Пътят до Сараево е филмово приключение

Градът в планината пази спомена за тежки войни, но и за славно културно минало

Стефан Галибов

Сараево-София

Възможностите човек да стигне бързо от София до Сараево без да преживее поне една дузина славни балкански приключения са само, ако лети дотам по въздух. Билетът обаче е на цената на полета до Ню Йорк, а това, което ще пропуснете да видите е наистина уникално. Освен незабравимо преживяване, сухоземният път до Босна ще ви амбицира да начертаете още поне десетина подходящи дестинации за посещение. Ако не опитате от въздуха на магистралата, ще пропуснете да попаднете в типичен балкански филм, да усетите как от пейзажа и превъзходната храна ви поникват криле и ставате един от местните крали марковски герои.

И така, ако тръгвате с кола или автобус имате две възможности. Първата минава през Македония и Косово и е непрепоръчителна, поради неясните граници на последната новообразувала се държава. Най-добрият, макар и малко удължен маршрут е през Ниш, Крушевац, Кралево, Чачак и Ужице.

Ако имате късмет може да се разминете със самия Емир Кустурица, който е превърнал едно от селата по пътя в местна атракция, където човек може да види декор от филм или да опита от народните песни и занаяти. За да се отбиете на това място с автентични сръбски къщи и бит, се оглеждайте по пътя за табели „Мокра гора“. Дори и да не отидете до самото село, достатъчно е да погледнете към близката поляна с пасящи крави или планина, скрита срамежливо в мъглата, за да се почувствате в подходящо за подвизи настроение.

За да ви дойдат сили задължително спрете в ресторант „Стоп. Чале магистрале“, където си поръчайте плетеница, плескавица или чушки, пълнени със сирене. На една от масите в ресторанта, са се решавали не една и две кино дилеми. От този ресторант тръгва финансирането на филма на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Зелената светлина е дадена след среща на сръбска скара между продуцентите от немска страна, които по това време се намирали в Белград и Сефан Китанов, който пътувал към Сараево. Кръчмата се оказала точно по средата на пътя, което я превърнала в стратегическа точка за балкански срещи от всякъкъв вид.

Не се бавете много по ресторантите, защото пътят до Сараево е дълъг. Постепенно се изкачвате в планината и пейзажът вдига погледът ви все по нависоко. Навън застудява, а умората от изминатите километри се увеличава. Оставяте мислите си да си починат и да „поплуват“ в нищото, докато минавате покрай пълноводна река, по крайбрежието на която са накацали спретнати вили за отдих. Малки лодки със самотни рибари или цели семейства на почивка набраздяват спокойната водна повръхност.

Границата между Сърбия и Босна е високо в планината. Малко след като сте преминали границата, ако не е станало тъмно ще забележите първия масов гроб на избити от четници мюсюлмани. Оттук до Сараево ще усещате мирисът на войната, която макар свършила преди няколко години, продължава да се носи наоколо. Полуразрушени къщи без покриви или стени със следи от куршуми изкривяват и загрозяват хубавите усещания от пътуването.

Пътят се вие като змия в скалистите планини. Сараево е само на един завой разстояние. Първата голяма сграда, изпречила се на пътя е на Националната библиотека. Архитектурата е уникално красива, като съчетава ориенталски и венециански елементи. От далеч всичко изглежда наред, но като се приближите осъзнавате, че сградата е в процес на сериозно възстановяване. Запазена е фасадата и носещите колони. На входа има масивна плоча с надпис, който обяснява всичко: „Тук в нощта на 25 срещу 26 август1992 година сръбските злосторници запалиха Националната библиотека на Босна и Херцеговина. В пламъците изгарят повече от 2 милиона книги, ръкописи и документи. Никога не забравятйте тази дата!“

Почти всяка сграда в града има следи от куршуми по фасадата си, наследство от последната война.

Завивате по посока на центъра и мрачното настроение се стопява. Десетки млади хора са излезнали на разходка, смеят се и жестикулират разпалено. Тук е време да оставите колата си пред някой от сносните хотели в града, където може да пренощувате и закусите отлично за около 35 евро.

Първото място, накъдето ви отнася потокът от хора е главната улица „Баш Чаршията“.Сред плетеницата от малки и тесни улички са разпаложени ресторанти, магазинчета за сувенири и баничарници. От ресторантите добро впечатление прави Галата Сарай, който чието име едновременно включва Сараево и напомня за прочутия истанбулския квартал. Освен типичната скара и ражени/шишчета/ задължително трябва да се опитат и местните сирница, бюрек и вснякакви видове баници. Сред интересните сгради в центъра на стария град е „Бруса Безистен“, построен в типично-ориенталски стил, изцяло от камък, през 1551 г. от Рустем Паша , който е роден в района на Сараево и е смятан за един от осиновените деца на султан Сюлемайн Великолепни. Сградата е копие на подобна постройка в Истанбул. По времето, когато е строен, безистена е използван за място за търговия с коприна и платове, идващи от Бурса в Мала Азия. Базарът има четири входа, шест отделения, в които днес са разположени малки сувенирни магазинчета.

Нощният живот процъвтява в Сараево през лятото, когато дневните темпетарури са доста високи. Феерията от светлини, покрай Сараевската река разкрива великолепни къщи, строени по времето на австро-унгарската империя. Най-типичният представител на тази архитектура е военния клуб-център на филмовия фестивал и средното музикално училище на Босна и Херцеговина.

Сараево е заобиколен от всички страни с планински възвишения, от които по времето на войната със Сърбия са стреляли снайперистите. Днес обаче тези хълмове придават особена красота на пейзажа, като стават естествен фон на почти всяка сграда, придавайки усещане за приказност.

Подобно на всички големи балкански градове, в Сараево различните религии си съжителстват само на една ръка разстояние, като е почти невъзможно да снимаш джамия без в кадъра ти да попадне и църква, катедрала или синагога. Сутрин опърво ви буди мюезинът , а после камбанен звън.

Според официалните анали на османския двор през 1565 година са пристигнали първите еврейски семейства, бягащи от Реконкистата в Испания и Португалия. Строителството на най-старата от трите синегоги на Сараево е започнало през 1581 година с разрешението на османския двор. Известната още като „Il kal grandi“ постройка, е претърпяла няколко пожара, като най-големи щети са й нанасени през 1697 и 1788. В днешния си вид сградата е възстановена във вида, в който е била през 19 век, след като е била срината почти до основи по време на Втората световна война, когато е използвана за затвор на евреите от града.. От 1966 година в синагогата се помещава еврейския музей на Босна и Херцеговина, който беше ударен от няколко снаряда по време на войната от 1992-1995 година.

Кратка разходка показва стратегическата рола на града от 15 век насам. Католическата Баптистерия в Сараево е била построена през 1889 година. Арихетктурно сградата е решена в три крила в еклектичен стил, доминиран от нео-готически елементи. Статуята „Сърцето на Исус“, разположена над входа е на известния австрийски скулптор Хауфсман. Катедралата разполага с шест камбани като най-голямата от тях е подарена лично от папа Пий XI. Олтарът посветен на Дева Мария е подарен от император Франц Йозеф

Христианският православен храм „Дева Мария“ е една от най-големите ортодоксални църкви на Балканите. Основите му са били положени през 1863 година от прочутият, строител, майстор на дърворезби и иконописец от Велес Андрей Дамянов. Иконостасът с 69 икони е подарък от руското царско семейство и е бил изработен в манастира Свети Сергей“ край Петербург. По време на войната със Сърбия от 1992-1995, храмът е бил частично повреден, и по-късно възстановен.

Медресето на Гази Хусрев бей, освен че е сред най-красивите е и най-старата училищна постройка от османския период в цяла Босна и Херцеговина. Тя е била построена през 1537 година в центъра на стария град в памет на майката на Гази Хусрев и първоначално е била наричана на нейно име от местните хора- Селджуклия. В последствие името се променя на Куршумлия, тъй като покривът приличал много на куршум. В медресето на Гази Нусрев е била и високо ценено Суфи средище, където местните дервиши са упражнявали мистичните си философски тълкувания на исляма.

Според легендата къщата на Алия Держелец е била дом на един от най-известните местни герои от османския период, на когото са посветени много мюсюлмански фолклорни песни, които се пеят и до днес. Къщата е една от най-добре запазените сгради в Сараево. Постройката символизира заможните сараевски фамилии от преди няколко века. Къщата е разделена на отделни помещения за мъжете и жените, градина ио има тераса, от която се открива великолепна панорамна гледка към града.

И понеже Сараево е построен покрай голяма река, една от най-характерните му архитектурни особености са мостовете. Те са строени от прочути мастори и са изцяло от масивни каменни блокове. Един от най-красивите е „Козият мост“, разположен на изхода в посока Белград. Майсторът, който го е изработил не е оставил гравирано името си върху камъка и е неизвестен и до днес. Предполага се, че мостът е построен в края на 16 век и е свързвал пътя от Сараево за Истанбул в продължение на няколко стотин години. Козият мост е изключително добре запазен, поради скритото си разположение в тесния каньон на реката. Днес е любимо място за пикник на жителите на Сараево.

Този мост всъщност се забелязва само на излизане от града и затова е нещо като своебразен изпращач, намигащ с огромните си каменни очи и шепнещ: „Аз ще съм тук и следващия път, когато дойдеш, дори и някоя война да е заличила всичко останало“.