понеделник, 2 февруари 2015 г.

награди, шишковци, баница!







Ивайло Мирчев е тазгодишния носител на националната нграда на името на Владимир Димитров-Майстора

От Стефан Галибов
В деня на национален траур за президента Желю Желев, малко в медийна сянка и по- на юг от София, в живописния град Кюстендил се случваше едно друго важно събитие-връчването на Националната годишна награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. Смъртта на политика отмени песните и танците на месните ансамбли. По подобен начин политиката отменя много често празничния дух на нацията. Както делата на управляващите  приживе, така и тези отвъд се опитват да изместят в съзнанието на хората живота и изкуството. И почти успяват, но не съвсем. Така автобус, пълен с художници и журналисти потегли от обградения и блокиран с полиция площад пред храм-паметника Александър Невски за родните места на Владимир Димитров-Майстора. Валеше мокър сняг на излизане от София, после през облаците започна бавно да се прокрадва слънцето. И така автобусът пристигна в Кюстендил. Паметникът на Владимир Димитров-Майстора си беше нахлузил бяла снежна шапка, която вече се топеше под напора на слънчевите лъчи.
По традиция наградата се обявява на рождения ден на Майстора-1 февруари. Заради обявеният национален траур на нея не присъстваха представители на областна администрация и община Кюстендил, а знамената пред галерията бяха свалени на половина. Местните хора бяха чакали дълго празника си. Бяха се подготвили да пеят и танцуват заради името на техния художник, заради  Майстора, чието дело ги кара да се чувстват важни и значими пред останалия свят. Вместо това с едноминутно гробно мълчание започна церемонията по връчването на тазгодишната награда  в галерията на Майстора в Кюстендил. После без да има откриване, гостите скромно бяха поканени  да разгледат изложбата на миналогодишния победител в националния конкурс художника Свилен Блажев. Кой чул, кой видял, поради всеобщия хаос с променения дневен ред, някой дори  не разбараха за тази изложба. А тя определено си струваше да бъде видяна. Работите на Блажев съчетават  класическа живопис с концептулни инсталации от метал, камък и дърво.  Допълнително неремонтирания покрив на галерията добавя концептуална значимост към изложбата като оформя на различни места из залата мокри кръгове от течове, които се връзват с кръговите структури по стените. Разрухата на държавата е влезнала в изкуството пряко и недвусмислено - през тавана. От недобре ремонтираниите  най-високи „етажи“ на държавата тече и наводнява всички  останали, включително изкуството. Преките и преносни смисли се сливат в едно в изложбата на Свилен Блажев.  През пробойни в увиснали от тавана парчета ламарина можеше да се видят малка част от дошлите от София  гости, омесили се с няколко човека от местната атристична общност. Свилен Блажев  смесва по сюрреалистичен начин действителност и фантазия. Прави го дори и с делата си извън изложбената зала-например миналата година не взе паричното изражение на наградата Майстора . Тази година пропусна и празнично откриване на своята изложба, поради кончината на Желю. И за да не стане така, че да се налага се обявява национален траур за родното изкуство, понеже политиците не се сещат да даряват за изкуство,  той - художникът победител дари стойността на наградата- 7 000 лв., с които бяха  рамкирани близо 90 нови картини в галерията. За да може тази година, да се зарадва да види плодовете от дарението си- в специална зала бяха експонирани новите картини на Майстора. 
След кратка пауза за разглеждане на изложбата на Свилен Блажев,  гостите се събраха отново в голямата зала, където Председателят на Съюза на художниците в България обяви победителят в националния конкурс за 2015 година- проф. Ивайло Мирчев. Той получи от директора на галерията Валентин Господинов статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. от Министерството на културата. Статуетката е изработена от скулптора Кирил Матеев след спечелен конкурс за пластика за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора.. Художникът, получи специално изработена статуетка на Майстора от Кирил Матеев, както и книгата-албум за Стоян Венев.  " . Аз съм и емоционално, и родово обвързан с града. Вълнението е голямо!  Първо да изразя почитта си към Майстора и тази прекрасна галерия.Самата номинация за мен беше награда, само да припомня, че другите номинирани за нея бяха Николай Майсторов ,Венко Урумув, Станислав Памукчиев “, каза награденият художник. Ивайло Мирчев беше избран от жури в състав Любен Генов - председател, проф. Андрей Даниел, проф. Божидар Бояджиев, Весела Христова-Радоева, Димитър Грозданов, проф. Димитър Чолаков, Красимир Линков, Надежда Кутева.
После след кратка пауза, автобусчето с гостите от София потегли към близкото село Шишково, за да посети къщата на Майстора. Художникът идва в  Шишковци през есента на 1924 г., поканен от неговия приятелАндон Виячев, с  когото се познават от времето на Първата световна война, в която Майстора взема участие като военен художник, а Виячев — като ротен фелдфебел. Художникът спечелва симпатиите на селяните, тяхното приятелство и доверие. В шишковското поле Майстора сътворява изкуство от световна велична. „Ако има рай на земята — това е Кюстендилскят край със сърце с. Шишковци“ — споделя той в свое писмо. По пътя към Шишковци, слънцето най-сетне се преборва окончателно с дъжда и облаците и открива великолепно синьо небе, като излязло то картина на Майстора.  На автогарата е почти цялото село, което в днешно време не са много хора.  Кметът държи реч както си му е редът. Тук Желю Желев не е по-известне от Владимир Димитров Майстора-както си му е и нормалния ред . Децата от местното училище поднасят  цветя на паметника на ВладимирДимитров-Майстора и после гостите от София и най-гладните хора от селото се отправят към къщата –музей на Майстора.  Там в тясна стаичка с окичени по стените народни носии се разразява нечувана вакханалия.  Местните баби са опнали  отрупани с баници, погачи и питки трапези. „Миналата година не стигна яденето, и затова сега направихме четири тави с баници и още толкова с питки.“, отговаря една от домакините на слисаните от толкова много и вкусна храна. На друга маса пък са каните и шишетата  с местни домашни вина. За нула време гостите омитат и тазгодишните  трапези, и дори някой си позволява да нахалството да пита: „А месце, защо няма?, Догодина бабите няма да им стигне стаичката, да разположат храната. Уморени от емоции и развеселени от виното, гостите се отправят към автобуса. На изпроводяк бабите  им подвикваха: „ И не ни забравяйте! Елате и през лятото, имаме и хубав фестивал на балканската черга, майсторската скара и домашна ракия, фолклора и занаятите!“
Много ми се иска да остана да живея при тези топли хорица  в това хубаво българско село, но за съжаление трябва да се връщам в София. В София, където траурът, погребенията и досадата са по-важни от изкуството и удоволствието от живота. 

































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































Няма коментари: