понеделник, 14 юни 2010 г.
Рисувам само, ако почувствам човека
Милионерът Зенг Фанжи не обича да говори за личния си живот
Китаецът, роден през1964 година, е един от най-успешните модерни творци напоследък, покорявайки всяка културна столица, през която мине. Сред градовете-фенове на Зенг са Ню Йорк, Барселона, Париж, Пекин, Берлин, Бон, Сингапур, Болоня, Хонг Конг и още много.
В изложбата в Национална художествена галерия, от общо 17 картини на художника, няма нито една с цена под 500 000 долара. Вероятно това е и една от причините събитието да привлече едни от най-богатите хора на Европа - принц Николай Гръцки, фотографът на Мерилин Монро - Лари Шилър, Дилан Джоунс, Браян Фери и така нататък.
В същността си той е много скромен. Пази вътрешните си преживявания и не обича да споделя и разкрива подробности от живота си. Мястото, където се отпуска и издава тайните си е платното. Зенг Фанжи е най-скъпо продаваният китайски художник. Парите обаче не са го променили и не са изместили истинския му център - страстта да създава изкуство, заради самото изкуство. И днес, въпреки изключително високите цени - над 500 хиляди долара за картина- Зен не продава всичките си картини. “Част от платната са дълбоко лични, интимни и затова си ги държа вкъщи”, казва художника.
“Изключително затворен човек съм и затова имам силна вътрешна необходимост да рисувам. Чрез картините си изразявам най-дълбоката си емоционална същност”, признава модерния експресионист от Китай. Зен смята, че парите не могат да променят истинския творец и са само следствие от неговото всецялостно отдаване на изкуството. “Изкуството е една много голяма сила, защото кара човек да преосмисля живота си и да се развива. В картините си пресъздавам целия процес на съзряване и порастване. И всичко, което му се е случило досега е отразено по някакъв начин на платното. Техниките се променят с промяната на психологията на художника, а тя черпи от реалния живот”.
Страстта на Зен към четката започва още от ранните детски години, когато е живял в изключителна бедност. В гимназията се научил да рисува по класическата западна техника с четка. Чак по-късно, когато го приели в академията решил, че е готов да започне с експериментите. В квартала, където живеел със семейството си през 60-те години, единствената тоалетна била в близката болница. Затова като всички останали деца и той често се отбивал там, по нужда. В една от творбите си е запечатал ранния и раним детски спомен от видяното. Зен е успял да предаде много точно с разтичащата се червена боя, емоцията от ужасите на човешкото страдание. “Хората на 60-те години преминахме през доста изпитания, но това ни даде много сила и важен опит. Изпитанията са изключително важни за един творец, но въпреки тях не смятам, че човек се променя в същността си.”
За софийската си изложба художникът се е подготвял дълго време. За първи път дошъл още миналата зима. През лятото София повече му харесва. “Усетих много дълбоко всичките тези цветя, дървета и зеленина. Като се върна у дома непременно ще нарисувам картината от тези емоции”. С настоящата си изложба Зен държи да разкаже на българина за Китай и промените на цяло едно поколение. Водело го желанието да покаже на българската публика различни периоди в своята кариера и в цялото китайско общество. Независимо от световните си успехи и матералната си обеспеченост, Зен се гордее, че останал да живее в една просперираща страна, която все повече се отваря към външния свят и култури. “Страх ме е, че ако се отделя за по-дълго време от своите корени, ще загубя истинската си същност и няма да мога да рисувам. Пък и вече е лесно и ние китайците да пътуваме по света”, радва се художникът, надминал по цени дори легендата Деймиън Хърст. Въпреки натрупаното богатство и слава, Зен не се е надул и все още рисува и портрети на приятели и съседи. “Принципът ми е да имам някакво вътрешнто усещане за човека, да го усетя емоционално иначе не мога да го рисувам. Не виждам смисъл само във външно пресъздаване на действителността,без да съм проникнал и усетил нещата в дълбочина. Смятам, че само когато творецът наистина харесва живота, и го живее,може да предаде емоцията му”.
За да си помага в рисуването, пък и от страст към документа, Зен колекционира фотографии. При многобройните си пътувания самият той запечатва впечатленията си с фотокамера, за да може по-късно като се прибере да си помогне за картините. Обича Европа, заради богатия културен живот. Харесва му да се губи из музеите на Стария континент, да черпи вдъхновение от творбите на други автори.
Една от многобройните особености на Зен е, че не обича да поставя заглавия под всичките си картини. “Понякога е нужно да се остави свобода на зрителя да интерпретира творбата и думите само пречат”. Китйският художник е изключмително лаконичен и пести изреченията си като златни монети. Харесва големия формат, заради по-силното му въздействие в музеи и галерии. Харесва и малкия формат, но смята, че там силата идва от концентрацията на емоция и образ.
Едно от най-дискутираните платна на Зен е на чифт черни обувки. Това е често срещана тема в модерното изкуство и всеки художник показва техниката си, експериментирайки с обувките.
Стефан ГАЛИБОВ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар