Роди се Другият музей!

Грандиозна изложба на частни колекционери показват в Националната галерия за чуждестранно изкуство

След скандала с бруталното полицейско нахлуване по време на столичен търг за произведения на изкуството, хората от гилдията са в пълно неведение и шок относно бъдещето на колекционерството в България. За да се излезе от тежката ситуация жизнено необходимо е собствениците на културни ценности да не се страхуват да показват своите колекции на светло, пред широката публика. В отговор на желанието на държавата да спре с неясен закон и без това скромния и задъхващ се пазар на изкуство у нас българските частни колекционери се обединиха и подготвиха грандиозна изложба. Тя се открива днес от 18 часа в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Голямата новина е, че за пръв път се прави толкова голяма изложба само от частни експонати. Куратори на експозицията са акад. Светлин Русев и проф. Иван Маразов.
„В настоящия момент уредбата, която трябва да определя кое е културна ценност и кое не е абсолютно неясна. Самият закон е написан така, че да позволява доста крайни тълкувания. Това открива възможността за пълен произвол и липса на обективна логика”, каза председателят на Съюза на колекционерите в България проф.Валери Стефанов по повод проваления търг на произведения на изкуството, организиран от Игор Марковски.
Скандалът откри дълбоките рани в пазара и сърханението на културни ценности в България.
Изложбата „Другият музей” се опитва да лекува създалото се напрежение. В продължение на две седмици обществеността ще има възможност да се запознае с изключително ценни и интересни културни артефакти, които досега оставаха скрити за широката публика.
Заглавието на изложбата е повече от знаково и също подсказва не малко за критичното състояние, при което се съхранява културната история на България. „Другият музей” ще се опита да измери пулса изобщо на музейното дело у нас. Защото за никого не е тайна, че по-голямата част от ценните образци на родното изкуство и археология се намират именно в частни ръце. Освен това се оказва, че в повечето случаи частниците се справят доста по-добре със съхранението от големите музеи и галерии, където твърде често се случва хранилища и депа да подгизват и тънат в мухъл. Изложбата иска да пребори насаденият изкуствено и преднамерено страх и хаос от провеждане на открити публични търгове. Алтернативата е тези произведения да се продават, както досега ставаше - на тъмно под масата и в повечето случаи зад гранца, където стигаха по неясни начини. Най-лошото следствие от грубо демонстрираната полицейска реакция на държавата спрямо един публичен търг е, че след това логически следва дълъг период на скриване от обществения поглед на сделките с предмети на изкуството. За всички е ясно, че полицията рядко удря по задкулисните сделки, а така се стига до загубването на следите им и невъзможността по-късно експонатите да бъдат проследени и поканени за изложби и каталози в Бълария. Това се е случило вече с не една и две картини на големи български майстори, безвъзвратно изгубени не само за публиката, но и за родните културни изследователи и учени.
За да се покаже желанието за открита публична дискусия по проблема ще помагат инициативи от рода на „Другият музей”. Изложбата е първата публична акция на новоучредения през март тази година Съюз на частните колекционери в България. Събитието е без аналог в досегашната изложбена и музейна практика у нас. Съставена специално за случая, колекцията е неповторима по своето съдържание и разнообразие. Уникалните произведения и предмети на изкуството, собственост на български частни сбирки, са групирани в разделите: Археология, Изобразително изкуство, Нумизматика, Фалеристика, Филателистика, Оръжия и аксесоари към тях, Етнография.


Стефан ГАЛИБОВ


Професор Валери Стефанов е написал в поканата основните принципи на Съюза:
„Апостол Павел е казал, че когато говорим, е по-добре да кажем „пет думи разбрани”, отколкото хиляди думи на неразбираем език."
Ето ги нашите „пет думи разбрани”



1.„Другият музей” иска да докаже, че миналото не е „чужда страна”. Той представя колекционерите като хора, които правят страната на миналото по-близка и разбираема.

2.„Другият музей” е разнообразният музей. В него са събрани няколко основни посоки на колекционерското усърдие – археология и нумизматика, изобразително изкуство и скулптура, филателия, оръжия, ордени и медали, етнография.

3.„Другият музей” е първата стъпка. Той има намерението да разкрие само малка част от богатствата, съхранявани в частните колекции.

4.„Другият музей” е най-доброто доказателство, че културното наследство на България има добър стопанин в лицето на гражданското общество.

5.„Другият музей” е израз на дълбокото убеждение, че духовното богатство, опазено в частните колекции, трябва да бъде споделяно, а не укривано. Само така то може да стане истински гарант за духовността на нацията.

6. „Другият музей” е апел. Настояване за една по-ясна, толерантна и мъдра бъдеща законова уредба в тази област. Никоя демократична държава не стои по-горе от своите граждани.

7.„Другият музей” е жест към науката. Целта е постепенно да бъдат въведени в научен оборот редица неизвестни културни факти и безценни художествени творения.

8.„Другият музей” е вечно откритото пространство на колекционерската страст. Място, в което думата „богатство” има не толкова финансови, а преди всичко сантиментални измерения”.