петък, 18 април 2014 г.

Да сготвиш космонавт


текст и снимки - Стефан Галибов

Само на пръв поглед връзката между  космическия полет и кухнята  е колкото от земята до небето. И все пак и при двете  се спазват точни рецепти, без да може да се предвиди какъв точно резултат ще се получи накрая.  И при двете, след първоначалното бомбастично „излитане”, тоест смесване на първоначалните съставки, се чака да „втасат” нашите най-големи надежди, страхове и амбиции.  А после се чака, огънят на двигателят/печка да свърши останалата работа, за да се стигне до „приземяване” в „чинията” на планетата Земя, или до „прегаряне” на сладкиша, омесен с ябълкови чувства.   С тази идея тръгваме на едно пътуване през кухнята на съпругата на космонавта към орбитата над звездите в нейната вечно очакваща любимия душа. Чрез радиосвръзка с космическия кораб„Союз-1” през 1967г човекът  Владимир възкликва към космонавта Комаров:  „ Гагарин е прав! Космоса наистина е едно тъмно, много тъмно място”.  Може би затова точно там ни се привиждат какви ли не идеали, възможности и приказни сънища. Но най-големият враг на нашите мечти е това, което по принцип е сътворено, за да ги сбъдне-технологията. Техническият елемент е като пратеник на суровата реалност, която ни съпътства при всяко едно преследване на твърде високите мечти. Случва се  не това, което ни се иска, а първоначалните планове винаги се оказват твърде абициозни. Особено, ако се направляват от Земята. На навигаторите в контролния център много им се иска полетът да  е успешен и въпреки всички индикации за проблеми, те не разрешават до последния момент неговото прекъсване. Мечтите винаги се управляват от Земята, където действат едни физични закони, а се случват в Небето, където няма гравитация и реалността е напълно различна.

Валентина Комарова/Ива Свещарова  готви, а в тъмните паузи на душата й, приборите в кухнята светват във фосфорисиращо бяло, досущ като космически обекти около Земята, които  „танцуват” пируети от сложната си мисия. Валентина Комарова не говори с думи, а го прави  с отмерени точни движения на тялото.  Изпънителката на тази роля-Ива Свещарова успява почти по магически начин да премества и преобразява предметите – от кухненски уреди в космически обекти и обратно. Това се случва незабележимо, докато  потопени в тъмните паузи на душата й, ние, безмълвните зрители, слушаме радиосвръзката между съпруга Владимир и инженерите в контролния център на Земята. И както температурата в печката се покачва непрекъснато, така и разговорът става все по-накъсан и изпълнен с напрежение.  За да се стигне до последното изречение, което е еднопосочно, насочено не към инженерите и техниците на полета, а към „инженера" на живота на Комаров –неговата любима съпруга.  Истинските чувства винаги остават недоизказани, истинската наука винаги стига до аварии.  Въпреки цялата си гигантска подготвка и познания, космонавтът Комаров се оказва неподотвен за живота,  той е  загубено, засмукано и оплетено в пъпната връв на прахосмукачката-космически кораб  ревящо за още живот, за още време, за оцеляване бебе, което  иска, но  не успява да довърши последното изречение към жена си.  Посланието е ясно, няма начин да се отделим от Земята напълно, ние винаги ще сме в нейната орбита, ще продължаваме да сме свързани с нея, чрез нашите взаимоотношения с хората, с любимите същества, които готвят за нас някъде долу, и ни готвят изненади –някъде дълбоко в душите си, ще сме в радиосвръзка  с тези, които не искат да ни послушат и ни командват от контролни пунктове да не прекъсваме полета на човешката фантазия. За да не прекъсва  никога стремежът  към невъзможното, който единствен ни прави хора и ни отличава от останалите животни на Земята.  Космосът е най-силната и  висша притегателна сила,  символ на човека-твърде висок, за да бъде надскочен,  твърде дълбок, за да бъде удавен. Както в космическото пространство, така и в най-  тъмните и дълбоки територии на човешката душа също действат други физични закони, там няма гравитация, особено когато „двигателят„-сърце   е захранван  от „горивото”- любов. Космосът е необятен също като нашите чувства и емоции, той никога няма да бъде картографиран и изследван напълно, винаги ще оставя тъмни зони, черни дупки- петна, в които ще се случват „аварии”, в които системите на нашето съзнание ще отказват  пред  случайността, командвана единствено от силите на несъзнаваното.  

Космонавт е мултижанров  проект, реализиран със средствата на движенческия и предметния театър, звуковата инсталация и радиотеатъра в Центъра за култура и дебат”Червената къща”. Представлението  е дело на силен екип: текст-ghostdog, режисьор Анна Данкова, в ролята на Комарова-Ива Свещарова. Представлението възстановява неуспешния  полет на космическия кораб „Союз-1” през 1967г., по време на който руският космонавт Владимир Комаров умира. Владимир Комаров е съветски военен пилот, инженер и космонавт. Един от най-опитните и квалифицирани членове на първата група съветски космонавти.Той е първият човек, летял в космоса два пъти, а също така и първият загинал по време на космически полет.Валентина Комарова е съпруга на Владимир. Те сеоженват през 1950г. и имат две деца: Евгени и Ирина. 

















































































Няма коментари: