вторник, 19 август 2008 г.

ИЗКУСТВен чадър






Художници крият любовта под чадъри - 2008-07-16 13:50


Стефан Галибов


Освен традиционната си роля да ни пазят от дъжд и слънце, чадърите могат да ни разказват истории за хората, които ги носят. Чадърите са често символ на нашия преносим покрив, на нашите непреносни мечти, страхове или желания, на вътрешното ни Аз, на което се облягаме в трудни моменти.

В летните горещини графичката Явора Петрова решава да отвори над главите на посетителите на столичната галерия „Ракурси” десет арт превъплъщения на втръсналия до болка разгъваем аксесоар. Арт проектът й в галерия „Ракурси” , озаглавен „Чадъри за дъжд и слънце”, събира под един покрив няколко млади автори, повечето от които все още студенти в Художествената академия в София. Така всеки „разпъва” идеите си за чадъра.

Капка Кънева ни въвежда с особено чувство в своята инсталация „Домът - чадър за слънце и Домът - чадър за дъжд”. „Желанието ми беше да избягам от традиционната многоъгълна форма и да превърна самата изобразителна равнина в своеобразен чадър.Техниката ми е нова, експериментирам с нея. Използвам традиционните изразни средства на графиката - суха игла, само че не мастиля, а покривам плексигласовата основа с бои за пластмаса и стъкло”, обяснява младата художничка.

Темата е любовна - мъж и жена, седящи в ъгъла на леглото. Нейните два чадъра са всъщност прозрачни, въздушни картини, които хвърлят живи цветни сенки върху стените на галерията.


Ран Манолов е настроен доста по- лежерно и е съчленил в едно стотина малки коктейлни, разноцветни чадърчета. Инсталацията му „Дъръ бъръ сто чадъра” предизвиква стотици усмивки, по една за всяко използвано чадърче.


Идейният автор на основния проект Явора Петрова участва и като автор на отделна работа.”За мен чадърът е преди всичко повод за флирт, за игра”,обяснява Явора. Инсталацията й включва един истински чадър, посипан с бели пера. Ангелският чадър сякаш се носи във въздуха над главите ни, пуснат да виси от тавана на прозрачна тел. На стената отзад като на филмова лента с нарочно оставени големи разстояния между отделните кадри тече историята на една софийска кокетка от началото на миналия век. „Всъщност снимките са правени днес, но съм целяла да внушават ретро усещане, какъвто чувствам образа на чадъра самата аз”, твърди художничката.


Рисунката с въглен на скулпторката Антония Ангелова е оставена долу на земята, Композицията от разкривени чадъри провокира дзен усещания. Чадърите са оставени да бъдат стъпкани или прескачани от зрителя, оставени на произвола на времето. Използването на въглен оставя чувството за преходност и илюзорност на чадъра, а оттам и на човека, който го носи.


Усещане за мимолетност на възможностите да се опазим изобщо като цивилизация оставя и работата на Цветомир Ангелов „Еко чадър. Киселинен чадър”. Своите визии за чадъра споделят още Рада Цанкова, Яна Лютакова, Цветелина Стефанова, Натали
Саркисян и Михаела Лакова. Изложбата продължава до 31 юли .\

Няма коментари: