неделя, 20 април 2014 г.

Друг начин няма!


Тяло-езикът на Лии Меир е гениален!

Ние сме едновременно „Нагоренадолуинаоколо”.

Отговорите на Другия въобще не ни интересуват!

текст и снимки: Стефан Галибов

Може ли движението на тялото и жестовете да придават нов смисъл на думите? Лии Меир доказва, че е възможно. В танцовата си инсталация „Нагоренадолуинаоколо”, тя издига на ново ниво връзката между езика на тялото и вербалната комуникация. От накъсано нечленоразделно изречение, чрез вдигане на крак над главата или изтегляне на ръцете напред, се получава въпрос. От въпросът, чрез свличане  на земята, се получава  отговор. Впечатлението е, че човек се учи да говори чрез движението. Същевременно се учи да се движи, чрез говора. От звуците, жестовете си правят думи. От думите, тялото си прави жестове. Обръщенията  и обобщенията се пръскат  във всички посоки, както подсказва и заглавието.  Абсурдността е изначално заложена в човека. Той е едновременно „Нагоренадолуинаколо”. Човек е всички посоки, събрани само в една дума, всички противоположности, събрани в един жест, всички противоречия, събрани в една реч. Меир издава гърлен звук и после започва бавно и внимателно да търси неговото значение като първо пелтечи. Постепенно чрез мърдането на точно определена част от тялото,  нечленоразделното се превръща във въпрос, въпросът в риторика, риториката в отчаяние, отчаянието - в бунт, бунтът-в лудост, лудостта-в смирение, смирението -в пост-отчаяние. Смисловата конотация на изпълнението създава ново изпълнение, подобно на скоропоговорка, в която една дума предизвиква друга, всяка следваща изтелгля предишната „за косата”, насила и с взлом. И  чрез постоянно наслагване на думи, изреченията непрекъснато менят смисъла си. Меир създава напевна рап поезия, като тръгва от „Искате ли  да се запознаем? „ И стига до пълното му отрицание „Не искаме да се запознаем, не можем да се запознаем!”  Израелката създава нов танц от противоположности, трупа напрежение върху напрежение, смисъл върху смисъл, като всяко следващо изречение променя смисъла на предходното, играе си с него до припадък. Меир си играе с думите и движенията и както детето в пясъчника прави от лопатката слон, а от кофичката планина. Меир  създава нови значения чрез постоянно противодействие на познатото.  Познатото е  най-непознато. Тя  търси нови послания и от шаблона на езика, произвежда други , напълно нови, откривателски смисли, революционна семантика на танцо-говорене, на танцо-плямпане по-точно. За да си помага в играта на тялото и езика, Меир извежда като самостойни личности- китката, стъпалото, ханша си. Имаш чувството, че думите са произнасяни от тези части на тялото. Сякаш кракът и ръката разговарят помежду си, спорят, обясняват се, търсят своята истина за живота.  Въпросите непрекъснато преживяват развитие, трансформират се към други реципиенти. Частите на тялото непрекъснато преживяват катарзис, трансформират се в своите протиположностти. Кракът става ръка, ръката –глава, дупето-гърди, гърдите-ходила. Първоначално, когато токущо са излезли от безсмислието на Просто-звука, те опипват почвата и тръгват с усмивка и дружелюбие към света наоколо, към своята противополжност. Накрая крещят и пародират всичко наоколо, защото Той-светът не им отговаря подобаващо, не отгатва техните истински желания. Чрез Въпроса –Дума и Отговора –тяло се стига до Въпроса-тяло и Отговора-Дума.  Меир създава контра-настроения, контра-пунктове на душата,  конструира взаимно-изключващи се Вселени, чиито живот, танцьорката изгася с едно движение на китката си или с потреперване на стъпалото си, дигнато високо над главата, анти-логично кракът е минал зад/над главата. Анти-логично въпросът  е минал зад отговора.  Обръщенията са към публиката, към себе си, към Господ, към самото Обръщение, което Меир открива, че не води до никъде. Няма реципиент, готов да засити истинското любопитство.  Не съществува разговор  с Другия. Диалогът в своята изначалност е Утопия.  Меир показва и убеждава нагледно и гласно, че хората общуват не с външния свят, а със самите себе си. Ние само си представяме, че питаме, защото отговорите на Другия въобще не ни интересуват. Интересуват ни само собствените ни вътрешни отговори да бъдат преповторени от Другия. Единствено тогава има разбирателство и хармония със Света. Но тя е мнима, защото е фалшива и нагласена.  Въпросът е как ще си отговорим сами на себе си, как ще разберем, че дори вътре в нас битуват различни емоции, енергии и настроения, понякога  противоположни по заряд и посока квантови вълни и атоми, способни да ни взривят  отвътре на малки парчета от нищо-незначещи движения и гърлени звуци. За да се съберем отново в едно цяло чрез движението на тялото. Тялото,  което едва събрало  и синхронизирало различните си части, отново тръгва да се разпръсква в различни посоки-кракът към вратата, ръката –към прозореца, главата – към тавана, ханша-към пода, „Нагоренадолуинаоколо”  !
Пърформансът свършва внезапно, като вик за глътка въздух. Лий Меир не постига съгласие със себе си. Тя се нуждае от break в мислите и движенията= не издържа и просто изхвръква от залата на бегом,  ръкомахайки и обяснявайки се сама със себе, както правят лудите. Присъствието води до лудост. За да спрем постоянния, втръснал ни до крайност вътрешен монолог, трябва да се самоотстраним като тяло. Друг начин няма!

Лий Меир  е хореограф, танцов артист и костюмен дизайнер. Тя е от новите имена на европейската и израелската танцова сцена. Нейни работи са представени на  Tanz im August, Берлин, Tanzquartier, Виена,  Pavillion Noar, Екс-Ан –Прованс,  Tanztage, Берлин. През 2011 за солото си  Translation Included  тя печели първа награда на Израелското Биенале за млади хореографи.
Нагоренадолуинаоколо е подкрепено  от HZT-Inter University,  Берлин, The Suzanne Dellal  Centre,  Тел Авив .




































































































































 

Няма коментари: