Лениски съботник-Бели Чаршафи

В синьото небе плуваха бели чаршафи. Надуваха се и хвърляха сенки върху блока. “ Бели чаршафи!- казваше си той- На синьо небе... Ах...” Плесна с ръце и продължи по пътя. На опашката за чушки му бяха запазили ред. “Белите чаршафи...”-повтори си той. Неусетно му беше дошъл редът. “Дайте ми червени чушки!...Много....Но все пак не прекалявайте!” Той вървеше по обратния път и си мислеше: “Синьото небе. По него белите чаршафи. Червените чушки...” И те бяха някъде там. И опашката, и хората.” Той вървеше между блоковете. В синьото небе плуваха белите чаршафи... Надуваха се и хвърляха сенки върху блока.