петък, 12 февруари 2016 г.

Насекоми от друга планета

 мъжът пресвири и изпуши нагоре... тя беше сложила нещо в инструмента, което погълна първо едната ръка, после другата и накрая останалото...После тя вдиша пушека и така приключи окончателно с него. Остана само едно малко облаче дим, което беше отишло твърде нависоко...то се залепи за лампата и оттам се дочу пукане...макар останал почти без тяло и душа, мъжът продължаваше да свири на нажежената волфрамова жица.... пук, пук, пук...пак ми прави напук!- помисли си жената и скръсти ръце.../текст:Зефиров/, 11.02.16, Младежки театър


зелената богомолка се спусна от космоса...направо на сцената, след като вече бе изяла няколко планети...с лилави от свирене мъже/текст:Зефиров/11.02.16, Младежки театър

усмивката е само част от антуража в куфара, когато закъса и вече няма какво да извади...поизтупва , разгъва и слага я ...на лицето...но не своето, а на онзи, когото харесва...отдавна/текст:Зефиров/ 11.02.16.Младежки театър
тя се обърнала към него...за съвет, той светнал цял по нея... заради новите електрически мрежи, прокарани още при раждането по нейното тяло..., които пускали ток с такова голямо напрежение, че всичко, което се докоснело бързо умирало...и после заради нейното его продължавало да свети с усмивка и влюбено разширени зеници...ммм пържен мозък от влюбен  мъж, какъв деликатес...прошепнала тя и побързала да си вземе една голяма лъжица от кухнята./текст:Зефиров/11.02.16, Младежки театър
поглеждам на листа и прочитам какво съм пропуснала да си взема от миналите животи: пропуснала съм да взема възглавница, нощното шкафче и едни листа, в които записала съм си била нещо за взимане отпреди това...но което не помня сега..а и малко любов във шише от стъкло...че пластмасата излъчвала химия и любовта се разтичала и изчезвала веднага./текст:Зефиров/, 11.02.16, Младежки театър


 няма как да се мине без съмнения, без акордеон, без дим и ...без спомена за това, което не сме имали, но винаги ни е принадлежало..../текст:Зефиров/ 11.02.16, Младежки театър

 гласът е изяден от китарата...китарата ...от ръката...ръката изчезва в косата й, косата в микрофона,всички заедно плават по течението на реката...към острова, където всичко някога погълнато... е изплювано най-накрая.../текст:Зефиров/, 11.02.16, Младежки театър
 за наклонената линия се състезават няколко хоризонта... всеки претендира да я има за жена... /текст:Зефиров/ 11.02.16,Младежки театър
погледнах нагоре и извиках...роди се лампа..., Аз съм Тя във формат А3...,токущо се принтирах, но ме изкараха цялата на линии...скоро не са сменяли принтера...затова съм зебра... Мен също скоро не са ме сменяли, с -МЕН- яли... и пили... цели три дни...без да се веселят/текст:Зефиров/ Младежки театър 11.02.16
лицето ми е луна...само обикаля около теб и само дава светлината..дадена назаем...до петък....Дано ми платят, та да успея да се издължа.../текст:Зефиров/, 11.02.16,Младежки театър
  цветът понякога е мъртъв по рождение, аз тичам и събирам неговите дрехи...разпиляни по пода...в стаята и на улицата...подреждам ги в себе си...защото не продават още гардероби за цветове, обръщам глава и чувам...другата в себе си... крила на нощна пеперуда...ах! АХ е разпънатото ми АЗ... /текст:Зефиров/11.02.16, Младежки театър
 
понякога гласът е тук, а мен ме няма...,обръщам глава и чувам...другата в себе си... крила на нощна пеперуда...ах! АХ е разпънатото ми АЗ, /текст:Зефиров/11.02.16, Младежки театър
 понякога чувам гласа си зад мен...да ми се подиграва...шумно и арогантно..обръщам глава и чувам...другата в себе си... крила на нощна пеперуда, /текст:Зефиров/11.02.16, Младежки театър
обръщам глава и чувам...другата... крила на нощна пеперуда...заставам по средата,/текст:Зефиров/ 11.02.16, Младежки театър

























 

Няма коментари: