вторник, 19 август 2008 г.

Лицата на българските художници се поглеждат


Художници провокират зрителя със собствените си лица - 2008-07-21 14:59
200 автопортрета на наши майстори са изложени в

Стефан Галибов


Над 200 автопортрета на български автори, рисувани от края на XIX до началото на XX век, подредени в Софийската градска художествена галерия, очертават линията, в която се е движило родното изкуство през различните епохи. За да покажат отношението си към собствената личност и към външния свят, художниците избират различни гледни точки, предметна среда и местоположение в пространството. В изложбата са включени работи на знакови имена в родното изобразително изкуство като Владимир Димитров-Майстора, Румен Гашаров, Любен Зидаров, Иван Ненов, Илия Петров, Румен Скорчев, Дечко Узунов, Лика Янко, Станислав Памукчиев. Парадоксално е, че със своята искреност и непреднамерено излъчване един от най-старите датирани портрети - този на Елисавета Консулова-Вазова, има изключително съвременно звучене. От платното ни гледат замечтаните, щастливи очи на младо момиче, които се обясняват в любов на зрителя съвсем директно. Предаденото състояние е абсолютно естествено и правдоподобно. Няма го характерното за миналия век позиране и влизане в образ като за снимка. Състоянието е по-близко до съвременната представа за излъчване на модела в модната фотография, където интимното не е срамно и за това не се налага да се преиграва и завоалира зад обществените порядки. Момчешката палава глава на Греди Асса ала Питър Пан плува в синьо-зелените води на абстрактния свят на художника. Често както е в творбата на Андрей Даниел на платното присъстват и фантазни образи, невидими за обикновения човешки поглед във всекидневното общуване с твореца. Живописецът се е нарисувал, разкъсван между дявол и ангел. Силно демонично звучене излъчват и сенките от очилата му. Някъде в далечната 1909 година Яким Банчев се е видял през очите на случайно попаднало в ателието му или пък воайорски настроено хлапе. Това ясно личи от ниската гледна точка. На преден план е голото женско тяло, обърнато в гръб към зрителния поглед, тъй като позира с лицето си към художника, който е в дъното на композицията. Елена Панайотова е използвала смесена техника, за да предаде своето въздушно себеусещане. Нейният чисто графичен, призрачен образ ярко контрастира с наситено червения килим с орнаменти от кафяви листа, върху който е стъпила. В единия край на кравай се е свило черното й куче, отново изобразено графично. Лиляна Русева е предала почти документално ритуала на пиене на кафе в кухнята, а Светослав Цеков разговаря със самия себе си на фона на успокояващ пейзаж с къщи в прозореца зад него.

Най-ценното, което можем да усетим от автопортретите, е дълбоката интимна същност на художниците, често останала скрита и неразгадана дори за най-близките им хора. В зависимост от усещането си за самоидентификация със света творците избират да се изобразят с любимата котка, храна, дреха, приятел, любима или направо прескачайки в друго историческо време, както е видял себе си Александър Петров Димитров. В колекцията присъстват и реалистични автопортрети, които обаче са особено ценни с почти фотографския си, автентичен поглед към конкретния социален бит на конкретната епоха, в която е живял и творил авторът.

Изложбата може да се види до 31 август.

Няма коментари: