вторник, 19 август 2008 г.

кула от сапун







Построиха кула от сапун за пране в Националната художествена галерия - 2008-07-18 16:29
Ан Лакутюр, Сесил Холвек и Лоран Бештел се опитват да мислят като българи


Стефан Галибов


Трима френски автори живеят под един покрив у нас в продължение на няколко месеца, за да усетят себе си през тукашните нрави, настроения и образи. Резултатът от българския им престой вече може да се види в Националната художествена галерия - там всеки от тримата се представя с по две инсталации. Ан Лакутюр, Сесил Холвек и Лоран Бештел са избрани по програма за обмен на млади автори между Европейския център за съвременно изкуство в Страсбург и българската арторганизация „Изкуството днес”. Преди да превземе София, проектът "Парчета идентичност" пребивава няколко месеца в Пловдив, където авторите показват част от работата си в „Баня Старинна“.

Идеята на Сесил Холвек за миришеща на свежест кула от универсален, български сапун за пране е провокирана от интериора и миризмите на някогашната турска баня. „Исках да създам нещо като балканска вавилонска кула, където всички говорят на един и същи език, но не се разбират. Миризмите приличат на езиците - всеки ги усеща различно, според собствената му културна идентичност, лични спомени и наслагвания”, разказва френската авторка. За колоната Сесил Холвек е използвала 600 сапуна за пране.

Като продължение на темата за абсурдната човешка идея идентичността да бъде „почистена” се появява следващата обектна инсталация на Сесил. Тя е изработена от микрофибърни мопове за подове, чиято серийна еднаквост отново внушава идеята за унификация на личността. За да се различават четките на уредите за почистване, са боядисани в различни цветове. За да предизвикат обвързаност - боклуците пред тях са боядисани в същите цветове. Единствената разлика е във формата на отделния боклук, която напомня на граници на различни държави.


Ан Лакутюр е разположила своите две инсталации на две срещуположни стени. На едната отдалеч се вижда на пръв поглед огромен черен квадрат с някакво светло петънце в средата. Едва погледнал към петънцето, зрителят е всмукан от неговата силна енергия, като в центруфугата на черна дупка. Неволно си извървял няколко големи крачки и си долепил нос до светлото петънце, което погледнато отблизо, се оказва прозорец. „ Ние постоянно сме наблюдавани. Обичам темата за воайорството и затова си представих, че моето идване в България е като някакво поглеждане през шпионка. От едната страна съм аз, като се опитвам да видя вашата култура, а от другата - вие, които ме гледате в окото”, разказва французойката с хипнотизиращи зелени очи на котка, в чиито жили тече и негърска кръв.

На отсрещната стена на черния квадрат шпионка е разположена серията от рисунки „Марионетки”, подредени като кадри от комикс. Това е своеобразен идеен автопортрет на авторката. На първия лист се виждат само няколко черни точки мастило. „Това са родилни петна, от които впоследствие ще се образува конкретният човек”, смята авторката. Френската концептуалистка е превърнала собствения си образ в кукла на конци, завладяна на абордаж през косата от хиляди образи. Нахлуването на несъзнаването започва още с първия щрих. Едва оформилият се контур на лице, не издържа да бъде само себе си и скоро се пръсва на парчета. „Зад строгата рамка на някаква точно фиксирана индентичност на всеки един от нас са се скрили хиляди нови лица, които само чакат да им се даде глас”. Скоро вратите към фантазията са окончателно отворени и портретът спира да е портрет. Бури от различности се развилняват там, където първоначално е трябвало да се обособи една единствена идентичност. По стърчащата във всички посоки къдрава коса на французойката започват да „кацат” всевъзможни образи от други места и времена - „това са местата, на които съм била или ще отида. България е едно от тях”.

Първоосновата на следващия проект е извадена направо от книжарницата. „С идването си в чужда страна, човек първо си купува нейна географска и пътна карта. Това е и неговият първи ориентир. Началната му среща с чуждата идентичност е чисто графична, знакова”, казва Лоран Бештел. Французинът е на мнение, че опознаването стига само до тези граници и всяко проникване отвъд тях е самозаблуждение, че сме разбрали чуждата култура. „Човек никога не вижда истината за чуждите идентичности, с които се среща. Той винаги ги вкарва в контурите, в калъпа на собствената си личност”, казва той. За да покаже нагледно идеята си, Лоран Бештел е използвал атлас на света, в който е изрязал малки дупки от по 1 см с формата на България. Атласът е навит на руло с остатъците от образ навътре и поставен на земята , внушението е за скрит и неопознаваем по презумция свят. Изрезките, които са своебразни "малки Българии" са окачени на стената вместо атласа. Те са това, което действително виждаш от света, ако си роден в България - твоето мислене и бит, наложени като щампа над чуждото място и култура. Ако произхождаш от Франция, контурите на малките изрезки свят ще са с формата на Франция, но в основата си невъзможността за реален, неизкривен поглед ще е абсолютно същата.

В другата си инсталация Лоран Бештел е наредил фотографии на софийски прозорци, а под тях стари, празни рамки на картини. „Прозорците са като празни рамки на картини, всеки момент могат да се отворят и в тях да се появят съвсем различни неща.

Оставям съдържанието да бъде запълнено от въображението на зрителя, защото то така или иначе става така, независимо дали ние като автори сме предложили нещо конкретно, зрителят вижда своето нещо, което е различно от нашето понякога до абсурдни крайности”.

Заедно с френските автори за идентичността разсъждават и четирима български творци - Велизар Димчев, Емил Миразчиев, Надя Генова и Севдалина Кочевска.

Изложбата продължава до 5 август.

Няма коментари: