Сгрешената Антигона

На Антигона да й светне лампичката

Съвременна домакиня, която участва в  собствена си трагедия , само доколкото  я следи по телевизията.  

Шоу програма за независимата жена, анти-сюжет, подигравка с атичния, класически модел за правене на драматургия

В една реклама за махане на космите има повече патос отколокото във всяка изневяра

Сблъсък на идеи няма. Има сблъсък на продуктови позиционирания. Конфликтът е, че няма конфликт. И дори войните се водят повече по законите на политическата ПР кампания

Може би е грешка на продуцентите на Шоуто. Грешка, наложена от ниски бюджети и изморени маректингови агенти.

Текст и снимки: Стефан Галибов

anti- GONE- it’s me  е двуяко представления. От една страна то  превръща една съвременна жена в анти-античен герой, от друга - античната жена Антигона е поканена да опита да живее в анти-днес,  когато всичко  живее, само доколкото протича пред публика.
Шоу програма за независимата жена днес, анти-сюжет, подигравка с атичния, класически модел за правене на драматургия.
Галина Борисова и Джина Шербанеску показват нагледно колко лесно е да се манипулира един  трагически древногръцки мит по законите на днешния шоу-бизнес. Достатъчно е той да бъде превърнат в talk шоу.  Да бъде разсъблечен от трагическата си сериозност. Да бъде деконструиран и разпръснат до отделните си елементи. Елементарно, Уотсън!
Музикалните парчета също помагат за това  на Антигона да й светне лампичката и да се самоприземи  до биполярен образ. Да заприлича на една съвременна домакиня, която участва в  собствена си трагедия, само доколкото  я следи по телевизията.  Възможни ли са днес изобщо трагическите, космически измерения на живота, когато в една реклама за махане на космите има повече патос отколокото във всяка изневяра или човешко противопоставяне? Сблъсък на идеи няма. Има сблъсък на продуктови позиционирания. Конфликтът е, че няма конфликт. И дори войните се водят повече по законите на политическата ПР кампания, отколкото по законите на анти-Гонизма, на трагическото противопоставяне.  

Увита в хартиено тиксо анти-Гонната Галина Борисова  ми заприличва на главния герой от филма „Бразилия” на Тери Гилиъм, където на гарата, той е обгърнат изцяло от вестници. Медийното мумифициране на днешната жена е факт. Нейното лице е реклама за крем против бръчки, нейния стомах е кофичка кисело мляко, а нейното сърце-шлифован диамант.

Темпоритъмът на пърформанса  е сгъстен и парчетосан до отделни музикални фрагменти. Откъсната от корените си, анти-Гона пълзи по сцената и свят й се завива да се завърта във всички посоки, за пред  всички мисловни телевизионни камери.  Опитва да се самопревърже от постоянното си говорене, от постоянното си само-вглеждане, само-излагане. И когато и това не помага- тя се изкатерва по стълбата до Не-бесата. Всъщност Небесата днес  са...втори план зад кадър. Там , където се превръщаме в прожектори. В прожектори на собственото си Шоу. В прожектори на пропуснатите си възможности за трагичност. В anti- GONE, която отдавна си е отишла, въпреки че по презумция това изобщо не е възможно. Не е възможно, защото тя никога не се е раждала, може би е грешка на продуцентите на Шоуто. Грешка, наложена от ниски бюджети и изморени маректингови агенти.

 Галина Борисова е танцьор и хореограф със запазена територия в българския съвременен танцов театър. Тя привлича вниманието на Американския танцов фестивал през 1996г. , където участва в международна резидентска програма. Представлението Never Ending Story  печели първа награда на хореографския конкурс в  Хронинген, Холандия, 1998г. Солото Хуанита Хилдегард Бо получава златен медал на танцов фестивал в Белград, 2006г. Галина Борисова има повече от 35 представления, показани в Европа и Америка. Съставител и автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания, 2011г.

Галина Борисова и Джина Шербанеску разглеждат трагическия мит за Антигона като модел-жената, която се изправя срещу властта в името на семейството и своите неприкосновени ценности. Преразглеждайки принципите на древногръцката трагедия, те питат:”Личното или политическото? Безсмислие ли са жертвите? И  ако изменим смисъла на трагедията и на времето-какво ще остане?”  Фрагменти живот и смърт се сглобяват от едно човешко тяло, умиротворена мъртва птица и въже.