сряда, 2 март 2011 г.

"Подслон" за режисьори пънкари


Подслон (Shelter), 88 мин., 2010
Режисьор:Драгомир Шолев Сценарий:Разван Радулеску, Мелиса де Рааф, Драгомир Шолев Оператор:Крум Родригес Музика:Васил Гюров Cast:Цветан Даскалов, Янина Кашева, Калоян Сирийски, Силвия Герина, Ирена Христоскова Продуцент:Росица Вълканова Продукция:КЛАС Филм, БНТ, Nu Boyana Film


За първи път български филм се класира в състезателната програма на най-стария европейски филмов фестивал. Журито на Сан Себастиан си избра да подслони историята на Драгомир Шолев за изданието си от 2010. Той е на 34 години и досега е снимал активно най-вече реклами. Шолев не обича да се изхвърля. Затова е опазил диалога от дидактичност, не е напомпал сюжета на мах и знае как да направи добър кастинг. Ролите са микс от не-клиширани актьорски лица. Двата най-ярки образа от „Подслон”- на 18 годишния пънкар Thanks-a и неговата 17 годишна приятелка са извадени направо от улицата- автентични-от сленга и пиърсинга до връзките на кубинките. Нехарактерно за съвременното българско игрално кино е и да разнищва заспалите, социални, междупоколенчески проблеми от 21 век. През още неизтлелия соц.битовизъм на панелния квартал се стига неусетно до глобални послания за липсата на адекватна идейна перспектива както за младите, така и пред тяхните родители. Обикновенно нашите режисьори се притесняват да говорят за реалните проблеми на българите. А най-големият ни проблем е, че сме затънали в битовизми-от ракийката и салатката, до футболния мач и всекидневния анцунг. В „Подслон” няма задължителните многократно раздувани дъвки- разбито ромско гето, психясали и вампирясали бандити-политици или стадо секс робини. Тук става въпрос за далеч по-важни и масови трагедии. Общественото съзнание на българина е дрогирано до козирката от невъзможността за диалог. Българите не общуват, освен когато се карат,оплакват, мразят или прецакват. Така младият герой Радостин/Радо/ се оказва по средата на враждуващи лагери и то точно в най-важния момент от живота си-този в който трябва да избере по кой път да тръгне. Оказва се, че на тези географски ширини идеята за дом е тотално компрометирана и затова я замества кратковременния, но спасителен подслон. Неразбран от родителите си Радо бяга в интернет реалията, а оттам се среща с двама улични бунтари, които го канят в своя приспособен за жилище-бърлога гараж. От гледната точка на родителите обаче историята изглежда коренно различна- Един ден примерният ученик просто не се прибира в къщи. Баща му и майка му неухотно го обявяват за изчезнал в полицията. А когато се прибират вкъщи ги чака изненада-Радо е надул любимата пънк музика, а в банята се къпе неговата приятелка с буйна прическа и много пиърсинг. За капак на всичко по някое време се появява и странната птица с оранжев гребен-пънкарят Thanks-a. Той не вярва на институциите и затова отдавна е напуснал училище, дом и общество. Приютил се е в близките гаражи. Кулминацията на филма е, когато старото и младото поколение сядат на една маса. И едните и другите имат недъзи,разликата е само в нагласите. Пънкарите не се крият, когато пушат и пият, говорят открито и честно за желанията си, даже леко безцеремонно. Родителите напротив-сраснали са се с удобната маска на лицемерието и фалша. Докато са сменяли телевизионните канали, правили са кьопоолу и са обсъждали политиката, родителите на 12-годишния Радо не са забелязали, че синът им е пораснал. Сега те не могат да разберат защо, след като изчезва за два дена, той не се разкайва за кошмара, който им е причинил, а е готов да избяга отново с „първите срещнати на улицата наркомани”.
текст-Стефан Галибов

Няма коментари: