тя играе продавачка на около 25 години, с психологическо образование. “Харесах крайността на Ева, защото тя е завършила психология и както много хора в България, не може да се реализира в професията и започва работа като нещо съвсем различно. Сценарият е наистина много реалистичен и предлага изключително нелепи и смешни ситуации, които е невъзможно да не ти се случат днес в България. Разбира се моята продавачка не може дза загърби интелектуалните си интереси и веднъж постъпила на работа в магазина започва да занимава всички наоколо с елитарни неща, да им развива философски теми например. Когато се среща с първия клиент, започва да го увещава да си купи една блуза, на която има елементи и символи от народния фолклор. Всички я смятат за един вид откачалка. При мен фразите са по-напушени, по нетипични, което прави ситуациите особено комични, имайки предвид къде се намираме –в магазин “Втора употреба”. По този начин се бият характерите с другите герои. между мен и другата продвачка има някакво скрито противопоставяне. Тя е съвсем различна-земен човек, момиче за всичко и с поп-фолк визия. Но винаги на финала на епизода двете си оправят взаимоотношенията и всичко завършва положително”.


Текст и снимки Стефан ГАЛИБОВ

Рисувам само, ако почувствам човека

Милионерът Зенг Фанжи не обича да говори за личния си живот


Китаецът, роден през1964 година, е един от най-успешните модерни творци напоследък, покорявайки всяка културна столица, през която мине. Сред градовете-фенове на Зенг са Ню Йорк, Барселона, Париж, Пекин, Берлин, Бон, Сингапур, Болоня, Хонг Конг и още много.
В изложбата в Национална художествена галерия, от общо 17 картини на художника, няма нито една с цена под 500 000 долара. Вероятно това е и една от причините събитието да привлече едни от най-богатите хора на Европа - принц Николай Гръцки, фотографът на Мерилин Монро - Лари Шилър, Дилан Джоунс, Браян Фери и така нататък.


В същността си той е много скромен. Пази вътрешните си преживявания и не обича да споделя и разкрива подробности от живота си. Мястото, където се отпуска и издава тайните си е платното. Зенг Фанжи е най-скъпо продаваният китайски художник. Парите обаче не са го променили и не са изместили истинския му център - страстта да създава изкуство, заради самото изкуство. И днес, въпреки изключително високите цени - над 500 хиляди долара за картина- Зен не продава всичките си картини. “Част от платната са дълбоко лични, интимни и затова си ги държа вкъщи”, казва художника.
“Изключително затворен човек съм и затова имам силна вътрешна необходимост да рисувам. Чрез картините си изразявам най-дълбоката си емоционална същност”, признава модерния експресионист от Китай. Зен смята, че парите не могат да променят истинския творец и са само следствие от неговото всецялостно отдаване на изкуството. “Изкуството е една много голяма сила, защото кара човек да преосмисля живота си и да се развива. В картините си пресъздавам целия процес на съзряване и порастване. И всичко, което му се е случило досега е отразено по някакъв начин на платното. Техниките се променят с промяната на психологията на художника, а тя черпи от реалния живот”.
Страстта на Зен към четката започва още от ранните детски години, когато е живял в изключителна бедност. В гимназията се научил да рисува по класическата западна техника с четка. Чак по-късно, когато го приели в академията решил, че е готов да започне с експериментите. В квартала, където живеел със семейството си през 60-те години, единствената тоалетна била в близката болница. Затова като всички останали деца и той често се отбивал там, по нужда. В една от творбите си е запечатал ранния и раним детски спомен от видяното. Зен е успял да предаде много точно с разтичащата се червена боя, емоцията от ужасите на човешкото страдание. “Хората на 60-те години преминахме през доста изпитания, но това ни даде много сила и важен опит. Изпитанията са изключително важни за един творец, но въпреки тях не смятам, че човек се променя в същността си.”

За софийската си изложба художникът се е подготвял дълго време. За първи път дошъл още миналата зима. През лятото София повече му харесва. “Усетих много дълбоко всичките тези цветя, дървета и зеленина. Като се върна у дома непременно ще нарисувам картината от тези емоции”. С настоящата си изложба Зен държи да разкаже на българина за Китай и промените на цяло едно поколение. Водело го желанието да покаже на българската публика различни периоди в своята кариера и в цялото китайско общество. Независимо от световните си успехи и матералната си обеспеченост, Зен се гордее, че останал да живее в една просперираща страна, която все повече се отваря към външния свят и култури. “Страх ме е, че ако се отделя за по-дълго време от своите корени, ще загубя истинската си същност и няма да мога да рисувам. Пък и вече е лесно и ние китайците да пътуваме по света”, радва се художникът, надминал по цени дори легендата Деймиън Хърст. Въпреки натрупаното богатство и слава, Зен не се е надул и все още рисува и портрети на приятели и съседи. “Принципът ми е да имам някакво вътрешнто усещане за човека, да го усетя емоционално иначе не мога да го рисувам. Не виждам смисъл само във външно пресъздаване на действителността,без да съм проникнал и усетил нещата в дълбочина. Смятам, че само когато творецът наистина харесва живота, и го живее,може да предаде емоцията му”.

За да си помага в рисуването, пък и от страст към документа, Зен колекционира фотографии. При многобройните си пътувания самият той запечатва впечатленията си с фотокамера, за да може по-късно като се прибере да си помогне за картините. Обича Европа, заради богатия културен живот. Харесва му да се губи из музеите на Стария континент, да черпи вдъхновение от творбите на други автори.

Една от многобройните особености на Зен е, че не обича да поставя заглавия под всичките си картини. “Понякога е нужно да се остави свобода на зрителя да интерпретира творбата и думите само пречат”. Китйският художник е изключмително лаконичен и пести изреченията си като златни монети. Харесва големия формат, заради по-силното му въздействие в музеи и галерии. Харесва и малкия формат, но смята, че там силата идва от концентрацията на емоция и образ.
Едно от най-дискутираните платна на Зен е на чифт черни обувки. Това е често срещана тема в модерното изкуство и всеки художник показва техниката си, експериментирайки с обувките.


Стефан ГАЛИБОВ